La Grèce, qui résistait victorieusement aux Italiens depuis 1940, doit capituler en avril 1941 devant l’invasion conjuguée de la Wehrmacht et des troupes mussoliniennes. Commence alors une période d’occupation de la Grèce par les forces de l’Axe : l’Allemagne nazie, Italie fasciste et Bulgarie. L’occupation (en grec moderne : η Κατοχή / i Katochí) prend fin en octobre 1944 avec le retrait des troupes allemandes de la partie continentale du pays.

PropertyValue
dbpedia-owl:abstract
  • La Grèce, qui résistait victorieusement aux Italiens depuis 1940, doit capituler en avril 1941 devant l’invasion conjuguée de la Wehrmacht et des troupes mussoliniennes. Commence alors une période d’occupation de la Grèce par les forces de l’Axe : l’Allemagne nazie, Italie fasciste et Bulgarie. L’occupation (en grec moderne : η Κατοχή / i Katochí) prend fin en octobre 1944 avec le retrait des troupes allemandes de la partie continentale du pays. Cependant, dans quelques îles, comme en Crète, les garnisons allemandes restent présentes jusqu'en mai-juin 1945.Le 28 octobre 1940, l’Italie envahit la Grèce à partir de l'Albanie qu'elle occupe déjà depuis avril 1939. Cependant, l'armée grecque résiste et contre-attaque, forçant l'armée italienne à battre en retraite. En mars 1941, une nouvelle offensive italienne échoue, mettant fin aux prétentions italiennes en Grèce, et obligeant l'Allemagne à intervenir pour venir en aide à son allié. Le 6 avril 1941, l'Allemagne envahit la Grèce depuis la Bulgarie : la bataille de Grèce s'achève le 28 avril 1941 avec la chute de Kalamata, et la Grèce est divisée en trois zones d'occupation entre les Allemands, les Bulgares et les Italiens.L’occupation de la Grèce s'avère être une dure épreuve pour la population civile : plus de 300 000 personnes meurent de faim, des milliers d'autres des représailles des occupants (le pays abrite un des mouvements de résistance les plus actifs de l'Europe occupée), et l'économie du pays est ruinée. Des groupes de résistance luttent ouvertement contre les puissances occupantes, contrôlant même certaines régions montagneuses dans le nord-ouest du pays, mais commencent à s'entre-déchirer à la fin de 1943 entre communistes et non-communistes. Lorsque la Grèce est libérée en octobre 1944, elle se trouve dans un état de crise qui la plonge dans la guerre civile.
  • La ocupación de Grecia por las fuerzas del Eje durante la Segunda Guerra Mundial (en griego: Η Κατοχή, I Katochi, que significa "La Ocupación") comenzó el 6 de abril de 1941, tras la invasión alemana e italiana de Grecia, y se llevó a cabo junto con las fuerzas de Bulgaria. La ocupación duró hasta la retirada alemana de la parte continental en octubre de 1944. En algunos casos, sin embargo, como en Creta y otras islas, las guarniciones alemanas se mantuvieron en control hasta mayo y junio de 1945.La Italia fascista inicialmente invadió Grecia en octubre de 1940 pero fue derrotada, y el Ejército griego empujó a los invasores de vuelta a Albania, el país del que se había lanzado el ataque italiano. Esto obligó a Alemania cambiar su enfoque militar de la preparación de la "Operación Barbarroja" y preparar una intervención para auxiliar a su aliado en el sur de los Balcanes. Tras una rápida campaña de Blitzkrieg alemana en abril de 1941 a mediados de mayo Grecia estaba bajo la ocupación conjunta de tres potencias del Eje: Alemania, Italia y Bulgaria. Un Gobierno griego colaboracionista fue establecido inmediatamente después de la derrota del país. El gobierno oficial reconocido por los Aliados se exilió, junto con el rey, en territorio británico.La ocupación provocó terribles penurias para la población civil griega. Más de 300.000 civiles murieron a causa del hambre, miles más por las represalias, y la economía del país quedó en ruinas. Al mismo tiempo se formó la resistencia griega, uno de los movimientos de resistencia más efectivos de la Europa ocupada. Estos grupos de resistencia lanzaron ataques guerrilleros contra las fuerzas de ocupación y crearon extensas redes de espionaje, pero hacia finales de 1943 comenzaron a luchar entre sí. Cuando la liberación se produjo en octubre de 1944 Grecia se encontraba en un estado de crisis, que pronto dio lugar al estallido de la guerra civil.
