PropertyValue
dbpedia-owl:abstract
  • Henri III (1er octobre 1207 - 16 novembre 1272) fut roi d'Angleterre, seigneur d'Irlande et duc d'Aquitaine de 1216 à sa mort.Fils du roi Jean d'Angleterre et d'Isabelle d'Angoulême, Henri III monta sur le trône à l'âge de neuf ans alors que la première guerre des barons faisait rage. La mort de son père apaisa néanmoins les tensions et les forces royales, menées par Guillaume le Maréchal, battirent les rebelles soutenus par les Français à Lincoln et à Sandwich en 1217. Henri III promit de respecter la Grande Charte limitant les pouvoirs royaux et garantissant les droits des nobles que son père avait tentés d'abroger. Le début de son règne fut dominé par ses conseillers Hubert de Burgh et Pierre des Roches qui restaurèrent l'autorité du roi après la guerre. En 1230, il tenta de reprendre la Normandie perdue par son père mais l'invasion fut un échec et une révolte menée par Richard le Maréchal l'obligea à signer un traité de paix avec le roi Louis IX de France.À la suite de ce soulèvement, Henri III gouverna seul l'Angleterre sans passer par ses conseillers. Il voyagea moins que ses prédécesseurs et dépensa sans compter sur ses résidences préférées. En 1236, il épousa Éléonore de Provence et le couple eut cinq enfants. Le roi était connu pour sa piété et il organisa de somptueuses cérémonies religieuses notamment en l'honneur d'Édouard le Confesseur qu'il adopta comme son saint patron. Une seconde tentative pour reprendre ses possessions françaises se solda en 1242 par la désastreuse bataille de Taillebourg. Par la suite, Henri III se concentra sur la diplomatie et forma une alliance avec l'empereur Frédéric II. Il soutint la candidature victorieuse de son frère Richard pour le titre de roi des Romains en 1256 mais échoua à placer son fils Edmond sur le trône de Sicile malgré d'importantes dépenses. Il envisagea de mener une croisade au Levant mais en fut empêché par des révoltes en Gascogne.À la fin des années 1250, les lourds impôts nécessaires pour financer la diplomatie relativement inefficace du roi, ses manœuvres pour passer outre la Grande Charte et l'influence de ses proches poitevins étaient de plus en plus critiqués. Une coalition de barons menés par Simon V de Montfort organisa un coup d'État et contraignit Henri III à accepter les provisions d'Oxford imposant une plus grande limitation de ses pouvoirs et la création d'un conseil de 24 membres. L'année suivante, le traité de Paris avec la France mit fin à un siècle de conflit entre Capétiens et Plantagenêt ; Le roi Louis IX reconnaissait la suzeraineté d'Henri III sur ses territoires dans le Sud-Ouest de la France et en échange, le roi anglais abandonnait ses revendications sur les autres territoires français dont la Normandie.Les tensions entre le roi et les nobles provoquèrent la seconde guerre des barons en 1264 et Henri III fut battu et capturé par Simon de Montfort à la bataille de Lewes. Son fils aîné, Édouard, fut également fait prisonnier mais il s'échappa et battit les rebelles à la bataille d'Evesham l'année suivante. Une fois libéré, Henri III mena une répression brutale des rebelles mais l'Église parvint à atténuer les représailles. Le retour au calme fut lent et le roi dut accepter une limitation des pouvoirs de la Couronne pour conserver le soutien de la noblesse et de la population. Il mourut en 1272 et son fils aîné devint roi sous le nom d'Édouard Ier. Il fut inhumé dans l'abbaye de Westminster qu'il avait reconstruit à la fin de sa vie. Même si son règne de 56 ans en fait le quatrième plus long de l'histoire anglaise, Henri III n'a qu'une faible influence sur la culture populaire moderne.
  • Henryk III (ur. 1 października 1207 w Winchesterze, zm. 16 listopada 1272 w Londynie) – król Anglii od 1216 r. Najstarszy syn Jana bez Ziemi i Izabeli, córki Aymera Tillefera, hrabiego Angoulême.
  • ヘンリー3世(Henry III, 1207年10月1日 - 1272年11月16日)は、プランタジネット朝第4代イングランド王(在位:1216年 - 1272年)。ジョン王と王妃イザベラ・オブ・アングレームの子。妃はプロヴァンス伯レーモン・ベランジェ4世の娘エリナー・オブ・プロヴァンス。諸侯たちの反乱の中で幼くして王位に就き、フランスの領土問題とマグナ・カルタに象徴される議会問題を解決しようとしたが、50年を超える長い治世において目立った成果を挙げることはできなかった。非常に信心深く、エドワード懺悔王を好み、ウェストミンスター寺院を現在の姿に大改築したことで知られる。
  • Hendrik III (Winchester, 1 oktober 1207 – Westminster, 16 november 1272) was koning van Engeland van 1216 tot 1272. Op 9-jarige leeftijd volgde hij zijn vader, Jan zonder Land, op. Zijn moeder was Isabella van Angoulême.Hendrik werd tweemaal gekroond: op 28 oktober 1216 in de kathedraal van Gloucester en op 17 mei 1220 in de Westminster Abbey.Tot 1227 werd de regering van de jonge koning waargenomen door regenten, gekozen door de Engelse baronnen. Eerst was dat Willem de Maarschalk, graaf van Pembroke, later Peter des Roches de bisschop van Winchester. In 1219 werd de paus zijn voogd, met als gevolg dat hij de kerk een grote invloed in Engeland verleende.Ook de regeringsperiode van deze Hendrik werd gekenmerkt door veel strijd. In 1216/1217 moest hij zijn gezag verdedigen tegen de latere Franse koning Lodewijk VIII. Hij omringde zich met buitenlandse adviseurs, die naar Engeland kwamen in verband met zijn huwelijk met Eleonora van Provence. Hij trouwde haar op 20 januari 1236. Zij kregen 9 kinderen. Onder hen: Eduard I van Engeland (1239–1307) Margaretha (1240–1275), huwde met koning Alexander III van Schotland Beatrix (1242–1275), huwde met hertog Jan II van Bretagne Edmund van Lancaster (1245–1296) Catharina (1253–1257).De invloeden van buitenaf en van de paus, naast zijn overtredingen van de Magna Carta, die zijn vader onder dwang van de baronnen had moeten tekenen, deden hem geen goed.Zijn buitenlands beleid kostte veel geld en leverde weinig op. Dit alles bij elkaar was aanleiding tot een conflict met de baronnen, die meer invloed wensten in het landsbestuur. De oppositie werd geleid door zijn zwager Simon van Montfort.In 1258 werd Hendrik gedwongen de ‘Oxford Provisions’ te ondertekenen en moest hij veel van zijn macht inleveren. Hendrik wenste zich hier echter niet aan te houden, wat leidde tot een burgeroorlog. Hij werd verslagen in de Slag bij Lewes in 1264 en gevangengezet. Simon van Montfort riep het eerste Engelse Parlement bijeen.Hendriks oudste zoon Eduard I wist in 1265 een wending aan de zaak te geven. In de Slag bij Evesham werd Montfort gedood, waarna de opstandelingen hard werden aangepakt. Vanaf dat moment nam Eduard in feite het roer over.Hendrik stierf op 65-jarige leeftijd. Hij werd begraven in Westminster Abbey.
