Le Code de Hammurabi est un texte juridique babylonien daté d'environ 1750 av. J.-C., à ce jour le plus complet des codes de lois connus de la Mésopotamie antique. Il a été redécouvert en 1901-1902 à Suse en Iran, gravé sur une stèle de 2,25 mètres de haut comportant la quasi-totalité du texte en écriture cunéiforme et en langue babylonienne, exposée de nos jours au musée du Louvre à Paris.

PropertyValue
dbpedia-owl:abstract
  • Le Code de Hammurabi est un texte juridique babylonien daté d'environ 1750 av. J.-C., à ce jour le plus complet des codes de lois connus de la Mésopotamie antique. Il a été redécouvert en 1901-1902 à Suse en Iran, gravé sur une stèle de 2,25 mètres de haut comportant la quasi-totalité du texte en écriture cunéiforme et en langue babylonienne, exposée de nos jours au musée du Louvre à Paris. Plus qu'un code juridique, il s'agit en fait d'une longue inscription royale, comportant un prologue et un épilogue glorifiant le souverain Hammurabi, qui a régné sur Babylone d'environ 1792 à 1750 av. J.-C., dont la majeure partie est constituée de décisions de justice.Depuis sa découverte, en 1901, cet ensemble de décisions est désigné comme un « code » et chaque décision comme autant de « lois » ou « articles » relatifs à différents aspects de la vie de la société babylonienne de la période. La nature exacte du texte est l'objet de débats : bien qu'il soit souvent présenté comme un code de lois dont les dispositions sont destinées à être appliquées dans le royaume de Hammurabi, les assyriologues qui l'ont étudié plus précisément insistent sur sa fonction politique de glorification du roi et y voient plutôt une sorte de traité juridique visant à conserver le souvenir du sens de la justice et de l'équité de Hammurabi. Quoi qu'il en soit, y apparaissent des informations essentielles pour la connaissance de différents aspects de la société babylonienne du XVIIIe siècle av. J.-C. : organisation et pratiques judiciaires, droit de la famille et de la propriété, statuts sociaux, activités économiques, entre autres. Il convient souvent de compléter ces informations par celles fournies par les nombreuses tablettes cunéiformes de la même époque exhumées sur les sites du royaume de Babylone pour mieux comprendre le contenu du texte.
  • El Código de Hammurabi, creado en el año 1760 a. C. (según la cronología media) por el rey de Babilonia Hammurabi, es uno de los conjuntos de leyes más antiguos que se han encontrado y uno de los ejemplares mejor conservados de este tipo de documentos creados en la antigua Mesopotamia y, en breves términos, se basa en la aplicación de la ley del Talión.El código de leyes unifica los diferentes códigos existentes en las ciudades del imperio babilónico. Entre otras recopilaciones de leyes se encuentran el Códice de Ur-Nammu, rey de Ur (ca. 2050 a. C.), el Códice de Eshnunna (ca. 1930 a. C.) y el Códice de Lipit-Ishtar de Isín (ca. 1870 a. C.). Ellos también crearon leyes como la 205 que señalaba que si el esclavo golpeaba en la mejilla al hijo de un hombre libre, deberían cortarle una oreja.A menudo se lo señala como el primer ejemplo del concepto jurídico de que algunas leyes son tan fundamentales que ni un rey tiene la capacidad de cambiarlas. Las leyes, escritas en piedra, eran inmutables. Este concepto pervive en la mayoría de los sistemas jurídicos modernos.Estas leyes, al igual que sucede con casi todos los códigos en la Antigüedad, son consideradas de origen divino, como representa la imagen tallada en lo alto de la estela, donde el dios Shamash, el dios de la Justicia, entrega las leyes al rey Hammurabi. De hecho, anteriormente la administración de justicia recaía en los sacerdotes, que a partir de Hammurabi pierden este poder. Por otra parte, conseguía unificar criterios, evitando la excesiva subjetividad de cada juez.Escrito en acadio, su prólogo y el epílogo están redactados en un lenguaje más cuidado y con la finalidad de glorificar al dios babilonio Marduk y, a través de él, a su rey.El rey ordenó que se pusieran copias de este Código en las plazas de cada ciudad para que todo el pueblo conociera la ley y sus castigos, para lo cual el cuerpo de la ley se expresa en lenguaje claro, del pueblo.Comienza con la partícula si (o proposición condicional), describe la conducta delictiva y luego indica el castigo correspondiente. Una de sus leyes establece la Ley del Talión ("ojo por ojo, diente por diente").Redactado en primera persona, relata como los dioses eligen a Hammurabi para que ilumine al país para asegurar el bienestar de la gente. Proclama a Marduk como dios supremo, alejando al panteón sumerio.