  • The occupation of Greece by the Axis Powers (Greek: Η Κατοχή, I Katochi, meaning "The Occupation") began in April 1941 after Fascist Italy and Nazi Germany invaded Greece, and lasted until Germany and its satellite Bulgaria withdrew from mainland Greece in October 1944. German garrisons remained in control of Crete and other Aegean islands until after the end of World War II, surrendering to the Allies in May and June 1945.Italy had initially invaded Greece in October 1940 but the invasion was stopped, and the Hellenic Army was able initially to push the invaders back into neighbouring Albania, then a protectorate of Italy. This forced Germany to shift its military focus from the preparation of "Operation Barbarossa" to an intervention on its ally's behalf in southern Europe. While most of the Hellenic Army was dislocated on the Albanian front to fend off the Italian counter-attacks, a rapid German Blitzkrieg campaign commenced in April 1941, and by June Greece was occupied by the Nazis who proceeded to administer the most important regions themselves, including Athens and Thessaloniki. Other regions of the country were given to Germany's partners, Fascist Italy and Bulgaria. A collaborationist Greek government was established immediately after the country fell.The occupation brought about terrible hardships for the Greek civilian population. Over 40,000 civilians died in Athens alone from starvation, tens of thousands more died because of reprisals by Nazis and collaborators, and the country's economy was ruined. At the same time the Greek Resistance, one of the most effective resistance movements in Occupied Europe,[citation needed] was formed. These resistance groups launched guerrilla attacks against the occupying powers, fought against the collaborationist Security Battalions, and set up large espionage networks. By late 1943 the resistance groups began to fight amongst themselves. When liberation of the mainland came in October 1944, Greece was in a state of extreme political polarization, which soon led to the outbreak of civil war.
  • ギリシャ国Ελληνική Πολιτείαギリシャ国の位置ギリシャ国(希: Ελληνική Πολιτεία, ラテン文字転記:Elliniki Politeia)は、第二次世界大戦中にギリシャに存在したナチス・ドイツの傀儡国家である。ギリシャ王国は第二次世界大戦中、イタリアの侵攻を受け、続いて始まったドイツ軍の侵攻により、ドイツ、イタリア、ブルガリアによって占領された。占領は1944年10月、ドイツ軍の撤退まで続いたが、クレタ島を始め島嶼地域は1945年5月、もしくは6月までドイツ軍の占領下にあった。1940年10月、イタリアはギリシャに侵攻したが撃破され、反対にギリシャ軍のアルバニア侵攻を許していた。このため、ドイツ軍はバルカン半島への連合軍の上陸を懸念せざるを得なくなり、ソ連侵攻作戦である「バルバロッサ作戦」の延期を余儀なくされた。1941年4月、ドイツ軍はギリシャ侵攻を開始、迅速な電撃作戦の前に5月半ばにはギリシャは枢軸国ドイツ、イタリア、ブルガリアの占領下となった。この占領はギリシャ人に恐ろしい負担をもたらし、300,000人以上が飢え死にし、数千人が報復で殺され、ギリシャ経済は破綻した。そのため、ギリシャではパルチザン活動が発生した。これらのパルチザンはゲリラ活動を開始、各地のパルチザンはネットワークを形成してスパイ活動を行ったが、1943年後半からはお互いの主義主張の違いから内戦を始めていた。1944年10月、ギリシャが解放された時、ギリシャは危機的状況であり、それは内戦の勃発を招くこととなった。
  • 추축국 점령기의 그리스는 제2차 세계 대전 당시 추축국이 그리스를 점령하던 시기(그리스어: Η Κατοχή, →점령)는 독일과 이탈리아, 불가리아의 그리스 침공 이후 1941년 4월부터 시작되었다. 점령기는 1944년 10월에 독일군이 본토에서 철수할 때까지 이어졌다. 그러나 크리티나 다른 섬 등 일부 지역에서는 독일군 수비대가 1945년 5,6월까지도 버텼다. 처음에 파시스트 이탈리아는 1940년 10월 그리스를 침공하였으나 패퇴되었으며, 그리스군은 침략자를 알바니아 깊숙이 몰아내었다. 그러자 독일은 할 수 없이 바르바로사 작전를 준비하던 자국 군대를 이동시켜 발칸 남부에 연합국을 대신하여 개입한다. 1941년 4월 독일군의 신속한 전격전이 시작되어 그해 5월 중순에 그리스는 세 추축국인 나치 독일, 이탈리아, 불가리아의 합동 점령하에 놓였다. 추축국의 점령기는 그리스 민간인들의 끔찍한 시련을 안겨다주었다. 300,000명이 넘는 민간인이 굶주림으로 죽었으며, 이보다 수 천명 더 많은 사람들이 보복으로 살해되었고, 그리스 경제는 황폐화되었다. 이 시기에 그리스 저항군이 조직되었다. 이 저항군은 점령군에 대항하여 게릴라전을 전개하였으며, 넓은 첩보망을 이루었으나 1943년부터 내분에 빠졌다. 1944년 10월 그리스는 해방되었으나 위기 상태였으며, 얼마 안되어 그리스 내전이 일어난다.
