Le terme Levantins, de Levant, région où le soleil se lève, ἀνατολή, Anatolē en grec, Machrek en arabe, a désigné en français (et en italien, Levantini) à partir du XVIe siècle l'ensemble des habitants du Proche-Orient. Ainsi, dans la fable de La Fontaine Le Rat qui s'est retiré du monde (1675): « Les Levantins en leur légende Disent qu'un certain Rat las des soins d'ici-bas,Dans un fromage de Hollande Se retira loin du tracas.

PropertyValue
dbpedia-owl:abstract
  • Le terme Levantins, de Levant, région où le soleil se lève, ἀνατολή, Anatolē en grec, Machrek en arabe, a désigné en français (et en italien, Levantini) à partir du XVIe siècle l'ensemble des habitants du Proche-Orient. Ainsi, dans la fable de La Fontaine Le Rat qui s'est retiré du monde (1675): « Les Levantins en leur légende Disent qu'un certain Rat las des soins d'ici-bas,Dans un fromage de Hollande Se retira loin du tracas. »Comme le précise le dictionnaire de l'Académie française, ce terme « a été parfois utilisé avec une intention péjorative, par allusion à l'habileté en affaires prêtée aux Orientaux ».
  • Леванти́нцы (фр. Levantine; итал. Levantino; тур. Levanten), также леванти́йцы, латиняне, латины или франки — термин, применявшийся к римско-католическому населению средневековых государств Ближнего Востока. К ним относились государства крестоносцев, Латинская империя, владения Венеции, поздняя Византийская империя, позднее - Османская империя. В наши дни термин иногда используется для обозначения их потомков, проживающих в Турции и на Ближнем Востоке.
  • Левантийци (на френски: Levantine; на италиански: Levantino; на турски: Levanten) е термин употребяван за означение на романското католическо население на Османската империя. Днес терминът се използва за потомците на кръстоносците, живеещи в Турция и Близкия изток. През XIX век левантийците се явяват предимно дисиденти на османците, работейки като занаятчии, инженери и моряци в Леванта. Предците на левантийците населяват основно крайбрежието на източното средиземноморие като преселници от Генуа, Венеция, и в по-малка степен от Пиза и италианските колонии в Крим и по Азовско море. През XVI век османският султан предоставя на италианските морски и търговски републики Венеция и Генуа редица привилегии в презморската търговия с Леванта. Това разбира се е провокирано от успеха на великите географски открития. Левантийците образуват специална социална класа, която контролира изцяло търговията между италианските морски градове-републики и Леванта. До края на XIX век тази социална група се е обозначавала с термина "левантийци". Към левантинйците е отнасяна и общността сефарадите-евреи от Ливорно, който говорят италиански диалект, а не джудезмо. Те се заселват в Османската империя през XVIII век под патронажа на френското консулство. В Цариград за религиозните им потребности е построена една синагога "Cale Де Лос Francos", получила популярното народно име "италианска". По-големите населени места с левантийци са Цариград (квартала Галата), Смирна, Солун, Александрия, Кипър и Егейските острови. В XIX век в Цариград има около 7000 левантийци, в Смирна - 6000. В Алжир по време на анексирането му от Франция през 1833 г. са живели 1100 души от италиански произход. Левантийската общност в Османската империя дълго време съхранява идентичността си, католическата религия, разговорния италиански, като сравнително малко се смесва с местните жители. В началото на XIX век, френския език добива широка употреба сред левантийската общност (по това време ресорджиментото все още не е в ход). Обединението на Италия, Гръцко-турската война и разпадането на Османската империя, водят да значителна левантийска емиграция, предимно към историческата родина - Италия. До 1935 г. в Турция според официалната статистика е имало около 15 000 левантийци, но този брой рязко спада, след като в Истанбул избухва антилевантийски погром през 1955 г. В Ливан през 2007 г. 4300 души от населението се определят като левантийци, т.е. хора от италиански произход, много от които губят културното си различие и приемат арабския език. По време на британския мандат в Палестина, понятието "левантиец" (на английски: Levantine) придобива пейоративна конотация и се използва от британските колонизатори спрямо хора, които търсят користни материални облаги и са загубили моралния си и човешки облик и ценности. Тази тенденция е доловима от образа на левантиеца Джуел Кайро от романа "Малтийският сокол" (1930) на Дашиъл Хамет. В по-широк смисъл, днес термина "левантиец" се отнася за всички жители от романски произход населяващи страните в Леванта.
  • Der Ausdruck Levantiner bezeichnet die Bewohner der so genannten Levante, also der Länder des Mittelmeerraumes östlich von Italien, insbesondere des Küstenstreifens zwischen der südlichen Türkei und dem Sinai. Im engeren Sinne bezeichnete man die nicht-muslimischen Minderheiten bis zum 19. Jahrhundert im Osmanischen Reich, insbesondere in Konstantinopel, als Levantiner. Dabei handelte es sich einerseits um Nachfahren europäischer Kaufleute, insbesondere aus Genua und Venedig, die zum Teil bereits in byzantinischer Zeit in den östlichen Mittelmeerraum gezogen waren. Andererseits waren es auch Angehörige der autochthonen christlichen, in Konstantinopel und Kleinasien zur griechischen und armenischen, in den arabischen Küstenstädten zur arabisch-christlichen und jüdischen Bevölkerung gehörenden Gruppen. Gemeinsam ist dieser sehr heterogenen Gruppe ein soziokulturelles urbanes Milieu, das traditionell durch die französische Sprache und zum Teil durch die Zugehörigkeit zur katholischen oder einer mit dieser unierten Kirche geprägt war (z. B. auch griechisch-katholische und armenisch-katholische Kirche). Die Nachkommen der Europäer lebten in Konstantinopel vor allem nördlich des Goldenen Horns in Pera, während Griechen und Armenier die Altstadt bewohnten, dort vor allem die Viertel um die Amtssitze ihrer Patriarchen. Die alteingesessenen griechischen Familien nannte man deswegen nach dem Phanar, dem Amtssitz des ökumenischen Patriarchen, Phanarioten. Eine wichtige Rolle spielten in Konstantinopel auch vor allem sephardische, aber auch aschkenasische Juden. Zur Begriffsdefinition der Levantiner siehe auch die Arbeit von Schmitt (2005) (siehe Literaturverzeichnis).
