L’histoire de Carthage n’est guère facile à étudier du moins dans sa composante phénico-punique en raison de son assujettissement par les Romains à la fin de la Troisième Guerre punique en 146 av. J.-C.

PropertyValue
dbpedia-owl:abstract
  • L’histoire de Carthage n’est guère facile à étudier du moins dans sa composante phénico-punique en raison de son assujettissement par les Romains à la fin de la Troisième Guerre punique en 146 av. J.-C. Il ne reste en effet que peu de sources primaires carthaginoises et celles disponibles posent davantage de questions qu’elles n’aident à la compréhension de l’histoire de la ville qui se posa en rivale de Rome.Certains textes puniques ont été traduits en grec ou en latin, comme des inscriptions sur des monuments d’Afrique du Nord. Cependant, la majorité des sources reste disponible par le biais d’auteurs grecs et romains : Tite-Live, Polybe, Appien, Cornélius Népos, Silius Italicus, Plutarque, Dion Cassius et Hérodote. Ces auteurs proviennent de cultures souvent en rivalité avec Carthage : les Grecs lui disputèrent la suprématie en Sicile et les Romains entrèrent en guerre contre la cité. Ces sources rédigées par des étrangers ne sont donc pas toujours dénuées de préjugés. Toutefois, des excavations récentes ont mis au jour des sources primaires plus fiables, même si elles restent insuffisantes ; le produit de certaines fouilles confirme des aspects de la vie à Carthage telle que la décrivaient les auteurs anciens, mais d’autres non, beaucoup de découvertes restant encore peu probantes.Comme tous les comptoirs phéniciens, Carthage doit, en signe d’allégeance et de piété, verser un tribut à Tyr. Cependant, le déclin de cette dernière face à la progression des Grecs aurait incité la cité punique à prendre son indépendance au cours de la seconde moitié du VIIe siècle av. J.-C.. Un siècle et demi après la fondation de la ville, les Carthaginois se seraient installés aux îles Baléares, selon une interprétation d’un texte de Diodore de Sicile, puis dominent l’ouest de la Sicile, le sud de la Sardaigne et, alliés aux Étrusques, repoussent les Grecs hors de Corse lors de la bataille d'Alalia de 540-535 av. J.-C. Ils contrôlent alors la totalité du commerce et de la navigation en Méditerranée occidentale et possèdent de nombreux territoires à l’intérieur comme à l’extérieur de l’Afrique : Maurétanie, Numidie, Ibérie, Ibiza, Sicile, Sardaigne et Corse. Comme dans le cas de Rome, son ennemie mortelle, le nom de la ville englobe tous les territoires soumis à sa juridiction.Le terrain sicilien est le lieu d’affrontement des Puniques et des Grecs dans le long cycle des guerres siciliennes aux Ve-IVe siècles av. J.-C. La même île est à l’origine de la première du cycle des guerres puniques entre la République romaine et le pouvoir carthaginois et s’achève par la défaite de ce dernier. La cité parvient à se relever, en particulier du fait de conquêtes dans la péninsule Ibérique, mais la Deuxième Guerre punique avec l’épopée d’Hannibal Barca s’achève aussi par la défaite et la fin de l’impérialisme carthaginois. Le dernier conflit est inégal, même si la cité résiste trois ans avant d’être anéantie.Après la destruction de 146 av. J.-C., la cité est reconstruite par les vainqueurs et rebaptisée Colonia Iulia Karthago, même si elle ne regagne jamais l’importance qui fut la sienne : elle retrouve cependant une certaine aura au travers de son rôle de capitale proconsulaire puis de son rôle important dans la diffusion du christianisme. À partir de la conquête vandale, la cité occupe cependant un rôle de plus en plus secondaire, le Moyen Âge voyant, sinon sa désertion, du moins une faible occupation du site.
