Le Tambour (Die Blechtrommel en allemand) est un roman de Günter Grass paru en 1959, traduit de l'allemand par Jean Amsler et publié chez Seuil l'année suivante. Il est reparu en 2009, chez le même éditeur dans une nouvelle traduction de Claude Porcell.Le Tambour est le premier volume de la Trilogie de Dantzig que complètent Le Chat et la souris et Les Années de chien. Il a connu un succès planétaire lors de sa publication et est rapidement devenu un classique.

PropertyValue
dbpedia-owl:abstract
  • Le Tambour (Die Blechtrommel en allemand) est un roman de Günter Grass paru en 1959, traduit de l'allemand par Jean Amsler et publié chez Seuil l'année suivante. Il est reparu en 2009, chez le même éditeur dans une nouvelle traduction de Claude Porcell.Le Tambour est le premier volume de la Trilogie de Dantzig que complètent Le Chat et la souris et Les Années de chien. Il a connu un succès planétaire lors de sa publication et est rapidement devenu un classique. Son influence sur la littérature mondiale est considérable. Il est reconnu comme l'un des plus grands romans allemands de l'après-guerre et l'un des ouvrages littéraires majeurs de la seconde moitié du XXe siècle.À travers le parcours de son protagoniste, Oskar Matzerath, il se conçoit comme une fresque picaresque, truculente et sarcastique de l'Allemagne du Nord. Le roman couvre près d'un siècle d'histoire, de la guerre franco-prussienne au Wirtschaftswunder.
  • Il tamburo di latta è un romanzo del 1959 di Günter Grass, opera d'esordio dell'autore e primo scritto della Trilogia di Danzica, che comprende anche Gatto e topo (1961) e Anni di cani (1963).
  • Blaszany bębenek (niem. Die Blechtrommel) – powieść Güntera Grassa wydana w 1959 roku, pierwsza część tzw. „Trylogii gdańskiej”. Książka weszła do kanonu niemieckiej literatury powojennej. W 1979 roku powstała ekranizacja w reżyserii Volkera Schlöndorffa, która zdobyła Oscara na najlepszy film nieanglojęzyczny.
  • Die Blechtrommel ist ein Roman von Günter Grass. Er erschien 1959 als Teil der Danziger Trilogie und gehört zu den wichtigsten Romanen der deutschen Nachkriegsliteratur.
  • O tambor (no original em alemão, Die Blechtrommel) é um romance de crítica social publicado em 1959 pelo intelectual e escritor alemão Günter Grass (ou Günter Graß).
  • De blikken trommel (Duits: Die Blechtrommel) is een roman van de Duitse schrijver Günter Grass. Het boek verscheen in 1959 als eerste deel van de zogenaamde Danziger Trilogie. Die Blechtrommel is een van de belangrijkste romans van de Duitse literatuur van na 1945. Een Nederlandse vertaling door Koos Schuur verscheen in 1963 onder de titel De blikken trommel, in 2009 verscheen een nieuwe vertaling door Jan Gielkens onder de titel De blikken trom.
  • For other uses, see Tin drum (disambiguation).The Tin Drum (German: Die Blechtrommel) is a 1959 novel by Günter Grass. The novel is the first book of Grass's Danziger Trilogie (Danzig Trilogy). It was adapted into a 1979 film, which won both the Palme d'Or, in the same year, and the Academy Award for Best Foreign Language Film the following year.
  • El tambor de hojalata (en alemán: Die Blechtrommel) es una novela publicada en 1959 y escrita por el premio Nobel alemán Günter Grass. Sus páginas relatan la vida de Oscar Matzerath, un niño que vive durante la época de la Segunda Guerra Mundial (1939 - 1945), en una narración con tintes macabros e infantiles. El libro narra los momentos decisivos en la vida de Oscar, que lo llevarán, a los 29 años de edad, a ser internado en un sanatorio psiquiátrico.
