Les guerres puniques constituent une série de trois conflits qui opposent sur près d’un siècle la Rome antique et la civilisation carthaginoise ou civilisation punique. La cause principale des guerres puniques est un conflit d’intérêts entre la république carthaginoise et la république romaine en pleine expansion. Au départ, les Romains convoitent la Sicile qui est en partie contrôlée par les Carthaginois.

PropertyValue
dbpedia-owl:abstract
  • Les guerres puniques constituent une série de trois conflits qui opposent sur près d’un siècle la Rome antique et la civilisation carthaginoise ou civilisation punique. La cause principale des guerres puniques est un conflit d’intérêts entre la république carthaginoise et la république romaine en pleine expansion. Au départ, les Romains convoitent la Sicile qui est en partie contrôlée par les Carthaginois. Au début de la Première Guerre punique, Carthage qui constitue un vaste empire maritime est la puissance dominante de la mer Méditerranée alors que Rome est la puissance montante en Italie. À la fin de la Troisième Guerre punique, après plus de cent ans de conflit et la mort de centaines de milliers de soldats et de civils des deux côtés, Rome parvient à conquérir le territoire carthaginois et à raser Carthage, devenant le plus puissant État de la Méditerranée occidentale. Avec la fin des guerres de Macédoine — qui se déroulent en même temps que les guerres puniques — et la défaite de la monarchie des Séleucides en Méditerranée orientale, Rome émerge comme la puissance dominante en Méditerranée et la plus puissante des villes du monde classique.
  • Perang Punisia adalah peperangan yang terjadi antara Romawi dengan Kartago antara tahun 264 hingga 146 SM, dan merupakan perang terbesar di dunia kuno. Kata Punisia sendiri berasar dari kata Punici, yang memiliki arti Bangsa Fenisia dalam bahasa Latin.Perang ini terjadi akibat adanya keinginan Republik Romawi untuk memperluas daerah kekuasaannya. Niat ini awalnya berlangsung tanpa hambatan yang berarti (hambatan disini berarti perlawanan dari penduduk asli) hingga akhirnya Republik Romawi berhadapan dengan Kerajaan Kartago. Pertempuran berlangsung dengan korban mencapai ratusan ribu prajurit. Sebelum serangan Republik Romawi pada Perang Punisia I, Kekaisaran Kartago adalah penguasa daerah Mediterania dengan maritimnya yang kuat. Hingga akhirnya pada Perang Punisia III, Republik Romawi berhasil menghancurkan Kartago dan menghancurkan ibukotanya, sehingga menjadikan Republik Romawi sebagai penguasa terkuat di Mediterania bagian barat. Peperangan ini merupakan titik balik yang berarti bahwa peradaban Mediterania kuno akan menjadi dunia modern melalui Eropa, bukan melalui Afrika. Kemenangan Romawi terhadap Kartago dalam peperangan ini memberikan Romawi status unggul hingga pembagian Romawi menjadi Romawi Barat dan Timur oleh Diocletian tahun 286 M.
  • Pön Savaşları, Kartaca Savaşları olarak da bilinir. Kartaca ile Roma Cumhuriyeti arasında, MÖ 264-146 yılları içinde, Akdeniz deniz ticaretini ele geçirmek ve elde tutmak için yapılan ve üç evre olarak gerçekleşen savaşlardır. Döneminin bilinen en geniş çaplı savaşlarıdır. Pön sözcüğü, Latince'deki Punicus (ya da Poenicus) sözcüğünden türetilmiş bir sözcük olup "Kartacalı" anlamına gelmektedir ve Kartacalarılar'ın Fenike kökenini belirten bir sözcüktür.Pön Savaşlarının ana nedeni, büyüyen Roma Cumhuriyeti ile yıllardır hüküm süren Kartaca İmparatorluğu arasındaki çıkar çatışmalarıdır. Pön Savaşları'nın başladığı tarihlerde Kartaca, Batı Akdeniz'de, yaygın deniz imparatorluğu ile egemen güçtü. Deniz ticaretini neredeyse tümüyle kontrolü altında tutuyor ve bu ticaretten büyük bir servet Kartaca'ya akıyordu. Roma Cumhuriyeti ise İtalya Yarımadası'nda hızla genişleyen ve yayılan bir güç olmakla birlikte Kartaca'nın deniz gücüne sahip değildi. Dolayısıyla deniz ticaretinin kazançlarından mahrumdu. Pön Savaşları esasta, Kartacalı tacirler ile Romalı tacirler arasında bir pazar savaşıdır.Romalılar başlangıçta etki alanlarını, hali hazırda Kartaca'nın kontrolü altında bulunan, fakat aynı zamanda Roma ile kültürel yakınlıkları da olan Sicilya yönünde genişletmeye yönelmişlerdi.Üçüncü savaşın sonunda, her iki taraftan yüzbinlerce askerin öldüğü bir asırdan uzun süren savaş durumunun ardından, Roma Cumhuriyeti Kartaca'yı istila etti ve Kartaca kentini yerle bir etti. Artık Roma Cumhuriyeti, Batı Akdeniz'de en güçlü durumdaki devletti. Öte yandan Roma Cumhuriyeti doğuda da büyük başarılar kazanmıştı. Pön Savaşları'yla aynı dönemde gerçekleşen Makedonya Savaşı ve Doğu Akdeniz'deki, MÖ. 188 yılında Selevkos İmparatorluğu'nun yenilgisiyle sonuçlanan Roma - Suriye Savaşı, Roma Cumhuriyeti'ni Akdeniz'de hakim güç ve Klasik Dünya'da en güçlü şehir devletlerinden biri haline gelmesinde önemli bir yere sahiptir.Kartaca üzerindeki Pön Savaşları'yla sağlanan Roma zaferi, MS. 5. yüzyıla kadar elde tutacağı hakim bir statü sağladı.
  • As Guerras Púnicas consistiram numa série de três conflitos que opuseram a República Romana e a República de Cartago, cidade-estado fenícia, no período entre 264 a.C. e 146 a.C.. Depois de quase um século de lutas, ao fim das Guerras Púnicas, Cartago foi totalmente destruída e Roma passou a dominar o mar Mediterrâneo.O adjectivo "púnico" deriva do nome dado aos cartagineses pelos romanos (Punici) (de Poenici, ou seja, de ascendência fenícia)Localizada no norte da África, por volta do século III a.C. Cartago dominava o comércio do Mediterrâneo. Os ricos comerciantes cartagineses possuíam diversas colônias na Sardenha, Córsega e a oeste da Sicília (ilhas ricas na produção de cereais), no sul de península Ibérica (onde exploravam minérios como a prata) e em toda costa setentrional da África.
