La perestroïka (« перестройка » en russe, qui signifie : reconstruction, restructuration ; avec un élément novateur de péré- = re-, et stroïka = construction) est le nom donné aux réformes économiques et sociales menées par Mikhaïl Gorbatchev en URSS d'avril 1985 à décembre 1991.

PropertyValue
dbpedia-owl:abstract
  • La perestroïka (« перестройка » en russe, qui signifie : reconstruction, restructuration ; avec un élément novateur de péré- = re-, et stroïka = construction) est le nom donné aux réformes économiques et sociales menées par Mikhaïl Gorbatchev en URSS d'avril 1985 à décembre 1991.
  • La Perestroika en ruso Acerca de este sonido перестройка , "reestructuración") es conocida como la reforma que fue creada para desarrollar una nueva estructura de la economía interna de la Unión Soviética, y fue llevada a la práctica en todo el territorio de la Unión Soviética por Mijaíl Gorbachov, un mes después de su toma de poder. La visión que Mijaíl Gorbachov tenía para el futuro era, fundamentalmente, reorganizar el sistema socialista, para poder conservarlo. Esto porque dentro de sus planes de cambio estaba que la sociedad soviética pudiera tener un nuevo ánimo para que estuvieran listos y pudieran contribuir en la creación de la nueva Unión Soviética. Este proceso, estuvo lleno de conversiones democráticas en la política y en los miembros del Kremlin, trayendo consigo una enorme cantidad de consecuencias en la economía y en la sociedad que culminaron finalmente en el fin de la era de Gorbachov y en la caída de la URSS.
  • Perestroyka (Rusça: перестройка, "Yeniden Yapılanma"), SSCB'de 1980'li yıllardan itibaren gerçekleştirilen ekonomik ve siyasi sistemi yeniden yapılandırma ve reform hareketleri. İlk olarak 1979'da Leonid Brejnev tarafından önerilmiş, dönemin devlet başkanı Mihail Gorbaçov tarafından desteklenmiş ve teşvik edilmiştir.SSCB'de sosyalizmin artık işlemez hale gelmesi üzerine ekonomiyi biraz serbestleştirerek devletin bütünlüğünü korumaya çalışan Gorbaçov, tam aksine devletin parçalanmasına sebep olmuştur.Gorbaçov ekonomi ve devlet yönetimine daha liberal bir bakışla yaklaşmıştır. Genel olarak yaptığı reformlar devlet mekanizmasını hantallığından kurtarmak üzeredir. Verimsiz işleyen devlet kurumları ve işletmelerine özerklik, tek bir merkezden planlama yerine kendi üretim planlarını yapabilme, bütçe açıklarını merkezden kapatma yerine kapitalist sistemdeki gibi kâr amaçlı üretime odaklanma, kaynakların silahlanma yarışı yerine ekonomik refahı arttırma üzerine kullanılması ve bu nedenle ABD ile silahsızlanma anlaşmaları yapılması perestroyka ilkesinin getirdiği başlıca gelişmelerdendir.Perestroyka politikasının sona ermesi ise ancak Sovyetler Birliği'nin sonunda gerçekleşecektir.
  • Perestrojka (in russo: перестройка[?] , [pʲiᵊrʲiᵊˈstrojkɑ]) è una parola russa che letteralmente significa "ricostruzione" e identifica il complesso di riforme economiche, in simbiosi con una maggiore trasparenza nella vita pubblica, definita glasnost' (гла́сность, pubblicità), introdotte nell'Unione Sovietica da Michail Gorbačëv nell'estate 1987 allo scopo di ristrutturare l'economia nazionale.
  • Perestroika (russisch перестройка anhören?/i, seltener auch Perestrojka „Umbau, Umgestaltung, Umstrukturierung“) bezeichnet den von Michail Gorbatschow ab Anfang 1986 eingeleiteten Prozess zum Umbau und zur Modernisierung des gesellschaftlichen, politischen und wirtschaftlichen Systems der Sowjetunion, die von der Einheitspartei KPdSU beherrscht wurde. Der Prozess stand in engem Zusammenhang mit der Aufhebung der Einschränkungen der Meinungs- und Pressefreiheit in der Sowjetunion unter dem Schlagwort Glasnost (wörtlich: Offenheit, Redefreiheit, Informationsfreiheit). Der Begriff bezog sich auf weite Teile der Gesellschaft und bedeutete im weiteren Sinn die Demokratisierung des Staates ab 1986. Die Perestroika beinhaltete zunächst Lockerungen der Parteidirektiven in der Politik der Zentralverwaltungswirtschaft. So wurde Betrieben ab 1987 eingeräumt, selbstständig Entscheidungen zu treffen. Dies war ein bedeutender Einschnitt in die Ära des Sozialismus, bei dem erste Elemente der Marktwirtschaft eingeführt wurden.
  • Perestrojka (zvuk перестро́йка, česky: přestavba) byla skupina ekonomických reformních kroků zahájených v 80. letech 20. století v SSSR tehdejším generálním tajemníkem KSSS Michailem Gorbačovem.Úkolem perestrojky byla především restrukturalizace sovětské ekonomiky. Na ekonomické reformy perestrojky navazovaly také širší změny k demokratizaci společnosti, soustředěné v procesu tzv. glasnosti, politiky otevřenosti.
  • Perestroika (errusieraz: перестройка pʲɪrʲɪˈstrojkə) (euskaraz: berregituraketa) 1980ko hamarkadan Mikhail Gorbatxovek bultzaturiko Sobietar Batasuneko Alderdi Komunistaren barneko mugimendua izan zen, sobietar sistema politiko eta ekonomikoa aldatzea helburua zuena.Zenbait adituen ustez, perestroikak Sobietar Batasuneko desegitea, Ekialdeko Europako 1989ko iraultzak eta Gerra Hotzaren bukaera eragin zituen.Perestroikak zenbait ministreei independentzia gehiago eman zien eta merkataritzako erreformak laga zituen. Hala ere, bere helburua ez zen komunismoa desegitea baizik eta sobietar kontsumitzaileen nahiak hobeto betetzea. Edonola ere, jadanik zeuden barneko tirabira politiko, sozial eta ekonomikoak burutu eta errepubliketan nazionalismoa bultzatu zuen, Sobietar Batasunaren gainbeheraren katalizatzaileak izango zirenak.