  • Jindřich III. Plantagenet (1. říjen 1207 Winchester - 16. listopad 1272 Londýn) byl králem Anglie v letech 1216 až 1272. Od dob vlády Ethelreda II. byl prvním, který se stal panovníkem již v dětském věku. V době Jindřichovy vlády země prosperovala a největší jeho památníkem je Westminster, kde si zřídil své hlavní vládní sídlo a zdejší opatství rozšířil ve svatyni Eduarda Vyznavače.Po otcově skonu byl jako devítiletý chlapec jmenován králem pod regentstvím populárního Viléma Marshala. Většinu své vlády strávil soupeřením se šlechtici o výklad Magny Charty a roku 1264 byl donucen svolat první parlament. Nebyl úspěšný ani na kontinentu, protože se mu nepodařilo obnovit vládu nad Normandií, Anjou a Akvitánií. Dožil se 65 let a stal se tak do té doby nejdéle vládnoucím panovníkem Anglie.
  • Heinrich III., eng. Henry III (* 1. Oktober 1207, Winchester; † 16. November 1272, Westminster Palast) aus dem Haus Plantagenet ist trotz seiner langandauernden Herrschaft von 1216 bis 1272 einer der weniger bekannten Herrscher Großbritanniens. Geboren wurde er 1207 als Sohn des Königspaares Johann Ohneland und Isabella von Angoulême. Im Alter von neun Jahren folgte er seinem Vater auf den Thron. Das Land wurde daher bis 1227 von unterschiedlichen Regenten geführt. Heinrich heiratete Eleonore von der Provence, mit der er neun Kinder hatte. Sein ältester Sohn Eduard, genannt „Longshanks“ folgte ihm auf den Thron.
  • Enrique III de Inglaterra (castillo de Winchester, 1 de octubre de 1207 – Palacio de Westminster, 16 de noviembre de 1272) fue rey de Inglaterra, señor de Irlanda y duque de Aquitania de 1216 a 1272.Hijo primogénito de Juan I de Inglaterra y de Isabel de Angulema, sucedió a su padre en el trono el 18 de octubre de 1216 con sólo 9 años de edad, por lo que el país fue gobernado por regentes hasta 1227.
  • Enrico III d'Inghilterra (Winchester, 1º ottobre 1207 – Londra, 16 novembre 1272) fu re d'Inghilterra, duca d'Aquitania e Guascogna dal 1216 fino alla sua morte; dal 1216 al 1258 fu anche pretendente al ducato di Normandia e alle contee del Maine, d'Angiò, di Turenna e di Poitiers.Era il figlio primogenito del re Giovanni Senza Terra e della contessa Isabella d'Angoulême. Costretto ad approvare le Disposizioni di Oxford nel 1258 (prima forma di parlamento), le annullò nel 1264, scatenando la rivolta dei baroni guidata da Simone di Montfort, poi stroncata dal suo successore e figlio Edoardo I.
  • Henrike III.a Winchesterkoa (Winchester, 1207ko urriaren 1a – Westminster, 1272ko azaroaren 16a) Ingalaterrako erregea izan zen 1216 eta 1272 bitartean. Joanes Ingalaterrakoa bere aita hil zenean umea izan zen. Bere erreinaldian ekonomia berpiztu zen, nahiz eta politikoki arazo ugari izan. Magna Carta zela eta baroiak borrokatu zituen. Kontinentean ere erasoak jasan zituen bere lurraldeetan.