  • Les Guerres Púniques van ser una sèrie de tres guerres que van enfrontar entre els anys 264 a.C. i 146 a.C. a les dues principals potències del Mediterrani de l'època: Roma i Cartago. Anomenades així per ser la denominació que els romans donaven als cartaginesos (púnics), poble d'origen fenici. Per la seva banda els cartaginesos van anomenar a aquests conflictes "guerres romanes". Conflicte que es va deure a l'annexió per part de Roma de la Magna Grècia, de tal manera van sorgir conflictes summament greus entre ambdues potències. Encara que els romans van aconseguir crear grans tropes; sobretot navals, no li van assegurar el poder i el control en les Guerres portant-los a caure en la confiança. La causa principal de l'enfrontament entre ambdues potències va ser el conflicte d'interessos entre les existents colònies de Cartago i l'expansió de la República Romana. El primer xoc es va produir a Sicília, part de la qual es trobava sota control cartaginès. Al principi de la Primera Guerra Púnica, Cartago era el poder dominant del Mar Mediterrani, controlant un extens imperi marítim, mentre que Roma era el poder emergent a Itàlia. Al final de la Tercera Guerra Púnica, després de la mort de centenars de milers de soldats en tots dos bàndols, Roma va conquerir totes les possessions cartagineses i va arrasar la ciutat de Cartago, amb el que la facció cartaginesa va desaparèixer de la història. La victoriosa Roma va emergir com l'estat més poderós del Mediterrani occidental. Victòria sumada a la de les Guerres Macedòniques, que es van lliurar al mateix temps que les Púniques, i la derrota de l'Imperi Selèucida en la Guerra Romano-Síria l'any 188 a.C. en el Mediterrani oriental, Roma va quedar com el poder dominant del Mediterrani, i la més poderosa ciutat del món clàssic. La derrota aclaparadora de Cartago va suposar un punt d'inflexió que va provocar que el coneixement de les antigues civilitzacions mediterrànies passés al món modern a través d'Europa i no d'Àfrica.
  • The Punic Wars were a series of three wars fought between Rome and Carthage from 264 BC to 146 BC. At the time, they were probably the largest wars that had ever taken place. The term Punic comes from the Latin word Punicus (or Poenicus), meaning "Carthaginian", with reference to the Carthaginians' Phoenician ancestry.The main cause of the Punic Wars was the conflicts of interest between the existing Carthaginian Empire and the expanding Roman Republic. The Romans were initially interested in expansion via Sicily (which at that time was a cultural melting pot), part of which lay under Carthaginian control. At the start of the first Punic War, Carthage was the dominant power of the Western Mediterranean, with an extensive maritime empire, while Rome was the rapidly ascending power in Italy, but lacked the naval power of Carthage. By the end of the third war, after more than a hundred years, and the loss of many hundreds of thousands of soldiers from both sides, Rome had conquered Carthage's empire and completely destroyed the city, becoming the most powerful state of the Western Mediterranean.With the end of the Macedonian wars – which ran concurrently with the Punic Wars – and the defeat of the Seleucid King Antiochus III the Great in the Roman–Syrian War (Treaty of Apamea, 188 BC) in the eastern sea, Rome emerged as the dominant Mediterranean power and one of the most powerful cities in classical antiquity. The Roman victories over Carthage in these wars gave Rome a preeminent status it would retain until the 5th century AD.
  • Пунические войны — войны между Римом и Карфагеном (264—146 г. до н. э.) Первая Пуническая война (264—241 г. до н. э.) Вторая Пуническая война (218—201 г. до н. э.)Пунические войны получили своё название из-за латинского имени финикийцев-карфагенян — пунийцев (пунов) (лат. poeni или punioit).
  • Пунически войни виж също закана на Александър Македонски към КартагенПуническите войни са три войни между Древен Рим и Картаген състояли се в периода 264 -146 пр.н.е. Наричат се пунически защото римляните наричали картагенците пуни. Поводът бил борбата за сфери на влияние между Римската република и Картаген. Рим имал претенции към големите острови в Средиземно море и преди всичко към Сицилия, която попадала в сферата на влияние на Картаген. До 264 г. пр.н.е. между двете държави царял мир. Имали подписани междудържавни договори както в областта на търговията, така и в политиката. И двете държави се разраствали бързо. Римската република покорявала Апенините, а Картаген – Северна Африка. В Южна Италия и Средиземно море обаче интересите им вече се пресекли. Първа пуническа война (264 пр.н.е. - 241 пр.н.е.). Военните действия се водели както на остров Сицилия, така и в днешното тунизийско крайбрежие на Африка. Войната коствала много и на двете страни, но Рим победил – завладял остров Сицилия. Решителната битка била дадена при Егатските острови през 241 пр.н.е. Сключен бил мир. И двете страни знаели че мирът е само отдих преди новия сблъсък Картаген трябвало да заплати и тежка контрибуция, както и да върне римските пленници. Той бил толкова отслабен от войната, че малко по-късно римляните завладели и други два картагенски острова – Сардиния и Корсика Втора пуническа война (218 пр.н.е. - 202 пр.н.е.). Известна е с недостижимия подвиг на предвожданата от Ханибал картагенска армия, която преминава от Испания в Италия през Алпите. Загубите на Ханибал били огромни. В битката при Кана почти два пъти по-малката армия на Ханибал побеждава римляните. Ханибал успял да привлече за съюзници македонския цар Филип V, Сиракуза и някои гръцки градове. През 202 пр.н.е. се състояла битката при Зама, която Картаген загубил. Трета пуническа война - (149 пр.н.е. - 146 пр.н.е.). Римската армия се съсредоточила около град Картаген. Римляните обсадили и отрязали Картаген от външния свят както по море, така и по суша. През 146 пр.н.е. след щурм Картаген бил превзет и опожарен.-резултат от войните : - унищожен Картаген , рим има 3 нови провинции (Сицилия,Сардиния,Капитолия)Пуническите войни са може би най-значимото събитие от античната история на света. Последиците от тях определят политическото развитие на Европа в продължение на 1600 г. - до падането на Константинопол (столицата на Източната Римска империя Византия) през 1453 г. Това е поредица от три войни, които се водят между 264 – 146 г. пр. Хр. от бързо укрепналата и експанзионистична (думата експанзия означава разширяване и разпространяване на владение, власт, влияниеи др. извън определени граници.) Римска държава срещу търговската империя на Картаген. Целта им е не само постигане на господство и влияние, а и пълното унищожение на загубилия. Крайната победа определя могъществото на Рим, който за по-малко от 100 години разполага легионите си на огромна територия – от Британия до Египет. Римляните наричали картагенците пуници – и, понеже официалната история винаги се пише от победителите, до нас войните са достигнали под името Пунически.Античната Картагенска е държава е разположена в Северна Африка. Столицата Картаген се намира на източната страна на езерото Тунис срещу центъра на днешния град Тунис в Тунис. Неговите руини са популярна туристическа атракция. Предполага се, че държавата е основана от преселници от финикийския град Тир около 825 пр.н.е. През 6-5 пр. Хр. подчиняваики бербери (на територията на днешна Либия) и нумидийци Картаген станал богат търговски град. Водел морска търговия с Египет, Етрурия, Финикия, Сицилия, Сардиния, Корсика. По това време е сключен и първият търговски договор с Рим. Същият бил подновен през 348 г. пр.