On désigne par Conquête romaine de la péninsule Ibérique la période comprise entre le débarquement des Romains à Ampurias près de Gérone en -218 et la fin de cette conquête par Auguste en -19. Cette occupation débouchera sur une romanisation de l’Hispanie sur le plan culturel, une fois les provinces soumises.

PropertyValue
dbpedia-owl:abstract
  • On désigne par Conquête romaine de la péninsule Ibérique la période comprise entre le débarquement des Romains à Ampurias près de Gérone en -218 et la fin de cette conquête par Auguste en -19. Cette occupation débouchera sur une romanisation de l’Hispanie sur le plan culturel, une fois les provinces soumises.
  • La conquista romana della Spagna iniziò nel 218 a.C. e terminò con la conquista romana dell'intera penisola iberica, chiamata Hispania dai Romani, ad opera di Cesare Ottaviano Augusto nel 17 a.C. Molto prima della prima guerra punica, tra l'VIII e il VII secolo a.C. i Fenici (e successivamente i cartaginesi) erano già apparsi nella parte meridionale della Penisola iberica, così come a est e a sud dell'Ebro. I loro numerosi avamposti commerciali lungo le coste fornivano uno sbocco per il commercio mediterraneo di minerali e altre risorse dell'Iberia preromana. Tuttavia tali insediamenti, seppur generalmente costituiti da poco più di un deposito e un molo, oltre a favorire le esportazioni, introdussero nella Penisola prodotti e manufatti provenienti dalle opposte sponde mediterranee, causando indirettamente il diffondersi nelle culture locali di caratteristiche tipicamente orientali. Durante il VII secolo a.C., i Greci avevano stabilito le loro prime colonie sulle rive mediterranee del nord della penisola. Muovendo da Massalia (Marsiglia), fondarono le città di Emporion (Ampurias) e Roses, ben che fossero all'epoca già largamente presenti in tutti i centri principali della regione costiera anche senza appoggiarsi a centri stanziali permanenti. Parte dei traffici greci era trasportato da vettori commerciali fenici, sia in entrata che in uscita dalla penisola. Per la sua natura di potenza commerciale del Mediterraneo occidentale, Cartagine era naturalmente interessata ad espandersi in direzione della Sicilia e della parte meridionale della penisola italica. Il crescere della sua influenza creò ben presto frizioni con Roma, e il confliggere degli opposti interessi commerciali sfociò nelle Guerre Puniche, delle quali la prima si concluse con un instabile armistizio e una situazione di sostanziale stallo. Il permanere di una reciproca ostilità condusse alla Seconda Guerra Punica, che dopo dodici anni di scontri si concluse con la definitiva conquista romana del sud e l'est della penisola iberica. Successivamente, la decisiva sconfitta di Zama avrebbe estromesso Cartagine dal proscenio della storia antica.Malgrado la sconfitta totale dei loro rivali mediterranei, i Romani avrebbero comunque impiegato altri due secoli a controllare l'intera Penisola, anche a causa di una aggressiva politica espansionistica, che procurò loro l'ostilità della quasi totalità delle tribù iberiche dell'interno. Gli abusi e le violenze commesse dalle armate romane sulle popolazioni crearono un forte sentimento antiromano, e solo dopo anni di sanguinose battaglie i popoli indigeni di Hispania vennero schiacciati dal potere militare e culturale latino, che li cancellò dalla storia del mondo.
  • Завоеванием Испании (исп. Conquista de Hispania) — в испанской историографии называют исторический период от начала высадки римлян в Эмпорионе (218 году до н. э) до окончательного завоевания полуострова Октавианом Августом в 17 году.
  • Se conoce como Conquista de Hispania al periodo histórico comprendido entre el desembarco romano en Ampurias (218 a. C.) y la conclusión de la conquista romana de la Península Ibérica por César Augusto (19 a. C.), así como a los hechos históricos que conforman dicho periodo.
