Dziga Vertov (en russe : Дзи́га Ве́ртов), de son vrai nom David Abelevich Kaufman (Białystok, 2 janvier 1896 – Moscou, 12 février 1954), est un cinéaste soviétique d'avant-garde, d'abord rédacteur et monteur de films d'actualité, puis réalisateur de films documentaires et théoricien.

PropertyValue
dbpedia-owl:abstract
  • Dziga Vertov (en russe : Дзи́га Ве́ртов), de son vrai nom David Abelevich Kaufman (Białystok, 2 janvier 1896 – Moscou, 12 février 1954), est un cinéaste soviétique d'avant-garde, d'abord rédacteur et monteur de films d'actualité, puis réalisateur de films documentaires et théoricien. Son manifeste « Kinoks-Révolution » (Ciné-Œil), publié dans la revue LEF en juin 1923, affirme sa volonté de fonder un cinéma totalement affranchi de la littérature et du théâtre, écartant le recours à un scénario, montrant grâce à la caméra, « œil mécanique », « la vie en elle-même », et formant des « hommes nouveaux » réconciliés avec la machine. Sa « théorie des intervalles » permet d'établir des relations temporelles et spatiales entre les images. Son film le plus connu, L'Homme à la caméra (1929), se veut l'illustration de ces thèses.Si Vertov s'inscrit pleinement dans le mouvement de l'avant-garde cinématographique de la Russie des années 1920, notamment par la grande influence qu'exercent sur lui le futurisme et le constructivisme, et par les multiples expérimentations dont il est l'auteur, il n'en reste pas moins qu'il apparaît relativement isolé, surtout à cause de son attachement, jugé excessif, au documentaire. Il s'oppose en large part à des cinéastes comme Sergueï Eisenstein, Grigori Kozintsev et Leonid Trauberg, qu'il accuse de faire du cinéma-spectacle, en raison de leur emploi de la fiction.Son cinéma est taxé de formalisme par le régime stalinien à la fin des années 1920, et Vertov doit en conséquence progressivement s'éclipser, tout comme de nombreux cinéastes d'avant-garde déviant de la nouvelle doctrine officielle, le réalisme socialiste. Ses films et ses théories ont cependant durablement marqué l'histoire du cinéma documentaire, notamment à travers des réalisateurs comme Jean Rouch (cinéma-vérité) ou Jean-Luc Godard et Jean-Pierre Gorin (groupe Dziga Vertov).
  • Dziga Vertov (nascido Denis Arkadievitch Kaufman; Białystok, 2 de janeiro de 1896 — 12 de fevereiro de 1954) foi um cineasta, documentarista e jornalista russo, o grande precursor do cinema directo, na sua versão de cinema verdade.
  • Вертов е роден в 1896 в г. Белосток, Полша.(тогава в пределите на царска Русия). Умира през 1954 в Москва. Истинското му име е Денис Аркадиевич Кауфман. Има двама братя – Михаил (Мойсей), който е оператор на повечето от филмите на Дзига, но също се изявява успешно и като режисьор, и Борис, който емигрира във Франция, където като оператор снима три филма с Жан Виго (между тях е и прочутият „Аталанта” (1933); по-късно, по време на втората си емиграция (след влизането на германците в Париж) работи в Канада и САЩ с Джон Грирсън (изтъкнат документалист), Сидни Лъмет и Елиа Казан. Борис Кауфман е операторът на филма на Лъмет „Дванадесет разгневени мъже”, а за работата си над друг известен филм –”В пристанището” (1954) на E. Казан – получава Оскар.Всеки от братята Кауфман е мащабна личност, но безпорно най-креативният е Дзига. Кръгът на неговите интереси е много широк. През юношеските си години той се занимава с музика и поезия. В Белосток Вертов учи в консерватория, след това постъпва в Психоневрологическия институт в Петербург, където слуша лекциите на Иван Павлов и Владимир Бехтерев, а след като се премества в Москва, се записва в математическия факултет на Московския университет. Дзига Вертов е привлечен на работа в киното през 1918 г. от Михаил Колцов, ръководителя на кинохрониката към Московския кинокомитет – бивш съученик и състудент на Дзига от Психоневрологическия институт. ЕстетикаРежисьорът на „Човекът с кинокамерата” (1929) и „Ентусиазъм (Донбаска симфония)” (1930) полага новаторската си естетика върху солидна основа. По време на своята работата върху първия от споменатите филми Вертов проучва перцептивното отношение на зрителя към самия екран, като поставя на задната стена на киносалона камери, които следят реакциите на седящите в залата. При