Хр., а през 279 г. пр.Хр. по време на войната на Рим срещу цар Пир се превърнал във военен съюз срещу общ враг.Картагенските управници явно недооценили факта, че когато пристанищата от Южна Италия, заедно със старите врагове на Картаген Неапол и Тирент попаднат в състава на Римската държава сами ще са спомогнали за създаването на опасен конкурент.Рим не бил морска държава, но след като оглавил Западния еленистичен свят на континента съвсем естествено насочил интересите си към Средиземно море. Сенатът (висш управляващ орган на държавата по време на републиката определян чрез избори) открито започнал да подкрепя враговете на Картаген в Сицилия. Островът бил под под вековно картагенско влияние и с големите си за онова време пристанища Сиракуза и Месана (дн. Месина) заемал ключова роля в средиземноморската търговия. Сблъсъкът станал неизбежен. Двете държави се ръководели от столици управлявани от граждански общини. Имали големи и добре обучени армии. Картаген разполагал с огромни финансови средства, силна флота, голяма конница и бойни слонове – новост във военното изкуство. От своя страна Рим притежавал най-добрата сухопътна армия и имал още едно не маловажно предимство – по време на войни картагенските граждани почти не се явявали на служба в армията. Благодарение на финансовото си могъщие Картаген използвал наемници - обикновено ненадежден елемент в критични моменти. Рим нямал наемници. Той противопоставил войска от граждани и съюзници, който се сражавали не по принуда или за пари, а по свободно решение на римската гражданска община.Конфликтът между Рим и Картаген започнал по незначителен на пръв поглед повод. През 269 г. пр. Хр. властта в Сиракуза узурпирал ( думата означава заграбване на нещо с незаконни средства) Хиерон ІІ. Той се провъзгласил за господар на Сицилия, като покорил някои от съседните градове. Мамертинците, които владеели град Месана системно ограбвали съседните области и Хиерон се опитал да прекрати грабежите като обсадил града. Изправени пред тази опасност, мамертинците осъзнали, че рано или късно градът ще бъде пресечна точка в интересите на двете супер сили и за да решат локалния си проблем те трябва да застанат на нечия страна. Една част от тях се обърнала за помощ към Картаген, който това и чакал – отрядите му дебаркирали, превзели града и настанили там свой гарнизон. За Картаген било важно да се закрепи на Месинския пролив близо до Сиракуза. Това засегнало интересите на Рим. Картаген не само контролирал корабоплаването в пролива, но можел и много лесно да свали войски на континента. Според официалната история друга част от мамертинците поискала помощ от Рим. След известно колебание Римският сенат взел решение за война и стоварил силна войска в Сицилия. Мамертинците предали Месана и принудили картагенския гарнизон да избяга от града. Така започнала първата Пуническа война – войната за Сицилия, която продължила 23 години (264-241 г. пр. Хр.) почти без прекъсване.При това развитие на военните действия Хиерон слючил договор с Картаген, но войските им последователно били разбити. Стратегически важен, но сам слаб и обречен Хиерон предпочел да мине на страната на римляните. Те му се сторили по-силни, а и му убещали ако победят не само да признаят властта му над Сиракуза, но и да разширят владенията му в Сицилия за сметка на картагенските. Сключвайки този съюз Хиерон останал верен на Рим през време на цялата война. Картаген подценил както този съюз, така и икономическите, и военните възможности на Рим. Въпреки морското си предимство не изпратил достатъчно войска, която още в началото да ликвидира действащите в Сицилия римски части. Допуснал да бъде изненадан от мощтна римска флота, която разполагала с абордажни мостове. Това нововъведение в морския бой давало възможност на пехотата да се сражава в морето както на сушата. Рим успял да завладее много градове в Сицилия и да нанесе редица поражения на картагенската флота - през 260 г.пр. Хр. при нос Миле, а нова морска победа през 256 г. пр. Хр. край нос Екном дала възможност за римско дебаркиране в Африка. Неочакван десант целял да бъде превзет Картаген. Армия начело с Атилий Регул успешно дебаркирала на африканския бряг, разграбила голяма част от територията и наближила столицата Картаген. Но Регул не могъл да превземе града. Воийската му била твърде слаба за подобна задача, а сенатът не посмял да изпрати подкрепления от страх, че при прехвърлянето частите могат да се натъкнат на картагенския флот и да бъдат разбити. В кампанията Картаген наел спартанския военначалник Ксантип, който с помоща на наемна армия през 255 г. пр. Хр. при Тунес разбил Регул. Римският флот със спасените останки от армията бил настигнат и унищожен от буря. Само една малка част от войниците на Регул успели да се прехвърлят обратно в Сицилия.След този неуспех римляните се отказали от морска война и Сицилия отново се превърнала в театър на военните деиствия. Картагенците били отблъснати към югозападния край на острова, въпреки организираната от младият им пълководец Хамилкар Барка съпротива. През 250 г.пр. Хр. римляните построили нов флот, който през същата година победил картагенския при Панорм, но през 249 г.пр. Хр. бил разгромен при Дрепан.След дългогодишна и изтощителна война срещу Хамилкар Барка, римските граждани финансирали строителството на друг флот. През 241 г. пр. Хр. морската победа на Рим при Егатските острови станала последното сражение в Първата Пуническа Война. Сключил се мир, в чиито условия Сицилия станала римска провинция, а Картаген трябвало да изплаща контрибуций (парично или стоково обезщетение, което се изплаща на победителя) на Рим в продължение на 10 години. Периодът между Първата и Втората Пуническа война никак не бил спокоен. Картаген бил подложен на тежки изпитания. Наемниците, които се сражавали в Сицилия, недоволни от нередовонто изплащане на заплатите, се рабунтували още с прибирането си в Африка. Към тях се присъединили берберите, нумидииците и част от финикийските градове по северния африкански бряг, защото били разорени от данъците по време на войната. Хамилкар Барка успял да потуши възстанието с много кръв и да възстанови реда в държавата. Използвайки междуособиците (думата означава несъгласие между обществени групи в дадена държава) сардинците се обърнали за помощ към Рим, който принудил Картаген през 338 г. пр. Хр. да му отстъпи острова. През 227 г. пр. Хр. Сардиния политически е обединен със също отстъпения без бой от Картаген остров Корсика.Загубата на големите средиземноморски острови довела след себе си сериозни икономически последствия. Освен като пазари, Картаген загубил доставките на зърно, мед и желязо. За да се компенсират щетите било необходимо създаване на нова икономическа стратегия. Нейното реализиране възложили на Хамилкар Барка. През 237 г. пр. Хр. Картаген започнал да разширява владенията си в Испания. Придобил износа на зърнени храни, рудодобива, основал много нови градове. През 226 г. пр. Хр. бил сключен договор с Рим, който задължавал картагенците да не преминават река Ибер (Ебро) с военни намерения.Хамилкар Барка ръководил картагенците в Испания от 236 г. пр. Хр. до 228 г. пр. Хр. Сменил го зет му Хаздрубал, който бил убит през 221 г. пр. Хр. Тогава армията избрала за свой началник Ханибал – син на Хамилкар. Ханибал (247 г.пр.Хр. – 183 г.пр.Хр.) е една от най-харизматичните личности в световната история. Той командва картагенските сили срещу Рим във Втората пуническа война (218 г.пр.Хр – 201 г.пр.