  • The study of the history of Carthage is often problematic. Due to the subjugation of the civilization by the Romans at the end of the Third Punic War, very few Carthaginian historical primary sources survive. There are a few ancient translations of Punic texts into Greek and Latin, as well as inscriptions on monuments and buildings discovered in North Africa. However, the majority of available primary source material about Carthaginian civilization was written by Greek and Roman historians, such as Livy, Polybius, Appian, Cornelius Nepos, Silius Italicus, Plutarch, Dio Cassius, and Herodotus.These authors came from cultures which were nearly always in competition, and often in conflict, with Carthage. The Greeks contested with Carthage for Sicily, for instance, and the Romans fought the Punic Wars against Carthage. Inevitably the accounts of Carthage written by outsiders include significant bias. Recent excavation of ancient Carthaginian sites has brought much more primary material to light. Some of these finds contradict or confirm aspects of the traditional picture of Carthage, but much of the material is still ambiguous.
  • Dieser Artikel behandelt die Geschichte der antiken Handelsrepublik Karthago; zur nachfolgenden Geschichte der Stadt siehe den Hauptartikel Karthago.
  • Историята на Картаген датира от около 1200 г. пр.н.е. до 698 г., т.е. градът има близо две хилядолетна история. След битката при Кадеш, около 1200 г. пр.н.е. огромна преселническа вълна от т.нар. морски народи залива западносемитската страна от юдейската порта до делтата на Нил в Долен Египет. Цялата финикийска страна, в това число и двата водещи центъра Тир и Сидон, са засегнати от разселението на морските народи. От една страна, Древен Египет, загрижен за собствената си съдба, оставя на произвола на съдбата бившите си зависими територии, а от друга - финикийците получават възможност сами да поемат грижите за оцеляването и бъдещето си. Именно от това време датират първите сигурни сведения за финикийска колонизация по Средиземноморието.Трудно е да се установи откъде идват уменията в корабоплаването на финикийците (предвид характера на западносемитската митология). Като типична финикийска колония първият пунически Картаген не правел никакво изключение от съседните му финикийски колонии и се развивал традиционно както тях. Нещо повече, явно ценейки първенстващата пионерска роля на съседна Утика, Пунически Картаген във външните си отношения и международните договори винаги се изписвал като "Картаген и Утика", макар западнофиникийската столица да имала несравнимо с Утика международно значение и авторитет. Първият пунически период от историята на Картаген датира предположително от около 1000 г. пр.н.е. до 146 г. пр.н.е., когато след щурм градът е превзет от римската армия под предводителството на Сципион Емилиан. След пълното му сриване със земята, по изричната воля за това на Римския Сенат земята, на която се е издигал пуническият град е разорана и посипана със сол, а мястото прокълнато от римляните като най-ненавистното на земята. Забранено е строителството вовеки. Въпреки това, след уталожване на страстите в Рим, е приет Lex Rubria, по силата на който се допуска изграждането на първата римска колония извън Италия и в съседство с пуническия град изниква Римски Картаген. Римският град просъщствува до 698 г., когато е разрушен при арабското завоюване на Северна Африка и повече не е възстановяван. Римският период от историята на Картаген се разделя на три периода - до превземането му от вандалите през 439 г., след което градът става столица на Кралство на вандали и алани, като по време на вандалската война в 533 г., император Юстиниан Велики връща владението му за Източната Римска империя. От 533 до края на съществуването си, Картаген е византийски. Днес мястото, където се е издигал античен Картаген, е част от предградията на град Тунис. В периода на своя най-голям разцвет, Пуническият Картаген достига с предградията си близо 700 хил. жители - точно толкова колкото е имал и Древен Рим по същото време, а Римски Картаген се превръща в третия по-големина и значение град през 1 век пр.н.е. по времето на римската република - след столицата и Древна Атина.