  • Perestroika (do russo: перестройка, literalmente "reconstrução" ou "reestruturação") foi, em conjunto com a Glasnost, uma das políticas introduzidas na União das Repúblicas Socialistas Soviéticas por Mikhail Gorbachev, em 1985.A palavra Perestroika, que literalmente significa reconstrução, recebeu a conotação de reestruturação (abertura) econômica. Gorbachev percebeu que a economia da União Soviética estava a falhar e sentiu que o sistema socialista, apesar de não precisar de ser substituído, certamente necessitava de uma reforma, e isto seria levado a cabo pelo processo da Perestroika. Uma chave principal da Perestroika era reduzir a quantidade de dinheiro gasta em defesa e, para fazer isso, Gorbachev sentiu que a União Soviética deveria: desocupar o Afeganistão, negociar com os Estados Unidos a redução de armamento (os acordos de Yalta) e não interferir em outros países comunistas (a Doutrina Sinatra).Em contraste às reformas econômicas da República Popular da China, a Perestroika é largamente avaliada como tendo falhado em seu objetivo principal de reestruturar a economia soviética. As razões para o seu fracasso foram examinadas por muitos economistas e historiadores. Uma das razões citadas para esse fracasso foi o insucesso na promoção e criação de entidades económicas privadas e semi-privadas e a indisposição de Gorbachev em relação a uma reforma na agricultura soviética.Outra possível razão seria a má-vontade dos altos oficiais do Partido Comunista da União Soviética (a linha dura) e da facção liberal apoiada pelos EUA e que tinha como principal líder Boris Yeltsin em aceitar as medidas da Perestroika. Enquanto os primeiros não queriam mudanças, os últimos queriam que elas acontecessem mais rapidamente. Isso gerou forte oposição ao projeto da Perestroika.Contrariamente às reformas no Afeganistão, a Perestroika não só falhou no propósito de trazer benefícios econômicos imediatos para a maioria das pessoas, mas o desmantelar da economia planejada criou o caos econômico, o que constituiu um fator importante para o colapso da União Soviética.
  • Перестро́йка — общее название реформ и новой идеологии советского партийного руководства, используемое для обозначения больших и неоднозначных перемен в экономической и политической структуре СССР, инициированных генеральным секретарём ЦК КПСС М. С. Горбачевым в 1986—1991 годах. Началом перестройки считают 1987 год, когда на январском пленуме ЦК КПСС перестройка была объявлена направлением развития государства.
  • ペレストロイカ(ロシア語:перестройка、ラテン文字転写:Perestroika)とは、1980年代後半からソビエト連邦で進められた政治体制の改革運動。ロシア語で「再構築(改革)」を意味する(“пере”〔ペレ〕は「再び」を意味する接頭辞、“стройка”〔ストロイカ〕は「構築」「建設」を意味する単語)。ソビエト連邦共産党による一党独裁制が60年以上も続いたことにより、硬直した政府を立て直すため、1985年に共産党書記長に就任したミハイル・ゴルバチョフが提唱・実践した。あわせて進められたグラスノスチ(情報公開)とともに、ソビエト連邦の政治を民主的な方向に改良していった。ゴルバチョフは、社会主義体制の枠内での改革を志向したが、高まる国民の不満を背景に、社会主義体制そのものの放棄と、連邦制の崩壊につながった。現在では、共産圏の民主化を進めるとともに冷戦を終結させた政策として、主に旧ソ連以外の各国で高く評価されている。英語圏の国では「リストラクチャリング」(restructuring)や「リコンストラクション」(reconstruction)と訳され、1980年代後半のイギリスのサッチャー政権やアメリカ合衆国のレーガン政権で行われた行財政改革・産業構造の転換政策あるいは民間企業の組織再編成などを指して使われた。これは、日本で1990年代後半頃から使用されている「リストラ」の語源となった単語である。コーカサスではカタストロイカと呼ばれる。民族意識が高揚し、この地域でも民族対立が表面化した。現在(2000年代初頭)でも完全な解決に至っていない。まず、1987年半ばからアゼルバイジャン内でナゴルノ・カラパフ紛争が起こっている。
  • През ноември 1964 г., след десетилетие, белязано от опити за реформи и осъждане на сталинизма, умерено-консервативното крило във висшето партийно ръководство на СССР издига начело на КПСС Леонид Брежнев. Още в своето начало неговото управление се характеризира с укрепване на авторитарно-бюрократичната система, на култа към неговата личност и с постепенна ресталинизация, т.е. смекчаване на критиката към сталинския модел на управление и към личността на Сталин. С това страната бавно, но необратимо навлиза в период на политически, обществен и икономически застой.Утвърждава се партийната номенклатура като наследствена политическа олигархия, която узурпира всички лостове на властта и проявява минимална, ако не почти никаква склонност за реформи, в която и да е сфера на обществения живот. Членовете на Политбюро, чиято средна възраст в края на 70-те е 75 години, не са способни да променят мисленето си и методите си на работа. Те живеят изолирано от обществото и нямат реална представа за положението на мнозинството хора.Статуквото в политическата система на страната изглежда замръзнало и без изгледи за промяна в близко бъдеще. То се крепи на привилегиите и изгодите, давани на относително широки слоеве (до 10 процента) от обществото, които осигуряват достатъчна социална опора за поддържането на политическата система. Това статукво неизменно блокира по-нататъшното развитие на икономиката и на обществото като цяло.Самият Леонид Брежнев, който се обгражда с модерномислещи съветници (като например учените Г. Арбатов, Н. Иноземцев, М. Келдиш, журналиста А. Бовин и др.) и има поне декларираното желание да прокара известни реформи, очевидно няма достатъчно власт над събитията, тъй като всички тези реформи до една се провалят. Наред с това драстичните нелепости на стопанската политика допълнително влошават положението и забавят темповете на икономическия растеж. Примери за такава политика са скъпо струващото строителство на ненужната Байкало-Амурска магистрала, разорителната ирационална дейност на Министерството на мелиорациите и водното стопанство и неговите проекти за промяна посоката на течението на някои големи сибирски реки, безсмислените планове за изграждане на 90 големи ВЕЦ, които по икономическата си същност почти не се отличават от египетските пирамиди, както и поддържането на 3 млн. административен апарат за контрол над дейността на селското население и т.н.Когато през пролетта на 1968 година комунистите в Чехословакия се опитват да отслабят идеологическия контрол, това се приема като контрареволюционна заплаха. През август се стига до въоръжената намеса на Варшавския договор в Чехословакия. Така в реалния живот силово се налага новата външнополитическа доктрина на СССР. Носеща името на създателя си Леонид Брежнев, тази доктрина означава ограничен /т.е. липсващ/ начионален суверенитет на съветските сателити в Източна Европа, които са длъжни да следват не само външнополитическата линия на Москва,но и наложените от нея идеологически догми на вътрешнополитическото си развитие.Така СССР навлиза в 80-те години на 20 век с остаряла структура на индустриалното производство и остарели технологии, с неефективна алокация на суровините и капиталите и инерционен екстензивен курс на развитие. Въпреки осигурените за почти всички заетост и социални гаранции, жизненото равнище на населението спада, а недостигът на потребителски стоки е недвусмислен, видим знак за руснаците за блокирането на съветската система като цяло.