Хр). В ранна възраст е заведен от баща си в Испания и възпитан в дух на непоколебима омраза към Рим. Целия си живот Ханибал посвещава на борбата срещу врага си. Той израства сред войниците. Започва като пехотинец и постепенно спечелва любовта им. Те го припознават не като син на главнокомондващ, а като един от тях. Бъдещият лидер изучава езиците на множество народности, чиито представители са наемници при баща му. Опознава психологията на наемника и манталитета на всяко племе. Воден от интуицията си Ханибал изгражда в съзнанието си образът на командир, уважаван дори от разнородната наемническа войска. Изучава класическите трудове на елинските военни теоретици и практиката на античните пълководци. Учи литература, философия, право. Още като младеж спечелва симпатиите на различните етноси. За балеарците той е отличен прашкар, за нумидийците - кавалерист, равен на техния предводител Махарбал. Галите шумно се хвалят, че като тях сече с широк келтски меч. Елините с възхищение говорят за неговия чист гръцки, за изключителните му познания по гръцка философия, литература и военно дело. Иберите го считат за син на своята страна. Ханибал се превръща в неделима част от множеството жестоки и смели мъже. Командирските заповеди, суровата служба и близостта с войниците формират характера на юношата и определят по сетнешната му съдба. Армията го избира за главнокомандващ котаго той е на 26-годишна възраст.Римският сенат не пречел на домогваниятя на Картаген в Испания – смятал, че така Картаген няма да има проблеми с изплащането на контрибуцийте. Но Хамилкар и приемниците му се ръководели без съмнение и от мисълта за реванш. Превръщали Испания от икономическа във военна база срещу Рим. Испанските племена били известни със своята войнственост. Постепенно, било чрез военни походи, било по дипломатически път те ставали васали и съюзници на Картаген. Веднага след като поел командването Ханибал започнал да се готви за нахлуване в Италия.Рим също имал своите политически проблеми. Трябвало да реши въпроса с илирийските пирати, който непрекъснато ограбвали градовете по бреговете на Адриатическо море. Свободните галски племена навлезли в северна Италия и с много усилия били отблъснати до горното течение на реката По.И все пак, въпреки сложната обстановка в северна Италия и Адриатическо море, Рим осъзнавал, че трябва да спре развитието на Картаген в Испания. Владенията му се простирали вече до Пиринеите и сенатът бил изложен пред угрозата да се изправи срещу силна коалиция между галите от днешна Франция, Картаген и иберийските племена. Римският военен план бил много амбициозен. За разлика от Първата пуническа война този път сенатът подценил военните възможности на Картаген и не оценил гения на Ханибал. Рим възнамерявал да атакува на два континента – да нахлуе в Испания и да стовари войска в Африка от Сицилия за да превземе Картаген.През този период Ханибал взел поредица от верни стратегически решения. Той не отделил средства за строителството на флот, като преценил, че борбата за власт в Средиземно море ще се води на сушата. По този начин запазил ресурсите си за издръжка на армията. Обсадил през 219 г. пр. Хр. град Сегунд – съюзник и изходна позиция за нахлуването на Рим в Испания. След осеммесечна обсада го превзел и така дал началото на Втората Пуническа война 218-201 г. пр. Хр – войната за Италия. За да изпревари нахлуването на Рим в Африка Ханибал с необикновена бързина повел войските си към Италия. Преминал Пиринеите с 50 000 пехотинци, 9 000 конници и 37 бойни слона. Той разбил римляните през есента на 218 г. пр. Хр. при река Тицин(Тесин) и при реката Требия през декември 218 г. пр. Хр. Пътят към Италия бил открит. За да използва предимството си от мълниеносното си за онова време придвижване Ханибал се решил на необикновен подвиг – да премине с армията си Алпите през зимата. Походът бил изключително труден и той загубил половината от числения състав на войската си, както и почти всички свой „танкове” - от бойните слонове му останали само 6. След като излязъл в Северна Италия Ханибал възстановил част от загубите на хора и коне от галите и започнал да си пробива път на юг, където лесно можел да получава помощ от Картаген. Той бляскаво изпълнил този план като разбил римляните при Транзиманското езеро. Тази загуба довела до политическо сътресение в Рим. Консулът (изборна длъжност в древния Рим – виш правителствен представител) Квинт Фабии Максим бил провъзгласен за диктатор (по време на кризи сенатът определял личност, койято в период от 6 месеца получавала абсолютна власт). Фабии много добре разбирал, че държавата няма ресурс за решително сражение срещу Ханибал и избрал тактика (останала в историята с неговото име - Фабиянска) на изчакване - следял действията на противника, нападал обозите за да разстройва снабдяването на армията и опустошавал тила на Ханибал. Диктаторът разбирал, че при водене на птродължителна война на чужда територия рано или късно врагът ще се изтощи икономически, което ще доведе до неминуемото му поражение. Но някои виши римски граждани преценили това поведение като проява на страх. След истичане на срока сенатът не удължил мандата на Фабий и му дал пренебрежителния прякор Мудния. Рим събрал голяма армия и пресрещнал Ханибал през 216 г. пр. Хр. при река Кана. Битката при Кана се превърнала в най-голямото военно поражение в историята на римската държава. Тактиката която използвал Ханибал и до днес се изучава във всички военни академии по света. За първи път във военната история той осъществил обкръжение на превъзхождаща го по численост армия като дал възможност на римляните да проникнат в неговия център и затворил обръча с мобилната си конница разположена по фланговете. Тит Ливии разказва, че по време на битката Ханибал използвал и коварство. Отряд от 500 нумидийци се предали на римляните и хвърлили на земята лъковете и стрелите, с които били въоръжени. Под броните си обаче те имали скрити къси мечове. Консулът Емилий Павел, който предвождал армията изпратил пленниците в тила. В решителния момент нумидийците извадили мечовете си и атакували римските части в гръб. Емилий Павел загубил около 50 000 бойци от 86 000 армия, а самият той загинал в битката. Загубите на Картагенците възлизали на 6000 души. След битката при Кана Ханибал станал господар на южна Италия и получил възможността свободно да поддържа връзки с Картаген и Испания. Използвал момента на абсолютното си превъзходство и сключил съюз с Македония – враг на Рим заради конфликт на интереси по адриатическото крайбрежие. След смърта на Хирон ІІ по-силен на наследниците му се сторил Ханибал и Сиракуза изневерила на договора с Рим.Въпреки тежката политическа обстановка и загубата на огромен брой граждани и съюзници каузата на Рим не била загубена. Сенатът проявил пределна твърдост. Реабилитирал Фабий Максим като признал, че тактиката му е правилна. Мобилизирал целия човешки ресурс на римската държава – както гражданите така и робите, на които обещали свобода.Въпреки ентусиазма след победата при Кана, Ханибал знаел, че няма сили да навлезе в областта Лациум и да превземе Рим. Нямал армия за такава задача. Дори Картаген и съюзниците да напрегнели всичките си сили едва ли би могло да бъде събрана достатъчно многобройна за целта войска. Лошо пресметната обсада на метрополията означавало гибел за Картаген. Ето защо той насочил усилията си към покоряване на съюзниците на Рим в южна и средна Италия, като провокирал сената да му даде ново генерално сражение. Геният не се съмнявал, че то ще завърши с пълно поражение за Рим.