  • A ocupação da Grécia pelo Eixo durante a Segunda Guerra Mundial (em grego: Η Κατοχή, I Katochi, que significa "A Ocupação") começou em Abril de 1941 depois da invasão alemã e italiana da Grécia. A ocupação durou até a retirada alemã da parte continental em outubro de 1944. Em alguns casos, no entanto, como em Creta e outras ilhas, guarnições alemãs permaneceram no controle até maio e junho de 1945.A Itália fascista tinha inicialmente invadido a Grécia em Outubro de 1940, mas foi derrotada, e o exército grego empurrou os invasores de volta para vizinha Albânia. Isto forçou a Alemanha a mudar seu foco militar desde a preparação da "Operação Barbarossa" para uma intervenção em nome de seu aliado no Sul da Europa. Uma campanha rápida da Blitzkrieg alemã seguiu-se em abril de 1941, e em meados de maio, a Grécia foi ocupada pelos nazistas que passaram a administrar as regiões mais importantes, incluindo Atenas e Salônica. Outras regiões do país foram dadas aos parceiros menores da Alemanha, a Itália fascista e a Bulgária.. Um governo colaboracionista grego foi criado imediatamente após o país cair. O governo oficial reconhecido pelos Aliados se exilou, juntamente com o rei, em território britânico.A ocupação trouxe dificuldades terríveis para a população civil grega. Mais de 300.000 civis morreram em Atenas apenas de fome, dezenas de milhares mais através de represálias pelos nazistas e colaboradores, e a economia do país ficou em ruínas. Ao mesmo tempo a resistência grega, um dos movimentos de resistência mais eficazes na Europa ocupada, foi formado. Estes grupos de resistência lançaram ataques de guerrilha contra as forças de ocupação, lutaram contra os Batalhões de Segurança colaboracionistas e criaram redes de espionagem de grande porte, mas no final de 1943 começaram a lutar entre si. Quando a liberação veio em outubro de 1944, a Grécia estava em um estado de extrema polarização política, o que levou à eclosão da guerra civil. A guerra civil subsequente deu a oportunidade de muitos proeminentes colaboradores nazistas não só de escapar de punição (por causa de seu anticomunismo), mas para eventualmente tornarem-se a classe dominante da Grécia no pós-guerra, após a derrota comunista.== Referências ==
  • Гърция по време на Втората световна война се води официално от Съюзническата историография като окупирана страна от април 1941 г. до октомври 1944 г. (на гръцки: Η Κατοχή) след немско-италианската инвазия в Кралство Гърция. Реалното положение е сложно, защото старата територия на страната е разделена на зони под различна юрисдикция. Въпреки че, Вермахтът се оттегля от страната през октомври 1944 г., остров Крит и някои други егейски острови остават под властта на немски гарнизони до май и юни 1945 г., т.е. дори след официалния край на Втората световна война. Инвазията на Оста в Гърция започва хазартно от Мусолини през октомври 1940 г., но след като италианската армия преминава в позорно отстъпление от Епир и бойните действия в итало-гръцката война се прехвърлят на албанска територия (която е италиански протекторат), Германия се вижда принудена да заздрави контрола на Оста над Балканите с оглед военните операции в Северна Африка. През пролетта следва блицкриг в поредните операции под кодовите наименования Марита и Меркурий, с които е овладяна цялата дотогавашна територия на Кралство Гърция. До средата на май цялата континентална територия на бившето кралство е под контрола на Оста. В страната е установено колаборационистко гръцко правителство, а част от територията на Гърция е предадена под властта на Италия и България. Образувано е и арумънското Пиндско княжество, тъй като и Румъния е в състава на Тристранния пакт. На Гърция и са наложени жестоки репарации заради участието и срещу Оста във Втората световна война до пролетта на 1941 г. Поради неефективното марионетно управление в страната се развихря глад, понеже селяните поради инфлацията укриват селскостопанската си реколта, и много граждани на мегаполиса Атина умират от глад, и се налага германските военни власти да внасят от чужбина хранителни продукти за гладуващото население на големите градове, в частност Атина и Солун. Същевременно Гръцката съпротива намира