Cet article traite de l’histoire de la conquête musulmane au Maghreb, de l'Ifriqiya tunisienne jusqu’au rocher de Gibraltar, qui doit son nom actuel à cet événement.Il est encore difficile de comprendre les liens qui se sont noués entre les peuples d’Afrique du Nord et l’islam, les éléments historiques restant rares. La colonisation a ravivé les tensions entre Arabes et Berbères, que les siècles avaient apaisées. L’idée d’un phénomène de conversion et d’acculturation reste à l’état d’hypothèse.

PropertyValue
dbpedia-owl:abstract
  • Cet article traite de l’histoire de la conquête musulmane au Maghreb, de l'Ifriqiya tunisienne jusqu’au rocher de Gibraltar, qui doit son nom actuel à cet événement.Il est encore difficile de comprendre les liens qui se sont noués entre les peuples d’Afrique du Nord et l’islam, les éléments historiques restant rares. La colonisation a ravivé les tensions entre Arabes et Berbères, que les siècles avaient apaisées. L’idée d’un phénomène de conversion et d’acculturation reste à l’état d’hypothèse. Il faut près d’un siècle, en effet, pour apaiser les tensions politiques liées à la conquête. La conversion des tribus ne s’est pas déroulée uniformément, et a connu des résistances, des apostasies ponctuelles, ou l’adoption de syncrétismes. L’arabisation s’est faite de manière plus lente encore.Les populations berbères du Maghreb ont contribué tant au rayonnement de la civilisation arabo-musulmane, qu’à la défense de certains particularismes ; il existe ainsi une identité maghrébine dans le monde médiéval, pour l’étude de laquelle les sources manquent. Il n’y a en effet aucun témoignage direct de l’époque de la conquête. Il faut se contenter de récits postérieurs, comme ceux d’ibn al-Hakam (849) ou de Baladhûrî (823). Il est délicat de proposer une théorie de la conquête, un regard critique sur les sources étant nécessaire.L’histoire du Maghreb ne débute pas avec la conquête : celui-ci a déjà connu une présence romaine, sur le littoral de la Tunisie, de l'Algérie et du Maroc, et cela jusqu’à 200 kilomètres de profondeur dans les terres ; le christianisme s’y est anciennement implanté, avec une Église chrétienne d’Afrique très active (saint Augustin, par exemple, d’origine berbère). Lors de la conquête arabe, le Maghreb est une dépendance de l’Empire byzantin, quasi autonome.
  • Завоевание Омейядами Северной Африки продолжило столетнюю арабскую экспансию, которая началась после смерти Мухаммеда в 632 году. В 640 году арабы управляли Месопотамией, вторглись в Армению, и завершили завоевание Византийской Сирии. Дамаск стал столицей Арабского халифата. К концу 641 года весь Египет был под властью арабов. Тогда, с уничтожением персидской армии в сражении при Нехавенде в 642 году, завоевание Сасанидской империи было по существу закончено.Во время двенадцатилетнего правления в Дамаске халифа Усмана к растущей Исламской империи были присоединены Армения, Кипр, весь Иран. Подверглись вторжению Афганистан и Северная Африка. Был создан большой флот, который патрулировал берега от острова Родоса до южных побережий Пиренейского полуострова.
  • A conquista muçulmana do Magrebe, ou conquista árabe ou omíada do Magrebe, foi a continuação da rápida expansão árabe-muçulmana que se seguiu à morte de Maomé em 632 d.C. Em 640 os árabes já detinham o controlo da Mesopotâmia, tinham invandido a Arménia, estavam em vias de concluir a conquista da Síria bizantina e Damasco tinha-se tornado a capital do Califado Omíada. No final de 641, todo o Egito estava em mãos árabes e em 642, com a destruição do exército persa na batalha de Nahavand, a conquista do Império Sassânida ficou praticamente concluída.Nessa altura, as primeiras expedições militares árabes em territórios norte-africanos a oeste do Egito foram iniciativas locais lançadas a partir deste país, e prolongar-se-iam por diversos anos, resultando na expansão do Islão.Em 644, Otman (Uthman ibn Affan) sucedeu ao califa Omar em Medina. Durante o reinado de doze anos de Otman, os omíadas conquistaram o Chipre, finalizaram a anexação da Arménia e de todo o Irão e lançaram ataques em larga escala no Afeganistão e no Norte de África. No Mediterrâneo, houve raides marítimos muçulmanos desde Rodes até às costas meridionais da Península Ibérica e a marinha bizantina foi derrotada no Mediterrâneo Oriental.[carece de fontes?]