работата върху втория филм провежда лабораторни експерименти, чиято цел е да се установи кои шумове имат най-голямо емоционално въздействие върху човека. Като имаме предвид математическата прецизност, с която е осъществен монтажът в „Човекът с кинокамерата”, поразителната фонограма на „Ентусиазъм”, който е първият руски звуков документален филм, и факта, че в теоретичните си трудове режисьорът обръща голямо внимание на психологията на възприятието и на емоционалното въздействие на кинотворбите, е ясно, че усилията, които е положил Вертов при заниманията си с музика, психология и математика (наука издигана в култ от „ЛЕФ” и конструктивистите), не са били напразни.До Вертов в кинохрониката за най-важен момент се смята, както пише Пол Рота, „бързината, с която брътвежите на някой политик (отправил суров взор към кинокамерата) стигат до ушите на няколко милиона сравнително безразлични хора.”[1] Руският режисьор коренно променя жанра. Вертов обогатява документалистиката със своята концепция за киноистината („киноправда”), чиито най-важни моменти са следните: художествената истина е истината на факта (основен тезис на „ЛЕФ”, където Вертов печата манифестния си текст „Киноки. Превратът”[2]; обект на изображение в документалното кино е спонтанният, социално значим жест; кинохрониката трябва да запечата непосредственото, неочакваното, „животът в изненада” („жизнь врасплох”); нейната задача е да извлече от хаоса на жизнените явления същностното; камерата е мощно техническо око, което формира активно емоционално и интелектуално отношение към обектите; ето защо присъствието й във филма не бива да се крие нито от зрителите, нито пък от тези, които биват снимани; организацията на видимите явления на живота е дело както на кинооператора, така и на монтажистта, чиято цел е да създава неочаквани асоциация, осъществяващи скокове в пространството и времето.Вертов, подобно на мнозина свои съвременници, също се заблуждава относно характера на своето време. Той вярва, че неговото изкуство е неободимо на революцията, но догматичната Сталинова критика го обвинява във формализъм, критикува го за радикалните му естетически възгледи, а след появата на „Човекът с кинокамерата” режисьорът много трудно успява да реализира идеите си. Вертов завършва „Ентузиазъм” във времето, когато във в. „Правда” и в сп. „Пролетарское кино” се появяват статии, призоваващи към ликвидиране на кинодокументалистиката като „олицетворение на формалистичния подход към киноизкуството” [3] След тази творба Вертов не прави филми в продължение на шест новини. Едва през 1937 той създава „Приспивна песен”, компромисно произведение, което устройва Сталиновия режим.Петдесет и шест години след смъртта на Вертов, след като Европа завинаги се прости с комунизма и фашизма, можем да се абстрахираме от идеологическите заблуждения на големия руски режисьор, и да оценим обективно естетическата значимост на неговите шедьоври – „Човекът с кинокамерата” и „Ентузиазъм”.„Човекът с кинокамерата” (1929)„Човекът с кинокамерата” e един от най-радикалните проекти в киноизкуството. С тази творба Вертов се обръща решително срещу фикционалното кино. За него то е „опиум за народа”, играчка, отвличаща хората от действителните им проблеми. Точно по същия начин говори за Холивудската филмовата индустрия Ги Дебор, авторът на знаменитата книга „Обществото на спектакъла”. Той вижда, подобно на Вертов, във всеки вид инсценировка фалшификация на действителността, чиста глупост, предназначена за също толкова глупави зрители.С „Човекът с кинокамерата” Вертов прави смел опит за еманципиране на киното от театъра и литературата. Той създава филм без сценарий, без актьори и статисти, без декори, без титри, като поставя акцент преди всичко върху вътрешната динамика на образите. „Човекът с кинокамерата” представя живота на един град – хората, улиците, машините, труда. Камерата е нявсякъде – в подземията, по платформите на превозните средства, на върха на кулите и комините.За да постигане по-голяма динамиката на образите, Вертов използва ускорената камера (fast motion) и паралелния монтаж В неговия филм работата на оператора, роля, в която се „:представя” Михаил Кауфман, и работата на монтажиста, роля, която се „играе” от Елисавета Свилова, се разглежда като труд, подобен на всички останали видове работа – на коафьора, маникюристката, телефонистките, на секретарката и т.