Икономическите проблеми се съчетават с моралното разложение и делегитимацията на политическата система. “Властта на функционерите, обобщава политологът Мигранян, довежда до опиване от властта, угодничество, корупция и хазнокрадство, до разложение на морала и нравствеността, до отчуждаване на широките народни маси от политическата система”. Проф. Христина Мирчева от своя страна пише: “Брежневизмът не е сталинизъм, не е и тоталитаризъм. Той е авторитаризъм. В този режим номенклатурата има дълбоки интереси, заради които тя експлоатира останалата част от обществото с риск от застой и упадък. Потисничеството укрепва властта на тази доста голяма управляваща група от хора (18 млн. души), която заедно със семействата и приближените си достига до 10 % от цялото население”.Репресии, макар и не масови както по времето на Сталин, все пак са налице и при управлението на Брежнев. Икономическият и духовен застой, цензурата, ограничаването на човешките права, задушната авторитарна атмосфера и усещането за липса на свобода провокира остри критики от страна на видни интелектуалци и общественици през целия период на брежневизма. Сред тях личат имената на Андрей Сахаров, изобретател на съветската водородна бомба, певеца Владимир Висоцки, както и на други известни учени и писатели като П. Капица, К. Паустовски, А. Ахматова, П. Якиро, Ж. Медведев, Р. Медведев, Е. Гинзбург, А. Тарковски и др. Дисидентското движение се масовизира, в много съветски градове се създават неформални групи на правозащитници, множат се т.нар. “самиздат” — публикации по инициатива на авторите и без разрешение на властите. Всички тези форми на критика на системата на обществото и властта призовават за зачитане на човешките права, за свобода на словото и отмяна на цензурата, както и за реформиране на икономическата система. Масовизирането на дисиденсткото движение и различните обединения и програми, настояващи за промени, нямат решаваща роля в политическия живот на страната, но способстват за създаването на обществен климат, който подготвя условията за действителните промени в средата на 80-те години.В началото на 80-те години в СССР се развива тежка икономическа, политическа и морално-обществена криза. Делигитимацията на политическия елит, предизвикана от корупцията, беззаконието и държавния произвол, се съчетава с остър финансов дефицит и недоимък на населението. След смъртта на Л. Брежнев (10 ноември 1982 г.) за кратък период от време лидери на КПСС и на съветската държава са Юрий Андропов и Константин Черненко, които са нова илюстрация за нежизнеспособността на системата. Предусещането за генералната криза, към която върви огромната държава, кара партийниното и държавно ръководство постепенно да осъзнаят и приемат нуждата от реформи и през март 1985 г., след десетилетия на геронтокрация, за генерален секретар е избран млад апаратчик (най-младият в Политбюро), който да има време да се утвърди и да прокара необходимите промени. Това е 54-годишният Михаил Горбачов, който е бил един от доверените хора на Андропов.Горбачов е роден през 1931 г. в Ставропол. На 20 годишна възраст става член на Съветската комунистическа партия. Завършва право в Московския държавен университет, а от 1971 г. е член на ЦК на КПСС. От 1978 г. отговаря за селското стопанство, а след като Юрий Андропов оглавява партията през 1982 г., е назначен да ръководи икономическото планиране в голямата държава. Неоспорими негови заслуги след идването му на власт през 1985 г. са приносът му за намаляването на международното напрежение, ограничаването на военния бюджет на СССР, прекратяването на надпреварата във въоръжаването и, в началото на 1989 г., изтеглянето на съветските войски от Афганистан. С цялостната си политика Горбачов спомага за настъпването на края на Студената война. За това през 1990 г. той получава Нобелова награда за мир.Амбициозен и енергичен лидер, Михаил Горбачов е убеден в необходимостта от дълбоки реформи, които той започва със самочувствието, че ще превърне СССР във водеща световна държава. Още при първата си по-голяма политическа проява — пленума на ЦК на КПСС през април 1985 г., той говори за необходимостта от ускорение на модернизацията. Приета е стратегия за ускоряване на социалното и икономическо развитие на страната, за промени в стопанския механизъм и за широка гласност, която да даде по-широка свобода на пресата и изобщо словото.В областта на икономиката стратегията остава достатъчно неясна, за да не бъде приложена на практика, но обявената “гласност” раздвижва обществото и предизвиква ентусиазъм в средите на интелигенцията. Тя поражда истински бум в издаването на вестници и списания, на книги, публикации и изследвания, сред които такива за близкото и по-далечно минало на комунистическия режим, както и за настоящето. Либерализацията на съветската система се изразява и в освобождаването на политическите затворници, сред които е и заточеният Нобелов лауреат за мир Андрей Сахаров.Гласността се явява ефективен инструмент за управление на обществото и за катализиране на обществена подкрепа за реформите. Повишаването на личния авторитет и влияние на Горбачов, което генерира гласността, му позволява да се освободи от неудобни нему политически лидери и от хватката на партийната номенклатура като цяло, и да поеме решителен курс на промени.Така през 1987 г. Горбачов разширява размаха на реформите, обявявайки началото на т.нар. “перестройка”, т.е. на преустройство на съветската политическа система и демократизация на обществото.В икономическата сфера перестройката се изразява в предоставянето на по-голяма самостоятелност на предприятията и кооперациите, които да могат сами да планират производството си, да го реализират директно на пазара и сами да използват получената печалба, както и в по-голяма свобода за частния дребен бизнес.Скоро обаче става ясно, че установената и сякаш застинала от десетилетия партийна и административна система не позволява прилагането на практика на замислените мерки. Те създават у партийните функционери страх, че ще изгубят своите позиции и те съответно бойкотират реформите.Горбачов се опитва да се справи с този проблем, като повежда битка с вкопчилия се в своите позиции местен партиен апарат. Както пише Збигнев Бжежински, “перестройката на Горбачов се стреми да се възползва от ускорението, което все пак дава гласността. Тя трябва да раздвижи и продуха застиналата икономическа бюрокрация, да съживи икономическия растеж”. Гласността в този смисъл се явява ефективен способ за борба на съветското ръководство със средния ешелон на администрацията. При това положение обаче самите устои на съветската власт са поставени под въпрос. Тя е на път да загуби опората под краката си, което извежда на преден план въпроса дали е възможна сериозна промяна в икономическата област без коренна промяна на политическата система: въвеждане на принципите на демокрацията и политическия плурализъм. Горбачов постепенно осъзнава, че само едно истински демократично общество е в състояние да даде на съветската власт необходимата за провеждане на жизненоважните реформи подкрепа.