Квинт Фабий никога не спечелил похвалата и почестите на победител от бойното поле, но неговите методи работят на практика. Той използвал ресурсите, които Ханибал нямал на свое разположение: време, снабдителни линии, търпение и дългосрочни цели. Фабий всячески избягвал сраженията и превръщал войната във война на изтощение. Изолирал Ханибал от неговите съюзници. Мощна римска флота охранявала Адриатическо море за да попречи на македонците да му окажат помощ. Създал силна коалиция в Гърция срещу Филип V Македонски. С подкупи и обещания отслабил влиянието на Ханибал на остров Сицилия, а през 212 г. след продължителна обсада нонсулът Марцел превзел Сиракуза. Падането на Сиракуза трябва да запомним с гибелта на един от най-великите умове в историята – Архимед. По време на обсадата на той проектирал инжинерните съоръжения на защитниците. Създадените от него огнехвъргачки унищожили значителна част от армията на Рим. Когато Сиракуза накрая все пак пада, Архимед бил убит от римски войник, въпреки заповедите на римския генерал, да не бъде докосван. Легендата разказва, че Архимед бил посечен, докато пишел някакво уравнение върху пясъка. Откритията на Архимед са основа на физиката (Закон на Архимед "Всяко тяло, потопено в течност, олеква толкова, колкото тежи изтласканата от него течност". Когато открил този закон докато си вземал топла вана, Архимед толкова се въодушевил, че извикал "Еврика!" и хукнал гол по улиците на Сиракуза.), механиката (Архимедов лост, покрай който става известна мисълта на Архимед "Дайте ми опорна точка и достатъчно дълъг лост, и ще повдигна Земята!" ) и математиката (зависимост между радиуса и дължината на окръжността. Открива числото Пи.).Ханибал ясно виждал, че само нови и решителни победи могат да наклонят везните в негова полза. Но той не разполагал вече с достатъчно голяма армия, а от Картаген не можел да получи помощ защото се очаквал десат на африканския бряг от римляните в Сицилия. Остайвали му само войските в Испания под командването на брат му Хаздрубал. Хаздрубал успял да си пробие път до северна Италия, но не могъл да се присъедини към брат си. През 207 г. пр. Хр. при река Метавър (местност та Умбрия) той бил пресрещнат и разгромен като сам загинал в битката с легионите. С това поражение войната на Картаген с Рим завършила. Започнала войната на Рим с Картаген. Изгряла звездата на младия и талантлив римски пълководец Публий Корнелий Сципион. Роден през 236 г. пр. Хр. потомствен войн той бил избран на двадесет години за военен трибун. Участвал и оцелял след битката при Кана, Сципион продължил своята военна кариера в Испания – бащата и дядо му загинали там по време на сражение срещу Хаздрубал - и до 207 г. пр. Хр. постигнал впечетляващи успехи. Сенатът не могъл да победи армията на Ханибал, но постепенно го блокирал в Южна Италия. Това дало възможност на Рим да стовари войски в Африка под предводителството на Сципион. Армията му включвала два легиона ветерани (около 30 000 души) 40 военни кораба и 400 транспортни. Така през 204 г. пр. Хр. войната се пренасла на територията на Картаген. През 203 г. пр. Хр. Ханибал бил принуден да се изтегли от Италия и да защити отечеството си.Удивително, но картагенецът Ханибал не познавал географски родината си. Той познавал Италия по-добре. През това време Сципион използвал времето си в Северна Африка за да изгражда войските си и да печели съюзници. Преди действително да се срещне със Сципион на бойното поле, Ханибал се опитал да исключи мирен договор с римския военачалник. С това той всъщност разкрил своята уязвимост. Сципион използвал дори преговорите в своя полза, като подреждал войските си на бойното поле докато разговарял с Ханибал.Решителното сражение станало при Зама през 202 г. пр. Хр. Ханибал понесъл първото си поражение като загубил над 30 000 бойци. Загубите на Сципион били около 2000 души. Тази била последната битка от Втората Пуническа Война и античният свят се променил завинаги. Картаген сключил унизителен мирен договор с Рим. Трябвало да заплати огромни контрибуции, да унищожи военната си флота и да търпи ограничения във външната си политика. Владенията на Картаген в Испания станали римска провинция. Договорът сложил край на търговското надмощие на Картаген и го превърнал в обикновена земеделска държава. Ханибал се спасил с бягство от бойното поле при Зама. Той оцелял за да управлява Картаген известно време, докато вътрешно политически натиск го принудил да напусне страната си. Той се самоубил в изгнание през 183 г. пр. Хр.Сципион получил правото на триумф при завръщането си в Рим и сенатът го удостоил с честта да носи името Африкански. Той станал единствения гражданин в историята на Рим, наименуван на страната, която е завладял. Удивителното е, че той също става жертва на политически борби и също като Ханибал умира в изгнание – една година преди него (184 г. пр. Хр.).Години след войната Сципион Африкански - единствения пълководец нанесъл военно поражение на Ханибал - се срещнал с него и го попитал кои според него са най-великите военачалници в историята. „ Александър Македонски, цар Пир и аз” отговорил Ханибал. “А ако ме беше победил?” попитал Сципион. “Тогава аз щях да съм пръв” бил отговорът.Постепенно Картаген започнал да се възстановява икономически. Той никога вече не бил способен да достигне предишната си мощ. Останали без флота и търговски бази в Европа, картагенците насочили усилията си към африканските земи. Развивали земеделие, градинарство, скотовъдство, а град Картаген все още оставал най-голямото търговско пристанище в Северна Африка. Освен храните през него минавал и трафикът на слонова кост, метали и роби.Рим зорко следял възраждането на врага си. Марк Порций Катон (Катон Стари) бил водач на националистите в Римския сенат. Катон развивал тезата, че римските граждани са господарите на света, изграждат нов ред и за тях е пагубна дори гръцката култура. Веднъж, след завръщане от Картаген той показал в сената шепа великолепни африкански смокини. С тях той символично искал да покаже, че Картаген е опасен за Рим - износът му увреждал интересите на едрите земевладелци, който притежавали лостовете за управление в сената. Катон дотолкова бил настървен, че останал в историята като символ на безогледна омраза. Той започвал всяко свое изказване, независимо от темата, с думите „Преди всичко аз смятам Каргтаген да бъде разрушен!” (Praeterea censeo Carthaginem esse delendam!). Доводите на Катон и сподвижниците му, че Картаген е опасен, били слаби. Врагът му нямал нито армия нито флота, а бил въвлечен и в конфликт с бившите си съюзници на африканския бряг. Не можел да мисли за война с Рим. Въпреки това, през 149 г. пр. Хр. – без повод, сенатът стоварил войски на африканския бряг и така започнала Третата Пуническа война. Армията предвождал Сципион Емилиян. Интересно е, че той бил върл противник на Катон и партията му, но като потомък на военната аристокрация (доведен син на Сципион Африкански) бил възпитан в духа на подчинение на заповедите на Републиката. Каратген се защитавал героично без всякаква надежда за успех. През 146 г. пр. Хр. Сципион превзел и разрушил града, като избил голяма част от жителите му. Картаген станал част от Рим под името провинция Африка, а земите му били изкупени от римските земевладелци. Така завършило 700 годишното могъщество на една антична държава. Не е важно да помним точно годините и датите. За тях съществуват справочници. Драма се разиграла в продължение на век и половина преди Новата Ера. Важно е да запомним причините, който предопределят събитията, мотивите, които водят участниците в тях и великите личности променили историята. Това ни открива възможността сами да оценяваме и анализираме събитията случващи се в съвременния свят.