н. Финалът на „Човекът с кинокамерата” се превръща в истински апотеоз на киното като изкуство, визуализиращо чувствата, посредством магическото преобразяване на времето и пространството. Ритъмът на образите тук е ускорен до максимална степен. Вертов използва отново паралелния монтаж, ускорената камера, преливането на един кадър в друг в друг (dissolve), двойното експониране, едрите планове (extreme close-ups). Той руши смело художествената илюзия. В началото и в края на творбата виждаме как зрителите гледат филма на Вертов и се идентифицират с „героите”. На други места, за да разруши художествената условност, Вертов показва идентичността на лицата от стопкадъра с тези от заснетата лента, която монтажистката изрязва.Днес ние гледаме творбата на Вертов заедно с музиката на Майкъл Ниймън, записана през 2003 от The Cinematic Orchestra, но нека не забравяме, че „Човекът с кинокамерата” е ням филм. Филмът на Вертов изобщо не се нуждае от звук, той самият е музика, тъй като следва вариационния принцип (повторението на отделни единици на по-високо равнище), основополагащ в музикалното изкуство.В „Човекът с кинокамерата” също има идеологически послания, но те са като че ли по-малко в сравнение с другите филми на режисьора. Главното тук е стремежът да се създаде филм, който, заради радикалното си отношение към литературните и постановъчните елементи в киноизкуството, можем да наречем абсолютен филм. Киното със знаменитото „Пристигане на влака” (L'Arrivee d'un Train a la Ciotat – 1896) на братя Люмиер започва именно оттук – от филма без декори, без надписи и без актьори. През осемдесетте години на ХХ век в тази посока работят Годфрей Реджо, Рон Фрике и Люк Бесон. Филмът на Вертов е смела новаторска творба, но тя не идва на празно място. Преди да се появи „Човекът с кинокамерата” филми за живота на големия град правят Пол Странд („Манхатън”, 1921), Рене Клер („Париж, който спи”,1923), Алберто Кавалканти („Само часовете”, 1926), Михаил Кауфман („Москва”, 1927), Валтер Рутман („Берлин, симфония на големия град”, 1927). През 1930 г. се създават още два значими филма на същата тема – „Хората в неделя” на Курт Сьодмак и Едгар Улмер и „Впрочем, Ница” на Жан Виго. Най-близко до търсенията на Вертов е безспорно Валтер Рутман. В неговия „Берлин, симфония на големия град”, както във филма на руския режисьор, акцентът е поставен преди всичко върху вътрешната динамика на образите. На Вертов вероятно прави силно впечатление контрастът между статиката и динамиката в „Париж, който спи”, както и шеметното движение на камерата в някои сцени от „Само часовете”. Творбата на руския режисьор обаче е толкова многопластова, органична и съвършена във формално отношение, че е безсмислено да се спори дали той е заимствал от своите предшественици.„Ентусиазъм (Донбаска синфония)” (1930)За другото голямо произведение на Веров („Ентусиазъм”), по-специално за гениалната му идея при озвучаването на филма да използва индустриални шумове, също е безплодно да се питаме дали режисьорът знае, че на 15 май 1930 г. в Берлин се е състояла премиерата на радиопиесата на Валтер Рутман „Weekend“. Дори да знае, това не променя нищо. Фонограмата на „Ентусиазъм”, запис на звуците, издавани от преси, валцовъчни станове, локомотиви, фабрични сирени, е толкова оригинално и независимо хрумване, колкото и творбата на Рутман, която представлява колаж от шумовете на машини, пили, чукове, триони и др. Големият автор преосмисля, той никога не заимства. Когато говорим за фонограмата на „Ентусиазъм” и за радиопиесата на Рутман, два акустични експеримента, които са предвестие за това, което години по-късно Пиер Шефер ще нарече „конкретна музика,” трябва да имаме предвид, че целите на Вертов и на Рутман са съвсем различни. В „Weekend“, където връзката между шум и визуалност е съвсен абстрактна (радиопиесата е „показана” в Брюксел няколко месеца след премиерата си като авангарден акустичен филм.), Рутман прозаизира делника. В „Ентусиазъм” не е така. Тук Вертов вплита локомотивните свирки и фабрични сирени в една поетична кинематографична симфония на труда, в която акустичният план мощно подчертава визуалния. В този филм на големия руски авангарден режисьор има сцени, които сигурно дразнят мнозина. Но какво да се прави? В своето време Вертов отхвърля правослваната църква и християнството, за да прегърне религията на прогреса. Днес уморени от техниката, се обръщаме към религията, за да намерим утеха от своите страхове, от болката и самотата. Времената се менят, но никой не знае къде започват и къде свършват илюзиите.