  • De Codex Hammurabi, samengesteld in ca. 1780 v.Chr., ook bekend als de code van Hammurabi is een van de oudste tot dusver gevonden wetboeken, en een van de best bewaarde voorbeelden van dit type document uit het antieke Mesopotamië. Andere verzamelingen van wetten zijn de (nog oudere) codex van Ur-Nammu van Ur (ca. 2050 v.Chr.), de Codex van Esnunna (ca. 1930 v.Chr.) en de codex van Lipit-Isjtar van Isin (ca. 1870 v.Chr.).
  • Законникът на Хамурапи (наричан също Кодекс на Хамурапи или Кодекс Хамурапи) е сборник със закони на вавилонския цар Хамурапи (1750 - 1686 г. пр.н.е.), открит в Суза (Иран) през 1901 г. Представлява надпис върху стела от черен базалт, който съдържа един от най-древните текстове на антична Месопотамия. Написан на акадски, това е по-скоро сборник от правни текстове, отколкото законодателство в съвременния смисъл на тази дума. 282-та члена съставляват уникален извор за изучаване на обществото, икономиката и вавилонската монархия от II хл. Пр. Хр.Вавилон се счита за родина на първата конституция в света, това е т. нар. Кодекс на цар Хамурапи (Хамураби), създаден през 1792-1750 г. преди новата ера. Конституцията, която включва 282 параграфа и цели утвърждаване на робовладелския строй, е прилагана 12 века след смъртта на владетеля.Законникът на Хамурапи (наричан също Кодекс на Хамурапи или Кодекс Хамураби) е сборник със закони на вавилонския цар Хамураби (1728-1686 г. пр. Хр.), открит в Суза (Иран) през 1901 г. Представлява надпис върху черен базалт, който съдържа един от най-древните текстове на антична Месопотамия. Надписан на акадски, това е по скоро сборник от правни текстове, отколкото законодателство в съвременния смисъл на тази дума. 282-та члена съставляват уникален извор за изучаване на обществото, икономиката и вавилонската монархия от второто хилядолетие преди Христа.Основните задачи, които трябвало да реши законникът били: - да се издигне авторитета на владетеля; - да се запази мирът в държавата; - да се осигури ред в нея. Когато тези закони са открити, се забелязва очевидното им сходство със законите, приписвани на Моисей от Библията. Мойсеевите закони, обаче дори според традиционалистите безспорно са създадени няколко века по-късно и това кара някои рационалисти да въведат догмата, че кодексът на Хамурапи е непосредствен или далечен първообраз на древноеврейската правна система.След като се качва на престола, Хамураби обявява налагането на справедливостта за една от първостепенните си задачи, а формулата, с която е известна втората година от неговото царуване, гласи: „....Годината, в която той въведе в земите си справедливост...”Справедливостта, за която става въпрос, засяга предимно стопанския живот, тъй като изразът "той въведе в земите си справедливост" означава, че е наложил нещо като мораториум или всеобщо опрощаване на дълговете. В края на третото хилядолетие преди Христа неравенството в икономическата сила, появило се с времето между храмовите имоти и собствениците на семейна земя и между едрите и дребните земевладелци, поражда ситуация, при която дребните земевладелци и арендаторите понасят първите удари от бедствия като наводнения, глад или болести по растенията. За да преживеят трудностите, дребните свободни селяни са принудени да взимат от храма или богатите търговци заеми срещу лихва. С годините повечето селяни стават жертва на смазващи задължения. Единственият изход от това положение е всеобщото опрощаване на дълговете и новото начало - именно това означава въвеждането на справедливост.Има следи от подобна ситуация и в Стария завет, където Левит (Глава 25, посветена на годината на юбилея) постановява, че на петдесетата година беднякът, принуден да заложи имотите си или да се продаде в робство, отново получава правата си и встъпва във владение. Годишната формула на Хамурапи "Той въведе в земите си справедливост" явно не съдържа препратка конкретно към законите, ала изложените по-горе икономически мерки вероятно са фактор за появата на първите кодекси.