  • Levanten ya da argo tabiri ile Tatlısu Frengi, Osmanlı Devleti içinde özellikle Tanzimat sonrasında büyük liman kentlerinde yoğunlaşan ve ticaretle uğraşan Hristiyanları tanımlamak için kullanılır. En dar tanım olarak da; şu anki Doğu Akdeniz'e kıyısı olan devletlerde yaşayan Osmanlı döneminde yerleşmiş, Fransız-İtalyan kökenli Katoliklerdir. Yerel Hristiyan nüfusundan (Rum,Ermeni, Süryani...) farklıdırlar.
  • This article is specifically about Latin Christians in the Levant. Other ethnic groups in the Levant are covered under their individual names.Levantines or Franco-Levantines (French: Levantins, Italian: Levantini, Greek: Φραγκολεβαντίνοι (pr:"Frankolevantini"), Turkish: Levantenler or Tatlısu Frenkleri) are Latin Christians who lived under the Ottoman Empire. The term is also applied to their descendants living in modern Turkey and the Middle East.
dbpedia-owl:wikiPageExternalLink
dbpedia-owl:wikiPageID
  • 239488 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageInterLanguageLink
dbpedia-owl:wikiPageLength
  • 15821 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageOutDegree
  • 122 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageRevisionID
  • 110272525 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageWikiLink
prop-fr:année
  • 2004 (xsd:integer)
prop-fr:auteur
  • Abdallah Naaman
prop-fr:commentaire
  • recensions dans Le Monde Diplomatique et dans L'orient-Le Jour
prop-fr:id
  • AN
prop-fr:isbn
  • 2 (xsd:integer)
prop-fr:lieu
  • Paris
prop-fr:titre
  • Histoire des Orientaux de France du
prop-fr:wikiPageUsesTemplate
prop-fr:éditeur
  • éditions Ellipses
dcterms:subject
rdfs:comment
  • Le terme Levantins, de Levant, région où le soleil se lève, ἀνατολή, Anatolē en grec, Machrek en arabe, a désigné en français (et en italien, Levantini) à partir du XVIe siècle l'ensemble des habitants du Proche-Orient. Ainsi, dans la fable de La Fontaine Le Rat qui s'est retiré du monde (1675): « Les Levantins en leur légende Disent qu'un certain Rat las des soins d'ici-bas,Dans un fromage de Hollande Se retira loin du tracas.
  • Леванти́нцы (фр. Levantine; итал. Levantino; тур. Levanten), также леванти́йцы, латиняне, латины или франки — термин, применявшийся к римско-католическому населению средневековых государств Ближнего Востока. К ним относились государства крестоносцев, Латинская империя, владения Венеции, поздняя Византийская империя, позднее - Османская империя. В наши дни термин иногда используется для обозначения их потомков, проживающих в Турции и на Ближнем Востоке.
  • Levanten ya da argo tabiri ile Tatlısu Frengi, Osmanlı Devleti içinde özellikle Tanzimat sonrasında büyük liman kentlerinde yoğunlaşan ve ticaretle uğraşan Hristiyanları tanımlamak için kullanılır. En dar tanım olarak da; şu anki Doğu Akdeniz'e kıyısı olan devletlerde yaşayan Osmanlı döneminde yerleşmiş, Fransız-İtalyan kökenli Katoliklerdir. Yerel Hristiyan nüfusundan (Rum,Ermeni, Süryani...) farklıdırlar.
  • This article is specifically about Latin Christians in the Levant. Other ethnic groups in the Levant are covered under their individual names.Levantines or Franco-Levantines (French: Levantins, Italian: Levantini, Greek: Φραγκολεβαντίνοι (pr:"Frankolevantini"), Turkish: Levantenler or Tatlısu Frenkleri) are Latin Christians who lived under the Ottoman Empire. The term is also applied to their descendants living in modern Turkey and the Middle East.
  • Der Ausdruck Levantiner bezeichnet die Bewohner der so genannten Levante, also der Länder des Mittelmeerraumes östlich von Italien, insbesondere des Küstenstreifens zwischen der südlichen Türkei und dem Sinai. Im engeren Sinne bezeichnete man die nicht-muslimischen Minderheiten bis zum 19. Jahrhundert im Osmanischen Reich, insbesondere in Konstantinopel, als Levantiner.
  • Левантийци (на френски: Levantine; на италиански: Levantino; на турски: Levanten) е термин употребяван за означение на романското католическо население на Османската империя. Днес терминът се използва за потомците на кръстоносците, живеещи в Турция и Близкия изток. През XIX век левантийците се явяват предимно дисиденти на османците, работейки като занаятчии, инженери и моряци в Леванта.
rdfs:label
  • Levantin
  • Levantenler
  • Levantiner
  • Levantines (Latin Christians)
  • Левантийци
  • Левантинцы
owl:sameAs
http://www.w3.org/ns/prov#wasDerivedFrom
foaf:isPrimaryTopicOf
is dbpedia-owl:wikiPageRedirects of
is dbpedia-owl:wikiPageWikiLink of
is foaf:primaryTopic of