благоприятна почва да разгърне по-широка пропаганда, но поради тактиката и на саботажи и въоръжени нападения първоначално до Сталинградската битка няма сериозна подкрепа сред мирните жители. Под британска опека са формирани партизански сили, които взривяват моста при Горгопотамос. През 1943 г. съпротивата се разраства, но от края на 1943 г. силите ѝ започват да се бият помежду си. Когато Вермахта се вижда принуден да напусне страната през октомври 1944 г., Гърция е в състояние на крайна политическа поляризация, която скоро след себе си води до избухването на гражданска война. Като цяло левите сили в страната са доста по-силни от своите опоненти, и не искат да се примирят с процентното споразумение. В началото на май 1941 г. знамето със Свастиката се развява над Атинския акропол, но в ранните часове на 30 май 1941 г. гръцките комунисти Апостолос Сантас и Манолис Глезос свалят флага на Тратия Райх провокативно, с който символичен акт заявяват волята на част от гърците за съпротива още преди началото на операция Барбароса. Германските сили окупират стратегически най-важните областти в Гърция, а именно Атина, Солун с Централна Македония и някои острови в Егейско море, в това число остров Крит. Източна Македония и Тракия е предоставена под български контрол, а останалите 2/3 от старата територия на страната е окупирана от Италия, включително Йонийските острови, които са включени под суверенитета на Кралство Италия. След италианската капитулация през септември 1943 г., италианската зона е заета от Вермахта, като британския набег към Гърция бележи фиаско след Додеканзката операция. Колаборационисткото гръцко правителство се вижда принудено да плати разходите за окупацията, което води до хиперинфлация, допълнително изострена от репарациите към Оста. Драхмата девалвира. В страната се развихря през зимата на 1941/42 г. черен пазар на храни, довел след себе си до голям глад (на гръцки: Μεγάλος Λιμός). Въпреки външната помощ от неутралните Швеция и Турция, поради неефективното местно управление много голяма част от помощите се оказват в ръцете на спекулантите, които действат в сътрудничество с държавни служители и черноборсаджиите. Гръцкото правителство в изгнание в Лондон в крайна сметка принуждава британците частично да вдигнат блокадата наложена над страната по море, която допълнително утежнява ситуацията и от лятото на 1942 г. Международния Червен кръст вече е в състояние да разпределя доставките на храни в достатъчни количества за гръцките граждани. Гръцката съпротива се разгръща основно в Същинска и Южна Гърция и по островите, в частност Крит най-вече. Италианският контрол на запада, както аромънския в Княжество Пинд и на войводите в Македония практически изключват ефективните действия в най-северните територии на старото кралство като Чамерия, но гръцката съпротива има известни успехи в регионите на Западна Македония, Северна Тесалия и Епир. Като цяло арумънското, албанското и българско население отказват сътрудничество на гръцката съпротива и тя в северните райони на старото кралство е слаба и неефективна. Към средата на 1943 г. Съпротивата успява да изгони няколко италиански гарнизони от някои планински райони, включително и от няколко града, създавайки т.нар. свободни зони ("Свободна Гърция"). След преврата на Бадолио през септември 1943 г., италианската окупационна зона е поета от германците. В резултат на това немската антикомунистическа и антисемитска пропаганда и политика е разгърната на широка нога в западните части на старото кралство. Формално Западна Македония и граничната зона с Турция в Западна Тракия са под германски контрол, но Германското върховно командване одобрява редица мероприятия към възраждане на българското самосъзнание сред местното население, като дава съгласие за учредяването на български военен клуб в Солун. Постепенно българските клубове започват да печелят симпатиите на местното население в тези области, още повече, че след обрата във войната се пристъпва към формирането на местни въоръжени славянофонски милиции - Охрана (по името на руската царска тайна полиция известна като Охранка). През 1943 г. в района на Кастория, Едеса и Флорина са създадени такива вътрешни въоръжени формирования. За