В „Ентусиазъм” връзката между картина и звук е напълно органична. И това е така, защото тук музиката на машините, заедно с туптенето на човешкото сърце, отмерва динамиката на епохата. Вертов хармочно съчетава различни технически похвати – split screens, double explosure, slow motion, fast motion, freeze frame shot, Dutch angles, extreme close-up. В началните кадри сърцето на телеграфистката (Свилова) тупти в синхрон с тиктакането на часовника. В тревожността на сирените се вплита сигналът SOS. Във филма наред с марша на работниците, се чуват молитвата, народната песен, „конкретната музика“ на труда.Тази полифоничност на мисленето, съзвучна с многогласието на епохата, прави Вертов един от най-великите творци в киното.ЛитератураВертов, Дз. Статьи, дневники, замислы. Москва, 1966. Hicks, J. Dziga Vertov: defining documentary film. — London ; New York: I.B.Tauris, Palgrave Macmillan, 2007. — 194 p.Бележки[1] Из историята на филмовата мисъл. Антология. Част II, С., 1988, с. 16. [2] сп. „ЛЕФ”, 1923, N 3, c. 135-143.[3] Ичин, К. Пролетариат врасплох: „Симфония Донбасса” Дзиги Вертова. В: Toronto Slavic Quarterly, 22, Fall, 2007. Филмография • Кинонеделя (1919) - „Киноседмица“, 43 серии• Годовщина революции (1919) - „Годишнина от революцията“• История гражданской войны (1922) - „История на гражданската война“• Советские игрушки (1924) - „Съветски играчки“• Кино-глаз (1924) - „Кинооко“• Киноправда (1925) - „Киноистина“• Шестая часть мира (1926) - „Една шеста от света“• Одиннадцатый (1928) - „Единадесетият“• Человек с киноаппаратом (1929) - „Човекът с кинокамерата“• Энтузиазм ( симфония Донбасса) (1930) - „Ентусиазъм (Донбаска симфония“)• Три песни о Ленине (1934) - „Три песни за Ленин“• Памяти Серго Орджоникидзе (1937) - „В памет на Серго Орджоникидзе“• Колыбельная (1937) - „Приспивна песен“• Три героини (1938) - „Три героини“• Казахстан — фронту! (1942) - „Казахстан - на фронта!“• В горах Ала-Тау (1944) - „В планините на Ала-Тау“• Новости дня (1954) - „Новините от деня“Външни препраткиГалина Д. Георгиева "Литературата на факта и документалното кино” В: Електронно списание LiterNet, 14.07.2009, № 7 (116) http://liternet.bg/publish19/g_d_georgieva/literaturata.htm ((ru)) „Дзига Вертов. Заповядайте в живота!“, Евгений Майзель, статия в „Другое кино“
  • David Kaufman (Rusia: Давид Абелевич Кауфман) (2 Januari 1896 - 12 Februari 1954), lebih dikenal dengan nama samaran nya Dziga Vertov (Rusia: Дзига Вертов), adalah pelopor film dokumenter di Soviet, sutradara film warta berita dan teoris bioskop. Praktik Syuting dan teori-nya dipengaruhi oleh gaya pembuatan film dokumenter, Cinéma vérité, khususnya Grup Dziga Vertov yang aktif pada tahun 1960-an.
  • Dziga Wiertow (ros.: Дзи́га Ве́ртов) (Dżiga Wiertow), urodzony jako Dawid Abelowicz Kaufman, nazwisko potem rusyfikowane na Denis Arkadjewicz Kaufman (ur. 2 stycznia 1896 w Białymstoku, zm. 12 lutego 1954 w Moskwie) – radziecki scenarzysta, reżyser filmowy, twórca idei kroniki filmowej, jeden z najwybitniejszych dokumentalistów w dziejach kina. Brat operatorów filmowych Borisa i Michaiła Kaufmanów, działających odpowiednio w Stanach Zjednoczonych i Związku Radzieckim.
  • David Abelevič Kaufman (rus. Давид А́белевич Ка́уфман; Białystok, 2 gennaio 1896 – Mosca, 12 febbraio 1954) fu un regista, sceneggiatore e teorico del cinema sovietico, noto con lo pseudonimo di Dziga Vertov.
  • ジガ・ヴェルトフ(Dziga Vertov, Дзига Вертов, 1896年1月2日 / グレゴリオ暦 同年1月15日 - 1954年2月12日)は、ソビエト連邦(現在のロシア)の映画監督である。本名はデニス・アルカジェヴィチ・カウフマン(Denis Kaufman, Денис Аркадьевич Кауфман)。
  • Dziga Vertov (Russisch: Дзига Вертов), pseudoniem van David Abelevitsj Kaufman (Russisch: Давид Абелевич Кауфман) (Białystok, 2 januari 1896 – Moskou, 2 januari 1954) was een Russisch filmmaker en regisseur. Hij geldt als een van de belangrijkste pioniers van de documentaire film.