  • A conquista romana da península Ibérica iniciou-se no contexto da Segunda Guerra Púnica (218-201 a.C.), quando as legiões romanas, sob o comando do cônsul Cneu Cornélio Cipião, para ali se movimentaram taticamente, a fim de atacar pela retaguarda os domínios de Cartago na região.De facto, a influência cartaginesa na península Ibérica permitia um expressivo reforço, tanto de suprimentos quanto de homens, a Cartago. A estratégia do senado romano visava, assim, enfraquecer as forças cartaginesas, afastando os seus exércitos da península Itálica.A derrota dos cartagineses, no entanto, não garantiu a ocupação pacífica da península. A partir de 194 a.C., registraram-se choques com tribos de nativos, denominados genericamente Lusitanos, conflitos que se estenderam até 138 a.C., denominados por alguns autores como guerra lusitana. A disputa foi mais acesa pelos territórios mais prósperos, especialmente na região da atual Andaluzia.Ao iniciar-se a fase imperial romana, a Pax Romana de Augusto também se fez sentir na Hispânia: com o fim das Guerras Cantábricas, a partir de 19 a.C., as legiões ocuparam a região norte peninsular, mais inóspita, ocupada por povos cântabros e astures. Com esta ocupação, asseguravam-se as fronteiras e pacificava-se a região, de modo a que não constituísse ameaça para as populações do vale do rio Ebro e da chamada Meseta, já em plena romanização.
  • The Roman conquest of Hispania was a historical period that began with the Roman landing at Empúries in 218 BC and ended with the Roman conquest of the Iberian Peninsula, then Hispania, by Caesar Augustus after the Cantabrian wars in 19 BC.Long before the First Punic War, between the 8th and 7th centuries BC, the Phoenicians (and later the Carthaginians) had already appeared in the southern part of the Iberian Peninsula as well as in the East, to the south of the Ebro. Their numerous commercial settlements based throughout these coastal strips provided an outlet into Mediterranean commerce for minerals and other resources of pre-Roman Iberia. These installations consisting of little more than warehouses and wharves allowed not only exports, but also the introduction to the Peninsula of products manufactured in the Eastern Mediterranean. This had the indirect effect of the native peninsular cultures adopting certain Eastern characteristics.During the 7th century BC, the Greeks established their first colonies on the northern Mediterranean coast of the peninsula. Setting off from Massalia (Marseille) they founded the cities of Emporion (Ampurias) and Rhode (Roses), although at the time they had already spread throughout the coastal commercial centers of the region without establishing a permanent presence. Part of this Greek commerce was nevertheless carried out by Phoenician shipping; Phoenician trade in the peninsula included articles both coming from and heading to Greece. As a commercial power of the Western Mediterranean, Carthage expanded its interests to the island of Sicily and the south of Italy. This growing influence over the region soon proved to be an annoyance for Rome. This conflict of commercial interests ultimately led to the Punic Wars of which the First Punic War ended in an unstable armistice. The mutual hostility led to the Second Punic War, which, after twelve years of conflict, resulted in effective Roman domination of the south and east of the Iberian Peninsula. Later, a decisive defeat for Carthage at Zama would wipe that city from the historical scene.Despite having vanquished their rival Mediterranean power, the Romans still took another two centuries to bring the entire Iberian Peninsula under their control through an expansionist policy that earned the enmity of practically all of the tribes of the interior. The abuses to which these people were submitted is considered to be responsible for the strong anti-Roman sentiment throughout these nations. After years of bloody conflict, the indigenous people of Hispania were finally crushed by the military and cultural heel of Rome, thus disappearing from the face of history. However, in the Roman Empire people kept their ancestral identifications but also were loyal to the Roman state,so even though the language became Latin, the 'gens' continued being local.
  • La conquesta romana d'Hispània es va iniciar el 218 aC.Abans de la Primera Guerra Púnica els cartaginesos havien fet acte de presència en una part de la Península Ibèrica al sud de l'Ebre, encara que el seu domini es limitava a Gades i Eivissa.