  • La conquesta del Magrib és un procés que s'emmarca dins de l'expansió musulmana dels segles VII i VIII. Aquest procés, malgrat la seva relativa rapidesa, va tenir alts i baixos; després d'un inicial desinterès per part d'Úmar ibn al-Khattab, a la seva mort es va iniciar la conquesta, que va portar com a conseqüència la unió i derrota de les tribus berbers, la pèrdua del ric exarcat de Cartago per a l'Imperi Bizantí, i l'oportunitat per als musulmans de continuar la seva expansió fins a Europa.
  • Die islamische Eroberung des Maghreb setzte die rasche arabisch-muslimische militärische Expansion fort, die auf den Tod Mohammeds 632 n. Chr. folgte, indem sie sie auf weitere Gebiete Nordafrikas (Maghreb) ausdehnte.Arabische Militärexpeditionen gingen zuerst von lokalen Machthabern aus Ägypten aus, die sich Jahre lang (unorganisiert) fortsetzten. Während der Herrschaft des Kalifen Uthman sah sich Nordafrika ab 647 n. Chr. dann größeren arabischen Invasionen ausgeliefert und Überfälle arabischer Piraten erstreckten sich von Rhodos bis zur Südküste der Iberischen Halbinsel. Die byzantinische Flotte im östlichen Mittelmeer wurde besiegt. Bis 709 n. Chr. war die Eroberung Nordafrikas und insbesondere des Maghreb vollständig abgeschlossen.
  • The Muslim conquest of North Africa continued the century of rapid Arab Muslim military expansion following the death of Muhammad in 632 AD. By 642, the Arabs controlled Mesopotamia, Egypt and Syria, had invaded Armenia, and were concluding their conquest of the Persian Empire with their destruction of the Persian army at the Battle of Nihawānd (Nehawand). It was at this point that Arab military expeditions into North African regions west of Egypt were first launched, continuing for years and furthering the spread of Islam.In 644 at Madinah, Caliph Umar (Omar) was succeeded by Uthman ibn Affan (Othman), during whose twelve-year rule Armenia, Cyprus, and all of Iran, would be added to the growing Islamic empire; Afghanistan and North Africa would receive major invasions; and Muslim sea raids would range from Rhodes to the southern coasts of the Iberian Peninsula. The Byzantine navy would be defeated in the eastern Mediterranean.