  • David Abelevich Kaufman (Russian: Дави́д А́белевич Ка́уфман) (2 January 1896 – 12 February 1954) — also known as Denis Kaufman or his pseudonym Dziga Vertov 'or Vertof (Ukrainian: Дзи́га Ве́ртов, "spinning top") — was a Soviet pioneer documentary film, newsreel director and cinema theorist. His filming practices and theories influenced the cinéma vérité style of documentary moviemaking and the Dziga Vertov Group, a radical filmmaking cooperative which was active in the 1960s.In the 2012 Sight and Sound poll, the critics voted Vertov's Man with a Movie Camera (1929) the 8th best film ever made.Vertov's brothers Boris Kaufman and Mikhail Kaufman were also noted filmmakers, as was his wife, Elizaveta Svilova.[citation needed]
  • Dziga Vertov, (Дзига Вертов) eredeti nevén Gyenyisz Arkagyjevics Kaufman), (Białystok, 1896. január 15. – Moszkva, 1954. február 12.) szovjet filmrendező, a dokumentumfilmezés, a cinema verité, a filmhíradó egyik klasszikusa. A montázstechnika egyik kidolgozója, teoretikusa és megvalósítója. Az 1960-as évekbeli francia cinema verité dokumentarista filmirányzat neve a Vertovtól származó kinopravda tükörfordítása.
  • Dziga Vértov (en ruso, Дзига Вертов) es el seudónimo de Denís Abrámovich Káufman (Białystok, actual Polonia, 2 de enero de 1896 - Moscú, 12 de febrero de 1954), director de cine vanguardista soviético, autor de obras experimentales, como El hombre de la cámara (Человек с киноаппаратом, 1929), que revolucionaron el género documental.
  • 지가 베르토프(Dziga (Dzyga) Vertov 러시아어: Дзига Вертов, 우크라이나어: Дзиґа Вертов, 1896년 1월 2일~1954년 2월 12일)는 러시아의 다큐멘터리 영화감독이다.
  • Dziga Vertov (Дзига Вертов), vlastním jménem David Arkadjevič Kaufman (2. ledna 1896 - 12. února 1954) byl významný ruský režisér dokumentárních filmů a filmových týdeníků.Narodil se v dnes polském Bělostoku, tehdy součásti carského Ruska.Svoji dokumentární tvorbu začal coby redaktor filmových týdeníků, přesvědčený komunista, nadšený sovětskou avantgardou a filmovou kamerou, postupně rozvinul specifický přístup v práci se střihovou skladbou. Své přesvědčení shrnul do manifestů MY (1922) - jímž založil skupinu „Kinooků“ - a Revoluce kinooků (1923). Přestože v natáčení požadoval bezprostřední zachycování reality, některé záběry svých filmů sám aranžoval a manipuloval i střihem:„Jdeš ulicí Chicaga dnes, v roce 1923, já tě však přinutím, abys pozdravil soudruha Volodarského, který jde v roce 1918 ulicí Petrohradu, a on ti odpoví na pozdrav. Anebo jiný příklad: do hrobu spouštějí rakve lidových hrdinů (natočeno v Astrachani v roce 1918), zasypávají hrob (Kronštadt, 1921), salva z děl (Petrohrad, 1920), lidé k uctění památky hrdinů obnažují hlavy (Moskva, 1922)“ – Dziga Vertov, Revoluce Kinooků, 1923K snímku Muž s kinoaparátem vznikla řada soundtracků mj. od skupin The Herbaliser Band, The Cinematic Orchestra a dalších.Jeho bratři Michail Kaufman i Boris Kaufman byli kameramany.
  • Dziga Vertov, Denis Arkadievich Kaufman adıyla (Białystok, 2 Ocak 1896) günü doğdu. Sinemada "Sine-göz" (Kinoglaz Manifestosu) akımının kuramcısıdır. O zaman Rus İmparatorluğu'nda, günümüzde ise Polonya'da bulunan Bialystok’da 1912-14 arasında, lise yıllarında müzik eğitimi aldı. 1915'de Petrograd’a gitti ve Psiko-Nöroloji Enstitüsü’nde okumaya başladı. Avant-garde ve fütürist gruplara katıldı. 1918 yılı başında yazar Mikhail Koltsov’un isteğiyle Moskova Film Komitesi’nde yazar ve kurgucu olarak çalışmaya başladı. Yazın Komite’nin Belgesel Bölümü sekreterliğine getirildi. Adını bu dönemde Dziga Vertov’a dönüştürmüştür. Sinemada kurmacaya karşıdır. Dramayı, "burjuvazinin elindeki bir afyon" olarak nitelendirir. Kameranın işlevini, sadece görüntüyü kopyalayan değil, "gözün güçsüzlüğünün aşılması için bir araç" olarak tanımlar. Filmleri Ajit-trenlerle Sovyetler Birliği'ni baştan sona dolaşmıştır.