Кодексът на Хамураби започва с определянето на различни цени на стоки по тържищата. По всяка вероятност зад стелата на Хамураби (издигната, та всички да виждат текста на царските закони), лежат по-прости документи за допустимите цени. Доказателства за това се откриват и в самите закони на Хамураби. В основата си, законникът е сбор от записани обичаи. В него има уводна част обясняваща целите на закона (“...за да възпее законността в царството...”).Текста на Хамураби няма структурата на цялостен закон, липсват структурирани разпоредби. Не се прави разлика върху наказателно и наследствено право. Кодексът регламентира сделките за земя, договорите за заем и техните обезпечения. Договорите се сключват в присъствието на свидетели. Личното обезпечение се гарантира с личността, т.е., срещу заема се поставя кредитирания или негов роднина, върху когото заемодателя има пълни права докато заемът не бъде върнат. Продажбата на чужда вещ се наказва със смърт. По отношение на семейното право се дефинира, че мъжът е господар на семейството. Той има право да продава децата си. Жената има право на развод. Тя няма право на завещание. Всичко се наследява от мъжете.Основната част на законника е наказателна, като отговорността е колективна, а санкцията за повечето престъпления е смърт. Характерно за санкциите е и “възмездието”(каквото си причинил това ще изтърпиш). За първи път се появява глобата като имуществена санкция.Наказателния процес е публичен, осъществява се чрез свидетели даващи показания. Процеса започва по инициатива на пострадалия; държавата не налага санкции по своя инициатива. За първи път в закона се прави разлика между престъпленията. Санкцията се съобразява с условията на деянието на престъпника.Хамураби прави разлика между леки и тежки престъпления. За първи път санкцията се определя в зависимост от това към коя каста принадлежи нарушителя. Съществува и санкция като заклеймяването (удряне на печат върху челото), членовредителни (с осакатяване) санкции и др. Някои от текстовете на закона са запазени и до днес: Ако човек, като обвини под клетва човек, хвърли върху него [подозрение в] убийство и не докаже това, обвинителят трябва да бъде убит. Ако човек хвърли върху друг подозрение в магьосничество и не докаже това, онзи, върху когото е хвърлено подозрението, трябва да отиде към Реката и да се хвърли в Реката. Ако Реката го завладее, обвинилият го може да вземе неговата къща; ако Реката очисти този човек от обвинението и той остане здрав и читав, онзи, който е хвърлил върху него подозрението в магьосничество, трябва да бъде убит, а онзи, който се е хвърлил в Реката, получава къщата на обвинителя си. Ако човек, след като се яви на съдебно дело със свидетелско показание за престъпление, не докаже казаните от него думи, то ако това е съдебно дело за живот, тоя човек следва да бъде убит. Ако ли пък той се е явил с лъжливо свидетелско показание по съдебно дело за храни или сребро, той трябва да понесе наказанието, определено по такова съдебно дело. Ако съдията произнесе присъда, постанови решение, изготви документ с печат, а след това измени присъдата си, този съдия трябва да бъде изобличен в изменяване на присъдата и трябва да плати в 12-кратен размер иска, предявен по това съдебно дело, а също трябва да бъде свален в съвета от съдийското си кресло и никога вече не трябва да заседава със съдиите в съда. Ако човек открадне имущество на бог или на двореца, той трябва да бъде убит и онзи, който взема от ръцете му откраднатото, трябва да бъде убит. Ако човек купи от ръката на син на човек или от ръката на роб на човек без свидетели и договор или вземе на съхранение сребро или злато, или роб, или робиня, или вол, или овца, или магаре, или каквото и да било, тоя човек е крадец, той трябва да бъде убит. Ако човек открадне вол или овца, или магаре, или свиня, или лодка, то, ако това е божие или ако то е дворцово, той трябва да го върне в 30-кратен размер, а ако то принадлежи на мушкенум, той трябва да го върне в 10-кратен размер; ако ли пък-крадецът няма с какво да го върне, той трябва да бъде убит. Ако човек, на когото се е загубило нещо, намери загубената си вещ в ръцете на друг човек и