  • 『ブリキの太鼓』(ブリキのたいこ、Die Blechtrommel)は、ドイツの作家ギュンター・グラスが1959年に発表した長篇小説である。『猫と鼠』(1961年)、『犬の年』(1963年)と続く、いわゆる「ダンツィヒ三部作」の最初を飾る作品であり、第二次世界大戦後のドイツ文学における最も重要な作品の一つに数えられる。1979年にフォルカー・シュレンドルフによって映画化された。
  • „Тенекиеният барабан“ (на немски: Die Blechtrommel) е роман от немския писател Гюнтер Грас (р.1927), публикуван през 1959 г.Като културен парадокс новият немски роман преживява разцвет във време, когато отвсякъде се чуват гласове, че литературата е мъртва, понеже е изчерпала възможностите си да обрисува социалния пейзаж и да изрази душевността на съвременния човек. Тези възгледи са възникнали в периода, когато нацисткият Райх вече е военно ликвидиран, но немският народ — политически и морално — се намира в най-окаяното си състояние може би в цялата своя история.Изкуството на меча и ралотоПрез дванадесетте години на националсоциализма под водачеството на Адолф Хитлер немският книжовен живот — или това, което е останало от него — е затънал в провинциализъм и се е превърнал в придатък на официалната културна пропаганда. Тогава в Германия е наложено претенциозно-фалшивото „изкуство на меча и ралото“, което величае политическия режим с достъпни за него средства, възхвалява предаността към фюрера и войнишката доблест, верността към родната твърд и към кръвта на предците. Най-добрата част от немската литература, най-видните ѝ представители биват прокудени от страната, а останалите са унифицирани или потъват във „вътрешна емиграция“ и потърсват спасение в мълчанието и самоизолацията.Така за младата западногерманска литература биват прекъснати връзките с традицията. Културният пейзаж в Германия е опустошен, а книжовността изглежда завинаги опорочена, лишена от нравствена сила и смисъл. По думите на Гюнтер Грас немските писатели, които не са паднали по фронтовете, се озовават пред една литературна „табула раса“, пред „сечище“. Думите „сечище“ и „литература на развалините“ задълго ще характеризират състоянието на един духовен живот, устремен към нравствено обновление и вътрешно самоопределение.В този етап на наченки писателите в Западна Германия виждат човека захвърлен в пустотата на неговото случайно и мъчително съществуване. Настъпилият след войната културен вакуум се запълва от идеите на френския екзистенциализъм, от възгледите на Жан-Пол Сартр и Албер Камю, предлагащи ясни формули за морално-политически ангажимент, който спомага за развитието на антиконформизма в литературата.През този период разправата с политическото минало на страната се извършва преди всичко на етическа основа. Ето защо за интелектуалците на създадената през 1949 г. Федерална република Германия остава само полето на литературата за анализи и за издаване на морални присъди. В тази обстановка схващането на Камю за абсурда на съществуването и определението на Сартр за ангажираността на литературата оформят полюсите, между които младите западногермански писатели могат да намерят обща позиция в критическото преосмисляне на фашизма и войната — екзистенциализмът им дава речника за техните дискусии.Разправа с политическото миналоОт значение за този процес е възникването на свободното литературно сдружение „Група 47“, чийто ръководител става писателят Ханс Вернер Рихтер. Задълго „Група 47“ е най-авторитетният литературен форум във Федералната република. Тя допринася за изграждането на едно ново морално самосъзнание, което определя облика на културния живот в страната до края на 1960-те, когато групата прекратява съществуването си. Освен Ханс Вернер Рихтер и Хайнрих Бьол, в нея членуват най-важните представители от средното поколение писатели като Алфред Андерш, Паул Целан, Гюнтер Айх, Волфганг Хилдесхаймер, Валтер Колбенхоф и Волфганг Вайраух.Всъщност „Група 47“ се е сформирала като приятелски и дискусионен кръг без определена политическа и естетическа платформа. Но въпреки това тя избира своите членове по един неписан морално-политически принцип — на заседанията ѝ не се канят писатели, заподозрени в милитаристични, фашистки или крайно консервативни убеждения. В художествено отношение „Група 47“ проявява толерантност към всички стилистични направления. Все пак в началото повечето писатели се стремят към един прост, но изразителен реализъм, пример за който са разказите и романите на Хайнрих Бьол. Едва с течение на годините се установяват по-големи различия в творческите методи — през петдесетте години с наградата на „Група 47“ биват отличени разказите на Мартин Валзер, силно повлияни от стила на Франц Кафка, а също изтънчената проза на Илзе Айхингер, херметичните стихове на Ингеборг Бахман, както и една глава от романа на Гюнтер Грас „Тенекиеният барабан“.