  • Дзи́га Ве́ртов (при рождении Давид А́белевич Ка́уфман, впоследствии известен также как Денис Абрамович и Денис Аркадьевич Кауфман; 1895/1896—1954) — советский кинорежиссёр,один из основателей и теоретиков документального кино. Обогатил кинематограф множеством операторских приёмов и техник, включая методику «скрытая камера». Его фильм «Человек с киноаппаратом» (1929) часто называют величайшим из всех документальных фильмов в истории.Его братья — кинооператоры Борис Кауфман и Михаил Кауфман. Жена — Е. И. Свилова.
  • Dsiga Wertow (russisch Дзига Вертов, eigentlich Dawid Abelewitsch Kaufman/Давид Абелевич Кауфман, wiss. Transliteration Dziga Vertov; * 21. Dezember 1895jul./ 2. Januar 1896greg. in Białystok; † 12. Februar 1954 in Moskau) war ein sowjetischer Filmemacher. Er gilt sowohl seines experimentellen Schaffens als auch seiner theoretischen Texte wegen als einer der wichtigsten frühen Dokumentarfilmregisseure.Wertow war ein Bruder des späteren Hollywood-Kameramannes und Oscar-Preisträgers Boris Kaufman und des Kameramanns Michail Kaufman, mit dem er zusammenarbeitete, so in seinem berühmtesten Film Der Mann mit der Kamera.
  • Dziga Vèrtov (en rus, Дзига Вертов) és el pseudònim de Denis Abramovich Kaufman (Bialystok, actual Polònia, 2 de gener de 1896 - Moscou, 12 de febrer de 1954), director de cinema, guionista i muntador avantguardista soviètic, autor d'obres experimentals, com Cheloviek s Kinoapparatom (1929), que van revolucionar el gènere documental.
  • Dziga Vertov, errusieraz Дзига Вертов, ukraineraz Дзиґа Вертов, (Białystok, oraingo Polonia, 1896ko urtarrilaren 2a - 1954ko otsailaren 12a) operatzaile eta dokumentalista zen, eta Kinó-glaz teoria sortu zuen, teknologia zinematografikoaren bitartez objektibitate absolutua lortzeko asmoz. Jaiotzez Denis Arkadievitx Kaufman (errusieraz Денис Абрамович Кауфман) izena zuen.Bi garaitan garatzen da Vertoven lana: Prestakuntzarik gabe kapturatzen du bizitza kameraren bidez (giza-begiak baino hobeto ikusten du kameraren begiak) Muntaiaren bidez planoak berrantolatu, bizitzatik hartutako pusketak batzeko helburuarekin, eta ‘nik dakusat’ bat sortzeko.1924an jartzen du abian metodo utopiko hori film luze baten bidez: Kino-glaz (Kinó-glaz); zinema, batez ere, medio dokumental gisa ulertzen duela defendatzen du. Teoria honek ez du onartzen: drama, idatzitako gidoia, zinemako fikzioa, aktore profesionala, saiakerak, dekorazioak, etab. Lumièren garbitasun dokumentaletik urruntzen gaituen ezer. Vertovek saiatutako objektibotasunak eragin handia izango du 1960ko hamarkadako zinemazaleengan (Cinema Verité, Jean Rouch, bereziki); eragina izan zuen Jean Vigorengan edota beste dokumentalistengan (Herbehereetako Joris Ivens eta John Grierson britainiarra).