В отговор на тази потребност от 30 юни до 3 юли 1988 г. в Москва е свикана Общосъюзна партийна конференция на КПСС, която приема проект за държавна реформа. Според него в СССР се създава президентска институция и нов тип представително тяло — Конгрес на народните депутати. На 26 март 1989 г. са проведени първите избори, в които съветските граждани могат да избират между повече от един кандидат за депутатско място.В хода на тези избори и на последвалото ги политическо развитие Горбачов се натъква на две основни трудности. Първата е свързана с появилата се вътрешнопартийна опозиция, която настоява за по-радикални реформи и незабавно въвеждане на принципите на демокрацията и многопартийността. Гласността създава у обществото големи очаквания за промяна и веднъж пуснат, духът от бутилката не може да бъде спрян. Тази опозиция се оглавява от Борис Елцин, ръководител на Московската партийна организация, и на изборите получава значителна подкрепа.Другата трудност от политическо естество, с която се сблъсква съветският лидер, е появата в средите на висшата партийна номенклатура на влиятелно течение, настояващо за по-умерени реформи. То се оглавява от Егор Лигачов и е на мнение, че курсът на промени застрашава целостта на държавата. Съществува и кръг на привържениците на традиционната съветска система.Успехът на Елцин и неговото движение на изборите допълнително изостря критиките на реакционерите и засилва техните позиции в КПСС. Така, макар че отменя конституционния текст, регламентиращ ръководната роля на КПСС, общият дух на Конгреса на народните депутати остава консервативен, а разделението в партията и обществото се задълбочава. На 12 юни 1990 г. парламентът на Руската федерация приема Декларация за суверенитета на Русия. С този ход Борис Елцин, който междувременно е избран за президент на Русия, се стреми да се освободи от контрола на Горбачов и на съветските органи.Принуден да лавира между двете течения и не напълно наясно с вида, обхвата на реформите и начина, по който трябва да се проведат, Горбачов постепенно губи контрол над събитията и властта му се изплъзва от ръцете. Липсата на решителност и ясна визия не му позволява да обедини демократичните сили в страната, които да поемат осъществяването на преустройството. Сам той впоследствие признава, че негова съществена грешка е неразбирането на потребността и момента, в който обществото трябва да бъде освободено от тоталитарната система. Истината обаче е, че той няма в необходимата степен смелост и решителност да доведе започнатото докрай и с един замах да преобърне баланса на съветската политическа сцена. А остава и въпросът дали това изобщо е било възможно. И докато текат борбите в партийната върхушка, удря часът на нациите, които са решени в десетилетието на промени и в условията на генерална криза на съветската държава да вземат своето.Освен отмяната на член 6 от съветската конституция (за ръководната роля на КПСС в съветското общество), единственото друго значимо решение на Конгреса на народните депутати е изборът през март 1990 г. на Горбачов за президент (първи и последен) на СССР. Той обаче няма шанс да осъществи замисленото преустройство на страната, тъй като е изправен пред ново предизвикателство — възкръсналите междунационални противоречия в Прибалтика, Нагорни Карабах, Грузия, Чечения, Абхазия, Молдова, Узбекистан, Таджикистан и др., които в продължение на десетилетия успешно са били потискани, но които през 1990 г. избухват с нова, неудържима сила и не могат да бъдат посрещнати с традиционните за съветската държава методи.Тези противоречия съществуват от началото на века, като след 1945 г. те се изострят. Първоначално, по времето на сталинизма, те са потушавани с методите на бруталната сила, като например цели народи са били подлагани на депортиране, както и на други репресии. Впоследствие авторитарният съветски режим постига определен баланс със съюзните републики, като им предоставя определени привилегии, без да се намесва в начина на упражняване на властта от местните ръководства, т.е. чрез метода на “моркова и тоягата”. С икономическата криза обаче възможностите на тази политика се изчерпват, а в условията на политическа криза по върховете всяка нация търси своите законни права, без да подбира законни средства. Революциите в източноевропейските държави, които се извършват през есента на 1989 година, са допълнителен фактор, който стимулира сепаратизма в Съветския съюз.Първите сигнали за дезинтеграцията на съветската държава идват от прибалтийските републики. В Литва, Латвия и Естония нациите настояват да се прекрати съветската окупация. Още на 16 ноември 1988 г. Върховният съвет на Естония приема Декларация за държавен суверенитет, по силата на който законите на републиката получават върховенство над съюзните. На следващата година подобни декларации приемат и парламентите на Литва и на Латвия (съответно 18 май и 23 септември).На 11 март 1990 г., един ден преди откриването на извънредната сесия на Конгреса на народните депутати, Литва, Латвия и Естония декларират своята пълна независимост от СССР. На този ден парламентите на трите републики приемат Декларации за възстановяване на независимостта си, отнета през 1940 година. В началото на май 1990 г. те създават т.нар. Балтийски съвет, който провежда свои заседания още в началото на юни с.г. Прибалтика е безвъзвратно загубен за СССР.Повратен момент в историята на Съветския съюз е Декларацията за суверенитета на Русия от 12 юни 1990 г. Като изключим борбата за власт в партийната върхушка, обявеният руски суверенитет няма смисъл, тъй като тъкмо Русия е била център на СССР и е ограничавала суверенитета на останалите съюзни републики, а не обратно. Тази декларация фактически лишава огромната многонационална империя от център и обезсмисля нейното съществуване и за останалите републики.След обявяването на руския суверенитет процесът на разпад на СССР става неудържим. На 20 юни Узбекистан обявява независимост, на 23 юни това прави Молдова, на 16 юли — Украйна, на 27 юли — и Беларус. Процесът продължава — на 23 август Армения следва европейските републики, на 30 октомври декларация за суверенитет обявява Казахстан, а на 12 ноември — Киргизстан.Горбачов изразява принципно съгласие с декларациите на републиките за суверенитет, но отстоява тезата за ползата за всички от запазването на общата държава. На 17 март 1991 г. в страната се провежда референдум за запазване на общата държава — 77 % от гласувалите подкрепят предложението за ”обновена федерация на суверенните републики”, но Армения, Естония, Литва, Латвия и Молдова бойкотират референдума.