Така между 1955 и 1965 година на литературната сцена излиза ново поколение, което само отчасти подхваща характерните за петдесетте години теми и скоро придобива своя творческа и критическа самоувереност. Това е периодът, когато преди всичко прозата преживява истински възход и дава основание да се оформи мнението, че петнадесет години след края на войната и фашизма немската литература отново се е издигнала на висотата на своето време.Джуджето не иска да пораснеВ тази литературна и политическа атмосфера се появява през 1959 г. романът на Гюнтер Грас „Тенекиеният барабан“ — първа белетристична творба на тогава тридесет и две годишния писател. Книгата бързо се превръща в литературна сензация и бива преведена на много световни езици. Причината за този необикновен успех е както темата, така и необичайната стилистика на романа. Гюнтер Грас демонстрира изключителното си умение да съчетава богати исторически познания с художествена фикция, като за това е разработил свой собствен, неповторим литературен метод. Днес вече може да се каже, че „Тенекиеният барабан“ поставя нови мащаби в модерната немскоезична проза.Гюнтер Грас е роден в Данциг (днес Гданск) в немско-полско семейство. След края на войната и пленничеството той сменя различни професии и получава образование като график и скулптор. Литературното си поприще започва като поет — през 1956 г. излиза първата му стихосбирка, в която вече са набелязани мотивите на „Тенекиеният барабан“. През това време Грас живее в Париж и там написва няколко театрални пиеси, в които се долавя влиянието на театъра на абсурда. В тях ясно се открояват съществените белези на художествения метод, който определя своеобразието и на романа — стремежът да се излезе от сетивния свят, от предметите и събитията на всекидневието, да им се придадат възможно най-ясни контури, да бъдат „освободени от всякаква идеология“ и да се подредят без никакво осмисляне и оценка.По думите на самия Грас този метод е почерпан от френския „нов роман“, особено що се отнася до предметността на описанието. Но в основата му стои пикарескният роман, възникнал в Испания през XVI век и стигнал в Германия един век по-късно чрез книгата на Гримелсхаузен „Симплицисимус“.Оскар Мацерат — протагонистът на „Тенекиеният барабан“ — притежава всички основни белези на пикарескния герой. Поради своята външна недоразвитост той остава изолиран от света и рано се сблъсква с жестокостите на живота. Недораслекът Оскар се разделя със своето семейство и започва лутането си по света, като непрекъснато обогатява житейския си опит. Той скоро опознава разликата между нравствените изисквания и практическия житейски морал, изгубва първоначалните си илюзии и усвоява техниката на оцеляването, която превръща дните му в поредица от несвързани и лишени от цел епизоди. Накрая героят на Грас става типичен представител на социалния порядък, който в младостта си е отричал.Връзката с пикарескния роман обаче се проявява и в модела на повествованието. Оскар Мацерат описва преживяванията си без дистанция спрямо тях, без да ги преценява, като ги подчинява на силата на обстоятелствата. В своята одисея той наблюдава различни форми на общуване, различни социални класи, професии, човешки типове, градове и народности — така той се движи хоризонтално в пространството и вертикално в обществото. В последна сметка всичките му приключения водят към единственото значително негово изживяване — осъзнаването на безсмислието и абсурда на съществуването. Оскар схваща света като необозрим и хаотичен и това е неговото крайно познание.Така „Тенекиеният барабан“ се превръща в пародия на пикарескния роман — описваната действителност и междучовешките отношения стават гротескни, възприемат се като карикатура. Оскар Мацерат е приключил интелектуалното си развитие още със своето раждане. А на три години решава да престане да расте, за да се освободи от света на възрастните. И през целия си останал живот — в края на романа той е тридесетгодишен — Оскар наблюдава всекидневието на заобикалящия го свят: вижда разрастването на фашизма, нападението на Полша и избухването на Втората световна война, накрая преживява и навлизането на съветските войски в Германия. Героят на Грас е избрал за себе си ролята на шут, който отрича дребнобуржоазната стихия, движена от неизкореними демонични импулси.