  • El estudio de la historia de Cartago es a menudo considerado como problemático. Debido a su sometimiento por los romanos tras el fin de la Tercera Guerra Púnica, han sobrevivido muy pocas fuentes históricas primarias. Se han preservado unas cuantas traducciones antiguas de textos púnicos al griego y al latín, así como inscripciones escritas en monumentos y edificios en África del Norte; sin embargo, la mayoría de fuentes primarias sobre la civilización cartaginesa fue escrita por historiadores griegos y romanos, tales como Tito Livio, Polibio, Apiano, Cornelio Nepote, Silio Itálico, Plutarco, Dion Casio y Heródoto. Estos autores provenían de culturas que fueron casi siempre rivales de Cartago. Los griegos disputaron con Cartago la supremacía en Sicilia y los romanos entraron en guerra contra la ciudad. Inevitablemente, los registros de Cartago escritos por extranjeros incluyen un sesgo significativo. No obstante, excavaciones arqueológicas recientes han proveído fuentes primarias más fiables. Algunos de estos descubrimientos contradicen o confirman aspectos de la visión tradicional de Cartago creada por los autores antiguos, pero mucho del material descubierto sigue siendo ambiguo.Como todas las factorías fenicias, Cartago debía entregar un tributo a Tiro, como signo de fidelidad; sin embargo, el declive de Tiro frente al progreso de los griegos incitó a los cartagineses a independizarse durante el curso de la segunda mitad del siglo VII a. C. Un siglo y medio después de la fundación de la ciudad, los cartagineses se instalaron en las islas Baleares, luego dominaron la parte occidental de Sicilia, el sur de Cerdeña y, en alianza con los etruscos, repelieron a los griegos fuera de Córcega. De esta manera, controlaron la totalidad del comercio y de la navegación en el Mediterráneo occidental y poseyeron numerosos territorios tanto al interior como al exterior de África: Mauritania, Numidia, Iberia, el sur de la Galia, Sicilia, Cerdeña y el sur de Italia. Antes de la Primera Guerra Púnica, Cartago contaba con un territorio de alrededor de 73.000 km² y una población de cerca de 4 millones de habitantes. Como en el caso de Roma, su mayor enemiga, el nombre de la ciudad englobaba todos los territorios sometidos bajo su jurisdicción.
dbpedia-owl:thumbnail
dbpedia-owl:wikiPageExternalLink
dbpedia-owl:wikiPageID
  • 56213 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageInterLanguageLink
dbpedia-owl:wikiPageLength
  • 105080 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageOutDegree
  • 674 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageRevisionID
  • 109630051 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageWikiLink
prop-fr:date
  • 2010-06-15 (xsd:date)
prop-fr:oldid
  • 54299121 (xsd:integer)
prop-fr:vote
  • BA
prop-fr:wikiPageUsesTemplate
dcterms:subject
rdfs:comment
  • L’histoire de Carthage n’est guère facile à étudier du moins dans sa composante phénico-punique en raison de son assujettissement par les Romains à la fin de la Troisième Guerre punique en 146 av. J.-C.
  • Dieser Artikel behandelt die Geschichte der antiken Handelsrepublik Karthago; zur nachfolgenden Geschichte der Stadt siehe den Hauptartikel Karthago.
  • Историята на Картаген датира от около 1200 г. пр.н.е. до 698 г., т.е. градът има близо две хилядолетна история. След битката при Кадеш, около 1200 г. пр.н.е. огромна преселническа вълна от т.нар. морски народи залива западносемитската страна от юдейската порта до делтата на Нил в Долен Египет. Цялата финикийска страна, в това число и двата водещи центъра Тир и Сидон, са засегнати от разселението на морските народи.
  • El estudio de la historia de Cartago es a menudo considerado como problemático. Debido a su sometimiento por los romanos tras el fin de la Tercera Guerra Púnica, han sobrevivido muy pocas fuentes históricas primarias.
  • The study of the history of Carthage is often problematic. Due to the subjugation of the civilization by the Romans at the end of the Third Punic War, very few Carthaginian historical primary sources survive. There are a few ancient translations of Punic texts into Greek and Latin, as well as inscriptions on monuments and buildings discovered in North Africa.
rdfs:label
  • Histoire de Carthage
  • Geschichte Karthagos
  • Historia de Cartago
  • History of Carthage
  • История на Картаген
owl:sameAs
http://www.w3.org/ns/prov#wasDerivedFrom
foaf:depiction
foaf:isPrimaryTopicOf
is dbpedia-owl:category of
is dbpedia-owl:wikiPageRedirects of
is dbpedia-owl:wikiPageWikiLink of
is prop-fr:combattants of
is foaf:primaryTopic of