През пролетта и лятото на 1991 г. президентът и представители на 9 републики подготвят Съюзен договор, който да демократизира отношенията им в рамките на Съюз на Суверенните държави и да укрепи демократичните процеси в него. Декларацията за създаването на новата федерация е подготвена от деветте лидери на съюзни републики и президента на 25 април 1991 година. Подписването на договора за създаване на Съюза на суверенните държави е предвидено за 20 август с.г. На следващия ден се очаква откриване на сесия на Съвета на федерацията, който трябва да вземе решения за радикализиране на реформите и разрешаване на актуалните икономически проблеми.Междувременно обаче консервативните сили в ръководството на СССР предприемат опит чрез близките до столицата военни поделения да спрат хода на реформите, които заплашват устоите на номенклатурната система. Водени от вицепрезидента Генадий Янаев, на 19 август 1991 г. те правят опит за държавен преврат. Горбачов, който е на почивка на Черноморското крайбрежие, е арестуван и е обявено извънредно положение. В този момент на преден план на съветската политическа сцена излиза Борис Елцин, президентът на РСФСР. Той поема събитията в свои ръце и обединява всички противници на възстановяването на старата политическа система.Борис Елцин е роден в същата година като Горбачов — 1931, в селско семейство в Урал. Въпреки, че по образование е инженер, започва партийна кариера и става член на ЦК на КПСС. В средата на 80-те години Горбачов му възлага влиятелния пост председател на Московската партийна организация и го издига за член на Политбюро. Впоследствие обаче Елцин се дистанцира от своя покровител, когото обвинява в недостатъчна решителност и последователност при провеждането на реформите. С популистки изказвания той става водач на опозицията в новия парламент. През 1990 г. става първия президент на Руската федерация и напуска КПСС. Неговата звезда изгрява по време на опита за “пуч”, когато оглавява гражданската съпротива срещу превратаджиите. Президент е на Русия до края на 1999 г., когато подава оставка в полза на тогавашния премиер Владимир Путин. Периодът на неговото управление ще бъде запомнен с трудностите и противоречията в руското общество, породени от прехода, с икономическата криза и хиперинфлацията от 1997-1998 г., както и с кървавия конфликт в Чечня, с който руската държава не е в състояние да се справи. Безспорните успехи в демократизирането на страната се съчетават с критики за това, че тя е била плячкосана от шепа олигарси, които притежават несъразмерно големи за руската действителност богатства, както и реалната политическа власт. Загриженост буди и състоянието на човешките права, както и на свободата на словото.Още в деня на преврата Елцин се обръща към народите на Русия с думите: “Призовавам гражданите на Русия да дадат достоен отговор на метежниците и да изискат страната да се върне към нормалното конституционно развитие”. Подобни обръщения президентът на Руската федерация отправя и към офицерите и войниците от съветската армия, както и към гражданите на Москва: “Русия преживява трагичен момент в своята история. Група заговорници ... извърши антиконституционен метеж и се опитва да установи своя власт. Налице е най-тежкото държавно престъпление — измяна на народа и на Конституцията на страната... Призовавам ви да не признавате самозвания комитет и да не изпълнявате неговите решения”.Метежниците и Комитетът по извънредното положение изправят армията срещу гражданите. Двудневната съпротива на московското население и спонтанните масови демонстрации в други големи съветски градове, както и въздържането на армията обаче провалят замисъла на заговорниците и само след два дни те са арестувани.Превратът е неуспешен. Опитът да се подменят конституционните органи на власт с форма на диктатура ускорява общата криза на съветското общество и държава. Той фактически обезценява постигнатото в проекта за Съюзен договор. В новата обстановка силната личност е Борис Елцин, който поставя началото на т.нар. “Елцинска революция на демократите”. На 23 август 1991 г. Елцин издава указ за забрана на КПСС и на нейните структури, потвърден и от освободения на 28 август М. Горбачов.Превратът осуетява и подготовката на трансформирането на СССР. Вместо това на 8 декември 1991 г. Елцин организира в Беловежката гора (около Брест) среща на държавните ръководители на трите републики-учредителки на СССР — Русия, Украйна и Беларус, които подписват споразумение за създаване на Общност на независимите държави (ОНД). В споразумението те постановяват: “СССР като субект на международното право и геополитическа реалност прекратява своето съществуване”. Тази клауза бележи края на съветската държава, която ще остане в историята като държавата, направила опит за преход към нов, по-справедлив обществен строй. Опит, оказал се в крайна сметка неуспешен, но който струва животите на милиони хора и мечтите на поколения.В следващите клаузи на договора за ОНД страните определят основните принципи на своите междудържавни отношения: ”гарантиране на гражданските права и свободи” (чл. 2); “защита на етническата, културната и религиозната самобитност на населението” (чл.3); “равноправие, суверенитет, неприкосновеност на границите” (чл.4, чл. 5); “съкращаване на въоръженията, включително и на ядрените” (чл. 6). В специална клауза страните-учредителки определят сферите на координация и сътрудничество: “координация във външнополитическата дейност; сътрудничество във формирането и развитието на общото икономическо пространство, общоевропейския и евразийския пазар, митническата политика; сътрудничество в развитието на транспорта и комуникациите, опазването на околната среда, въпросите на миграционната политика, борбата с организираната престъпност” (чл. 7). Държавите-учредителки постановяват още: “Високодоговарящите страни гарантират изпълнението на международните задължения, произтичащи от договорите и споразуменията на бившия СССР... “(чл. 12); “Официалното място на пребиваване на координиращите органи на Общността е гр. Минск. Дейността на органите на бившия СССР на територията на държавите-членки на Общността се прекратява” (чл. 14).На 21 декември с.г. Азербайджанската република, Република Армения, Република Беларус, Казахстан, Република Киргизстан, Република Молдова, Руската федерация, Република Таджикистан, Туркменистан, Република Узбекистан и Украйна подписват в Алма Ата Протокол за участие в Общността на независимите държави
  • Perestroika Perestroika (?·pàg.) és una paraula russa (перестройка) que significa reestructuració, i que va ser utilitzada en el llenguatge polític i periodístic internacional dels anys vuitanta del segle XX per referir-se al procés de reforma política de la Unió Soviètica iniciat per Mikhaïl Gorbatxov.