това способства и спомена от провокираното на 28 септември 1941 г. Драмско въстание, като гръцка реакция срещу българското навлизане в Северна Гърция. През май 1943 г. започва депортирането на евреите от българската зона в Северна Гърция, която е разширена с Централна Македония под немски надзор. Административно територията на остатъчна марионетна Гърция по времето на Втората световна война е разделена на 37 префектури. Префектурите Драма, Кавала, Родопи и Серес преминават още в началото към България и не са под контрола на колаборционисткото гръцко правителство. В останалите 33 префектури има италианска и немска военна администрация, а през 1943 г., Атика и Беотия са разделени на отделни префектури. Сред малцинственото население в остатъчна Гърция, много албанци от тъй наречените чами и арванити активно сътрудничат на Оста. Германските сили започват да се оттеглят от континентална Гърция в края на 1944 г., тъй като съветските войски напредват в Югоизточна Европа от Украйна и частите на Вермахта са под угрозата да останат в капан. Гърция след Втората световна война печели територия, като под нейния суверенитет през 1947 г. попадат бившите италиански Додеканези с енигматичния Родос, който през средновековието е изпълнявал ролята на фортпост на кръстоносците срещу османците до времето на Сюлейман Велики, когато хоспиталиерите се местят на Малта. В годините 1942/44 г. евреите от територията на бившето Кралство Гърция са депортирани към германските концентрационни лагери в окупирана Полша. Първи са солунските евреи още през юли 1942 г. Гръцките евреи спадат към две от основните еврейски групи - старите романьоти и приетите от Испания при Баязид II сефаради. Най-многобройна е солунската сефарадска еврейска общност, възлизаща в началото на 40-те години на 20 век на приблизително 50 000 потомци на прокудени от Испанската корона сефаради. Тази общност е относително най-добре опазила се от асимилация в продължение на 5 века, и поради особенностите на Солунската история не е добре интегрирана на местно ниво. По тази причина е най-подозрителна на немските окупационни власти и те отпочват депортацията с нея. Днес на мястото на старите еврейски гробища в Солун се намира Ректората на Университета "Аристотел" в града. През март 1943 г. всички евреи от Солун и Тракия са изпратени в Аушвиц и Треблинка, като до лятото на 1943 г. от немската и българска зона евреите са изселени, а тези в италианската зона - не. Еврейските имоти в Солун са поверени на "гръцки пазачи", които са избрани от специална комисия. През септември 1943 г., след излизането на Италия от войната, евреите от Атина и от бившата италианска зона също са депортирани. За разлика от сефарадите, старите романьотски общности са добре интегрирани в православното гръцкото общество и не могат така лесно да бъдат отделени от местните християни, които се противопоставят на исканията на германските власти. За романьотите се застъпва архиепископът на Атина Дамаскинос, който протестира пред германските военни власти в защита срещу депортацията. Местните еврейски лидери се жалват и до министър-председателя Йоанис Ралис, но той ги отбива като им казва, че евреите от Солун са били признати за виновни в извършването на подривни дейности, и че това е причината, те също да подлежат на депортация. Главният равин на Атина Елиас Барзилай е призован от Департамента по еврейските въпроси да представи списък с имената и адресите на членовете на местната еврейска общност, но той унищожава архивата, след което отправя призив към паството си всеки сам да се спасява като бяга или се крие. По този начин много от местните евреи се вливат в редиците на ЕАМ-ЕЛАС, присъединявайки се към съпротивата. От своя страна ЕАМ-ЕЛАС помагат на стотици евреи да избягат и да оцелеят по време на войната. Като цяло, най-малко 81% (около 60 000) от еврейското население на Гърция е прокудено или става жертва на войната, като този процент варира от 91% за Солун до "само" 50% за Атина, и дори по-малко за провинциалните области, като например във Волос е 36%. В българската зона този процент е над 90%, а забележителното е че всичките 275 евреи на остров Закинтос в Йонийско море оцеляват, скрити във вътрешността на острова.
