Yahweh, aussi écrit Yahvé, Iahvé, Jehovah , Jéhovah, Yhwh ou YHWH (de l'hébreu יהוה (yhwh)), est une divinité ouest-sémitique du Proche-orient ancien étroitement associée à l'Israël antique. Yahweh semble avoir été une divinité nationale ou ethnique, vénéré dans les royaumes d'Israël et de Juda. Dans la Bible hébraïque, Yahweh (YHWH) est présenté comme le dieu national des Enfants d'Israël. En dehors de la Bible, l'archéologie a fourni des exemples du lien entre Yahweh et les Israélites.

PropertyValue
dbpedia-owl:abstract
  • Yahweh, aussi écrit Yahvé, Iahvé, Jehovah , Jéhovah, Yhwh ou YHWH (de l'hébreu יהוה (yhwh)), est une divinité ouest-sémitique du Proche-orient ancien étroitement associée à l'Israël antique. Yahweh semble avoir été une divinité nationale ou ethnique, vénéré dans les royaumes d'Israël et de Juda. Dans la Bible hébraïque, Yahweh (YHWH) est présenté comme le dieu national des Enfants d'Israël. En dehors de la Bible, l'archéologie a fourni des exemples du lien entre Yahweh et les Israélites. La religion de l'Israël antique ressemble beaucoup à celle des autres peuples sémitiques du Proche-Orient ancien, notamment à celles de la zone syro-palestinienne. Le culte israélite développe cependant avec le temps des caractéristiques uniques qui l'isolent des autres religions.
  • Yahveh (İbranice: יהוה‎) İncil'de geçen Tanrı'nın gerçek ismidir.Yahweh kelimesi latin alfabesinde YHWH olarak geçen İbranice יהוה kelimedir ve Tetragrammaton olarak da bilinir fakat orijinal telafuzu bilinmemektedir. İsmin genel olarak bilinen anlamı "Varlığı ne olursa olsun var olanları getirir." fakat bu söylem kesin olarak kabul edilmemektedir. Bu ismin geleneksel tercümesi olan İngilizce İncil'de şu şekilde geçmektedir; "Ben kimim" veya "Ben benimdir.".
  • Яхве (с абревиатура: YHWH) е транслитерация на еврейското "יַהְוֶה", което е вокализация на יהוה, предложена от немския ориенталист и изследовател на Библията Вилхелм Гезений (1786-1842) през 19 век. В еврейският текст на Стария Завет, който се нарича Танах това име се среща на около 6800 места, но поради третата заповед от Декалога и традицията да не се споменава напразно името на Бога, евреите от векове насам го произнасят или като "Хашем" (буквално означава "Името") или като "Адонай" (което значи "Господар" или още "Господ"). Мнозина твърдят, че името не бива да се използва, защото днес не е известно оригиналното му произношение. В писмения староеврейски език не се използвали гласни букви. В библейски времена името Иисус вероятно било произнасяно Йешуа или може би Йехошуа - никой не може да определи със сигурност. Въпреки това хората по света днес използват различни форми на името Иисус, като го произнасят така, както е прието на техния език. Не се притесняват да използват това име само защото не знаят как е било произнасяно през първи век. Другата причина е свързана с една отдавнашна традиция на юдеите. Много от тях смятат, че името на Бога не бива изобщо да се произнася. Това вярване вероятно е резултат от погрешно прилагане на библейския закон, в който се казва: "Не изговаряй напразно името на Господа, твоят Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му." (Изход 20:7). Този закон забранява злоупотребата с Божието име. Но не забранява почтетелната употреба на това име. Писателите на Еврейските писания били верни на Бога мъже, които спазвали Закона, даден от него на древните израилтяни. И все пак те често използвали Божието име. Те го включвали в много от псалмите, които се пеели от множество Божии поклонници. Яхве Бог дори наредил на служителите си да призовават името му, и онези, които били верни, му се подчинявали. (Йоил 2:32; Деяния 2:21) В преводите на Стария Завет на други езици свещеното четирибуквено име обикновено се замества с думата "Господ" или "Господар", което е подвеждащо, защото името му не означава "Господ" или "Господар", макар, че има не много на брой (около 50 места, което е нищо в сравнение с 6800) места в еврейския текст, където се нарича и така. Божието име може да се намери: В Псалм 83:18[82:19СИ] "Ревизирано издание на Библията" от 1938 г. той е предаден по следния начин:"За да познаят, че Ти, Чието име е Йехова, един си Всевишен над цялата земя." В същата Библия неговото име може да се намери 399 пъти.