dbpedia-owl:birthDate
  • 1896-01-02 (xsd:date)
dbpedia-owl:birthPlace
dbpedia-owl:deathDate
  • 1954-02-12 (xsd:date)
dbpedia-owl:deathPlace
dbpedia-owl:movie
dbpedia-owl:nationality
dbpedia-owl:profession
dbpedia-owl:thumbnail
dbpedia-owl:wikiPageExternalLink
dbpedia-owl:wikiPageID
  • 134788 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageLength
  • 20490 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageOutDegree
  • 144 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageRevisionID
  • 106901445 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageWikiLink
prop-fr:année
  • 1984 (xsd:integer)
prop-fr:auteur
  • Dziga Vertov
prop-fr:couleur
  • artiste
prop-fr:dateDeMort
  • 1954-02-12 (xsd:date)
prop-fr:dateDeNaissance
  • 1896-01-02 (xsd:date)
prop-fr:filmsNotables
  • Kino-Glaz,
  • L'Homme à la caméra,
  • La Sixième partie du monde,
  • La Symphonie du Donbass
  • Trois chants sur Lénine,
prop-fr:fr
  • pogrom de Białystok
prop-fr:isbn
  • 9780520056305 (xsd:double)
prop-fr:lang
  • en
prop-fr:langue
  • anglais
prop-fr:lienÉditeur
  • University of California Press
prop-fr:lieuDeMort
prop-fr:lieuDeNaissance
prop-fr:lireEnLigne
prop-fr:nationalité
prop-fr:nom
  • Dziga Vertov
prop-fr:pagesTotales
  • 344 (xsd:integer)
prop-fr:profession(s)_
prop-fr:préface
  • Annette Michelson
prop-fr:texte
  • pogrom
prop-fr:titre
  • Kino-eye: The Writings of Dziga Vertov
prop-fr:trad
  • Białystok pogrom
prop-fr:traducteur
  • Kevin O'Brien
prop-fr:wikiPageUsesTemplate
prop-fr:éditeur
  • University of California Press
dcterms:subject
rdf:type
rdfs:comment
  • Dziga Vertov (en russe : Дзи́га Ве́ртов), de son vrai nom David Abelevich Kaufman (Białystok, 2 janvier 1896 – Moscou, 12 février 1954), est un cinéaste soviétique d'avant-garde, d'abord rédacteur et monteur de films d'actualité, puis réalisateur de films documentaires et théoricien.
  • Dziga Vertov (nascido Denis Arkadievitch Kaufman; Białystok, 2 de janeiro de 1896 — 12 de fevereiro de 1954) foi um cineasta, documentarista e jornalista russo, o grande precursor do cinema directo, na sua versão de cinema verdade.
  • David Kaufman (Rusia: Давид Абелевич Кауфман) (2 Januari 1896 - 12 Februari 1954), lebih dikenal dengan nama samaran nya Dziga Vertov (Rusia: Дзига Вертов), adalah pelopor film dokumenter di Soviet, sutradara film warta berita dan teoris bioskop. Praktik Syuting dan teori-nya dipengaruhi oleh gaya pembuatan film dokumenter, Cinéma vérité, khususnya Grup Dziga Vertov yang aktif pada tahun 1960-an.
  • Dziga Wiertow (ros.: Дзи́га Ве́ртов) (Dżiga Wiertow), urodzony jako Dawid Abelowicz Kaufman, nazwisko potem rusyfikowane na Denis Arkadjewicz Kaufman (ur. 2 stycznia 1896 w Białymstoku, zm. 12 lutego 1954 w Moskwie) – radziecki scenarzysta, reżyser filmowy, twórca idei kroniki filmowej, jeden z najwybitniejszych dokumentalistów w dziejach kina. Brat operatorów filmowych Borisa i Michaiła Kaufmanów, działających odpowiednio w Stanach Zjednoczonych i Związku Radzieckim.
  • David Abelevič Kaufman (rus. Давид А́белевич Ка́уфман; Białystok, 2 gennaio 1896 – Mosca, 12 febbraio 1954) fu un regista, sceneggiatore e teorico del cinema sovietico, noto con lo pseudonimo di Dziga Vertov.
  • ジガ・ヴェルトフ(Dziga Vertov, Дзига Вертов, 1896年1月2日 / グレゴリオ暦 同年1月15日 - 1954年2月12日)は、ソビエト連邦(現在のロシア)の映画監督である。本名はデニス・アルカジェヴィチ・カウフマン(Denis Kaufman, Денис Аркадьевич Кауфман)。
  • Dziga Vertov (Russisch: Дзига Вертов), pseudoniem van David Abelevitsj Kaufman (Russisch: Давид Абелевич Кауфман) (Białystok, 2 januari 1896 – Moskou, 2 januari 1954) was een Russisch filmmaker en regisseur. Hij geldt als een van de belangrijkste pioniers van de documentaire film.
  • Dziga Vertov, (Дзига Вертов) eredeti nevén Gyenyisz Arkagyjevics Kaufman), (Białystok, 1896. január 15. – Moszkva, 1954. február 12.) szovjet filmrendező, a dokumentumfilmezés, a cinema verité, a filmhíradó egyik klasszikusa. A montázstechnika egyik kidolgozója, teoretikusa és megvalósítója. Az 1960-as évekbeli francia cinema verité dokumentarista filmirányzat neve a Vertovtól származó kinopravda tükörfordítása.
  • Dziga Vértov (en ruso, Дзига Вертов) es el seudónimo de Denís Abrámovich Káufman (Białystok, actual Polonia, 2 de enero de 1896 - Moscú, 12 de febrero de 1954), director de cine vanguardista soviético, autor de obras experimentales, como El hombre de la cámara (Человек с киноаппаратом, 1929), que revolucionaron el género documental.
