Hippolyte (v. 170 – †235), connu sous le nom d’Hippolyte de Rome, est, suivant la tradition ecclésiastique, un savant exégète et un théologien; il est considéré comme antipape par l'église catholique. Dans son ouvrage majeur Tradition apostolique Hippolyte décrit les règles de fonctionnement de l'église chrétienne. Il est évêque de 217 à 235.

PropertyValue
dbpedia-owl:abstract
  • Hippolyte (v. 170 – †235), connu sous le nom d’Hippolyte de Rome, est, suivant la tradition ecclésiastique, un savant exégète et un théologien; il est considéré comme antipape par l'église catholique. Dans son ouvrage majeur Tradition apostolique Hippolyte décrit les règles de fonctionnement de l'église chrétienne. Il est évêque de 217 à 235. L'Evêque des Evêques : celui de Rome, a une "charge supérieur" aux autres évêques (voir Commonitorium de Saint Vincent de Lérins) ; il est élu, par un collège de clercs. Saint Hyppolite a été élu de manière non canonique, par des sectaires qui étaient ses partisans. Mais ayant choisi le martyr sous Maximin Ier le Thrace, en Sardaigne, lors de persécutions, cet érudit fut canonisé.L'identité du personnage connu sous ce nom ainsi que les œuvres qui lui sont attribuées sont l'objet de débats dans la recherche contemporaine.C'est un saint de l'Église catholique célébré le 13 août. On adresse des prières à Saint-Hippolyte pour le développement de la force physique. Il est le saint Patron des gardiens de prison.Eusèbe de Césarée se félicite des lettres échangées entre les évêques, et mentionne celles d'Hippolyte. "Parmi ces hommes se trouvaient Béryllus, qui nous a laissé, avec des lettres, divers extraits d'ouvrages et qui était évêque des Arabes de Bosra; de même encore Hippolyte, lui aussi chef d'une autre église."
  • ヒッポリュトス(Hippolytus, 古希: Ἱππόλυτος,170年? - 235年)は、初期キリスト教の対立教皇である(在位:217年 - 235年)。サベリウス主義(のちに異端とされる)を批判し、ローマ教皇カリストゥス1世と対立する。235年、教皇ポンティアヌスとともにローマ皇帝の弾圧によりサルデーニャに流罪となり、逝去。多くの著作を残しており、聖ヒッポリュトスと称される(8月13日が記念日とされる)。
  • Hipólito de Roma u obispo Hipólito (latín: Hippolytos episcopus) fue un escritor de la Iglesia cristiana primitiva. Al parecer fue elegido como el primer antipapa en 217, pero murió reconciliado con la Iglesia el 235 como un mártir, por lo que ahora es honrado como un santo. El misterio que envuelve a la persona y los escritos de Hipólito, uno de los más prolíficos escritores eclesiásticos de los primeros siglos, fue desvelado un poco por primera vez a mediados del siglo XIX por el descubrimiento de su Philosophumena. Asumiendo que este trabajo sea obra de Hipólito, la información dada en él respecto al autor y su época puede combinarse con otras fechas conocidas para tener un esquema razonable de su vida.
  • Hippolytus van Rome (Azië, omstreeks 170 - Sardinië, omstreeks 235) was sinds 217 de eerste tegenpaus (onder de naam Hippolytus) en de enige tegenpaus die als heilige wordt vereerd.
  • Hippolytus of Rome (170–235) was the most important 3rd-century theologian in the Christian Church in Rome, where he was probably born. Photios I of Constantinople describes him in his Bibliotheca (cod. 121) as a disciple of Irenaeus, who was said to be a disciple of Polycarp, and from the context of this passage it is supposed that he suggested that Hippolytus himself so styled himself. However, this assertion is doubtful. He came into conflict with the popes of his time and seems to have headed a schismatic group as a rival bishop of Rome. For that reason he is sometimes considered the first antipope. He opposed the Roman bishops who softened the penitential system to accommodate the large number of new pagan converts. However, he was very probably reconciled to the Church when he died as a martyr.Starting in the 4th century, various legends arose about him, identifying him as a priest of the Novatianist schism or as a soldier converted by Saint Laurence. He has also been confused with another martyr of the same name. Ironically, it is Pius IV who identifies him as "Saint Hippolytus, Bishop of Pontus" who was martyred in the reign of Alexander Severus through his inscription on a statue found at the Church of St. Lawrence in Rome and kept at the Vatican as photographed and published in Brunsen.