  • Pieriestrojka (ros. перестройка – przebudowa) – potoczna nazwa procesu przekształceń systemu socjalistycznego w ZSRR w latach 1985-1991. Początkowo pierestrojka wraz z hasłami głasnost (ros. jawności) i uskorienia (ros. przyspieszenia) stanowiły symbol nowego kursu politycznego Komunistycznej Partii Związku Radzieckiego (KPZR). Został on zapoczątkowany w 1985 przez Michaiła Gorbaczowa po objęciu przezeń stanowiska sekretarza generalnego Komitetu Centralnego KPZR i jego doradcę Aleksandra N. Jakowlewa. Podstawowe zasady pierestrojki Gorbaczow określił w książce pt.: Przebudowa i nowe myślenie dla naszego kraju i dla całego świata, opublikowanej w 1988.Jej istotą była modernizacja gospodarki, częściowe jej urynkowienie, zwiększanie swobód obywatelskich i ocieplenie stosunków z państwami zachodnimi. Pieriestrojka stała się katalizatorem świadomości narodowej w republikach radzieckich, w pierwszym rzędzie bałtyckich i zakaukaskich, doprowadzając do rozpadu ZSRR razem z systemem innych socjalistycznych państw satelickich ZSRR w Eurazji (tzw. blok wschodni), wojskowym Układem Warszawskim oraz systemem gospodarczym RWPG. Wprowadzenie pieriestrojki miało dalekosiężne skutki dla globalnego bezpieczeństwa w bipolarnym podziale powojennego świata. Stało się niezamierzonym powodem osłabienia, a następnie całkowitej destrukcji zarówno samego ZSRR jak i całego bloku wschodniego, działając na korzyść interesów politycznych USA i europejskich państw zachodnich. W wyniku zniszczenia konkurenta gospodarczo-wojskowego państw euroatlantyckich USA pozostało jedynym supermocarstwem.
  • 틀:시사상식사전, pmg 지식엔진연구소, 박문각페레스트로이카(러시아어: перестро́йка perestroika[*] 듣기 )는 '재건', '재편'의 뜻을 가진 러시아어로, 미하일 고르바초프가 1985년 3월 소련 공산당 서기장에 취임한 후 실시한 개혁정책을 가리킨다. 소련의 정치뿐 아니라 세계 정치의 흐름을 크게 바꾸어 놓았다. 페레스트로이카 노선의 기본 특징은 글라스노스트와 문화면에서의 자유화, 복수정당제, 공산당과 소비에트의 기능 분리 및 복수입후보제 선거 등 정치체제의 민주화, 공산당으로부터 소비에트로의 권력 이양과 대통령 권력의 강화, 시장화에 의한 경제 재건, 군축 및 동서의 긴장 완화와 상호의존체제 확립 등이다.고르바초프는 이 정책을 수행하면서 국내 정치면에서는 상상을 초월한 정치개혁을 실시하였고, 대외정책면에서는 긴장 완화와 군축정책을 실시하여 동구권의 체제 변혁과 냉전의 종식을 이끌어냈다. 그러나 국내경제면에서는 기업의 자립화나 시장경제화가 진전을 보지 못해, 인플레와 함께 국민생활이 어려워졌으며 민족문제가 발생하는 계기가 되었다.
  • Perestroika (Russian: перестро́йка, IPA: [pʲɪrʲɪˈstrojkə] ) was a political movement for reformation within the Communist Party of the Soviet Union during the 1980s (1986), widely associated with Soviet leader Mikhail Gorbachev and his glasnost (meaning "openness") policy reform. The literal meaning of perestroika is "restructuring", referring to the restructuring of the Soviet political and economic system.Perestroika is often argued to be the cause of the dissolution of the Soviet Union, the revolutions of 1989 in Eastern Europe, and the end of the Cold War.
  • Perestrojka (Russisch: перестройка; "herstructurering", letterlijk "verbouwing"; uitspraak: pʲɪrʲɪˈstrojkə) is de term voor de hervormingspolitiek van Gorbatsjov, die plaatsvond tijdens het twaalfde vijfjarenplan van de Sovjet-Unie. Gorbatsjov (de eerste in generatie leiders van de USSR zonder de terreur van Stalin) hoopte in 1985 de vastlopende Sovjet-Unie weer op gang te kunnen krijgen door Glasnost (openheid) en Perestrojka (staatkundige en economische hervormingen).Het werd door Gorbatsjov beschreven in zijn boek Perestrojka (Oorspronkelijke titel: Перестройка и новое мышление (perestrojke i novoi mysjlenii) - "Over de herstructurering en het nieuwe denken") uit 1987. Het perestrojka-concept koppelde Gorbatsjov aan het concept glasnost (openheid). De glasnost en perestrojka konden het ineenstorten van het communisme in de Sovjet-Unie echter niet voorkomen.Perestrojka was een politiek die gebaseerd was op verdere ontwapening en de veranderingen die dit meebracht voor de Oost-Europese communistische wereld, waarbij de belangen van het Sovjetvolk als leidraad dienden. Als secundaire redenen golden de "herontdekking" van het socialisme, de ideeën van Lenin en de Oktoberrevolutie van 1917.Met Gorbatsjov als secretaris-generaal van de Communistische Partij zocht de Sovjet-Unie toenadering tot de westerse wereld, waarbij zij voor Europa een sleutelrol zag weggelegd, mits deze tot een duidelijke Pan-Europese politiek zou komen.
