De oratore ou Dialogi tres de Oratore (« Trois dialogues à propos de l'orateur ») est le titre d'un traité de Cicéron publié en 55 av. J.-C. sur la rhétorique et sa pratique, rédigé en latin sur trois livres. Le premier livre est adressé à son frère Quintus Tullius Cicero.

PropertyValue
dbpedia-owl:abstract
  • De oratore ou Dialogi tres de Oratore (« Trois dialogues à propos de l'orateur ») est le titre d'un traité de Cicéron publié en 55 av. J.-C. sur la rhétorique et sa pratique, rédigé en latin sur trois livres. Le premier livre est adressé à son frère Quintus Tullius Cicero. Malgré l'importance que Cicéron accordait à son De oratore comme théorie définitive de l'art oratoire, son traité n'eut guère d'influence, et l'enseignement de la rhétorique se basa sur des ouvrages pédagogiques moins exigeants.
  • De oratore (lateinisch „Über den Redner“) ist ein grundlegendes Werk der rhetorischen Schriften Marcus Tullius Ciceros, in dem die Voraussetzungen des Rednerberufs, das Wesen der Rhetorik, der Aufbau der Rede, Fragen des Stils und der moralischen und philosophischen Pflichten des Redners erörtert werden. Die Schrift ist in der Form eines fiktiven Dialogs zwischen Lucius Licinius Crassus und Marcus Antonius Orator, Ciceros Lehrern und Vorbildern aufgebaut und datiert auf das Jahr 91 v. Chr., kurz vor Crassus Tod zurück. Cicero hat sie 55 v. Chr. veröffentlicht und seinem Bruder Quintus gewidmet. Sie gilt als ein Meisterwerk Ciceros über das Wesen des Rednerberufs.Das Werk teilt sich in drei Bücher auf: Im ersten Buch bespricht Crassus die Voraussetzungen für den Rednerberuf und gelangt von dort zu einer Darstellung des idealen Redners. Das zweite und dritte Buch beinhalten eine Darstellung der Teile der Redekunst, bevor am Ende in einem Exkurs neben den zuvor besprochenen technischen vor allem moralische und philosophische Qualitäten vom Redner verlangt werden: Er soll Rhetorik und Philosophie beherrschen, nicht nur (wie damals oft behauptet wurde) eine dieser beiden Disziplinen.
  • „За оратора“ е основното произведение на Марк Тулий Цицерон, посветено на ораторското изкуство и изключително популярно още по времето на класическата гръко-римска античност.Три са класическите реторически произведения на античността - първа е Аристотеловата Реторика, второ е произведението на Цицерон и третото, завършващо корпуса, е „Обучението на оратора“ на Квинтилиан.В произведението си Марк Тулий Цицерон изяснява и обяснява естеството на реториката, професията на ритора, както и структурата на речта му, редом с редица други съпътстващия я въпроси - най-вече за нейната стилистика. Авторът подига и въпросите за моралните и философски ангажименти на ритора, като за нагледност пресъздава един свой измислен диалог под формата на спор между Луций Лициний Крас и Марк Антоний Оратор - учител по риторика на младия Цицерон и негов модел за подражание. Спорът в произведението се развива през 91 г. пр.н.е., т.е. малко преди смъртта на Крас. Цицерон го създава през 55 г. пр.н.е., посвещавайки го на брат му Квинт. „За оратора“ е произведение-шедьовър на античното изкуство, както и венец на ораторското изкуство, практикувано от Цицерон като професия.Трудът е разделен на три книги. Първата разглежда изискванията към професионалните ритори и извежда образа на идеалния оратор. Втората и третата книга илюстрират изкуството на убеждението, обсъждайки задължителните технически, морални и философски качества, които трябва да притежава изказващият се, за да бъде убедителен на форума и за да не става за смях пред римляните.