  • 지가 베르토프(Dziga (Dzyga) Vertov 러시아어: Дзига Вертов, 우크라이나어: Дзиґа Вертов, 1896년 1월 2일~1954년 2월 12일)는 러시아의 다큐멘터리 영화감독이다.
  • Dziga Vèrtov (en rus, Дзига Вертов) és el pseudònim de Denis Abramovich Kaufman (Bialystok, actual Polònia, 2 de gener de 1896 - Moscou, 12 de febrer de 1954), director de cinema, guionista i muntador avantguardista soviètic, autor d'obres experimentals, com Cheloviek s Kinoapparatom (1929), que van revolucionar el gènere documental.
  • Dziga Vertov (Дзига Вертов), vlastním jménem David Arkadjevič Kaufman (2. ledna 1896 - 12. února 1954) byl významný ruský režisér dokumentárních filmů a filmových týdeníků.Narodil se v dnes polském Bělostoku, tehdy součásti carského Ruska.Svoji dokumentární tvorbu začal coby redaktor filmových týdeníků, přesvědčený komunista, nadšený sovětskou avantgardou a filmovou kamerou, postupně rozvinul specifický přístup v práci se střihovou skladbou.
  • Dziga Vertov, Denis Arkadievich Kaufman adıyla (Białystok, 2 Ocak 1896) günü doğdu. Sinemada "Sine-göz" (Kinoglaz Manifestosu) akımının kuramcısıdır. O zaman Rus İmparatorluğu'nda, günümüzde ise Polonya'da bulunan Bialystok’da 1912-14 arasında, lise yıllarında müzik eğitimi aldı. 1915'de Petrograd’a gitti ve Psiko-Nöroloji Enstitüsü’nde okumaya başladı. Avant-garde ve fütürist gruplara katıldı.
  • David Abelevich Kaufman (Russian: Дави́д А́белевич Ка́уфман) (2 January 1896 – 12 February 1954) — also known as Denis Kaufman or his pseudonym Dziga Vertov 'or Vertof (Ukrainian: Дзи́га Ве́ртов, "spinning top") — was a Soviet pioneer documentary film, newsreel director and cinema theorist.
  • Дзи́га Ве́ртов (при рождении Давид А́белевич Ка́уфман, впоследствии известен также как Денис Абрамович и Денис Аркадьевич Кауфман; 1895/1896—1954) — советский кинорежиссёр,один из основателей и теоретиков документального кино. Обогатил кинематограф множеством операторских приёмов и техник, включая методику «скрытая камера». Его фильм «Человек с киноаппаратом» (1929) часто называют величайшим из всех документальных фильмов в истории.Его братья — кинооператоры Борис Кауфман и Михаил Кауфман.
  • Dsiga Wertow (russisch Дзига Вертов, eigentlich Dawid Abelewitsch Kaufman/Давид Абелевич Кауфман, wiss. Transliteration Dziga Vertov; * 21. Dezember 1895jul./ 2. Januar 1896greg. in Białystok; † 12. Februar 1954 in Moskau) war ein sowjetischer Filmemacher.
  • Вертов е роден в 1896 в г. Белосток, Полша.(тогава в пределите на царска Русия). Умира през 1954 в Москва. Истинското му име е Денис Аркадиевич Кауфман.
  • Dziga Vertov, errusieraz Дзига Вертов, ukraineraz Дзиґа Вертов, (Białystok, oraingo Polonia, 1896ko urtarrilaren 2a - 1954ko otsailaren 12a) operatzaile eta dokumentalista zen, eta Kinó-glaz teoria sortu zuen, teknologia zinematografikoaren bitartez objektibitate absolutua lortzeko asmoz.
rdfs:label
  • Dziga Vertov
  • Dsiga Wertow
  • Dziga Vertov
  • Dziga Vertov
  • Dziga Vertov
  • Dziga Vertov
  • Dziga Vertov
  • Dziga Vertov
  • Dziga Vertov
  • Dziga Vertov
  • Dziga Vertov
  • Dziga Vèrtov
  • Dziga Vértov
  • Dziga Wiertow
  • Дзига Вертов
  • Дзига Вертов
  • ジガ・ヴェルトフ
  • 지가 베르토프
owl:sameAs
http://www.w3.org/ns/prov#wasDerivedFrom
foaf:depiction
foaf:isPrimaryTopicOf
foaf:name
  • Dziga Vertov
is dbpedia-owl:director of
is dbpedia-owl:wikiPageWikiLink of
is dbpedia-owl:writer of
is prop-fr:réalisation of
is prop-fr:scénario of
is foaf:primaryTopic of