  • Римското завоюване на Испания (на испански: Conquista de Hispania) е ​​исторически период от началото на установяването на римляните в Емпорион (218 г. пр.н.е.) до окончателното завладяване на Пиренейския полуостров от Октавиан Август в 17 г. пр.н.е.Римското завоюване на Испания е в контекста на Втората пуническа война. Картагенската дейност е концентрирана главно в южната част на полуострова и на източното крайбрежие, т.е. на юг от река Ебро. В тези крайбрежните райони картагенците, а предходно техните финикийски сродници, основават голям брой свои търговски бази. Древните иберийци са коренното население на страната, което с началото на античността към 600 г. пр.н.е. започва да изгражда свои укрепени градски центрове, които организира по примера на крайбрежните финикийски и древногръцки колонии. Иберийския древен културен ареал е разкъсан в политически план, като само в югоизточната си част по долината на Бетис (Гуадалкивир) възникват по-големи социални образувания, като споменатото от Херодот Тартеско царство (което се разпада около 550 г. пр.н.е. с появата на таланта).Във вътрешността на полуострова на запад и северозапад, влиянието на древните средиземноморски цивилизации е много слабо, а местното население живее предимно в малки села и са препитава със земеделие и скотовъдство. Централната и западната част на страната са заети от келти, които се заселват по тези места на Пиренеите през VII век пр.н.е., а на северозапад са земите на предшествениците на съвременните баски. Келтските племена от североизточната и централната част на полуострова влизат в тесен контакт с иберийците на изток, взаимствайки от тях много културни черти, като например използването на грънчарско колело, характерният стил на изработване на каменни статуи, използването на иберийска азбука, като иберийските келти започват да изграждат свои градски центрове през II век пр.н.е.В VI век пр.н.е. към северната част на Иберийския полуостров започват да проникват гърците от Масалия (днешна Марсилия), първата древногръцка колония в западното Средиземноморие. Те основават в северната част на полуострова град Емпорион, около който се развива мрежа от търговски връзки по източното крайбрежие на Испания, в чиято основа е търговията, а не колонизацията. Въпреки гръцката активност на Пиренеите, търговията от и за полуострова преминава във финикийски, а по-късно - в картагенски посредници, които търгуват на полуострова и с гръцки продукти и суровини, материали, изнесени за препродажба от и за Древна Гърция.Когато Картаген обсебва търговията в Западното Средиземноморие, започва да разпростира сферата на търговските си интереси и в Сицилия, ведно с югоизточната част на Пиренейския полуостров. Това става повод, а не причина за недоволство в Древен Рим, който започва бързо да набира сила и влияние в региона от своя страна. Този конфликт е първоначално чисто икономически, а не териториален, понеже властта на Картаген се базира на контрола над презморските търговски пътища. Опирайки се на мощния си флот, Картаген никога не е имал нито желание, нито достатъчно военна мощ да спечели и държи под властта си големи сухоземни площи. Първата пуническа война не променя статуквото между двете велики антични сили в региона, но Втората пуническа война, решила бъдещето, започва именно от Испания, където Ханибал е базирал своите и на Картаген военни сили. Преминавайки река Ебро, те започват прословутия поход на Ханибал през Алпите, завършил със забиването на копието на съдбата в градската порта на Вечния град. Поражението в битка при Зама решава и съдбата на иберийските владения на Картаген, като постепенно в следващите две столетия Рим успява да наложи и пълен контрол над Иберийския полуостров, следвайки дългосрочна, агресивна и експанзионистична външна политика в района. Рим среща съпротива сред дивите келти от вътрешността на полуострова, като всички народи, населявали полуострова към 2 век пр.н.е., са били подложени на римска културна асимилация и изчезват от историческата сцена, претопени в морето от латински народи на Римската империя.
dbpedia-owl:thumbnail
dbpedia-owl:wikiPageExternalLink
dbpedia-owl:wikiPageID
  • 1127807 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageLength
  • 33918 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageOutDegree
  • 243 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageRevisionID
  • 107805116 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageWikiLink
prop-fr:wikiPageUsesTemplate
dcterms:subject
rdfs:comment
  • On désigne par Conquête romaine de la péninsule Ibérique la période comprise entre le débarquement des Romains à Ampurias près de Gérone en -218 et la fin de cette conquête par Auguste en -19. Cette occupation débouchera sur une romanisation de l’Hispanie sur le plan culturel, une fois les provinces soumises.