  • De Oratore ("On the Orator") is a dialogue written by Cicero in 55 BCE. It is set in 91 BCE, when Lucius Licinius Crassus dies, just before the Social War and the civil war between Marius and Sulla, during which Marcus Antonius Orator, the other great orator of this dialogue, dies. During this year, the author faces a difficult political situation: after his return from exile in Dyrrachium (modern Albania), his house was destroyed by the gangs of Clodius in a time when violence was common. This was intertwined with the street politics of Rome.Amidst the moral and political decadence of the state, Cicero wrote De Oratore to describe the ideal orator and imagine him as a moral guide of the state. He did not intend De Oratore as merely a treatise on rhetoric, but went beyond mere technique to make several references to philosophical principles. Cicero understood that the power of persuasion—the ability to verbally manipulate opinion in crucial political decisions—was a key issue. The power of words in the hands of a man without scruples or principles would endanger the whole community.As a consequence, moral principles can be taken either by the examples of noble men of the past or by the great Greek philosophers, who provided ethical ways to be followed in their teaching and their works.The perfect orator shall be not merely a skilled speaker without moral principles, but both an expert of rhetorical technique and a man of wide knowledge in law, history, and ethical principles.De Oratore is an exposition of issues, techniques, and divisions in rhetoric; it is also a parade of examples for several of them and it makes continuous references to philosophical concepts to be merged for a perfect result.
  • De oratore (in italiano L'oratore) è un'opera di genere retorico scritta da Marco Tullio Cicerone tra il 55 e il 54 a.C. Il testo, facente parte della cosiddetta "trilogia retorica" assieme a Brutus e all'Orator, è strutturato in tre libri sotto forma di dialogo platonico ed ha come partecipanti Lucio Licinio Crasso, Marco Antonio, Aurelio Cotta, Sulpicio Rufo, Mucio Scevola, Quinto Lutazio Catulo e Giulio Cesare Strabone. L'ambientazione è nel 91 a.C. presso la villa di campagna a Tuscolo. Nel dialogo Cicerone analizza profondamente gli aspetti della retorica e dell'oratoria: [inventio]] (invenzione di un'orazione), dispositio (disposizione degli argomenti), elocutio (il linguaggio arricchito), memoria (capacità di ricordare) e actio (pronunciazione dell'orazione). Soprattutto per il politico, l'actio era la parte più importante dell'orazione perché tutte le abilità dell'oratore perfetto venivano messe al vivo proprio davanti al senato in tribunale.
  • De Oratore ("Sobre o orador", em português) é um discurso sobre retórica escrito por Cícero em 55 a.C.. Nele está contido a segunda descrição conhecida do método de loci, uma técnica de mnemônica (sendo Rhetorica ad Herennium, do próprio Cícero, a primeira).
dbpedia-owl:author
dbpedia-owl:language
dbpedia-owl:literaryGenre
dbpedia-owl:originalTitle
  • Dialogi tres de Oratore
dbpedia-owl:thumbnail
dbpedia-owl:wikiPageExternalLink
dbpedia-owl:wikiPageID
  • 1266258 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageLength
  • 12785 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageOutDegree
  • 50 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageRevisionID
  • 109844666 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageWikiLink
prop-fr:année
  • 1985 (xsd:integer)
  • 2000 (xsd:integer)
  • 2010 (xsd:integer)
prop-fr:annéePremièreÉdition
  • 1922 (xsd:integer)
prop-fr:auteur
prop-fr:collection
  • Le Livre de poche
prop-fr:dateparutionOrig
  • 55 (xsd:integer)
prop-fr:genre
  • Essai, théorie de la rhétorique
prop-fr:id
  • EC
prop-fr:isbn
  • 2 (xsd:integer)
  • 978 (xsd:integer)
prop-fr:langue
prop-fr:lienAuteur
  • Laurent Pernot
prop-fr:lieu
  • Paris
prop-fr:lieuparutionOrig
prop-fr:légende
  • Première page d'un manuscrit enluminé du De oratore , British Museum
prop-fr:nom
  • Cicéron
  • Pernot
  • Stroh
prop-fr:pages
  • 264 (xsd:integer)
prop-fr:prénom
  • Laurent
  • Wilfried
prop-fr:série
  • Antiquité
prop-fr:titre
  • La Rhétorique dans l'Antiquité
  • La puissance du discours. Une petite histoire de la rhétorique dans la Grèce antique et à Rome
  • De l'Orateur
  • Trois dialogues à propos de l'orateur
prop-fr:titreOrig
  • Dialogi tres de Oratore
prop-fr:tome
  • I
prop-fr:traducteur
  • Sylvain Bluntz
  • Edmond Courbaud
prop-fr:wikiPageUsesTemplate
prop-fr:éditeur
  • Les Belles Lettres
  • Librairie Générale Française
dcterms:subject
rdf:type
rdfs:comment
  • De oratore ou Dialogi tres de Oratore (« Trois dialogues à propos de l'orateur ») est le titre d'un traité de Cicéron publié en 55 av. J.-C. sur la rhétorique et sa pratique, rédigé en latin sur trois livres. Le premier livre est adressé à son frère Quintus Tullius Cicero.