  • A peresztrojka (oroszul: перестройка) a Szovjetunióban 1985-ben elindított gazdasági-társadalmi reformcsomag neve.1985-ben bejelentette az SZKP, hogy a szovjet gazdaság stagnálása olyan mértéket öltött, hogy szükség volt a teljes átszervezésére. 1978-1979-es olajválság hatására megindult a külső-, belső eladósodás. A reformokat kezdetben „uszkorenyije” (=gyorsítás) néven emlegették, de igazi jelszavai a peresztrojka – gazdasági és társadalmi átalakítás – valamint a glasznoszty – politikai nyitás, nyíltság – voltak. A reformok nagy részét, de főleg a külpolitikai trendváltást a szovjet vezetés ortodox tisztviselői túl radikálisnak ítélték meg. Az orosz gazdaság elsősorban zártsága és a tervrendszernek alárendeltsége miatt képtelen volt tartani a tempót és a fegyverkezési versenyt az egyre gyorsabban fejlődő Egyesült Államokkal.1985-1986 közötti korszakot a racionalizálás korszakának is nevezzük. Olyan célkitűzéseket fogalmazott meg az új irányvonal, mint az atomháború veszélyének csökkentése, vagy az Amerikai Egyesült Államokkal való viszony harmonizálása. 1986 beköszöntével Reagan és Gorbacsov kölcsönösen köszöntik egymást televíziós csatornákon keresztül. Gorbacsov Nobel-békedíjat kapott, hiszen neki köszönhető a bipoláris világrend felbomlása. A gorbacsovi külpolitika egyértelműen szembefordult a korábbi brezsnyevi szemlélettel: az új főtitkár világossá tette, hogy ténylegesen elismerik a népek önrendelkezési jogát, s nem fognak sem katonai, sem egyéb eszközökkel beavatkozni a szocialista országok belügyeibe.1986 eleje és 1988 közepe között elért eredmények és jelszavak: Az atomháború törvényen kívül helyezése A biztonság fogalmának komplex értelmezése A katonai erő leértékelése A biztonság kölcsönös jellegének felismerése és előmozdítása Az „ésszerű elégségesség” elvének megfogalmazása Az összemberi értékek elsőbbsége (ez teljesen eltér az osztály-alapú megközelítéstől) A nemzetközi kapcsolatok dezideologizálása1986. január 16-án megegyeztek, hogy az atomfegyvereket betiltják 2000-ig. 1986 júniusában NATO és Varsói Szerződés katonai erőinek csökkentését, a hadászati atomfegyverek csökkentését megkezdték. 1987 decemberében a középhatótávolságú fegyvereket megsemmisítik, 1988-ra sokkal oldottabb viszony alakul ki.1988-1991 között fontos – elsősorban ideológiai – lépések történnek: A nemzetközi kapcsolatok osztályalapú megközelítését megszüntették. Óriási jelentőségű, figyelembe véve, hogy ez jelenti a szovjet ideológia egyik alapját. Akkorra a kapitalizmus és szocializmus konvergenciájáról beszélnek a történészek. A két rendszer közelít egymáshoz, és furcsa szintézise jön létre.A belpolitikában is enyhülést hozott a korábbi állapotokhoz képest: egyes politikai foglyokat kiengedtek a börtönből. A hitélet gyakorlása hosszú-hosszú idő után újra szabaddá vált.A peresztrojka mellett a „glasznyoszty” kifejezés is beépült a történelembe. Nem csak gazdasági, de mély társadalmi problémákkal is szembe kellett nézni a modellváltás során. A demográfiai mutatókat elemezve az 1980-as évek romló mutatóinak alakulásában jelentős szerepe volt a nagyszámú emigrációnak. A gorbacsovi fordulat nem csak a Szovjetunióban, de ugyanúgy a szovjet befolyás alatt álló országokban is éreztette hatását. A peresztrojka kezdetben „felülről diktált forradalom” volt. 1989-1990-re egyre inkább alulról jövő mozgalommá vált. Politikai meggyőződését tekintve Mihail Gorbacsov sokkal inkább a fejlődés, mint a forradalmi változás híve volt.
  • Tentang suara ini Perestroika (bahasa Rusia: перестройка, pengucapan bahasa Rusia: [pʲɪrʲɪˈstrojkə]) adalah istilah bahasa Rusia untuk reformasi politik dan ekonomi yang dimulai pada Juni 1987 oleh presiden Uni Soviet Mikhail Gorbachev. Perestroika berarti "restrukturisasi", merujuk pada restrukturisasi ekonomi Soviet.Perestroika sering dianggap sebagai akibat jatuhnya komunis di Uni Soviet dan Eropa Timur, dan mengakhiri Perang Dingin.
dbpedia-owl:thumbnail
dbpedia-owl:wikiPageID
  • 30945 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageLength
  • 13726 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageOutDegree
  • 119 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageRevisionID
  • 111083079 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageWikiLink
prop-fr:wikiPageUsesTemplate
dcterms:subject
rdfs:comment
  • La perestroïka (« перестройка » en russe, qui signifie : reconstruction, restructuration ; avec un élément novateur de péré- = re-, et stroïka = construction) est le nom donné aux réformes économiques et sociales menées par Mikhaïl Gorbatchev en URSS d'avril 1985 à décembre 1991.
  • Perestrojka (in russo: перестройка[?] , [pʲiᵊrʲiᵊˈstrojkɑ]) è una parola russa che letteralmente significa "ricostruzione" e identifica il complesso di riforme economiche, in simbiosi con una maggiore trasparenza nella vita pubblica, definita glasnost' (гла́сность, pubblicità), introdotte nell'Unione Sovietica da Michail Gorbačëv nell'estate 1987 allo scopo di ristrutturare l'economia nazionale.
  • Perestrojka (zvuk перестро́йка, česky: přestavba) byla skupina ekonomických reformních kroků zahájených v 80. letech 20. století v SSSR tehdejším generálním tajemníkem KSSS Michailem Gorbačovem.Úkolem perestrojky byla především restrukturalizace sovětské ekonomiky. Na ekonomické reformy perestrojky navazovaly také širší změny k demokratizaci společnosti, soustředěné v procesu tzv. glasnosti, politiky otevřenosti.
  • Перестро́йка — общее название реформ и новой идеологии советского партийного руководства, используемое для обозначения больших и неоднозначных перемен в экономической и политической структуре СССР, инициированных генеральным секретарём ЦК КПСС М. С. Горбачевым в 1986—1991 годах. Началом перестройки считают 1987 год, когда на январском пленуме ЦК КПСС перестройка была объявлена направлением развития государства.
  • ペレストロイカ(ロシア語:перестройка、ラテン文字転写:Perestroika)とは、1980年代後半からソビエト連邦で進められた政治体制の改革運動。ロシア語で「再構築(改革)」を意味する(“пере”〔ペレ〕は「再び」を意味する接頭辞、“стройка”〔ストロイカ〕は「構築」「建設」を意味する単語)。ソビエト連邦共産党による一党独裁制が60年以上も続いたことにより、硬直した政府を立て直すため、1985年に共産党書記長に就任したミハイル・ゴルバチョフが提唱・実践した。あわせて進められたグラスノスチ(情報公開)とともに、ソビエト連邦の政治を民主的な方向に改良していった。ゴルバチョフは、社会主義体制の枠内での改革を志向したが、高まる国民の不満を背景に、社会主義体制そのものの放棄と、連邦制の崩壊につながった。現在では、共産圏の民主化を進めるとともに冷戦を終結させた政策として、主に旧ソ連以外の各国で高く評価されている。英語圏の国では「リストラクチャリング」(restructuring)や「リコンストラクション」(reconstruction)と訳され、1980年代後半のイギリスのサッチャー政権やアメリカ合衆国のレーガン政権で行われた行財政改革・産業構造の転換政策あるいは民間企業の組織再編成などを指して使われた。これは、日本で1990年代後半頃から使用されている「リストラ」の語源となった単語である。コーカサスではカタストロイカと呼ばれる。民族意識が高揚し、この地域でも民族対立が表面化した。現在(2000年代初頭)でも完全な解決に至っていない。まず、1987年半ばからアゼルバイジャン内でナゴルノ・カラパフ紛争が起こっている。
  • Perestroika Perestroika (?·pàg.) és una paraula russa (перестройка) que significa reestructuració, i que va ser utilitzada en el llenguatge polític i periodístic internacional dels anys vuitanta del segle XX per referir-se al procés de reforma política de la Unió Soviètica iniciat per Mikhaïl Gorbatxov.