  • De Griekse bezetting door de asmogendheden tijdens de Tweede Wereldoorlog (Grieks: Η Κατοχή, I Katochi ("de bezetting")) begon in april 1941 na de Duitse en Italiaanse invasie van Griekenland en werd uitgevoerd samen met Bulgaarse troepen. De bezetting duurde totdat Duitsland zich terugtrok uit het vasteland in oktober 1944. Op sommige plekken, zoals op Kreta en andere eilanden, bleven Duitse garnizoenen echter de controle uitoefenen tot mei of zelfs juni 1945.Fascistisch Italië was aanvankelijk Griekenland binnengevallen in oktober 1940, maar werd verslagen en het Griekse leger drong de aanvallende troepen terug tot in het binnenland van Albanië. Hierdoor stond Duitsland troepen af van de Operatie Barbarossa om Italië te helpen in de Balkan. Een snelle Duitse Blitzkrieg-campagne volgde in april 1941 en in tegen midden mei 1941 stond Griekenland onder bezetting van de drie asmogendheden; Duitsland, Italië en Bulgarije.De bezetting bracht harde tijden mee voor de Griekse bevolking. Driehonderdduizend van hen stierven de hongerdood, duizenden anderen door represailles en de economie van het land die geruïneerd werd. Op hetzelfde moment werd het Griekse Verzet, één van de meest effectieve van bezet Europa, gevormd. Deze verzetsgroep lanceerde enkele guerrilla-aanvallen tegen de bezetters en zorgde voor grote spionagenetwerken, maar tegen eind 1943 begonnen ze onder elkaar te vechten. Toen Griekenland bevrijd werd in oktober 1944 bevond het land zich in een crisis die geleid had tot een burgeroorlog.
dbpedia-owl:thumbnail
dbpedia-owl:wikiPageExternalLink
dbpedia-owl:wikiPageID
  • 2214447 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageLength
  • 67706 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageOutDegree
  • 280 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageRevisionID
  • 111002202 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageWikiLink
prop-fr:année
  • 2000 (xsd:integer)
  • 2006 (xsd:integer)
  • 2008 (xsd:integer)
prop-fr:consultéLe
  • 2013-05-29 (xsd:date)
prop-fr:id
  • Cha
  • Chap
  • Gor
prop-fr:isbn
  • 978 (xsd:integer)
  • 0978-02-13 (xsd:date)
prop-fr:lienAuteur
  • Gabriel Gorodetsky
  • Johann Chapoutot
prop-fr:lieu
  • Paris
prop-fr:lireEnLigne
prop-fr:nom
  • Chapoutot
  • Gorodetsky
prop-fr:pagesTotales
  • 448 (xsd:integer)
  • 643 (xsd:integer)
prop-fr:prénom
  • Gabriel
  • Johann
prop-fr:périodique
  • Hypothèses 2006
prop-fr:sousTitre
  • Staline et l’invasion allemande
  • Paysan-soldat, esclavage et colonisation nazie à l'Est
prop-fr:titre
  • La Charrue et l'Épée
  • Le Nazisme et l'Antiquité
  • Le grand jeu de dupes
prop-fr:wikiPageUsesTemplate
prop-fr:éditeur
dcterms:subject
rdfs:comment
  • La Grèce, qui résistait victorieusement aux Italiens depuis 1940, doit capituler en avril 1941 devant l’invasion conjuguée de la Wehrmacht et des troupes mussoliniennes. Commence alors une période d’occupation de la Grèce par les forces de l’Axe : l’Allemagne nazie, Italie fasciste et Bulgarie. L’occupation (en grec moderne : η Κατοχή / i Katochí) prend fin en octobre 1944 avec le retrait des troupes allemandes de la partie continentale du pays.