  • Hippolütosz, vagy Római Szent Hippolütosz egyházi író volt, és az első ellenpápa a történelemben. Több egyházi vitában is részt vett, és belelátott az írások értelmezéseibe. Ezért nem akarta elfogadni pápának Calixtust, I. Orbánt és Pontianust sem, és ezért jelölte magát ellenpápának 217-től egészen 235-ig. A keleti egyházak támogatására mindenképpen számíthatott, még ha nem is értett feltétlen egyet azok nézeteivel.
  • Ippolito di Roma (Asia, 170 circa – Sardegna, 235) è stato un teologo e scrittore romano, primo antipapa della storia della Chiesa; prima della morte si riconciliò con il papa legittimo, Ponziano, insieme al quale subì il martirio; è venerato come santo dalla Chiesa cattolica e da quella ortodossa, pertanto è considerato come il primo Antipapa della storia ad essere stato canonizzato.
  • Hippolyt či Hippolytus (asi 170 zřejmě na východě římské říše – 235 na Sardinii) byl první vzdoropapež (od roku 217). Od roku 192 byl v Římě presbyterem. Byl žákem Ireneje z Lyonu a je považován za nejdůležitějšího církevního Otce Západu této doby. Církev ho prohlásila za svatého a jeho svátek slaví 13. srpna (východní církev 10. srpna).
  • Святой Ипполи́т Римский (около 170 — около 235) — один из самых плодовитых раннехристианских авторов, мученик, первый антипапа (217/218 — 235). На Западе праздник в его честь отмечается 13 августа, у православных — 30 января (12 февраля).
  • Santo Hippolitus dari Roma (dalam bahasa Inggris abad pertengahan: Ippolito; Jerman: Pilt; Spanyol: Ipolito) adalah seorang penulis pada masa awal Gereja Kristen. Ia terpilih sebagai Anti-Paus pertama pada tahun 217, akan tetapi kemudian berdamai dengan Gereja, dan tewas pada tahun 235 sebagai martir, sekarang ia diangkat sebagai seorang Santo.
  • За героя от древногръцката митология вижте ИполитСв. Иполит Римски е богослов, ученик на Ириней и най-изтъкнатият християнски писател на Запада през първата половина на III век след Тертулиан. Известен e също като първият систематичен тълкувател на пророчествата. Роден е около 170 г. вероятно в източната част на Римската империя и е починал през 235 г. на остров Сардиния.Някои са го наричали епископ Римски, а други - епископ от гр. Портус Романус (Остия).По време на Максимилиановите гонения (235 г.), насочени предимно против епископите и презвитерите, Иполит бил заточен на остров Сардиния, откъдето тленните му останки били пренесени в Рим.През 155 г. от старото гробище на Рим била изкопана неговата (на Иполит) статуя, на чийто пиедестал бил издълбан списък с неговите съчинения. Според каталозите на Евсевий и Йероним, списъкът на пиедестала трябвало да бъде попълнен с още няколко.Действителният брой на съчиненията на Иполит бил 42, разпределени в три групи:апологетична, екзегетична и догматична.В първата група влизали две от съчиненията му против езичеството, едното от които със заглавие “Изобличение на всички еретици” е запазено.Към екзегетичните спадали “Коментар на Песен на песните”, “Коментар на книгата на пророк Даниил” и “Беседа за Христос и антихриста”.От догматичните съчинения най-значителното е “За възкресението”.Иполит е забележителен тълкувател на пророческите книги. Той е разглеждал например паралелно втората, седмата и осмата глава от книгата на пророк Даниил. Според него лъвът, мечката, леопардът и безименният четвърти звяр представлявали 4 царства, следващи едно след друго - Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Римската империя. Последната от цитираните сили щяла да бъде разделена на 10 царства и след това щял да се яви “антихристът”. Той щял да преследва жестоко светиите. Земната история щяла да завърши със славното пришествие на Христос, при което ще стане първото възкресение на праведните мъртви. Следвали съдът над нечестивите и унищожаването на “антихриста”. Според Иполит целта на това пророчество е да насочи към второто идване на Христос.Тълкувайки “малкия рог”, за който се говорило в седмата глава от книгата на пророк Даниил, Иполит предлагал своеволно схващане. Според него “антихристът”, който ще се яви след разделянето на Римската империя, ще бъде от еврейско потекло. Това схващане се превърнало в генерално тълкуване на църквата в Рим.Иполит бил първият християнски писател, изпаднал в заблуждение по отношение на времето на второто идване на Христос, фиксирайки датата: “трябвало да стане през V век”.