Наследството на ОскарДве десетилетия след публикуването на „Тенекиеният барабан“ — вече през 1979 г. — Гюнтер Грас отбелязва в своите „Статии върху литературата“, че за цялата му писателска дейност имат основно значение немските престъпления по време на националсоциализма и техните последици. В спора си с по-младото творческо поколение той формулира позицията си така: „За нас миналото няма да престане да бъде настояще. Ние все още се питаме: Как се стигна дотам?“Като обща задача на своите произведения Грас определя стремежа да се противопоставим на житейската преходност. И добавя: „Писателят е човек, който пише срещу изтичащото време.“ Такава задача той възлага и на романа си „Тенекиеният барабан“. Оскар Мацерат е преминал през естетическата и нравствената школа на немския романтизъм — дребният му ръст, уродливата му фигура, необикновеното му поведение издават характерния романтичен копнеж по изключителност, но и по социална справедливост. Деформацията на образа внушава преди всичко чувството за обществена нестабилност, за гротескно съществуване и абсурдни междучовешки отношения.Героят на Грас е предизвикателство не само към установените литературни норми; той добива стойността на художествена провокация към читателя, като го изправя пред необходимостта сам да определи смисъла на собствения си живот, да достигне до преценка и присъда над историческите събития и факти, на които е бил свидетел и в които е участвал.
  • Plechový bubínek (německy Die Blechtrommel) je román z roku 1959 německého spisovatele Güntera Grasse.Hlavní postavou rozsáhlého díla odehrávajícího se v 1. polovině 20. století je Oskar Matzerath. Román nám ukazuje obraz pokřiveného světa, díky Oskarovu pohledu vystupuje jasně nesmyslnost mnohého lidského jednání. Ale i hlavní hrdina Oskar reaguje často na nenávist nenávistí a na zlo zlem.Velmi důležitá je jazyková stránka díla. Kniha je bohatá na slovní hříčky, metafory, symboly. Zdánlivě důležité události - vražda, smrt, válka - jsou znázorněny jako banální všednosti a získávají tak komický nádech.
dbpedia-owl:author
dbpedia-owl:country
dbpedia-owl:language
dbpedia-owl:originalTitle
  • Die Blechtrommel
dbpedia-owl:publisher
dbpedia-owl:series
dbpedia-owl:subsequentWork
dbpedia-owl:wikiPageExternalLink
dbpedia-owl:wikiPageID
  • 1423404 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageLength
  • 33217 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageOutDegree
  • 187 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageRevisionID
  • 110769164 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageWikiLink
prop-fr:auteur
prop-fr:dateparution
  • 1961 (xsd:integer)
prop-fr:dateparutionOrig
  • 1959 (xsd:integer)
prop-fr:genre
  • Roman
prop-fr:langue
  • Allemand
prop-fr:lieuparution
  • Paris
prop-fr:suivant
prop-fr:série
prop-fr:titre
  • Le Tambour
prop-fr:titreOrig
  • Die Blechtrommel
prop-fr:traducteur
  • Jean Amsler
prop-fr:wikiPageUsesTemplate
prop-fr:éditeur
dc:publisher
dcterms:subject
rdf:type
rdfs:comment
  • Le Tambour (Die Blechtrommel en allemand) est un roman de Günter Grass paru en 1959, traduit de l'allemand par Jean Amsler et publié chez Seuil l'année suivante. Il est reparu en 2009, chez le même éditeur dans une nouvelle traduction de Claude Porcell.Le Tambour est le premier volume de la Trilogie de Dantzig que complètent Le Chat et la souris et Les Années de chien. Il a connu un succès planétaire lors de sa publication et est rapidement devenu un classique.
  • Il tamburo di latta è un romanzo del 1959 di Günter Grass, opera d'esordio dell'autore e primo scritto della Trilogia di Danzica, che comprende anche Gatto e topo (1961) e Anni di cani (1963).
  • Blaszany bębenek (niem. Die Blechtrommel) – powieść Güntera Grassa wydana w 1959 roku, pierwsza część tzw. „Trylogii gdańskiej”. Książka weszła do kanonu niemieckiej literatury powojennej. W 1979 roku powstała ekranizacja w reżyserii Volkera Schlöndorffa, która zdobyła Oscara na najlepszy film nieanglojęzyczny.