  • 포에니 전쟁(라틴어: Bella Punica, 포이니 전쟁)은 기원전 264년에서 기원전 146년 사이에 로마와 카르타고가 벌인 세 차례의 전쟁을 말한다. '포에니(poeni, 포이니)'라는 말은 라틴어 Poenicus에서 나왔는데, 이는 페니키아인의라는 뜻으로 카르타고가 페니키아에 기원을 두고 있기 때문에 로마인들이 그렇게 부른 것이다. 포에니 전쟁의 주요 원인은 당시 지중해에 패권을 잡은 카르타고와 새로이 떠오르는 로마의 이해 관계가 충돌했기 때문이었다. 로마인들은 원래 시켈리아(시칠리아, 당시 이 섬은 여러 문화가 뒤섞인 곳이었다)를 통해 영토를 확장하는 데 관심이 있었는데, 이 섬 일부 지역을 카르타고가 지배하고 있었다. 제1차 포에니 전쟁이 일어날 당시 카르타고는 광범위한 제해권을 갖춘 서부 지중해의 패권국이었으며, 로마는 이탈리아에서 급속도로 떠오르는 신흥 강대국이었으나 카르타고 수준의 해군력이 없었다. 제3차 포에니 전쟁이 끝날 당시 두 나라는 병력 수십만을 잃으며, 로마는 결국 세 번의 전쟁에서 모두 승리하여 카르타고를 정복하고 수도를 파괴하여 서부 지중해의 최강자가 되었다. 포에니 전쟁과 동시에 일어난 마케도니아 전쟁이 끝나고, 동부 지중해에서 로마-시리아 전쟁에서 셀레우코스 제국의 안티오코스 3세가 패배하면서, 로마 제국은 지중해 전역에서 패권국이 되었다.
  • Le guerre romano-puniche, erroneamente sintetizzate in guerre puniche, furono una serie di tre guerre combattute fra Roma e Cartagine tra il III e II secolo a.C., che si risolsero con la totale supremazia di Roma sul Mar Mediterraneo; supremazia diretta nella parte occidentale e controllo per mezzo di regni a sovranità limitata nell'Egeo e nel Mar Nero. Sono conosciute come puniche in quanto i romani chiamavano punici i Cartaginesi. A sua volta il termine punico è una corruzione di fenicio, come Cartagine è una corruzione del fenicio Qart Hadash (città nuova).
  • A pun háborúk az egymással vetélkedő két hatalmas ókori állam, Róma és Karthágó között a Földközi-tenger nyugati részének uralmáért és új területek szerzéséért vívott három háború. A pun háborúk eredményeként vált Róma a Földközi-tenger medencéjének urává.
  • De Punische oorlogen, door de Romeinen Bella Punica genoemd, waren de oorlogen tussen Carthago en de Romeinse Republiek. Deze mogendheden kwamen met elkaar in conflict omdat hun invloedssferen zich beide uitbreidden in de westelijke helft van de Middellandse Zee. De eerste gevechten braken uit nadat de Romeinen een leger naar Sicilië stuurden, een eiland dat volgens een eerdere contract in Carthaagse invloedssfeer lag. Beiden maakten veelvuldig gebruik van lokale bondgenoten, die zelden betrouwbaar waren. Carthago had aanvankelijk de overhand, maar Rome bleek de langste adem te hebben. Er werden drie oorlogen tussen de Carthagers en de Romeinen uitgevochten tussen 264 en 146 v.Chr.. Eerste Punische Oorlog: 264 - 241 v.Chr.: hierin leerden de Romeinen, die tot dan toe slechts een landleger hadden, de vanouds zeevarende Carthagers ter zee te bestrijden; veldslagen en belegeringen vonden vooral op Sicilië plaats. De Romeinen moesten nog veel leren over oorlogvoering ter zee, maar kwamen wel met een innovatie: ze maakten speciale schepen waaraan een beweegbare loopplank was bevestigd, de corvus. Ze ramden een Carthaags schip en lieten dan die loopplank vallen, waardoor de twee schepen aan elkaar vastgehaakt werden en de Romeinse troepen het vijandelijke schip konden bestormen. De ramstevens van de buitgemaakte vijandelijke schepen werden op het Forum Romanum tentoongesteld. Tweede Punische Oorlog: 218 - 201 v.Chr.: dit was een landoorlog, die zich vooral afspeelde op het Italiaanse en Iberisch Schiereiland; van Carthago bleef slechts een lokale mogendheid over. In deze oorlog speelde de grote Carthaagse veldheer Hannibal Barkas een hoofdrol. Hij trok vanuit het Iberisch Schiereiland over de Alpen en bracht de Romeinen jarenlang verschrikkelijke nederlagen toe, maar die wisten juist te voorkomen dat hij Rome kon belegeren. De Romeinen gingen in de tegenaanval op het Iberisch Schiereiland, waar minder grote Carthaagse veldheren werden verslagen door Publius Cornelius Scipio Africanus maior. De Romeinen marcheerden op door Noord-Afrika naar Carthago, waarbij zij geholpen werden door de Numidiërs, die eerst bondgenoten waren geweest van de Carthagers, maar naar de Romeinen waren overgelopen. Hannibal was dus wel gedwongen terug te keren om zijn vaderstad te verdedigen, maar hij werd verslagen in de Slag bij Zama. Carthago werd uitgeschakeld als serieuze rivaal van Rome en Hannibal werd verbannen. Uiteindelijk werd hij door de hem achtervolgende Romeinen tot zelfmoord gedreven. Derde Punische Oorlog: 149 - 146 v.Chr.: dit was een drie jaar durende belegering van Carthago door de Romeinen en eindigde met de inname en volledige verwoesting van de stad. De overlevenden werden als slaven verkocht. Daarmee was het belangrijkste obstakel opgeruimd om de Middellandse Zee tot de 'Mare Nostrum' voor de Romeinen te maken.