  • Henry III (1 October 1207 – 16 November 1272), also known as Henry of Winchester, was King of England, Lord of Ireland and Duke of Aquitaine from 1216 until his death. The son of King John and Isabella of Angoulême, Henry assumed the throne when he was only nine in the middle of the First Barons' War. Cardinal Guala declared the war against the rebel barons to be a religious crusade and Henry's forces, led by William Marshal, defeated the rebels at the battles of Lincoln and Sandwich in 1217. Henry promised to abide by the Great Charter of 1225, which limited royal power and protected the rights of the major barons. His early rule was dominated first by Hubert de Burgh and then Peter des Roches, who reestablished royal authority after the war. In 1230 the King attempted to reconquer the provinces of France that had once belonged to his father, but the invasion was a debacle. A revolt led by William Marshal's son, Richard, broke out in 1232, ending in a peace settlement negotiated by the Church.Following the revolt, Henry ruled England personally, rather than governing through senior ministers. He travelled less than previous monarchs, investing heavily in a handful of his favourite palaces and castles. He married Eleanor of Provence, with whom he had five children. Henry was known for his piety, holding lavish religious ceremonies and giving generously to charities; the King was particularly devoted to the figure of Edward the Confessor, whom he adopted as his patron saint. He extracted huge sums of money from the Jews in England, ultimately crippling their ability to do business, and as attitudes towards the Jews hardened, he introduced the Statute of Jewry, attempting to segregate the community. In a fresh attempt to reclaim his family's lands in France, he invaded Poitou in 1242, leading to the disastrous Battle of Taillebourg. After this, Henry relied on diplomacy, cultivating an alliance with Holy Roman Emperor Frederick II. Henry supported his brother Richard in his bid to become King of the Romans in 1256, but was unable to place his own son Edmund on the throne of Sicily, despite investing large amounts of money. He planned to go on crusade to the Levant, but was prevented from doing so by rebellions in Gascony.By 1258, Henry's rule was increasingly unpopular, the result of the failure of his expensive foreign policies and the notoriety of his Poitevin half-brothers, the Lusignans, as well as the role of his local officials in collecting taxes and debts. A coalition of his barons, initially probably backed by Eleanor, seized power in a coup d'état and expelled the Poitevins from England, reforming the royal government through a process called the Provisions of Oxford. Henry and the baronial government enacted a peace with France in 1259, under which Henry gave up his rights to his other lands in France in return for King Louis IX of France recognising him as the rightful ruler of Gascony. The baronial regime collapsed but Henry was unable to reform a stable government and instability across England continued.In 1263 one of the more radical barons, Simon de Montfort, seized power, resulting in the Second Barons' War. Henry persuaded Louis to support his cause and mobilised an army. The Battle of Lewes occurred in 1264, where Henry was defeated and taken prisoner. Henry's eldest son, Edward, escaped from captivity to defeat de Montfort at the Battle of Evesham the following year and freed his father. Henry initially enacted a harsh revenge on the remaining rebels, but was persuaded by the Church to mollify his policies through the Dictum of Kenilworth. Reconstruction was slow and Henry had to acquiesce to various measures, including further suppression of the Jews, to maintain baronial and popular support. Henry died in 1272, leaving Edward as his successor. He was buried in Westminster Abbey, which he had rebuilt in the second half of his reign, and was moved to his current tomb in 1290. Some miracles were declared after his death but he was not canonised. Henry's 56-year reign makes him the fourth longest reigning monarch in English history.
  • Ге́нрих III (англ. Henry III) (1 октября 1207(12071001), Уинчестер — 16 ноября 1272, Вестминстер) — король Англии (1216—1272) и герцог Аквитании из династии Плантагенетов, один из самых малоизвестных британских монархов (при том что правил он дольше всех прочих средневековых королей Англии — 56 лет).
  • III. Henrik (Hampshire, 1207. október 1. – London, 1272. november 16.) angol király
  • Enric III (1 d'octubre de 1207 - 15 de novembre de 1272), conegut pels seus contemporanis com a Enric de Winchester, va ser el fill i successor de Joan sense Terra com a rei d'Anglaterra, regnant durant cinquanta-sis anys des de 1216 fins a la seva mort.Gran part dels esforços van anar destinats a refermar el poder reial que s'havia deteriorat durant el regnat del seu pare. Va intentar recuperar els privilegis cedits als barons a través de la Carta Magna, però es va veure obligat a convocar el primer "parlament" el 1264. Tampoc va tenir èxit reestablint el control anglès sobre Normandia, Anjou i Aquitània.
  • Хенри III (на английски : Henry III of England ; френски : Henri III d'Angleterre) е крал на Англия е периода 18-19 октомври 1216 до смъртта си през 1272 г.Той е е първият малолетен, който е коронясан за крал на Англия. Хенри се възкачва на трона само на 9 години. Той започва царуването с в момент, в който севера се контролира от бароните, а югоизтокът от френския престолонаследник Луи. Само централна и югозападна Англия са под властта на малолетния крал. Бароните се сплотяват под властта на първият регент на Хенри - Уилям Маршал и изгонват през 1217 г. Луи. Маршал управлява до смъртта си през 1219 г. Хю де Бърг, последен JUSTICIAR на английските крале, управлява до деня в който Хенри навършва 25 годишна възраст и се заема с кралските дела. По време на малолетието на Хенри бароните се придържат към идеята за ограничена кралска власт и на няколко пъти преиздават Великата харта на свободите. Появява се и прослойката на свободните селяни, която също иска защита от кралска власт. Бароните настояват и за участите в държавните дела, като искали да бъдат обединени в кралски съвет. По този начин благородниците искат да придобият контрол върху държавната политика и най- вече върху назначаването на чиновници в правителството. Хазната и върховния съд са отделени от останалата част на правителството за да се попречи на краля да действа безотговорно. Национализмът в Англия в онези времена се проявява като опозиция на действията на Хенри. Той разгневява бароните, назначавайки на държавни постове чужденци. Пиер дьо Рош, епископ на Уинчестър и учител на Хенри като малък, въвежда доста французи от Поату в държавното