  • De Oratore ("Sobre o orador", em português) é um discurso sobre retórica escrito por Cícero em 55 a.C.. Nele está contido a segunda descrição conhecida do método de loci, uma técnica de mnemônica (sendo Rhetorica ad Herennium, do próprio Cícero, a primeira).
  • De oratore (lateinisch „Über den Redner“) ist ein grundlegendes Werk der rhetorischen Schriften Marcus Tullius Ciceros, in dem die Voraussetzungen des Rednerberufs, das Wesen der Rhetorik, der Aufbau der Rede, Fragen des Stils und der moralischen und philosophischen Pflichten des Redners erörtert werden. Die Schrift ist in der Form eines fiktiven Dialogs zwischen Lucius Licinius Crassus und Marcus Antonius Orator, Ciceros Lehrern und Vorbildern aufgebaut und datiert auf das Jahr 91 v.
  • De Oratore ("On the Orator") is a dialogue written by Cicero in 55 BCE. It is set in 91 BCE, when Lucius Licinius Crassus dies, just before the Social War and the civil war between Marius and Sulla, during which Marcus Antonius Orator, the other great orator of this dialogue, dies. During this year, the author faces a difficult political situation: after his return from exile in Dyrrachium (modern Albania), his house was destroyed by the gangs of Clodius in a time when violence was common.
  • De oratore (in italiano L'oratore) è un'opera di genere retorico scritta da Marco Tullio Cicerone tra il 55 e il 54 a.C. Il testo, facente parte della cosiddetta "trilogia retorica" assieme a Brutus e all'Orator, è strutturato in tre libri sotto forma di dialogo platonico ed ha come partecipanti Lucio Licinio Crasso, Marco Antonio, Aurelio Cotta, Sulpicio Rufo, Mucio Scevola, Quinto Lutazio Catulo e Giulio Cesare Strabone. L'ambientazione è nel 91 a.C. presso la villa di campagna a Tuscolo.
  • „За оратора“ е основното произведение на Марк Тулий Цицерон, посветено на ораторското изкуство и изключително популярно още по времето на класическата гръко-римска античност.Три са класическите реторически произведения на античността - първа е Аристотеловата Реторика, второ е произведението на Цицерон и третото, завършващо корпуса, е „Обучението на оратора“ на Квинтилиан.В произведението си Марк Тулий Цицерон изяснява и обяснява естеството на реториката, професията на ритора, както и структурата на речта му, редом с редица други съпътстващия я въпроси - най-вече за нейната стилистика.
rdfs:label
  • De oratore
  • De Oratore
  • De Oratore
  • De oratore
  • De oratore
  • За оратора
owl:sameAs
http://www.w3.org/ns/prov#wasDerivedFrom
foaf:depiction
foaf:isPrimaryTopicOf
foaf:name
  • Dialogi tres de Oratore
  • Trois dialogues à propos de l'orateur
is dbpedia-owl:wikiPageRedirects of
is dbpedia-owl:wikiPageWikiLink of
is foaf:primaryTopic of