  • ギリシャ国Ελληνική Πολιτείαギリシャ国の位置ギリシャ国(希: Ελληνική Πολιτεία, ラテン文字転記:Elliniki Politeia)は、第二次世界大戦中にギリシャに存在したナチス・ドイツの傀儡国家である。ギリシャ王国は第二次世界大戦中、イタリアの侵攻を受け、続いて始まったドイツ軍の侵攻により、ドイツ、イタリア、ブルガリアによって占領された。占領は1944年10月、ドイツ軍の撤退まで続いたが、クレタ島を始め島嶼地域は1945年5月、もしくは6月までドイツ軍の占領下にあった。1940年10月、イタリアはギリシャに侵攻したが撃破され、反対にギリシャ軍のアルバニア侵攻を許していた。このため、ドイツ軍はバルカン半島への連合軍の上陸を懸念せざるを得なくなり、ソ連侵攻作戦である「バルバロッサ作戦」の延期を余儀なくされた。1941年4月、ドイツ軍はギリシャ侵攻を開始、迅速な電撃作戦の前に5月半ばにはギリシャは枢軸国ドイツ、イタリア、ブルガリアの占領下となった。この占領はギリシャ人に恐ろしい負担をもたらし、300,000人以上が飢え死にし、数千人が報復で殺され、ギリシャ経済は破綻した。そのため、ギリシャではパルチザン活動が発生した。これらのパルチザンはゲリラ活動を開始、各地のパルチザンはネットワークを形成してスパイ活動を行ったが、1943年後半からはお互いの主義主張の違いから内戦を始めていた。1944年10月、ギリシャが解放された時、ギリシャは危機的状況であり、それは内戦の勃発を招くこととなった。
  • De Griekse bezetting door de asmogendheden tijdens de Tweede Wereldoorlog (Grieks: Η Κατοχή, I Katochi ("de bezetting")) begon in april 1941 na de Duitse en Italiaanse invasie van Griekenland en werd uitgevoerd samen met Bulgaarse troepen. De bezetting duurde totdat Duitsland zich terugtrok uit het vasteland in oktober 1944.
  • A ocupação da Grécia pelo Eixo durante a Segunda Guerra Mundial (em grego: Η Κατοχή, I Katochi, que significa "A Ocupação") começou em Abril de 1941 depois da invasão alemã e italiana da Grécia. A ocupação durou até a retirada alemã da parte continental em outubro de 1944.
  • The occupation of Greece by the Axis Powers (Greek: Η Κατοχή, I Katochi, meaning "The Occupation") began in April 1941 after Fascist Italy and Nazi Germany invaded Greece, and lasted until Germany and its satellite Bulgaria withdrew from mainland Greece in October 1944.
  • 추축국 점령기의 그리스는 제2차 세계 대전 당시 추축국이 그리스를 점령하던 시기(그리스어: Η Κατοχή, →점령)는 독일과 이탈리아, 불가리아의 그리스 침공 이후 1941년 4월부터 시작되었다. 점령기는 1944년 10월에 독일군이 본토에서 철수할 때까지 이어졌다. 그러나 크리티나 다른 섬 등 일부 지역에서는 독일군 수비대가 1945년 5,6월까지도 버텼다. 처음에 파시스트 이탈리아는 1940년 10월 그리스를 침공하였으나 패퇴되었으며, 그리스군은 침략자를 알바니아 깊숙이 몰아내었다. 그러자 독일은 할 수 없이 바르바로사 작전를 준비하던 자국 군대를 이동시켜 발칸 남부에 연합국을 대신하여 개입한다. 1941년 4월 독일군의 신속한 전격전이 시작되어 그해 5월 중순에 그리스는 세 추축국인 나치 독일, 이탈리아, 불가리아의 합동 점령하에 놓였다. 추축국의 점령기는 그리스 민간인들의 끔찍한 시련을 안겨다주었다.
  • La ocupación de Grecia por las fuerzas del Eje durante la Segunda Guerra Mundial (en griego: Η Κατοχή, I Katochi, que significa "La Ocupación") comenzó el 6 de abril de 1941, tras la invasión alemana e italiana de Grecia, y se llevó a cabo junto con las fuerzas de Bulgaria. La ocupación duró hasta la retirada alemana de la parte continental en octubre de 1944.
  • Гърция по време на Втората световна война се води официално от Съюзническата историография като окупирана страна от април 1941 г. до октомври 1944 г. (на гръцки: Η Κατοχή) след немско-италианската инвазия в Кралство Гърция. Реалното положение е сложно, защото старата територия на страната е разделена на зони под различна юрисдикция.
rdfs:label
  • Occupation de la Grèce pendant la Seconde Guerre mondiale
  • Axis occupation of Greece
  • Гърция по време на Втората световна война
  • Ocupación de Grecia por las Fuerzas del Eje
  • Ocupação da Grécia pelas potências do Eixo
  • ギリシャ国
  • 추축국 점령기의 그리스
  • Griekse bezetting door de asmogendheden tijdens de Tweede Wereldoorlog
owl:sameAs
http://www.w3.org/ns/prov#wasDerivedFrom
foaf:depiction
foaf:isPrimaryTopicOf
is dbpedia-owl:nextEvent of
is dbpedia-owl:wikiPageRedirects of
is dbpedia-owl:wikiPageWikiLink of
is foaf:primaryTopic of