“Макар че по отношение на някои неща Иполит се е провалил, дълбоко е вярвал във второто идване на Христос в голяма слава. Непоколебимо е вярвал и в това, че при своето пришествие Христос ще възкреси мъртвите праведни, ще унищожи “антихриста” и ще прослави светиите във вечното им царство. Иполит е живял в много критично време. Полагал е големи усилия за смиряване на духовете, за укрепване на вярата у онези, смутени от жестоките гонения” (LeRoy E. Froom. "The Prophetic Faith of our Fathers", том. IV, стр. 275).Иполит имал спорове с тогавашния римски епископ Зефирин, както и със заместника му Калист.Бил против първия, защото Зефирин поддържал идеята за “Божия монархия” и защото допускал да го съветва и ръководи Калист, който според Иполит бил опасен интригант. Когато Калист станал Римски епископ, Иполит го изобличил, защото си присвоил правото да прощава и най-тежки грехове, като идолопоклонство, неморални деяния и дори убийство. Освен това Иполит му оспорвал правото да забранява на църквата да уволнява онези от епископите, провинили се в тежки прегрешения.Основна причина за споровете между тях се оказва обаче един едикт на папа Каликст I, който позволява връщане в църквата и приемане на причастие, след съответно принесено покаяние, на тези, които са извършили греха на прелюбодейството или разврата, както и някои други тежки грехове. През първите векове, по традиция, оставена от светите апостоли, християните имали право да се изповядат само един път през живота си, след като приемат Свето Кръщение. В изключителни случаи, при извършен смъртен грях, се правело изключение от това правило, и се позволявало на някои християни да си изповядат втори път, на смъртния си одър. Иполит Римски обаче не бил съгласен с папата, и го обвинил, че се опитва да промени оставената от апостолите традиция. По тази причина, Иполит обявява себе си за Римски Папа, глава на схизматиците, отделили се от църквата. Той продължава да бъде противник и на папите Урбан I (222-230 г.) и Понтиан (230-235 г.). По време на Максимилияновите гонения срещу християните при император Гай Юлий Вер Максимин (ок. 173–238), Иполит Римски бива заточен заедно със папа Понтиан. По време на заточението си заедно с папата, свети Иполит се разкайва за стореното и се връща в лоното на църквата. Иполит умира през 235 или 236 г., помирен с църквата и като мъченик. Отцепването на църквата в Рим, започнато от Иполит , било продължено през 251 г. от презвитера Новациан. До това отцепване се стигнало главно заради прилагането на църковна дисциплина спрямо “лапсите” (отпадналите).Новациан оспорвал правото на църквата да прощава прегрешенията на паднали нейни бивши членове, защото право да прощава е имал единствено Бог. Упорито защищавал необходимостта от прилагане на по-строга дисциплина към съгрешилите църковни членове, за запазване морала на вярващите и чистотата на църквата.След като били изключени от църквите в Рим и Картаген, привържениците на Новациан се разпръснали в различни места, като техните идеи бързо се разпространили в църквите в Испания, Сирия и другаде, които църкви съществували докъм V век.
  • Hipolito Erromakoa, gero San Hipolito (Erroma, K.o. 170. urte inguruan - Sardinia, Antzinako Erroma, 235) kristau teologo eta idazlea izan zen.
  • Sant Hipòlit o Hipòlit de Roma o Hipòlit de Portus Romanus fou un dels primers escriptors cristians posteriors als apòstols (segle III), un dels pares apologètics de l'Església. Fou el primer antipapa de l'Església. Se l'honora com a sant perquè es va reconciliar amb l'Església i morí com a màrtir el 235.
  • Hippolyt (Hippolytos, Hyppolitus, Ἱππόλυτος; * um 170 vermutlich im Osten des römischen Reiches; † 235 auf Sardinien) wirkte ab etwa 192 als Presbyter wahrscheinlich in Rom. Der Schüler des Irenäus von Lyon gilt als der wichtigste westliche Kirchenvater seiner Zeit und war ab 217 in Rom strenger Gegenbischof des etwas liberaleren Calixt I. In der katholischen Kirche gilt er als erster Gegenpapst der Geschichte.Er ist der Namenspatron der Stadt Sankt Pölten, von Saint-Hippolyte (auf deutsch: St. Pilt) im Elsass, wird als Schutzheiliger der Stadt Zell am See, als Patron der Gefängniswärter und der Pferde verehrt. Er wird bei Körperschwäche angerufen. Sein Name bedeutet „der Pferdebefreier“.