  • Die Blechtrommel ist ein Roman von Günter Grass. Er erschien 1959 als Teil der Danziger Trilogie und gehört zu den wichtigsten Romanen der deutschen Nachkriegsliteratur.
  • O tambor (no original em alemão, Die Blechtrommel) é um romance de crítica social publicado em 1959 pelo intelectual e escritor alemão Günter Grass (ou Günter Graß).
  • De blikken trommel (Duits: Die Blechtrommel) is een roman van de Duitse schrijver Günter Grass. Het boek verscheen in 1959 als eerste deel van de zogenaamde Danziger Trilogie. Die Blechtrommel is een van de belangrijkste romans van de Duitse literatuur van na 1945. Een Nederlandse vertaling door Koos Schuur verscheen in 1963 onder de titel De blikken trommel, in 2009 verscheen een nieuwe vertaling door Jan Gielkens onder de titel De blikken trom.
  • For other uses, see Tin drum (disambiguation).The Tin Drum (German: Die Blechtrommel) is a 1959 novel by Günter Grass. The novel is the first book of Grass's Danziger Trilogie (Danzig Trilogy). It was adapted into a 1979 film, which won both the Palme d'Or, in the same year, and the Academy Award for Best Foreign Language Film the following year.
  • El tambor de hojalata (en alemán: Die Blechtrommel) es una novela publicada en 1959 y escrita por el premio Nobel alemán Günter Grass. Sus páginas relatan la vida de Oscar Matzerath, un niño que vive durante la época de la Segunda Guerra Mundial (1939 - 1945), en una narración con tintes macabros e infantiles. El libro narra los momentos decisivos en la vida de Oscar, que lo llevarán, a los 29 años de edad, a ser internado en un sanatorio psiquiátrico.
  • 『ブリキの太鼓』(ブリキのたいこ、Die Blechtrommel)は、ドイツの作家ギュンター・グラスが1959年に発表した長篇小説である。『猫と鼠』(1961年)、『犬の年』(1963年)と続く、いわゆる「ダンツィヒ三部作」の最初を飾る作品であり、第二次世界大戦後のドイツ文学における最も重要な作品の一つに数えられる。1979年にフォルカー・シュレンドルフによって映画化された。
  • Plechový bubínek (německy Die Blechtrommel) je román z roku 1959 německého spisovatele Güntera Grasse.Hlavní postavou rozsáhlého díla odehrávajícího se v 1. polovině 20. století je Oskar Matzerath. Román nám ukazuje obraz pokřiveného světa, díky Oskarovu pohledu vystupuje jasně nesmyslnost mnohého lidského jednání. Ale i hlavní hrdina Oskar reaguje často na nenávist nenávistí a na zlo zlem.Velmi důležitá je jazyková stránka díla. Kniha je bohatá na slovní hříčky, metafory, symboly.
  • „Тенекиеният барабан“ (на немски: Die Blechtrommel) е роман от немския писател Гюнтер Грас (р.1927), публикуван през 1959 г.Като културен парадокс новият немски роман преживява разцвет във време, когато отвсякъде се чуват гласове, че литературата е мъртва, понеже е изчерпала възможностите си да обрисува социалния пейзаж и да изрази душевността на съвременния човек.
rdfs:label
  • Le Tambour
  • Blaszany bębenek
  • De blikken trommel
  • Die Blechtrommel
  • El tambor de hojalata (novela)
  • Il tamburo di latta (romanzo)
  • O Tambor
  • Plechový bubínek
  • Teneke Trampet (roman)
  • The Tin Drum
  • Тенекиеният барабан
  • ブリキの太鼓
owl:sameAs
http://www.w3.org/ns/prov#wasDerivedFrom
foaf:isPrimaryTopicOf
foaf:name
  • Die Blechtrommel
  • Le Tambour
is dbpedia-owl:notableWork of
is dbpedia-owl:previousWork of
is dbpedia-owl:wikiPageDisambiguates of
is dbpedia-owl:wikiPageRedirects of
is dbpedia-owl:wikiPageWikiLink of
is prop-fr:précédent of
is foaf:primaryTopic of