  • Tentang suara ini Perestroika (bahasa Rusia: перестройка, pengucapan bahasa Rusia: [pʲɪrʲɪˈstrojkə]) adalah istilah bahasa Rusia untuk reformasi politik dan ekonomi yang dimulai pada Juni 1987 oleh presiden Uni Soviet Mikhail Gorbachev. Perestroika berarti "restrukturisasi", merujuk pada restrukturisasi ekonomi Soviet.Perestroika sering dianggap sebagai akibat jatuhnya komunis di Uni Soviet dan Eropa Timur, dan mengakhiri Perang Dingin.
  • Perestroika (errusieraz: перестройка pʲɪrʲɪˈstrojkə) (euskaraz: berregituraketa) 1980ko hamarkadan Mikhail Gorbatxovek bultzaturiko Sobietar Batasuneko Alderdi Komunistaren barneko mugimendua izan zen, sobietar sistema politiko eta ekonomikoa aldatzea helburua zuena.Zenbait adituen ustez, perestroikak Sobietar Batasuneko desegitea, Ekialdeko Europako 1989ko iraultzak eta Gerra Hotzaren bukaera eragin zituen.Perestroikak zenbait ministreei independentzia gehiago eman zien eta merkataritzako erreformak laga zituen.
  • 틀:시사상식사전, pmg 지식엔진연구소, 박문각페레스트로이카(러시아어: перестро́йка perestroika[*] 듣기 )는 '재건', '재편'의 뜻을 가진 러시아어로, 미하일 고르바초프가 1985년 3월 소련 공산당 서기장에 취임한 후 실시한 개혁정책을 가리킨다. 소련의 정치뿐 아니라 세계 정치의 흐름을 크게 바꾸어 놓았다. 페레스트로이카 노선의 기본 특징은 글라스노스트와 문화면에서의 자유화, 복수정당제, 공산당과 소비에트의 기능 분리 및 복수입후보제 선거 등 정치체제의 민주화, 공산당으로부터 소비에트로의 권력 이양과 대통령 권력의 강화, 시장화에 의한 경제 재건, 군축 및 동서의 긴장 완화와 상호의존체제 확립 등이다.고르바초프는 이 정책을 수행하면서 국내 정치면에서는 상상을 초월한 정치개혁을 실시하였고, 대외정책면에서는 긴장 완화와 군축정책을 실시하여 동구권의 체제 변혁과 냉전의 종식을 이끌어냈다.
  • Perestrojka (Russisch: перестройка; "herstructurering", letterlijk "verbouwing"; uitspraak: pʲɪrʲɪˈstrojkə) is de term voor de hervormingspolitiek van Gorbatsjov, die plaatsvond tijdens het twaalfde vijfjarenplan van de Sovjet-Unie.
  • Perestroika (do russo: перестройка, literalmente "reconstrução" ou "reestruturação") foi, em conjunto com a Glasnost, uma das políticas introduzidas na União das Repúblicas Socialistas Soviéticas por Mikhail Gorbachev, em 1985.A palavra Perestroika, que literalmente significa reconstrução, recebeu a conotação de reestruturação (abertura) econômica.
  • Pieriestrojka (ros. перестройка – przebudowa) – potoczna nazwa procesu przekształceń systemu socjalistycznego w ZSRR w latach 1985-1991. Początkowo pierestrojka wraz z hasłami głasnost (ros. jawności) i uskorienia (ros. przyspieszenia) stanowiły symbol nowego kursu politycznego Komunistycznej Partii Związku Radzieckiego (KPZR). Został on zapoczątkowany w 1985 przez Michaiła Gorbaczowa po objęciu przezeń stanowiska sekretarza generalnego Komitetu Centralnego KPZR i jego doradcę Aleksandra N.
  • A peresztrojka (oroszul: перестройка) a Szovjetunióban 1985-ben elindított gazdasági-társadalmi reformcsomag neve.1985-ben bejelentette az SZKP, hogy a szovjet gazdaság stagnálása olyan mértéket öltött, hogy szükség volt a teljes átszervezésére. 1978-1979-es olajválság hatására megindult a külső-, belső eladósodás.
  • През ноември 1964 г., след десетилетие, белязано от опити за реформи и осъждане на сталинизма, умерено-консервативното крило във висшето партийно ръководство на СССР издига начело на КПСС Леонид Брежнев. Още в своето начало неговото управление се характеризира с укрепване на авторитарно-бюрократичната система, на култа към неговата личност и с постепенна ресталинизация, т.е. смекчаване на критиката към сталинския модел на управление и към личността на Сталин.
  • Perestroika (russisch перестройка anhören?/i, seltener auch Perestrojka „Umbau, Umgestaltung, Umstrukturierung“) bezeichnet den von Michail Gorbatschow ab Anfang 1986 eingeleiteten Prozess zum Umbau und zur Modernisierung des gesellschaftlichen, politischen und wirtschaftlichen Systems der Sowjetunion, die von der Einheitspartei KPdSU beherrscht wurde.
  • La Perestroika en ruso Acerca de este sonido перестройка , "reestructuración") es conocida como la reforma que fue creada para desarrollar una nueva estructura de la economía interna de la Unión Soviética, y fue llevada a la práctica en todo el territorio de la Unión Soviética por Mijaíl Gorbachov, un mes después de su toma de poder. La visión que Mijaíl Gorbachov tenía para el futuro era, fundamentalmente, reorganizar el sistema socialista, para poder conservarlo.
  • Perestroika (Russian: перестро́йка, IPA: [pʲɪrʲɪˈstrojkə] ) was a political movement for reformation within the Communist Party of the Soviet Union during the 1980s (1986), widely associated with Soviet leader Mikhail Gorbachev and his glasnost (meaning "openness") policy reform.
  • Perestroyka (Rusça: перестройка, "Yeniden Yapılanma"), SSCB'de 1980'li yıllardan itibaren gerçekleştirilen ekonomik ve siyasi sistemi yeniden yapılandırma ve reform hareketleri.
rdfs:label
  • Perestroïka
  • Perestroika
  • Perestroika
  • Perestroika
  • Perestroika
  • Perestroika
  • Perestroika
  • Perestroika
  • Perestrojka
  • Perestrojka
  • Perestrojka
  • Perestroyka
  • Peresztrojka
  • Pieriestrojka
  • Перестройка
  • Перестройка
  • ペレストロイカ
  • 페레스트로이카
owl:sameAs
http://www.w3.org/ns/prov#wasDerivedFrom
foaf:depiction
foaf:isPrimaryTopicOf
is dbpedia-owl:wikiPageRedirects of
is dbpedia-owl:wikiPageWikiLink of
is foaf:primaryTopic of