В други български Библии, името му може да се открие в: Изход 15:3Точното произношение не е напълно сигурно. Вероятно е да се е произнасяло в древността като "Яхое" или "Яхве". На български е прието произношението му "Йехова". Това име има две съкратени форми освен пълната му форма. Тези две съкратени форми са "Я" (откъдето идва "халелу-я", което означава "хвалете Я") и "Яхо" или "Яо" или "Яху" или "Яу". Така например името на пророк Исая на еврейски може да се произнася както като "Иша-Я", така и като "Иша-Яхо", на Еремия като "Ирми-Я" или "Ирми-Яхо" и т.н. в наши дни имаме примера с името на бившия министър-председател на Израел "Бенямин Нетан-Яху".Името е форма на еврейския глагол "хавах", със значение "да стана" и всъщност означава "той причинява да стане". Следователно името на Бога го идентифицира като Този, който последователно изпълнява своите обещания и неизменно осъществява своите намерения. Само истинският Бог може да носи такова съдържателно име.
  • Javé (em hebraico: יהוה) é o nome de Deus na Bíblia.A palavra 'Javé' (Yahweh) é uma convenção acadêmica moderna para o hebraico יהוה, transcrito em letras romanas como YHWH, e conhecido como o Tetragrama, cuja pronúncia original é desconhecida. O significado mais provável de seu nome seria "aquele que traz à existência tudo que existe", porém existem diversas teorias e nenhuma é tida como conclusiva.A Bíblia descreve Javé como o Deus que libertou Israel do Egito, e deu os Dez Mandamentos. e afirma que Javé se revelou a Israel como um Deus que não permitiria que seu povo fizesse ídolos ou venerasse outros deuses: "Eu sou Javé; este é o meu nome: a minha glória não a darei a outrem, nem o meu louvor às imagens esculpidas."A história do surgimento do monoteísmo israelita e do culto a Javé tem sido alvo de estudos acadêmicos desde pelo menos o século XIX, e a obra Prolegômenos à História de Israel, de Julius Wellhausen; no século XX, uma obra formativa foi Yahweh and the Gods of Canaan – An Historical Analysis of Two Contrasting Faiths (1968), de William F. Albright, que insistiu na diferenciação essencial de Javé dos outros deuses canaanitas já no início da história de Israel. No entanto, estudiosos do antigo Oriente Médio têm visto, desde então, o culto a Javé como tendo surgido de um contexto semítico ocidental e canaanita. Nomes teofóricos, nomes de divindades locais semelhantes a Javé, e evidências arqueológicas foram usadas, juntamente com as fontes bíblicas, para descrever as origens pré-israelistas do culto a Javé, a relação de Javé com os deuses locais, e o modo com o qual o culto a Javé evoluiu para o monoteísmo judaico.O culto exclusivo a Javé é uma idéia central do judaísmo histórico. Boa parte da Cristandade vê Jesus como a encarnação humana de Javé. A importância do nome divino e o caráter do "único deus verdadeiro" revelado como Javé frequentemente são contrastadas com o caráter significativamente diferente das divindades locais, conhecidas por diferentes nomes nas religiões politeístas tradicionais. Alguns acadêmicos, entre eles o arqueólogo americano William G. Dever, sustentam que Aserá, a deusa-mãe semita, era cultuada na forma de consorte de Javé, até o século VI a.C., quando a monolatria rígida de Javé se tornou predominante, às vésperas da destruição do templo. A hipótese da consorte, no entanto, tem sido debatida extensivamente, e diversos estudiosos publicaram suas discordâncias a seu respeito.