управление. Вследствие на близките връзки на Хенри с Рим, в Англия се появяват и много италианци. Господството на Хенри съвпада с разширяването на папската власт. От Англия се очаква да финансира част от безбройните папски чиновници и да предостави енории на италианците, живеещи навън. Съгласието на Хенри за папските искания води до протести, като местното духовенство заявява че няма свободни места за духовници в страната. През 1258 г. Хенри налага прекомерни данъци, за да плати дълговете си за войната в Уелс, неуспешните военни кампании във Франция и църковното си строителство. Глупавата дипломация и военните поражения принуждават Хенри да се откаже от всичките си владения във Франция, с изключение на Гаскония. Когато той приема да погаси папските дългове за войната в Сицилия, бароните искат реформи и кралят не е способен да им се противопостави. Той е принуден да се съгласи с Оксфордските провизии. Съгласно този документ се създава Съвет от 15 души, който трябва да одобрява всяко действие на краля и да е запознат с всичките дела на монарха. Бароните поемат контрола върху всяко звено на правителството, но постепенно се поддават на дребни дрязги и Оксфордските провизии имат приложение само няколко години. Хенри утвърждава властта си, отричайки Оксфордските провизии, което води до избухване на Гражданска война през 1264 г. Едуард Дългокракият - принц на Уелс и най-голям син на Хенри ръководи кралските войски, докато опозиционните сили са командвани от Симон дьо Монфор- сват на Хенри. Монфор побеждава Едуард и пленява Хенри III и принц Едуард и придобива контрола върху правителството. Монфор придобива абсолютната власт след пленяването на Хенри. Бароните го поддържат заради роднинството му с краля и поддръжката му за Оксфордските провизии. Монфор избира Съвет на 9-те, в който включва името на краля. През 1264 г. той призовава рицарите, духовниците от всяко графство и благородниците да образуват ранен Парламент. През 1265 г. поканва и гражданите от избраните градове. Последната сесия на този Парламент е предтеча към двата му днешни елемента: Камара на Лордовете и Камара на общините. През 1265 г. Симон дьо Монфор губи поддръжката на един от най- мощните барони-графа на Глостър, а Уелския принц Едуард успява да избяга от плен. Едуард и Глостър събират армия и при EVASHAM Едуард побеждава Монфор. Монфор е убит и Хенри е пуснат от плен. Хенри си връща властта, но остатака от царуването му истинската власт се осъществява от Едуард. След 56 годишно царуване той умира през 1272 г. Въпреки, че Хенри се проваля като крал и войник, неговото царуване играе важна роля във формирането на виждането на англичаните кралската власт да бъде ограничена със закон.
  • Henrique III (Winchester, 1 de outubro de 1207 – Londres, 16 de novembro de 1272), também conhecido como Henrique de Winchester, foi o Rei da Inglaterra de 1216 até sua morte. Filho do rei João de Inglaterra e Isabel de Angoulême, Henrique assumiu o trono com apenas nove anos de idade no meio da Primeira Guerra dos Barões. O cardeal Guala Bacchieri declarou que a guerra contra barões rebeldes era uma cruzada religiosa, e as forças de Henrique lideradas por Guilherme Marechal derrotaram os rebeldes em 1217 nas batalhas de Lincoln e Sandwich. Henrique prometeu respeitar a Magna Carta de 1225, que limitava o poder real e protegia os direitos dos grandes barões. O início de seu reinado foi dominado primeiramente por Humberto de Burgh e depois Pedro des Roches, que reestabeleceram a autoridade real depois da guerra. Uma revolta liderada por Ricardo Marechal, filho de Guilherme, começou em 1232 e terminou com um acordo de paz negociado pela Igreja.Após a revolta, Henrique governou a Inglaterra pessoalmente em vez de utilizar ministros. Viajou menos que monarcas anteriores, investindo pesadamente em alguns palácios e castelos favoritos. Casou-se com Leonor da Provença e teve cinco filhos. Henrique era conhecido por sua piedade, por realizar grandes cerimônias religiosas e por generosas doações a caridade; o rei era particularmente devoto à figura de Eduardo, o Confessor, adotando-o como padroeiro. Ele tirou grandes quantias de dinheiro dos judeus na Inglaterra, prejudicando sua capacidade de conduzir negócios, e enquanto suas ações pioravam ele apresentou o Estatuto dos Judeus, tentando segregar a comunidade. Em uma tentativa para reconquistar suas terras familiares na França, invadiu o Condado de Poitou em 1242, levando a desastrosa Batalha de Taillebourg. Depois disso Henrique passou a contar com a diplomacia, cultivando uma aliança com Frederico II, Sacro Imperador Romano-Germânico. Apoiou o irmão Ricardo da Cornualha em sua cadidatura a Rei dos Romanos em 1256, porém não conseguiu colocar o filho Edmundo no trono da Sicília apesor dos gastos. Henrique planejava partir em cruzada até Levante, porém foi impedido por rebeliões na Gasconha.O governo de Henrique estava cada vez mais impopular em 1258, resultado do fracasso de despendiosas políticas externas, da notoriedade de seus meio-irmãos poitevinos, os lusignanos, e por causa do papel de seus oficiais locais ao coletar impostos e débitos. Uma coalizão de barões, inicialmente e provavelmente apoiada por Leonor, tomou o poder em um golpe de estado que expulsou os poitevinos da Inglaterra, reformando o governo real através de um processo chamado de Provisões de Oxford. Henrique e o governo de barões promulgou uma paz com a França em 1259, em que Henrique entregava seus direitos de terras na França em troca de ser reconhecido como o legítimo herdeiro da Gasconha pelo rei Luís XI de França. O regime baronial caiu, porém o rei não conseguiu reformar um governo estável e a instabilidade continuou na Inglaterra.Simão de Montfort, um dos barões mais radicais, chegou ao poder em 1263 e iniciou a Segunda Guerra dos Barões. Henrique conseguiu convencer Luís a apoiar sua causa e mobilizar um exército. A Batalha de Lewes aconteceu em 1264 e o rei foi derrotado e feito prisioneiro. Seu filho mais velho, Eduardo, escapou e derrotou Simão na Batalha de Evesham um ano depois, libertando o pai. Henrique inicialmente começou uma severa vingança contra os rebeldes restantes, porém foi persuadido pela Igreja a modificar suas políticas através da Máxima de Kenilworth. A reconstrução foi lenta e Henrique teve de concordar com várias medidas, incluindo uma maior supressão dos judeus, para manter o apoio baronial e popular. Henrique morreu em 1272 deixando Eduardo como seu sucessor. Ele foi enterrado na Abadia de Westminster, que havia reconstruído durante a segunda metade de seu reinado, e foi colocado em sua presente tumba em 1290. Alguns milagres foram declarados após sua morte mas ele nunca foi canonizado. O reinado de 56 anos de Henrique é o quinto mais longo da história inglesa.