  • Омаядското завладяване на Северна Африка продължава вековната арабска експанзия започнала след смъртта на пророка Мохамед в 632 г. През 640 г. арабите овладяват Месопотамия с древния Вавилон, нахлуват в Армения завършвайки завладяването на византийска Сирия. Дамаск се превръща в столица на халифата. До края на 641 г. цял византийски Египет преминава в управление на арабите. След това, с унищожаването на персийската армия в битката при Нехавенде през 642 г. приключва и завладяването на Сасанидска Персия.По време на дванадесетгодишното властване от Дамаск, халифът Усман успява да спечели за арабско-ислямската кауза Армения, Кипър и Голям Иран. Проникването продължава в посока Централна Азия и Северна Африка. Арабите създават силен флот, който патрулира по крайбрежието на остров Родос и по южните бреговете на Иберийския полуостров.Арабското овладяване на Северна Африка протича на четири етапа. Първата официално организирана инвазия на Арабския халифат в Северна Африка започва през 647 г. От Медина 20 000 араби заедно с присъединили се към тях в Мемфис (Египет) още 20 000 войни под командването на шейх Абдула бин Саад се насочва към Картагенския екзархат. Григорий, обявява независимостта на Екзархията от Византийската империя в опит да предотврати завладяването, но в наложилата му се битка с мюсюлманите е победен в битката при Суфетул (град, на 220 км южно от Картаген). Със смъртта на Григорий цял Египет е присъединен към Арабския халифат. Военната кампания продължава петнадесет месеца, като през 648 г. войската на Абдула се връща в Египет.В халифата избухва междуособица от съперничещите си арабски фракции. Гражданската война довежда до убийството на Усман халиф през 656 г., като той е заменен от Али ибн Абу Талиб, който от своя страна е убит през 661 г.Втората арабско-ислямска инвазия в Северна Африка започва през 665 г. и до 689 г. е завършена. Във войната е разгромена византийската армия в състав от 30 000 войници, като срещу тях са 40 000 мюсюлмани, към които се присъединяват още 10 000 араби, водена от арабския предводител Али ибн Абу Талиб от Дамаск. През 670 г. арабите овладяват Кайруан, превръщайки го в силна опорна крепост като основа за по-нататъшни военни действия. Този град се превръща в столица на ислямската Ифрикия (арабското името на Тунис). Укрепеният град обхваща крайбрежните райони на съвременна западна Либия, Тунис и източен Алжир. След овладяването на Кайруан арабите продължата завоеванията си с Магреб (т.нар. на арабски Северозападна Африка). По време на завладяването на Магреб са овладени крайбрежния град Буджия и Танжер. И двата града някога са били част от Римска Мавритания.Поради дългия поход, арабската армия се разбунтува и не може задълго да овладее тези земи и от Константинопол в Африка пристига голяма византийска армия. Междувременно, нова гражданска война избухва в Арабия и Сирия. Арабските завоевания в региона са временно прекратени.Третата инвазия по арабското завладяване на Северна Африка започва с повторното завземане на Ифракия. Византийската империя бързо да прехвърля в Африка войските си от Константинопол. Към византийците се присъединяват подкрепления от Сицилия и силен контингент от римска визиготска Испания. В резултат от тези действия, арабската армия е принудена да се оттегли към Кайруан. През пролетта на следващата година арабите отпочват нова офанзива по море и по суша. Скоро след като побеждават византийците и техните съюзници в битката при Картаген, през 698 г. арабите овладяват и Римски Картаген. Камъните от римската крепост послужват като материал за изграждане на град Тунис. В друга битка провела се в близост до Утика, арабите отново побеждават византийците, които се виждат принудени да напуснат Северна Африка. След пет години командващия арабските сили Хасан получава нови войски на халифата, като в същото време населението на градовете на Северна Африка под берберски контрол започва да се бунтува. То предходно е приветствувало арабското завръщане и през 698 г. арабите завладяват почти цяла Северна Африка, разделяйки я на три района: Египет; Ифрикия и Магреб.След арабското овладяване на Северна Африка избухва голямо берберско въстание срещу исляма, довело до вземането от арабите на 300 000 бербери като затворници. Почти всички пленници са били продадени в робство и постъпленията от продажбата постъпват в държавната хазна на Арабския халифат. Други 30 000 затворници са били принудени да изпълняват военна повинност под формата на ангария. Междувременно Византия не се примирява със загубата и византийският флот осъществява регулярни и постоянни набези прекъсвайки арабските комуникации в района. В крайна сметка арабите завладяват и островите Ибиса, Майорка и Менорка, прониквайки в дълбочина в Магреб.През 709 г. цяла Северна Африка е под контрола на Арабския халифат. Единствено град Сеута не е овладян. Завладяването на Северна Африка позволява на арабите да се подготвят и за по-нататъшна инвазия срещу Испания. За разлика от много други места, завладяната от арабите Северна Африка се оказва гостоприемна, където днес те все още представляват по-голямата част от населението.