  • Jahwe (hebr. יהוה) – imię własne Boga czczonego w judaizmie i chrześcijaństwie. Odnosi się do bóstwa pojmowanego na sposób monoteistyczny. Przynajmniej do czasów Mojżesza (ok. XIII w. p.n.e.), któremu, według Biblii, imię to miało zostać objawione, Żydzi oddawali mu cześć jedynie na sposób monolatrii – czcząc jedno bóstwo Jahwe, lecz nie przecząc istnieniu innych bóstw. Niektórzy uczeni podają hipotezę, jakoby kult Jahwe został przejęty z wierzeń ugaryckich. Przeczy temu tradycja elohistyczna. Imię Jahwe występuje w tekście masoreckim Starego Testamentu 6828 razy. W 25 przypadkach występuje w skróconej, późniejszej formie Jāh. Poza Biblią hebrajską znaleziono je na przykład na steli króla Meszy z IX/VIII w. p.n.e. oraz w korespondencji z Lakisz z ok. 589 r. p.n.e. Imię to jest częścią występujących w Biblii wielu imion nadawanych ludziom, jak Eliasz (hebr. Eliyyáhu), Izajasz etc.
  • 야훼(야웨, 히브리어: יהוה, 영어: Yahweh)는 성경에 나오는 하느님의 이름을 일컫는 고대 히브리어 소리를 한국어로 옮긴 것으로서 여호와(영어: Jehovah)로 발음하기도 한다. 이는 출애굽기(탈출기) 3:1-14에 근거한 유대교와 기독교의 하느님에 대한 호칭이 아니라 고유 이름이다. 이전에는 히브리 글자에 모음 표기가 없었기 때문에 4자음만이 남아 있다. 예수와 그의 사도들이 살던 기원 1세기까지는 유대인들이 하느님의 이름을 발음하였으나 그들이 사망하고 난 후에는 유대인들 사이에서 '하느님의 이름을 헛되이 부르지 말라' 혹은 '망령되이 부르지 말라'는 계명을, 이름 자체를 부르면 안되는 것으로 해석하는 풍토와 하느님의 이름은 신성하므로 함부로 발음해서는 안된다는 종교 지도자들의 주장이 생겨나 더 이상 정확한 이름을 발음하지 않고 문자로만 표기하였는데 이 때문에 원래의 정확한 발음은 잊혀지고 말았다. 그러나 유대인들이 예수 시대까지 오랜 세월 동안 하느님의 이름을 발음하였고 "너희 하느님 야훼를 경외하여 그를 섬기며, 맹세할 일이 있으면 그의 이름으로만 맹세하여라."라는 율법과 "주의 이름을 부르는 자는 구원을 얻을 것이라"라는 사도의 기록과 예수가 직접 사람들에게 "내가 아버지의 이름을 알게 하였고 또 알게 하리니"라는 발언들 그리고 '헛되지 부르지 말라'는 구절에 뒤이어 나오는 "너희는 남을 속일 생각으로 내 이름을 두고 맹세하지 마라. 그것은 나의 이름을 욕되게 하는 것이다. 나는 야훼이다."와 "하느님께 대하여 거룩하고 그 하느님의 이름을 욕되게 하지 말 것이며"라는 상세한 율법들을 보면 '하느님의 이름을 조롱하거나 욕하거나 저주하거나 이름을 가지고 모독해서는 안되며 하느님을 숭배하는 사람이 악행을 행하여 이름에 비난을 가져 와서는 안된다'라는 것이 정확한 의미이므로 하느님의 이름을 사용하고 부르는 것은 기독교인에게 합당하며 성경의 가르침에 부합한다는 주장이 있다.'야'에 대한 모음은 거의 확실한데, 여기에서 딴, 성경에 나와 있는 많은 이름이 -야 또는 -야후로 끝나기 때문이다. 초기 기독교 문서에서 그리스어: Ιαβε라는 표기가 발견된다. (당시 발음법에 따르면 IPA: [jave]라고 읽게 됨.)로마자로 표기할 때는 YHWH, YHVH, JHWH, JHVH라고 쓰고, 독일에서는 JHWH로 통일해서 쓴다.