  • Завоеванием Испании (исп. Conquista de Hispania) — в испанской историографии называют исторический период от начала высадки римлян в Эмпорионе (218 году до н. э) до окончательного завоевания полуострова Октавианом Августом в 17 году.
  • Se conoce como Conquista de Hispania al periodo histórico comprendido entre el desembarco romano en Ampurias (218 a. C.) y la conclusión de la conquista romana de la Península Ibérica por César Augusto (19 a. C.), así como a los hechos históricos que conforman dicho periodo.
  • La conquesta romana d'Hispània es va iniciar el 218 aC.Abans de la Primera Guerra Púnica els cartaginesos havien fet acte de presència en una part de la Península Ibèrica al sud de l'Ebre, encara que el seu domini es limitava a Gades i Eivissa.
  • A conquista romana da península Ibérica iniciou-se no contexto da Segunda Guerra Púnica (218-201 a.C.), quando as legiões romanas, sob o comando do cônsul Cneu Cornélio Cipião, para ali se movimentaram taticamente, a fim de atacar pela retaguarda os domínios de Cartago na região.De facto, a influência cartaginesa na península Ibérica permitia um expressivo reforço, tanto de suprimentos quanto de homens, a Cartago.
  • The Roman conquest of Hispania was a historical period that began with the Roman landing at Empúries in 218 BC and ended with the Roman conquest of the Iberian Peninsula, then Hispania, by Caesar Augustus after the Cantabrian wars in 19 BC.Long before the First Punic War, between the 8th and 7th centuries BC, the Phoenicians (and later the Carthaginians) had already appeared in the southern part of the Iberian Peninsula as well as in the East, to the south of the Ebro.
  • La conquista romana della Spagna iniziò nel 218 a.C. e terminò con la conquista romana dell'intera penisola iberica, chiamata Hispania dai Romani, ad opera di Cesare Ottaviano Augusto nel 17 a.C. Molto prima della prima guerra punica, tra l'VIII e il VII secolo a.C. i Fenici (e successivamente i cartaginesi) erano già apparsi nella parte meridionale della Penisola iberica, così come a est e a sud dell'Ebro.
  • Римското завоюване на Испания (на испански: Conquista de Hispania) е ​​исторически период от началото на установяването на римляните в Емпорион (218 г. пр.н.е.) до окончателното завладяване на Пиренейския полуостров от Октавиан Август в 17 г. пр.н.е.Римското завоюване на Испания е в контекста на Втората пуническа война. Картагенската дейност е концентрирана главно в южната част на полуострова и на източното крайбрежие, т.е. на юг от река Ебро.
rdfs:label
  • Conquête romaine de la péninsule Ibérique
  • Римско завоюване на Испания
  • Conquesta romana d'Hispània
  • Conquista de Hispania
  • Conquista romana da península Ibérica
  • Conquista romana della Spagna
  • Roman conquest of Hispania
  • Завоевание Испании Римом
owl:sameAs
http://www.w3.org/ns/prov#wasDerivedFrom
foaf:depiction
foaf:isPrimaryTopicOf
is dbpedia-owl:isPartOfMilitaryConflict of
is dbpedia-owl:wikiPageDisambiguates of
is dbpedia-owl:wikiPageRedirects of
is dbpedia-owl:wikiPageWikiLink of
is prop-fr:guerre of
is foaf:primaryTopic of