  • La conquista musulmana del Magreb tuvo lugar a continuación del siglo de rápida expansión militar árabe musulmán que tuvo lugar tras la muerte de Mahoma en el año 632. Hacia el año 642 los árabes controlaban Mesopotamia, Egipto y Siria, habían invadido Armenia, y estaban finalizando su conquista del Imperio Persa con la destrucción del ejército persa en la batalla de Nihavand. Fue a partir de este momento histórico cuando las expediciones militares árabes comenzaron en la región de África del norte, primero al oeste de Egipto y posteriormente expandiendo el Islam por todo el Magreb.En el 644, en Medina el califa Umar ibn al-Jattab (Omar) fue sucedido por Uthman Ibn Affan (Osman). Durante sus doce años de gobierno sumó Armenia, Chipre y todo Irán a su creciente imperio islámico. Afganistán y el norte de África pasaron a ser objeto de importantes invasiones. Las razias musulmanes tuvieron lugar desde Rodas hasta las costas del sur de la Península Ibérica. Como consecuencia de estas campañas militares, la armada bizantina fue vencida en el Mediterráneo oriental.
  • La conquista omayyade del Nord Africa continuò il secolo della rapida espansione araba e musulmana che seguì la morte di Maometto avvenuta nel 632. Nel 640 gli Arabi controllavano la Mesopotamia, avevano invaso l'Armenia, e avevano appena concluso la conquista militare della Siria bizantina, che faceva parte dello stato romano da più di sette secoli. Damasco era la capitale del califfato, e alla fine del 641 tutto l'Egitto era in mano araba. Nel 642, con l'annichilimento di ciò che restava dell'esercito persiano sasanide nella Battaglia di Nihawānd (Nehawand) nel 642, la conquista della Persia sasanide era essenzialmente conclusa.Fu a questo punto che gli Arabi decisero di inviare spedizioni militari in Nord Africa, che era in mano bizantina (ed era anch'essa in mano romana da più di sette secoli), aggredendo l'esarcato d'Africa. La prima spedizione partì dall'Egitto, e la guerra che ne seguì durò per anni, terminando con un'ulteriore espansione del dominio dell'Islam. Nel 644, a Damasco Uthman ibn Affan succedeva ad Omar ibn al-Khattab. Durante i dodici anni del suo regno Armenia, Cipro, e l'intero Iran sarebbero diventati province del nascente impero islamico; Afghanistan e Nord Africa avrebbero subito ripetute invasioni; infine, le scorrerie marinaresche avrebbero interessato il Mediterraneo da Rodi alla penisola iberica, oltre a sconfiggere la flotta bizantina nella sua parte più orientale.
dbpedia-owl:place
dbpedia-owl:result
  • Victoire arabe
dbpedia-owl:thumbnail
dbpedia-owl:wikiPageID
  • 828937 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageLength
  • 10364 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageOutDegree
  • 85 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageRevisionID
  • 110987550 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageWikiLink
prop-fr:batailles
prop-fr:combattants
prop-fr:commandant
prop-fr:conflit
  • Conquête musulmane de l'Afrique du Nord
prop-fr:date
  • 647 (xsd:integer)
prop-fr:issue
  • Victoire arabe
prop-fr:lieu
  • Afrique du Nord
prop-fr:territoires
  • Les territoires d'Afrique du Nord passent sous contrôle musulman
prop-fr:wikiPageUsesTemplate
dcterms:subject
rdf:type
rdfs:comment
  • Cet article traite de l’histoire de la conquête musulmane au Maghreb, de l'Ifriqiya tunisienne jusqu’au rocher de Gibraltar, qui doit son nom actuel à cet événement.Il est encore difficile de comprendre les liens qui se sont noués entre les peuples d’Afrique du Nord et l’islam, les éléments historiques restant rares. La colonisation a ravivé les tensions entre Arabes et Berbères, que les siècles avaient apaisées. L’idée d’un phénomène de conversion et d’acculturation reste à l’état d’hypothèse.