онзи, в чиито ръце се намери загубената вещ, каже: „Продаде ми я продавач, аз я купих пред свидетели", а стопанинът на загубената вещ каже: „Аз ще представя свидетели, познаващи моята загубена вещ", то купувачът трябва да доведе продавача, който му е продал вещта, и свидетелите, пред които той е купил; също и стопанинът на загубената вещ трябва да представи свидетели, познаващи неговата загубена вещ. Съдиите трябва да разгледат тяхното дело, а свидетелите, пред които е дадена покупната цена, и свидетелите, познаващи загубената вещ, трябва да разкажат пред бога онова, което знаят. Ако продавачът е крадец, той трябва да бъде убит; стопанинът на загубената вещ трябва да си получи загубената вещ, купувачът трябва да вземе от къщата на продавача среброто, което е претеглил. Ако купувачът не доведе продавача, който му е продал, и свидетелите, пред които е купил, а само стопанинът на загубената вещ представи свидетели, познаващи неговата загубена вещ, купувачът е крадец; той трябва да бъде убит; стопанинът на загубената вещ трябва да получи своята загубена вещ.....”Като цяло Законника на Хамураби” има висока правна култура. Появява се клетвата в наказателния процес, като гаранция за истинност. Кодексът на Хамураби не представлява пълна законова система. В увода и заключителната му част Хамураби не претендира да е кодифицирал всички съществуващи закони и не е трудно да си представим въпроси, за които в Кодекса не са посочени закони, но които сигурно е трябвало да бъдат уреждани по съдебен път. Така например има закон, уреждащ отвличането на сина на свободен гражданин, но в него не се говори за отвличането на дъщерята или жената на свободните граждани.След като не е кодифицирал съществувалите по онова време закони, Хамураби явно е имал друга цел, отчасти свързана с политическите и военните му успехи. В границите на създаденото от него царство, разпростряло се от Югозападен Иран до Източна Сирия, има множество бивши градове държави и дребни княжества макар и те да са обединявани от културата, местните обичаи се различават съществено. Освен това в областта живеят хора от два различни археологически слоя от една страна, потомците на жителите на старите градове държави, а от друга, потомци на амореите, преселили се по тези места преди две-три столетия, и в някои случаи, например в наказанията за нанесени телесни повреди, обичаите на двете посочени групи се различават много. Всеки, имащ отношение към съдебно дело, очаква то да бъде решено в съответствие с практиката в етническата група, към която спада. Неизменно обаче възникват правни спорове между представители на различни градове държави или между хора с различно потекло и тогава в съдебното решение преобладава една от двете съдебни практики. В такива случаи окончателната дума принадлежи на Хамураби; именно това представляват неговите закони - те са решения по конкретни случаи, включват и принципите, които е прилагал при решаването на конкретни казуси и които се е разпоредил да бъдат записани, та с тях да бъдат съобразени решенията и при бъдещи съдебни искове.Запазили са се клинописни плочки, откъдето личи, че Хамураби и неговите наследници на престола са издавали царски укази, от които представителите на царската власт да се ръководят при гледането на съдебни дела. В едно писмо на царя до негов чиновник той му заръчва да произнесе присъда в съответствие с указите, с които разполага. Тези Царски укази, които понякога видоизменят съдържанието на общоприетите закони, отсъждат кой от правните актове на два града да бъде приложен или постановяват дали някой закон наистина е обезсилен, явно са в основата на такъв внушителен документ като Кодекса на Хамураби -и наистина, както личи, сърцевина на Кодекса са не абстрактни декрети, а различни решения в конкретни правни казуси. От протоколите на множество съдебни заседания, се вижда, че принципите, залегнали в законите на Хамураби, са спазвани във Вавилония повече от хилядолетие след неговата смърт. Да вземем например едно дело, гледано чак през 527 г. пр. р. Хр. Четирима работници са изправени пред