  • Yahveh (hebreeraz: יהוה, YHWH), Yahweh, Yahve, Jah, Jahve, Jahveh edo Jehova Biblian erlijio judu-kristauen jainko nagusiak duen izen berezia da. Bibliaren arabera, bere hebreerazko era Jaungoikoak bere buruaz hitz egiteko erabiltzen duen hitza da, bere esanahia Jaungoikoaren izatearen deskribapena izanik:Errespetuaren errespetuz, hebrearrek ez zuten izen sakratua esaten, beraz, bere ahoskera ezezaguna da eta irakurtzean Adonai –hots, Jauna– hitzaz ordezkatzen zuten.Yahveh lau hebrear kontsonantez (Y, H, V, H, hau da, yodh, he, waw, he) osatuta dago eta beraz tetragramoi edo lau letraz osatutako hitza diote.
  • Yahweh (anche Yahveh, talvolta in italiano Jahvè) è il dio del popolo ebraico. Questo dio originariamente venne descritto dalla Bibbia come un dio potente e creatore (Genesi, 1), ma anche legato da un patto agli uomini: severo nel punire le colpe, attento verso i penitenti, viene descritto in diverse fasi sia come un dio locale che come un dio universale.
  • ヤハウェ(英語: Yahweh、ヘブライ語: יהוה‎、フェニキア語: 𐤉𐤄𐤅𐤄、古アラム語: 𐡉𐡄𐡅𐡄)とは、旧約聖書における唯一神の名である。本項に示す通り、この神を指す様々な表現が存在するが、特に意図がある場合を除き、本項での表記は努めてヤハウェに統一する。また本項では、ヤハウェを表す他の語についても述べる。
  • Я́хве (принятое в современной науке произношение ивр. יהוה‎ — Йа́хве, Я́гве) — имя Бога в иудаизме и христианстве, употребляется в Ветхом Завете (Танахе). Согласно Библии, было открыто еврейскому народу через Моисея. В современном русском языке принято произношение с ударением на первый слог, но для древнееврейского языка типичным является ударение на последний слог, то есть Яхве́.
  • For other uses, see Yahweh (disambiguation). See also: Tetragrammaton and God in Abrahamic religionsYahweh (/ˈjɑːhweɪ/, or often /ˈjɑːweɪ/ in English; Hebrew: יהוה‎) (Phoenician-Canaanite 𐤀𐤋), was the national god of the Iron Age kingdoms of Israel and Judah. The name probably originated as an epithet of the god El, head of the Bronze Age Canaanite pantheon ("El who is present, who makes himself manifest"), and appears to have been unique to Israel and Judah, although a god Yahweh may have been worshiped south of the Dead Sea at least three centuries before the emergence of Israel (the Kenite hypothesis).In the oldest biblical literature (12th–11th centuries BCE), Yahweh is a typical ancient Near Eastern "divine warrior" who leads the heavenly army against Israel's enemies; he and Israel are bound by a covenant (a feature unique in ancient Near Eastern religion) under which Yahweh will protect Israel and, in turn, Israel will not worship other gods. At a later period, Yahweh functioned as the dynastic cult (the god of the royal house), the royal courts promoting him as the supreme god over all others in the pantheon, notably Baal, El, and Asherah (the last of whom may have been his consort). Over time, Yahwism became increasingly intolerant of rivals, and the royal court and temple promoted Yahweh as the god of the entire cosmos, possessing all the positive qualities previously attributed to the other gods and goddesses. With the work of Second Isaiah (the theoretical author of the second part of the Book of Isaiah) towards the end of the Babylonian exile (6th century BCE), the very existence of foreign gods was denied, and Yahweh was proclaimed as the creator of the cosmos and the true god of all the world.By early post-biblical times, the name of Yahweh had ceased to be pronounced. In modern Judaism, it is replaced with the word Adonai, meaning Lord, and is understood to be God's proper name and to denote his mercy. Many Christian Bibles follow the Jewish custom and replace it with "the LORD".