  • Hipolit Rzymski, cs. Muczenik Ippolit (ur. przed 170, zm. w 235 na Sardynii) – pisarz wczesnego Kościoła, prezbiter, męczennik, ojciec i święty Kościoła katolickiego oraz prawosławnego; antypapież w latach 217-235.
  • Hipólito de Roma foi o mais importante teólogo do século III d.C. na Igreja antiga em Roma, onde ele provavelmente nasceu.Fócio o descreveu em sua Bibliotheca (cód. 121) como sendo um discípulo de Ireneu, que acredita-se ter sido discípulo de Policarpo e, pelo contexto da passagem, supõe-se que o próprio Hipólito assim se considerava. Porém, é duvidoso se esta afirmação de Fócio seja verdadeira.Ele entrou em conflito com os papas de sua época e parece ter sido líder de um grupo cismático como um bispo rival de Roma. Por isto, ele é considerado como o primeiro Antipapa. Ele se opôs aos bispos de Roma que afrouxaram as regras de penitência para acomodarem um grande número de novos convertidos da religião pagã. Porém, muito provavelmente ele já estava reconciliado com a Igreja quando morreu como mártir.Ele é a pessoa que à quem usualmente chamamos de Santo Hipólito. Porém, iniciando no século IV d.C., várias lendas surgiram sobre ele, identificando-o como um padre do cisma novaciano ou um soldado convertido por São Lourenço. Ele também é muitas vezes confundido com um mártir de mesmo nome.
dbpedia-owl:thumbnail
dbpedia-owl:wikiPageExternalLink
dbpedia-owl:wikiPageID
  • 106727 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageLength
  • 14255 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageOutDegree
  • 74 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageRevisionID
  • 110502523 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageWikiLink
prop-fr:commons
  • Category:Saint Hippolytus
prop-fr:wikiPageUsesTemplate
prop-fr:wikisource
  • Auteur:Hippolyte de Porto
dcterms:subject
rdfs:comment
  • Hippolyte (v. 170 – †235), connu sous le nom d’Hippolyte de Rome, est, suivant la tradition ecclésiastique, un savant exégète et un théologien; il est considéré comme antipape par l'église catholique. Dans son ouvrage majeur Tradition apostolique Hippolyte décrit les règles de fonctionnement de l'église chrétienne. Il est évêque de 217 à 235.
  • ヒッポリュトス(Hippolytus, 古希: Ἱππόλυτος,170年? - 235年)は、初期キリスト教の対立教皇である(在位:217年 - 235年)。サベリウス主義(のちに異端とされる)を批判し、ローマ教皇カリストゥス1世と対立する。235年、教皇ポンティアヌスとともにローマ皇帝の弾圧によりサルデーニャに流罪となり、逝去。多くの著作を残しており、聖ヒッポリュトスと称される(8月13日が記念日とされる)。
  • Hippolytus van Rome (Azië, omstreeks 170 - Sardinië, omstreeks 235) was sinds 217 de eerste tegenpaus (onder de naam Hippolytus) en de enige tegenpaus die als heilige wordt vereerd.
  • Hippolütosz, vagy Római Szent Hippolütosz egyházi író volt, és az első ellenpápa a történelemben. Több egyházi vitában is részt vett, és belelátott az írások értelmezéseibe. Ezért nem akarta elfogadni pápának Calixtust, I. Orbánt és Pontianust sem, és ezért jelölte magát ellenpápának 217-től egészen 235-ig. A keleti egyházak támogatására mindenképpen számíthatott, még ha nem is értett feltétlen egyet azok nézeteivel.
  • Ippolito di Roma (Asia, 170 circa – Sardegna, 235) è stato un teologo e scrittore romano, primo antipapa della storia della Chiesa; prima della morte si riconciliò con il papa legittimo, Ponziano, insieme al quale subì il martirio; è venerato come santo dalla Chiesa cattolica e da quella ortodossa, pertanto è considerato come il primo Antipapa della storia ad essere stato canonizzato.
  • Hippolyt či Hippolytus (asi 170 zřejmě na východě římské říše – 235 na Sardinii) byl první vzdoropapež (od roku 217). Od roku 192 byl v Římě presbyterem. Byl žákem Ireneje z Lyonu a je považován za nejdůležitějšího církevního Otce Západu této doby. Církev ho prohlásila za svatého a jeho svátek slaví 13. srpna (východní církev 10. srpna).
  • Святой Ипполи́т Римский (около 170 — около 235) — один из самых плодовитых раннехристианских авторов, мученик, первый антипапа (217/218 — 235). На Западе праздник в его честь отмечается 13 августа, у православных — 30 января (12 февраля).