  • III. Henry (İngilizce: Henry III of England, (d. 1 Ekim 1207, Winchester Castle, Hampshire – ö. 16 Kasım 1271, Westminster), 19 Ekim 1216 – 16 Kasım 1272 döneminde 56 yıl İngiltere Kralı olarak hüküm sürmüştür.Kral John ile Kraliçe Angouleme'li İsabella'nın oğludur. Yaşadığı dönemde "Winchester'li Henry" olarak anılmıştır. 1216'da babası öldüğünde dokuz yaşında İngiltere Krallığı tahtına çıkmıştır. Böylece İngiltere hükümdarları arasında Tedariksiz Ethelred'den sonra tahta çıkan ilk çocuk kral olmuştur. Yetişkinlik yaşına kadar İngiltere iki kral naibi tarfından idare edilmiştir: 1216-1219 döneminde 1. Pembroke Kontu William Marshal ve 1219-1227 döneminde 1. Kent Kontu Hubert de Burgh. Bu iki naip de halk tarafından sevilmekteydi. Yetişkinliğe gelip devlet idaresini eline aldığında babasının saltanat yıllarında İngiltere'nin ne kadar değiştiğini anlamaz şekilde politikalar uygulamaya başlamıştır. Kendi saltanatının en büyük kısmında İngiltere soylularıyla mücadele ederek onların Magna Carta ile ele geçirdikleri hakları geri almaya ve kraliyetin mutlak yönetimini geri getirmeye hasretmiştir. Fakat sonunda 1264'de ilk İngiltere parlamentosunu kurup toplantıya davet etmeye zorlanmıştır. Avrupa karasında da eski İngiltere Kralına bağlı olan babasının Fransa'ya kaybettiği Normandiya, Anju ve Akitanya'yı arazilerini geri almak için çok uğraşmış ve hiç başarı kazanamamıştır. Fakat saltanatı döneminde İngiltere ekonomik olarak gelişmiş ve refahlı olarak yaşamıştır. İngiltere'ye en büyük katkısı Londra'da Westminster'i başkent yapıp bu mevkii idari ve dinsel merkezler olarak geliştirmesidir. Çok dindar oluşu dolayısıyla Wessex Hanedanı'ndan İngiltere Kralı olan Günah Çıkartıcı Aziz Edward'ın kutsallığına inanmış ve Westminster Abbey'in azizleştirilmiş bu eski İngiltere kralına layık bir büyük tapınak olmasını sağlamaya çalışmıştır. 56 yıl gibi uzun zaman hüküm sürerek İngiltere ve Büyük Britanya hükümdarları arasında 50 yıldan daha uzun hüküm süren 5 İngiltere hükümdarından ilki olmuştur.
  • 헨리 3세(Henry III, 1207년 10월 1일 ~ 1272년 11월 16일, 재위 1216년 10월 19일 ~ 1272년 11월 16일)는 잉글랜드 플랜태저넷 왕가의 왕이자 존 왕의 아들로 그는 교양이 풍부하고 인정 많은 사람이었지만 통치자로는 부족함이 많았다. 그가 외교나 군사 문제에서 결단력이 부족해 문제를 일으키는 일이 많아지자 귀족들 사이에서 불만이 터져 나오기 시작했고 결국 말년에 매제 시몽 드 몽포르에게 포로가 되기도 했다.