  • La conquesta del Magrib és un procés que s'emmarca dins de l'expansió musulmana dels segles VII i VIII. Aquest procés, malgrat la seva relativa rapidesa, va tenir alts i baixos; després d'un inicial desinterès per part d'Úmar ibn al-Khattab, a la seva mort es va iniciar la conquesta, que va portar com a conseqüència la unió i derrota de les tribus berbers, la pèrdua del ric exarcat de Cartago per a l'Imperi Bizantí, i l'oportunitat per als musulmans de continuar la seva expansió fins a Europa.
  • La conquista musulmana del Magreb tuvo lugar a continuación del siglo de rápida expansión militar árabe musulmán que tuvo lugar tras la muerte de Mahoma en el año 632. Hacia el año 642 los árabes controlaban Mesopotamia, Egipto y Siria, habían invadido Armenia, y estaban finalizando su conquista del Imperio Persa con la destrucción del ejército persa en la batalla de Nihavand.
  • Завоевание Омейядами Северной Африки продолжило столетнюю арабскую экспансию, которая началась после смерти Мухаммеда в 632 году. В 640 году арабы управляли Месопотамией, вторглись в Армению, и завершили завоевание Византийской Сирии. Дамаск стал столицей Арабского халифата. К концу 641 года весь Египет был под властью арабов.
  • Омаядското завладяване на Северна Африка продължава вековната арабска експанзия започнала след смъртта на пророка Мохамед в 632 г. През 640 г. арабите овладяват Месопотамия с древния Вавилон, нахлуват в Армения завършвайки завладяването на византийска Сирия. Дамаск се превръща в столица на халифата. До края на 641 г. цял византийски Египет преминава в управление на арабите. След това, с унищожаването на персийската армия в битката при Нехавенде през 642 г.
  • The Muslim conquest of North Africa continued the century of rapid Arab Muslim military expansion following the death of Muhammad in 632 AD. By 642, the Arabs controlled Mesopotamia, Egypt and Syria, had invaded Armenia, and were concluding their conquest of the Persian Empire with their destruction of the Persian army at the Battle of Nihawānd (Nehawand).
  • A conquista muçulmana do Magrebe, ou conquista árabe ou omíada do Magrebe, foi a continuação da rápida expansão árabe-muçulmana que se seguiu à morte de Maomé em 632 d.C. Em 640 os árabes já detinham o controlo da Mesopotâmia, tinham invandido a Arménia, estavam em vias de concluir a conquista da Síria bizantina e Damasco tinha-se tornado a capital do Califado Omíada.
  • Die islamische Eroberung des Maghreb setzte die rasche arabisch-muslimische militärische Expansion fort, die auf den Tod Mohammeds 632 n. Chr. folgte, indem sie sie auf weitere Gebiete Nordafrikas (Maghreb) ausdehnte.Arabische Militärexpeditionen gingen zuerst von lokalen Machthabern aus Ägypten aus, die sich Jahre lang (unorganisiert) fortsetzten. Während der Herrschaft des Kalifen Uthman sah sich Nordafrika ab 647 n. Chr.
  • La conquista omayyade del Nord Africa continuò il secolo della rapida espansione araba e musulmana che seguì la morte di Maometto avvenuta nel 632. Nel 640 gli Arabi controllavano la Mesopotamia, avevano invaso l'Armenia, e avevano appena concluso la conquista militare della Siria bizantina, che faceva parte dello stato romano da più di sette secoli. Damasco era la capitale del califfato, e alla fine del 641 tutto l'Egitto era in mano araba.
rdfs:label
  • Conquête musulmane du Maghreb
  • Арабско-ислямско завоюване на Северна Африка
  • Arabische Eroberung des Maghreb
  • Conquesta musulmana del Magrib
  • Conquista musulmana del Magreb
  • Conquista muçulmana do Magrebe
  • Conquista omayyade del Nord Africa
  • Арабское завоевание Северной Африки
  • Muslim conquest of the Maghreb
owl:sameAs
http://www.w3.org/ns/prov#wasDerivedFrom
foaf:depiction
foaf:isPrimaryTopicOf
foaf:name
  • Conquête musulmane de l'Afrique du Nord
is dbpedia-owl:wikiPageRedirects of
is dbpedia-owl:wikiPageWikiLink of
is foaf:primaryTopic of