  • Yahveh (transcripción y pronunciación hebraísta; en hebreo antiguo יהוה (pronunciación desconocida); transliteración «YHVH» o «JHWH»;) y su pronunciación conjetural (Yahweh, Yahvé, Yah y Yavé así como la acepción Iehová, Jehowah o Jehová) es, en dicho modo, el nombre propio utilizado en las Biblias (en lengua española; y en muchas otras lenguas) para designar y diferenciar al Dios supremo de las religiones judeocristianas. En su forma hebrea es, en el Antiguo Testamento, el nombre que utiliza para referirse a sí mismo, siendo su significado presumiblemente una descripción de su propia naturaleza.
dbpedia-owl:wikiPageExternalLink
dbpedia-owl:wikiPageID
  • 8253917 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageLength
  • 49029 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageOutDegree
  • 192 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageRevisionID
  • 110976486 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageWikiLink
prop-fr:align
  • right
prop-fr:année
  • 1990 (xsd:integer)
  • 1992 (xsd:integer)
  • 1997 (xsd:integer)
  • 1999 (xsd:integer)
  • 2001 (xsd:integer)
  • 2002 (xsd:integer)
  • 2005 (xsd:integer)
  • 2007 (xsd:integer)
  • 2008 (xsd:integer)
  • 2014 (xsd:integer)
prop-fr:auteursOuvrage
  • David Noel Freedman
  • Karel van der Toorn, Bob Becking et Pieter W. van der Horst
prop-fr:collection
  • Journal for the Study of the Old Testament
prop-fr:colonnes
  • 2 (xsd:integer)
prop-fr:directeur
  • oui
prop-fr:group
  • "N"
prop-fr:id
  • OEANE
  • judaica
prop-fr:isbn
  • 0 (xsd:integer)
  • 978 (xsd:integer)
prop-fr:jstor
  • 1519260 (xsd:integer)
  • 27926975 (xsd:integer)
prop-fr:langue
  • en
prop-fr:lienÉditeur
  • La Martinière Groupe
  • Oxford University Press
  • Doubleday
  • Groupe Bayard
  • Éditions du Seuil
  • Éditions Brill
prop-fr:lieu
  • Leyde, Boston et Cologne
  • Oxford et New York
  • Londres et New York
prop-fr:légende
  • (Bible Segond)
prop-fr:nom
  • Briquel-Chatonnet
  • Meyers
  • Michel
  • Römer
  • Smith
  • Thompson
  • Bordreuil
  • Skolnik
  • van der Toorn
  • Day
  • Dalley
  • Grabbe
  • Dever
  • Naveh
prop-fr:numéro
  • 2 (xsd:integer)
prop-fr:numéroD'édition
  • 2 (xsd:integer)
prop-fr:numéroDansCollection
  • 265 (xsd:integer)
prop-fr:passage
  • 21 (xsd:integer)
  • 194 (xsd:integer)
  • 910 (xsd:integer)
prop-fr:prénom
  • Pierre
  • Cécile
  • Eric M.
  • Françoise
  • Fred
  • John
  • Joseph
  • Karel
  • Thomas
  • William G.
  • Stephanie
  • Lester L.
  • Mark S.
  • Henry O.
prop-fr:périodique
  • Israel Exploration Journal
  • Vetus Testamentum
prop-fr:sousTitre
  • le Proche-Orient ancien, de l'invention de l'écriture à la naissance du monothéisme
  • Israel's polytheistic background and the Ugaritic texts
  • what do we know and how do we know it?
prop-fr:texte
  • « L'Éternel [yhwh] est venu du Sinaï, il s'est levé sur eux de Séir, il a resplendi de la montagne de Paran »
  • « O Éternel! [yhwh] quand tu sortis de Séir, quand tu t'avanças des champs d'Édom »
  • « Dieu [yhwh] vient de Téman, le Saint vient de la montagne de Paran »
  • « Qui est celui-ci qui vient d’Édom, de Botsra »
  • « Ainsi parle l’Éternel , roi d’Israël et son rédempteur, l’Éternel des armées : je suis le premier et je suis le dernier, et hors moi il n’y a point de Dieu. »
prop-fr:titre
  • Oxford Encyclopaedia of Archaeology in the Near East, 5 vol.