  • Santo Hippolitus dari Roma (dalam bahasa Inggris abad pertengahan: Ippolito; Jerman: Pilt; Spanyol: Ipolito) adalah seorang penulis pada masa awal Gereja Kristen. Ia terpilih sebagai Anti-Paus pertama pada tahun 217, akan tetapi kemudian berdamai dengan Gereja, dan tewas pada tahun 235 sebagai martir, sekarang ia diangkat sebagai seorang Santo.
  • Hipolito Erromakoa, gero San Hipolito (Erroma, K.o. 170. urte inguruan - Sardinia, Antzinako Erroma, 235) kristau teologo eta idazlea izan zen.
  • Sant Hipòlit o Hipòlit de Roma o Hipòlit de Portus Romanus fou un dels primers escriptors cristians posteriors als apòstols (segle III), un dels pares apologètics de l'Església. Fou el primer antipapa de l'Església. Se l'honora com a sant perquè es va reconciliar amb l'Església i morí com a màrtir el 235.
  • Hipolit Rzymski, cs. Muczenik Ippolit (ur. przed 170, zm. w 235 na Sardynii) – pisarz wczesnego Kościoła, prezbiter, męczennik, ojciec i święty Kościoła katolickiego oraz prawosławnego; antypapież w latach 217-235.
  • Hipólito de Roma foi o mais importante teólogo do século III d.C. na Igreja antiga em Roma, onde ele provavelmente nasceu.Fócio o descreveu em sua Bibliotheca (cód. 121) como sendo um discípulo de Ireneu, que acredita-se ter sido discípulo de Policarpo e, pelo contexto da passagem, supõe-se que o próprio Hipólito assim se considerava.
  • Hippolytus of Rome (170–235) was the most important 3rd-century theologian in the Christian Church in Rome, where he was probably born. Photios I of Constantinople describes him in his Bibliotheca (cod. 121) as a disciple of Irenaeus, who was said to be a disciple of Polycarp, and from the context of this passage it is supposed that he suggested that Hippolytus himself so styled himself. However, this assertion is doubtful.
  • За героя от древногръцката митология вижте ИполитСв. Иполит Римски е богослов, ученик на Ириней и най-изтъкнатият християнски писател на Запада през първата половина на III век след Тертулиан. Известен e също като първият систематичен тълкувател на пророчествата. Роден е около 170 г. вероятно в източната част на Римската империя и е починал през 235 г. на остров Сардиния.Някои са го наричали епископ Римски, а други - епископ от гр.
  • Hipólito de Roma u obispo Hipólito (latín: Hippolytos episcopus) fue un escritor de la Iglesia cristiana primitiva. Al parecer fue elegido como el primer antipapa en 217, pero murió reconciliado con la Iglesia el 235 como un mártir, por lo que ahora es honrado como un santo.
  • Hippolyt (Hippolytos, Hyppolitus, Ἱππόλυτος; * um 170 vermutlich im Osten des römischen Reiches; † 235 auf Sardinien) wirkte ab etwa 192 als Presbyter wahrscheinlich in Rom. Der Schüler des Irenäus von Lyon gilt als der wichtigste westliche Kirchenvater seiner Zeit und war ab 217 in Rom strenger Gegenbischof des etwas liberaleren Calixt I. In der katholischen Kirche gilt er als erster Gegenpapst der Geschichte.Er ist der Namenspatron der Stadt Sankt Pölten, von Saint-Hippolyte (auf deutsch: St.
rdfs:label
  • Hippolyte de Rome
  • Hipolit Rzymski
  • Hipolito Erromakoa
  • Hippolitus dari Roma
  • Hippolyt von Rom
  • Hippolyt Římský
  • Hippolytus of Rome
  • Hippolütosz (ellenpápa)
  • Hipòlit de Roma
  • Hipólito de Roma
  • Hipólito de Roma
  • Ippolito di Roma
  • Tegenpaus Hippolytus
  • Иполит Римски
  • Ипполит Римский
  • ヒッポリュトス (対立教皇)
owl:sameAs
http://www.w3.org/ns/prov#wasDerivedFrom
foaf:depiction
foaf:isPrimaryTopicOf
is dbpedia-owl:patronSaint of
is dbpedia-owl:wikiPageDisambiguates of
is dbpedia-owl:wikiPageRedirects of
is dbpedia-owl:wikiPageWikiLink of
is prop-fr:antipape of
is prop-fr:patrons of
is foaf:primaryTopic of