dbpedia-owl:birthDate
  • 1207-10-01 (xsd:date)
dbpedia-owl:birthName
  • Henry
dbpedia-owl:birthPlace
dbpedia-owl:child
dbpedia-owl:deathDate
  • 1272-11-16 (xsd:date)
dbpedia-owl:deathPlace
dbpedia-owl:dynasty
dbpedia-owl:parent
dbpedia-owl:spouse
dbpedia-owl:thumbnail
dbpedia-owl:thumbnailCaption
  • Gisantd'Henri III à l'abbaye de Westminster
dbpedia-owl:wikiPageExternalLink
dbpedia-owl:wikiPageID
  • 49810 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageLength
  • 114637 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageOutDegree
  • 473 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageRevisionID
  • 110759386 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageWikiLink
prop-fr:alignt
  • center
prop-fr:année
  • 1972 (xsd:integer)
  • 1984 (xsd:integer)
  • 1987 (xsd:integer)
  • 1988 (xsd:integer)
  • 1989 (xsd:integer)
  • 1990 (xsd:integer)
  • 1991 (xsd:integer)
  • 1992 (xsd:integer)
  • 1994 (xsd:integer)
  • 1996 (xsd:integer)
  • 1997 (xsd:integer)
  • 1998 (xsd:integer)
  • 1999 (xsd:integer)
  • 2001 (xsd:integer)
  • 2002 (xsd:integer)
  • 2003 (xsd:integer)
  • 2004 (xsd:integer)
  • 2005 (xsd:integer)
  • 2006 (xsd:integer)
  • 2007 (xsd:integer)
  • 2008 (xsd:integer)
  • 2009 (xsd:integer)
  • 2010 (xsd:integer)
  • 2011 (xsd:integer)
  • 2012 (xsd:integer)
  • 2013 (xsd:integer)
prop-fr:charte
  • Monarque
prop-fr:conjoint
prop-fr:couronnement
  • 1216-10-28 (xsd:date)
prop-fr:dynastie
prop-fr:décès
  • 1272-11-16 (xsd:date)
prop-fr:emblème
  • Royal Arms of England .svg
prop-fr:enfants
prop-fr:fonction
  • Roi d'Angleterre, seigneur d'Irlande et duc d'Aquitaine
prop-fr:fr
  • Cour du Banc du Roi
  • Sedilia
  • Toucher royal
  • château de Lincoln
  • château de Wincester
  • dictum de Kenilworth
  • traité de Montgomery
  • édit de Marlborough
prop-fr:groupe
  • "n"
prop-fr:isbn
  • 0 (xsd:integer)
  • 1 (xsd:integer)
  • 978 (xsd:integer)
prop-fr:jusqu'auFonction
  • 1272-11-16 (xsd:date)
prop-fr:lang
  • en
prop-fr:lienAuteur
  • Jim Bradbury
  • Martin Aurell
prop-fr:lieu
prop-fr:lieuDeDécès
  • Westminster, Londres
prop-fr:lieuDeNaissance
  • Château de Winchester, Hampshire
prop-fr:liste
prop-fr:légende
  • Gisant d'Henri III à l'abbaye de Westminster
prop-fr:mère
prop-fr:naissance
  • 1207-10-01 (xsd:date)
prop-fr:nom
  • Bolton
  • Bradbury
  • Carpenter
  • Davies
  • Davis
  • Duffy
  • Everard
  • Hallam
  • Holt
  • Lewis
  • Robson
  • Vincent
  • Warren
  • Wild
  • Gillingham
  • Henri III
  • Aurell
  • Cole
  • Maddicott
  • Money
  • Moss
  • Stacey
  • Turner
  • Weiler
  • Spufford
  • Beeler
  • Clanchy
  • Eaglen
  • Frame
  • Fritts
  • Goodall
  • Hillaby
  • Hillen
  • Howell
  • Jobson
  • Kalof
  • Maier
  • Mayr-Harting
  • McGlynn
  • Pounds
  • Ridgeway
  • Senocak
  • Tyerman
prop-fr:nomDeNaissance
  • Henry
prop-fr:numéroD'édition
  • 1 (xsd:integer)
  • 2 (xsd:integer)
  • 3.0
prop-fr:page
  • 466 (xsd:integer)
prop-fr:prédécesseur
prop-fr:prénom
  • Martin
  • Adrian
  • Christian
  • Christopher
  • David
  • Elizabeth M.
  • Henry
  • Jim
  • John
  • John R.
  • Linda
  • Margaret
  • Mark
  • Michael
  • Nicholas
  • Peter
  • R. J.
  • Robin
  • Sean
  • Robert C.
  • Joe
  • Judith A.
  • Ralph V.
  • W. Lewis
  • Suzanne
  • Benjamin L.
  • Björn K. U.
  • Christoph T.
  • Huw
  • James C.
  • Jim L.
  • John P.
  • Michael T.
  • Neslihan
  • Nigel J. G.
  • Robert R.
  • Stephanie
  • Vincent D.
  • Virginia A.
prop-fr:père
prop-fr:successeur
prop-fr:sépulture
prop-fr:texte
  • toucher
prop-fr:titre
  • Capetian France, 987-1328
  • King John
  • King John: England's Evil King?
  • L'Empire de Plantagenêt, 1154-1224
  • Philip Augustus, King of France 1180-1223
  • Simon de Montfort
  • The Angevin Empire
  • The Reign of Henry III
  • The Struggle for Mastery: The Penguin History of Britain 1066-1284
  • Money and its Use in Medieval Europe
  • Blood Cries Afar: the Forgotten Invasion of England, 1216
  • The Poor and the Perfect: the Rise of Learning in the Franciscan Order, 1209-1310
  • Ascendance d'Henri III d'Angleterre
  • England and its Rulers: 1066-1307
  • England and the Crusades, 1095-1588
  • Looking at Animals in Human History
  • Money in the Medieval English Economy: 973-1489
  • The Medieval Castle in England and Wales: a Social and Political History
  • Royal Tombs of Medieval England
  • The Art of Matthew Paris in the Chronica Majora
  • The English Castle
  • The Gothic King: a Biography of Henry III
  • The Minority of Henry III
  • The Holy Blood: King Henry III and the Westminster Blood Relic
  • Domination and Conquest: the Experience of Ireland, Scotland and Wales 1100-1300
  • Henry III of England and the Staufen Empire, 1216-1272
  • Preaching the Crusades: Mendicant Friars and the Cross in the Thirteenth Century
  • The First English Revolution: Simon de Montfort, Henry III and the Barons' War
  • Religion, Politics and Society in Britain, 1066-1272
  • Eleanor of Provence: Queenship in Thirteenth-Century England
prop-fr:titreChapitre