  • Les débuts de l'histoire
  • Encyclopaedia Judaica
  • Ancient Israel
  • Aux origines d'Israël
  • Hebrew Graffiti from the First Temple Period
  • L'invention de Dieu
  • Yahweh in Hamath in the 8th Century BC: Cuneiform Material and Historical Deductions
  • The origins of monotheism
  • Yahweh and the Gods and Goddesses of Canaan
prop-fr:titreChapitre
  • Yahweh
prop-fr:titreOuvrage
  • Anchor Bible Dictionary
  • Dictionary of Deities and Demons in the Bible
prop-fr:volume
  • 6 (xsd:integer)
  • 40 (xsd:integer)
  • 51 (xsd:integer)
prop-fr:width
  • 280 (xsd:integer)
prop-fr:wikiPageUsesTemplate
prop-fr:éditeur
  • Oxford University Press
  • Bayard
  • Brill
  • Doubleday
  • Éditions du Seuil
  • Thompson Gale et Keter Publishing House
  • Sheffield Academic Press
  • T&T Clark
  • Israel Exploration Society
dcterms:subject
rdfs:comment
  • Yahweh, aussi écrit Yahvé, Iahvé, Jehovah , Jéhovah, Yhwh ou YHWH (de l'hébreu יהוה (yhwh)), est une divinité ouest-sémitique du Proche-orient ancien étroitement associée à l'Israël antique. Yahweh semble avoir été une divinité nationale ou ethnique, vénéré dans les royaumes d'Israël et de Juda. Dans la Bible hébraïque, Yahweh (YHWH) est présenté comme le dieu national des Enfants d'Israël. En dehors de la Bible, l'archéologie a fourni des exemples du lien entre Yahweh et les Israélites.
  • Yahveh (İbranice: יהוה‎) İncil'de geçen Tanrı'nın gerçek ismidir.Yahweh kelimesi latin alfabesinde YHWH olarak geçen İbranice יהוה kelimedir ve Tetragrammaton olarak da bilinir fakat orijinal telafuzu bilinmemektedir. İsmin genel olarak bilinen anlamı "Varlığı ne olursa olsun var olanları getirir." fakat bu söylem kesin olarak kabul edilmemektedir. Bu ismin geleneksel tercümesi olan İngilizce İncil'de şu şekilde geçmektedir; "Ben kimim" veya "Ben benimdir.".
  • Yahweh (anche Yahveh, talvolta in italiano Jahvè) è il dio del popolo ebraico. Questo dio originariamente venne descritto dalla Bibbia come un dio potente e creatore (Genesi, 1), ma anche legato da un patto agli uomini: severo nel punire le colpe, attento verso i penitenti, viene descritto in diverse fasi sia come un dio locale che come un dio universale.
  • ヤハウェ(英語: Yahweh、ヘブライ語: יהוה‎、フェニキア語: 𐤉𐤄𐤅𐤄、古アラム語: 𐡉𐡄𐡅𐡄)とは、旧約聖書における唯一神の名である。本項に示す通り、この神を指す様々な表現が存在するが、特に意図がある場合を除き、本項での表記は努めてヤハウェに統一する。また本項では、ヤハウェを表す他の語についても述べる。
  • Я́хве (принятое в современной науке произношение ивр. יהוה‎ — Йа́хве, Я́гве) — имя Бога в иудаизме и христианстве, употребляется в Ветхом Завете (Танахе). Согласно Библии, было открыто еврейскому народу через Моисея. В современном русском языке принято произношение с ударением на первый слог, но для древнееврейского языка типичным является ударение на последний слог, то есть Яхве́.
  • For other uses, see Yahweh (disambiguation). See also: Tetragrammaton and God in Abrahamic religionsYahweh (/ˈjɑːhweɪ/, or often /ˈjɑːweɪ/ in English; Hebrew: יהוה‎) (Phoenician-Canaanite 𐤀𐤋), was the national god of the Iron Age kingdoms of Israel and Judah.