  • Als Punische Kriege (von lat. Poeni = Punier) bezeichnet man eine Serie von drei Kriegen der Antike. Bei diesen Kriegen handelte es sich um den Konflikt zwischen Karthago, der alteingesessenen See- und Handelsmacht, die den westlichen Mittelmeerraum kontrollierte, dem jungen Römischen Reich, das soeben Herr über Italien geworden war und nun weiter aggressiv expandieren wollte, und ihren Verbündeten. Die Karthager wurden von den Römern Poeni (Punier) genannt. Karthago, gelegen im heutigen Tunesien, war zunächst eine Kolonie der Stadt Tyros. Als Tyros aufgrund der Expansion der Assyrer, Babylonier und Perser unter Druck geriet, gelang es Karthago im 6. Jahrhundert v. Chr., die meisten phönizischen Kolonien zu übernehmen und zur neuen Mutterstadt und Schutzmacht über diese zu werden. Früh kontrollierte die Stadt unter anderem den Westen Siziliens, ohne aber jemals die ganze Insel zu gewinnen.Vor Mitte des 3. Jahrhunderts v. Chr. war das Verhältnis zwischen Rom und Karthago kooperativ gewesen, was sich an mehreren Verträgen ablesen lässt. Als Rom aber eine Chance erkannte, einen Brückenkopf in Sizilien zu erringen, trat Karthago diesem entgegen, weil es dadurch seine eigenen Besitzungen im Westen der Insel gefährdet sah. Dieser anfängliche Lokalkonflikt weitete sich im Ersten und Zweiten Punischen Krieg in einen Kampf um die Hegemonie im westlichen Mittelmeer aus. Dieser dauerte 63 Jahre und wurde von beiden Seiten energisch und mit großem Ressourceneinsatz betrieben.Obwohl Rom mehrmals am Rand einer Niederlage stand, gewann es aufgrund seiner letztlich überlegenen Reserven an Mensch und Material beide Kriege, wohingegen Karthago merklich geschwächt daraus hervorging. Nach dem endgültigen Triumph bei der Schlacht von Zama 202 v. Chr. lag Karthago am Boden und sah sich faktisch auf den Status eines römischen Vasallenstaates herabgesetzt, der keine unabhängige Außenpolitik mehr betreiben durfte. Gleichwohl fürchteten angeblich vor allem die römischen Konservativen unter Marcus Porcius Cato dem Älteren ein Wiedererstarken des Feindes und bevorteilten massiv Karthagos nordafrikanische Rivalen. Zudem lockte der Reichtum der Stadt. Schließlich beseitigten die Römer den karthagischen Staat im Dritten Punischen Krieg. Sie zerstörten 146 v. Chr. die Stadt selbst (dass die Römer Salz auf die Äcker streuten, um diese unfruchtbar zu machen, ist allerdings eine moderne Erfindung) und richteten die neue Provinz Africa ein. Die Stadt Karthago wurde etwa ein Jahrhundert später unter Gaius Julius Caesar jedoch neu gegründet und erlebte in den folgenden Jahrhunderten als Teil des Imperium Romanum eine erneute Blüte, die bis zum Ende der Antike anhielt.
  • Gerra Punikoak hiru gerra izan ziren, Kartagok Antzinako Erromak elkarren aurka eginak. Puniko izena dute, latinez «kartagotar» esateko punicus hitza erabiltzen zelako (lehenago, poenicus, kartagotarren feniziar jatorriaren oroigarri).Gerraren kausa nagusia bien arteko interes gatazka izan zen. Erromatarrek Siziliatik hedatu nahi zuten bere menpeko lurraldea, baina Siziliako zati bat Kartagoren azpian zegoen jada. Lehenengo gerraren hasieran, Kartago Mediterraneoko botere nagusia zen, Erroma Italian gora zihoan boterea zen bitartean. Hirugarren gerraren amaierako, bi alderdietako milaka soldadu hil ondoren, Erromak Kartagoko inperioa bereganatu zuen, hiria arpilatuta. Mazedoniar Gerren bukaerarekin (K. a. 188an), Erroma Mediterraneoko hiririk boteretsuena bilakatu zen.
  • Punské války je označení tří konfliktů mezi Římskou Republikou a Kartágem. Název je odvozen od pojmenování Poeni, Puni (česky Punové), které Římané používali pro označení Kartaginců, kvůli jejich fénickým předkům. Střetly se zde zásadně odlišné státní a vojenské koncepce, zatímco Řím nebyl republikou, Kartágo oligarchií, zatímco římské vojsko bylo stavěno z občanů placených žoldem, kartaginské tvořili převážně najatí cizí žoldnéři.
  • ポエニ戦争(ポエニせんそう、羅: Bella Punica)とは、共和政ローマとカルタゴとの間で地中海の覇権を賭けて争われた一連の戦争である。ポエニとは、ラテン語でフェニキア人(カルタゴはフェニキア系国家)を意味する。紀元前264年のローマ軍によるシチリア島上陸から、紀元前146年のカルタゴ滅亡まで3度にわたる戦争が繰り広げられた。
  • Wojny punickie – nazwa ogólna dla konfliktów zbrojnych między Republiką rzymską, a Kartaginą, państwem powstałym z fenickiej (łac. Poeni – Fenicjanie, punicus – fenicki, bella punica – wojny fenickie) kolonii w Afryce Północnej (obecnie Tunezja), jakie rozegrały się z przerwami w okresie od 264 do 146 r. p.n.e.
dbpedia-owl:thumbnail
dbpedia-owl:wikiPageExternalLink
dbpedia-owl:wikiPageID
  • 42831 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageLength
  • 21543 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageOutDegree
  • 95 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageRevisionID
  • 110956001 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageWikiLink
prop-fr:wikiPageUsesTemplate
dcterms:subject
rdfs:comment
  • Les guerres puniques constituent une série de trois conflits qui opposent sur près d’un siècle la Rome antique et la civilisation carthaginoise ou civilisation punique. La cause principale des guerres puniques est un conflit d’intérêts entre la république carthaginoise et la république romaine en pleine expansion. Au départ, les Romains convoitent la Sicile qui est en partie contrôlée par les Carthaginois.
  • Пунические войны — войны между Римом и Карфагеном (264—146 г. до н. э.) Первая Пуническая война (264—241 г. до н. э.) Вторая Пуническая война (218—201 г. до н. э.)Пунические войны получили своё название из-за латинского имени финикийцев-карфагенян — пунийцев (пунов) (лат. poeni или punioit).
  • A pun háborúk az egymással vetélkedő két hatalmas ókori állam, Róma és Karthágó között a Földközi-tenger nyugati részének uralmáért és új területek szerzéséért vívott három háború. A pun háborúk eredményeként vált Róma a Földközi-tenger medencéjének urává.
  • Punské války je označení tří konfliktů mezi Římskou Republikou a Kartágem. Název je odvozen od pojmenování Poeni, Puni (česky Punové), které Římané používali pro označení Kartaginců, kvůli jejich fénickým předkům. Střetly se zde zásadně odlišné státní a vojenské koncepce, zatímco Řím nebyl republikou, Kartágo oligarchií, zatímco římské vojsko bylo stavěno z občanů placených žoldem, kartaginské tvořili převážně najatí cizí žoldnéři.