  • The Norman Exchequer Rolls of King John
  • Ritual Charity and Royal Children in 13th Century England
  • The English Jews Under Henry III: Historical, Literary and Archaeological Perspectives
  • King Henry III and Ireland: the Shaping of a Peripheral Lordship
  • The Minority Governments of Henry III, Henry and Louis IX Compared
  • Henry III of England
  • Isabella of Angoulême: John's Jezebel
  • A Captive King: Henry III Between the Battles of Lewes and Evesham 1264-5
  • Jewish Colonisation in the Twelfth Century
  • King Henry III and the 'Aliens', 1236-1272
  • Military Developments from Prehistoric Times to 1485
  • The Loss of Normandy and Royal Finance
  • The Meetings of Kings Henry III and Louis IX
  • The Evolution of Coinage in Thirteenth-Century England
  • The Greyfriars of Lincoln, c.1230-1330: the Establishment of the Friary and the Friars' Ministry and Life in the City and its Environs
  • Henry III's Plans for a German Marriage and their Context
  • Parliamentary Negotiation and the Expulsion of the Jews from England
  • The Children of King Henry III and Eleanor of Provence
prop-fr:titreOuvrage
  • King John: New Interpretations
  • Critical Companion to Dante: a Literary Reference to his Life and Work
  • Medieval and Early Modern Ritual: Formalized Behavior in Europe, China and Japan
  • Thirteenth Century England: Proceedings of the Paris Conference 2009
  • War and Government in the Middle Ages: Essays in Honour of J. O. Prestwich
  • Thirteenth Century England: Proceedings of the Durham Conference, 1997
  • A Guide to the Sources of British Military History
  • Jews in Medieval Britain
  • Thirteenth Century England: Proceedings of the Newcastle upon Tyne Conference, 1987
  • Thirteenth Century England: Proceedings of the Newcastle upon Tyne Conference, 1991
  • Thirteenth Century England: Proceedings of the Gregynog Conference, 2005
  • Thirteenth Century England: Proceedings of the Durham Conference, 2004
  • Thirteenth Century England: Proceedings of the Durham Conference, 1995
  • Franciscan Organisation in the Mendicant Context: Formal and Informal Structures of the Friars' Lives and Ministry in the Middle Ages
prop-fr:trad
  • Court of King's Bench
  • Dictum of Kenilworth
  • Lincoln Castle
  • Royal touch
  • Statute of Marlborough
  • Treaty of Montgomery
  • Winchester Castle
prop-fr:volume
  • 2 (xsd:integer)
  • 4 (xsd:integer)
  • 6 (xsd:integer)
  • 7 (xsd:integer)
  • 10 (xsd:integer)
  • 11 (xsd:integer)
  • 13 (xsd:integer)
prop-fr:wikiPageUsesTemplate
prop-fr:àPartirDuFonction
  • 1216-10-18 (xsd:date)
prop-fr:éditeur
dcterms:subject
rdf:type
rdfs:comment
  • Henri III (1er octobre 1207 - 16 novembre 1272) fut roi d'Angleterre, seigneur d'Irlande et duc d'Aquitaine de 1216 à sa mort.Fils du roi Jean d'Angleterre et d'Isabelle d'Angoulême, Henri III monta sur le trône à l'âge de neuf ans alors que la première guerre des barons faisait rage. La mort de son père apaisa néanmoins les tensions et les forces royales, menées par Guillaume le Maréchal, battirent les rebelles soutenus par les Français à Lincoln et à Sandwich en 1217.
  • Henryk III (ur. 1 października 1207 w Winchesterze, zm. 16 listopada 1272 w Londynie) – król Anglii od 1216 r. Najstarszy syn Jana bez Ziemi i Izabeli, córki Aymera Tillefera, hrabiego Angoulême.
  • ヘンリー3世(Henry III, 1207年10月1日 - 1272年11月16日)は、プランタジネット朝第4代イングランド王(在位:1216年 - 1272年)。ジョン王と王妃イザベラ・オブ・アングレームの子。妃はプロヴァンス伯レーモン・ベランジェ4世の娘エリナー・オブ・プロヴァンス。諸侯たちの反乱の中で幼くして王位に就き、フランスの領土問題とマグナ・カルタに象徴される議会問題を解決しようとしたが、50年を超える長い治世において目立った成果を挙げることはできなかった。非常に信心深く、エドワード懺悔王を好み、ウェストミンスター寺院を現在の姿に大改築したことで知られる。
  • Enrique III de Inglaterra (castillo de Winchester, 1 de octubre de 1207 – Palacio de Westminster, 16 de noviembre de 1272) fue rey de Inglaterra, señor de Irlanda y duque de Aquitania de 1216 a 1272.Hijo primogénito de Juan I de Inglaterra y de Isabel de Angulema, sucedió a su padre en el trono el 18 de octubre de 1216 con sólo 9 años de edad, por lo que el país fue gobernado por regentes hasta 1227.
  • Henrike III.a Winchesterkoa (Winchester, 1207ko urriaren 1a – Westminster, 1272ko azaroaren 16a) Ingalaterrako erregea izan zen 1216 eta 1272 bitartean. Joanes Ingalaterrakoa bere aita hil zenean umea izan zen. Bere erreinaldian ekonomia berpiztu zen, nahiz eta politikoki arazo ugari izan. Magna Carta zela eta baroiak borrokatu zituen. Kontinentean ere erasoak jasan zituen bere lurraldeetan.
  • Ге́нрих III (англ. Henry III) (1 октября 1207(12071001), Уинчестер — 16 ноября 1272, Вестминстер) — король Англии (1216—1272) и герцог Аквитании из династии Плантагенетов, один из самых малоизвестных британских монархов (при том что правил он дольше всех прочих средневековых королей Англии — 56 лет).
  • III. Henrik (Hampshire, 1207. október 1. – London, 1272. november 16.) angol király
  • 헨리 3세(Henry III, 1207년 10월 1일 ~ 1272년 11월 16일, 재위 1216년 10월 19일 ~ 1272년 11월 16일)는 잉글랜드 플랜태저넷 왕가의 왕이자 존 왕의 아들로 그는 교양이 풍부하고 인정 많은 사람이었지만 통치자로는 부족함이 많았다. 그가 외교나 군사 문제에서 결단력이 부족해 문제를 일으키는 일이 많아지자 귀족들 사이에서 불만이 터져 나오기 시작했고 결국 말년에 매제 시몽 드 몽포르에게 포로가 되기도 했다.