  • Яхве (с абревиатура: YHWH) е транслитерация на еврейското "יַהְוֶה", което е вокализация на יהוה, предложена от немския ориенталист и изследовател на Библията Вилхелм Гезений (1786-1842) през 19 век.
  • 야훼(야웨, 히브리어: יהוה, 영어: Yahweh)는 성경에 나오는 하느님의 이름을 일컫는 고대 히브리어 소리를 한국어로 옮긴 것으로서 여호와(영어: Jehovah)로 발음하기도 한다. 이는 출애굽기(탈출기) 3:1-14에 근거한 유대교와 기독교의 하느님에 대한 호칭이 아니라 고유 이름이다. 이전에는 히브리 글자에 모음 표기가 없었기 때문에 4자음만이 남아 있다. 예수와 그의 사도들이 살던 기원 1세기까지는 유대인들이 하느님의 이름을 발음하였으나 그들이 사망하고 난 후에는 유대인들 사이에서 '하느님의 이름을 헛되이 부르지 말라' 혹은 '망령되이 부르지 말라'는 계명을, 이름 자체를 부르면 안되는 것으로 해석하는 풍토와 하느님의 이름은 신성하므로 함부로 발음해서는 안된다는 종교 지도자들의 주장이 생겨나 더 이상 정확한 이름을 발음하지 않고 문자로만 표기하였는데 이 때문에 원래의 정확한 발음은 잊혀지고 말았다.
  • Javé (em hebraico: יהוה) é o nome de Deus na Bíblia.A palavra 'Javé' (Yahweh) é uma convenção acadêmica moderna para o hebraico יהוה, transcrito em letras romanas como YHWH, e conhecido como o Tetragrama, cuja pronúncia original é desconhecida. O significado mais provável de seu nome seria "aquele que traz à existência tudo que existe", porém existem diversas teorias e nenhuma é tida como conclusiva.A Bíblia descreve Javé como o Deus que libertou Israel do Egito, e deu os Dez Mandamentos.
  • Jahwe (hebr. יהוה) – imię własne Boga czczonego w judaizmie i chrześcijaństwie. Odnosi się do bóstwa pojmowanego na sposób monoteistyczny. Przynajmniej do czasów Mojżesza (ok. XIII w. p.n.e.), któremu, według Biblii, imię to miało zostać objawione, Żydzi oddawali mu cześć jedynie na sposób monolatrii – czcząc jedno bóstwo Jahwe, lecz nie przecząc istnieniu innych bóstw. Niektórzy uczeni podają hipotezę, jakoby kult Jahwe został przejęty z wierzeń ugaryckich. Przeczy temu tradycja elohistyczna.
  • Yahveh (transcripción y pronunciación hebraísta; en hebreo antiguo יהוה (pronunciación desconocida); transliteración «YHVH» o «JHWH»;) y su pronunciación conjetural (Yahweh, Yahvé, Yah y Yavé así como la acepción Iehová, Jehowah o Jehová) es, en dicho modo, el nombre propio utilizado en las Biblias (en lengua española; y en muchas otras lenguas) para designar y diferenciar al Dios supremo de las religiones judeocristianas.
  • Yahveh (hebreeraz: יהוה, YHWH), Yahweh, Yahve, Jah, Jahve, Jahveh edo Jehova Biblian erlijio judu-kristauen jainko nagusiak duen izen berezia da.
rdfs:label
  • Yahweh
  • Jahwe
  • Javé
  • Yahveh
  • Yahveh
  • Yahveh
  • Yahweh
  • Yahweh
  • Яхве
  • Яхве
  • ヤハウェ
  • 야훼
owl:sameAs
http://www.w3.org/ns/prov#wasDerivedFrom
foaf:isPrimaryTopicOf
is dbpedia-owl:religion of
is dbpedia-owl:wikiPageRedirects of
is dbpedia-owl:wikiPageWikiLink of
is foaf:primaryTopic of