  • ポエニ戦争(ポエニせんそう、羅: Bella Punica)とは、共和政ローマとカルタゴとの間で地中海の覇権を賭けて争われた一連の戦争である。ポエニとは、ラテン語でフェニキア人(カルタゴはフェニキア系国家)を意味する。紀元前264年のローマ軍によるシチリア島上陸から、紀元前146年のカルタゴ滅亡まで3度にわたる戦争が繰り広げられた。
  • Wojny punickie – nazwa ogólna dla konfliktów zbrojnych między Republiką rzymską, a Kartaginą, państwem powstałym z fenickiej (łac. Poeni – Fenicjanie, punicus – fenicki, bella punica – wojny fenickie) kolonii w Afryce Północnej (obecnie Tunezja), jakie rozegrały się z przerwami w okresie od 264 do 146 r. p.n.e.
  • De Punische oorlogen, door de Romeinen Bella Punica genoemd, waren de oorlogen tussen Carthago en de Romeinse Republiek. Deze mogendheden kwamen met elkaar in conflict omdat hun invloedssferen zich beide uitbreidden in de westelijke helft van de Middellandse Zee. De eerste gevechten braken uit nadat de Romeinen een leger naar Sicilië stuurden, een eiland dat volgens een eerdere contract in Carthaagse invloedssfeer lag.
  • The Punic Wars were a series of three wars fought between Rome and Carthage from 264 BC to 146 BC. At the time, they were probably the largest wars that had ever taken place. The term Punic comes from the Latin word Punicus (or Poenicus), meaning "Carthaginian", with reference to the Carthaginians' Phoenician ancestry.The main cause of the Punic Wars was the conflicts of interest between the existing Carthaginian Empire and the expanding Roman Republic.
  • Пунически войни виж също закана на Александър Македонски към КартагенПуническите войни са три войни между Древен Рим и Картаген състояли се в периода 264 -146 пр.н.е. Наричат се пунически защото римляните наричали картагенците пуни. Поводът бил борбата за сфери на влияние между Римската република и Картаген. Рим имал претенции към големите острови в Средиземно море и преди всичко към Сицилия, която попадала в сферата на влияние на Картаген. До 264 г. пр.н.е. между двете държави царял мир.
  • Pön Savaşları, Kartaca Savaşları olarak da bilinir. Kartaca ile Roma Cumhuriyeti arasında, MÖ 264-146 yılları içinde, Akdeniz deniz ticaretini ele geçirmek ve elde tutmak için yapılan ve üç evre olarak gerçekleşen savaşlardır. Döneminin bilinen en geniş çaplı savaşlarıdır.
  • As Guerras Púnicas consistiram numa série de três conflitos que opuseram a República Romana e a República de Cartago, cidade-estado fenícia, no período entre 264 a.C. e 146 a.C..
  • Als Punische Kriege (von lat. Poeni = Punier) bezeichnet man eine Serie von drei Kriegen der Antike. Bei diesen Kriegen handelte es sich um den Konflikt zwischen Karthago, der alteingesessenen See- und Handelsmacht, die den westlichen Mittelmeerraum kontrollierte, dem jungen Römischen Reich, das soeben Herr über Italien geworden war und nun weiter aggressiv expandieren wollte, und ihren Verbündeten. Die Karthager wurden von den Römern Poeni (Punier) genannt.
  • Perang Punisia adalah peperangan yang terjadi antara Romawi dengan Kartago antara tahun 264 hingga 146 SM, dan merupakan perang terbesar di dunia kuno. Kata Punisia sendiri berasar dari kata Punici, yang memiliki arti Bangsa Fenisia dalam bahasa Latin.Perang ini terjadi akibat adanya keinginan Republik Romawi untuk memperluas daerah kekuasaannya.
  • Gerra Punikoak hiru gerra izan ziren, Kartagok Antzinako Erromak elkarren aurka eginak. Puniko izena dute, latinez «kartagotar» esateko punicus hitza erabiltzen zelako (lehenago, poenicus, kartagotarren feniziar jatorriaren oroigarri).Gerraren kausa nagusia bien arteko interes gatazka izan zen. Erromatarrek Siziliatik hedatu nahi zuten bere menpeko lurraldea, baina Siziliako zati bat Kartagoren azpian zegoen jada.
  • 포에니 전쟁(라틴어: Bella Punica, 포이니 전쟁)은 기원전 264년에서 기원전 146년 사이에 로마와 카르타고가 벌인 세 차례의 전쟁을 말한다. '포에니(poeni, 포이니)'라는 말은 라틴어 Poenicus에서 나왔는데, 이는 페니키아인의라는 뜻으로 카르타고가 페니키아에 기원을 두고 있기 때문에 로마인들이 그렇게 부른 것이다. 포에니 전쟁의 주요 원인은 당시 지중해에 패권을 잡은 카르타고와 새로이 떠오르는 로마의 이해 관계가 충돌했기 때문이었다. 로마인들은 원래 시켈리아(시칠리아, 당시 이 섬은 여러 문화가 뒤섞인 곳이었다)를 통해 영토를 확장하는 데 관심이 있었는데, 이 섬 일부 지역을 카르타고가 지배하고 있었다. 제1차 포에니 전쟁이 일어날 당시 카르타고는 광범위한 제해권을 갖춘 서부 지중해의 패권국이었으며, 로마는 이탈리아에서 급속도로 떠오르는 신흥 강대국이었으나 카르타고 수준의 해군력이 없었다.
  • Le guerre romano-puniche, erroneamente sintetizzate in guerre puniche, furono una serie di tre guerre combattute fra Roma e Cartagine tra il III e II secolo a.C., che si risolsero con la totale supremazia di Roma sul Mar Mediterraneo; supremazia diretta nella parte occidentale e controllo per mezzo di regni a sovranità limitata nell'Egeo e nel Mar Nero. Sono conosciute come puniche in quanto i romani chiamavano punici i Cartaginesi.
  • Les Guerres Púniques van ser una sèrie de tres guerres que van enfrontar entre els anys 264 a.C. i 146 a.C. a les dues principals potències del Mediterrani de l'època: Roma i Cartago. Anomenades així per ser la denominació que els romans donaven als cartaginesos (púnics), poble d'origen fenici. Per la seva banda els cartaginesos van anomenar a aquests conflictes "guerres romanes".
rdfs:label
  • Guerres puniques
  • Gerra Punikoak
  • Guerras Púnicas
  • Guerras Púnicas
  • Guerre romano-puniche
  • Guerres púniques
  • Perang Punisia
  • Pun háborúk
  • Punic Wars
  • Punische Kriege
  • Punische oorlogen
  • Punské války
  • Pön savaşları
  • Wojny punickie
  • Пунически войни
  • Пунические войны
  • ポエニ戦争
  • 포에니 전쟁
owl:sameAs
http://www.w3.org/ns/prov#wasDerivedFrom
foaf:depiction
foaf:isPrimaryTopicOf
is dbpedia-owl:isPartOfMilitaryConflict of
is dbpedia-owl:wikiPageRedirects of
is dbpedia-owl:wikiPageWikiLink of
is prop-fr:guerre of
is prop-fr:guerres of
is foaf:primaryTopic of