  • Enric III (1 d'octubre de 1207 - 15 de novembre de 1272), conegut pels seus contemporanis com a Enric de Winchester, va ser el fill i successor de Joan sense Terra com a rei d'Anglaterra, regnant durant cinquanta-sis anys des de 1216 fins a la seva mort.Gran part dels esforços van anar destinats a refermar el poder reial que s'havia deteriorat durant el regnat del seu pare.
  • Henry III (1 October 1207 – 16 November 1272), also known as Henry of Winchester, was King of England, Lord of Ireland and Duke of Aquitaine from 1216 until his death. The son of King John and Isabella of Angoulême, Henry assumed the throne when he was only nine in the middle of the First Barons' War. Cardinal Guala declared the war against the rebel barons to be a religious crusade and Henry's forces, led by William Marshal, defeated the rebels at the battles of Lincoln and Sandwich in 1217.
  • Jindřich III. Plantagenet (1. říjen 1207 Winchester - 16. listopad 1272 Londýn) byl králem Anglie v letech 1216 až 1272. Od dob vlády Ethelreda II. byl prvním, který se stal panovníkem již v dětském věku. V době Jindřichovy vlády země prosperovala a největší jeho památníkem je Westminster, kde si zřídil své hlavní vládní sídlo a zdejší opatství rozšířil ve svatyni Eduarda Vyznavače.Po otcově skonu byl jako devítiletý chlapec jmenován králem pod regentstvím populárního Viléma Marshala.
  • Хенри III (на английски : Henry III of England ; френски : Henri III d'Angleterre) е крал на Англия е периода 18-19 октомври 1216 до смъртта си през 1272 г.Той е е първият малолетен, който е коронясан за крал на Англия. Хенри се възкачва на трона само на 9 години. Той започва царуването с в момент, в който севера се контролира от бароните, а югоизтокът от френския престолонаследник Луи. Само централна и югозападна Англия са под властта на малолетния крал.
  • Hendrik III (Winchester, 1 oktober 1207 – Westminster, 16 november 1272) was koning van Engeland van 1216 tot 1272. Op 9-jarige leeftijd volgde hij zijn vader, Jan zonder Land, op. Zijn moeder was Isabella van Angoulême.Hendrik werd tweemaal gekroond: op 28 oktober 1216 in de kathedraal van Gloucester en op 17 mei 1220 in de Westminster Abbey.Tot 1227 werd de regering van de jonge koning waargenomen door regenten, gekozen door de Engelse baronnen.
  • III. Henry (İngilizce: Henry III of England, (d. 1 Ekim 1207, Winchester Castle, Hampshire – ö. 16 Kasım 1271, Westminster), 19 Ekim 1216 – 16 Kasım 1272 döneminde 56 yıl İngiltere Kralı olarak hüküm sürmüştür.Kral John ile Kraliçe Angouleme'li İsabella'nın oğludur. Yaşadığı dönemde "Winchester'li Henry" olarak anılmıştır. 1216'da babası öldüğünde dokuz yaşında İngiltere Krallığı tahtına çıkmıştır.
  • Heinrich III., eng. Henry III (* 1. Oktober 1207, Winchester; † 16. November 1272, Westminster Palast) aus dem Haus Plantagenet ist trotz seiner langandauernden Herrschaft von 1216 bis 1272 einer der weniger bekannten Herrscher Großbritanniens. Geboren wurde er 1207 als Sohn des Königspaares Johann Ohneland und Isabella von Angoulême. Im Alter von neun Jahren folgte er seinem Vater auf den Thron. Das Land wurde daher bis 1227 von unterschiedlichen Regenten geführt.
  • Henrique III (Winchester, 1 de outubro de 1207 – Londres, 16 de novembro de 1272), também conhecido como Henrique de Winchester, foi o Rei da Inglaterra de 1216 até sua morte. Filho do rei João de Inglaterra e Isabel de Angoulême, Henrique assumiu o trono com apenas nove anos de idade no meio da Primeira Guerra dos Barões.
  • Enrico III d'Inghilterra (Winchester, 1º ottobre 1207 – Londra, 16 novembre 1272) fu re d'Inghilterra, duca d'Aquitania e Guascogna dal 1216 fino alla sua morte; dal 1216 al 1258 fu anche pretendente al ducato di Normandia e alle contee del Maine, d'Angiò, di Turenna e di Poitiers.Era il figlio primogenito del re Giovanni Senza Terra e della contessa Isabella d'Angoulême.
rdfs:label
  • Henri III (roi d'Angleterre)
  • Enric III d'Anglaterra
  • Enrico III d'Inghilterra
  • Enrique III de Inglaterra
  • Heinrich III. (England)
  • Hendrik III van Engeland
  • Henrike III.a Ingalaterrakoa
  • Henrique III de Inglaterra
  • Henry III of England
  • Henryk III Plantagenet
  • III. Henrik angol király
  • III. Henry (İngiltere Kralı)
  • Jindřich III. Plantagenet
  • Генрих III (король Англии)
  • Хенри III (Англия)
  • ヘンリー3世 (イングランド王)
  • 헨리 3세
owl:sameAs
http://www.w3.org/ns/prov#wasDerivedFrom
foaf:depiction
foaf:isPrimaryTopicOf
foaf:name
  • Henri III
is dbpedia-owl:wikiPageRedirects of
is dbpedia-owl:wikiPageWikiLink of
is foaf:primaryTopic of