Събранието на Урук по обвинение, че са откраднали две патици, собственост на храма, и делото е гледано в присъствието не само на двамата управители на храма, но и на представители от престолния град. Човек би си казал, че едва ли си е струвало да се вдига толкова шум заради кражбата на две патици. Ако обаче се обърнем към законите на Хамураби, ще разберем защо е станало така. Параграф шести от тях постановява, че ако някой открадне нещо, принадлежащо на бог или на двореца, той трябва да бъде умъртвен, а параграф осми гласи: ако някой е откраднал вол, овца, магаре, прасе или лодка и те принадлежат на бог или на двореца, крадецът трябва да заплати трийсеткратно стойността им. Кражба, извършена вътре в храма или двореца, е смятана за по-тежко престъпление, защото се възприема като кощунство. Оспорваният проблем в делото от 527 г. пр. р. Хр. явно е дали за престъплението трябва да се даде смъртна присъда. Той възниква заради характера на показанията, дадени от подсъдимите, които заявяват "Гмуркахме се в реката зад стената... скрихме двете патици, които убихме, в тинята". Тоест те твърдят, че когато са извършили закононарушението, са се намирали на реката край стената на храма, с други думи, извън неговите земи. Показанията им са били приети и присъдата е по-лека трийсеткратно обезщетение.Наказанията, които предлага Хамураби в никакъв случаи не могат да се нарекат цивилизовани. Ето защо, те връщат законите обратно към древността. Нещо повече, прави впечатление, че законите не предлагат превенция или предупреждение, те направо налагат наказание, за разлика от съвременните закони, които са издържани в стила на предупреждението или доказване на вината.
  • Kodeks Hammurabiego − babiloński zbiór praw zredagowany i spisany w XVIII w. p.n.e. za panowania króla Hammurabiego, szóstego przedstawiciela I dynastii z Babilonu.
  • Свод законов Хаммурапи (или Кодекс Хаммурапи), созданный Хаммурапи в конце его правления (приблизительно в 1750-х годах до н. э.) является одним из древнейших законодательных памятников. Сохранился в виде клинописной надписи на чёрной диоритовой стеле, найденной французской археологической экспедицией Жака де Моргана в ходе раскопок в 1901—1902 годах в Сузах (территория древней Месопотамии) территория современной провинции Хузестан в Иране. Современные издатели делят свод на 282 статьи (37 статей, как полагают многие, были стёрты ещё в древности, но частично восстановлены по глиняным табличкам, найденным в различных местах, в частности в библиотеке Ашшурбанипала).
  • L'Estela d'Hammurabi és una pedra basàltica de dos metres d'alçada on hi ha escrit el codi d'Hammurabi, que és un dels compendis legals més antics i coneguts. En la part superior s'hi representa el déu Xamaix entregant les lleis a Hammurabi, que regnà Babilònia del 1792 al 1750 aC. L'estela, que en duu el nom, és un important document que descriu la vida i la societat de l'època antiga. El codi, escrit en accadi, inclou 282 disposicions legals sobre el comerç, els impostos, el matrimoni, el divorci, el robatori, l'esclavitud i els deutes. Moltes d'aquestes lleis s'assemblen, tant pel que fa al contingut com a la redacció, a les que trobem al Deuteronomi i que Jahvè transmeté a Moisès. Per exemple la Llei del Talió: «Ull per ull i dent per dent».Aquestes lleis, igual que succeeix amb quasi tots els codis en l'antiguitat, són considerades d'origen diví, com representa la imatge tallada a la part alta de l'estela, on el déu Shamash, el déu de la Justícia, lliura les lleis al rei Hammurabi. De fet, anteriorment l'administració de justícia requeia en els sacerdots, que a partir de Hammurabi perden aquest poder. D'altra banda, aconseguia unificar criteris, evitant l'excessiva subjectivitat de cada jutge.Escrit en accadi, el seu pròleg i epíleg estan redactats en un llenguatge més curós i amb la finalitat de glorificar el déu babiloni Marduk i, a través d'ell, el seu rei. El rei va ordenar que es posaren còpies d'aquest codi en les places de cada ciutat perquè tot el poble coneguera la llei i els seus càstigs, per això el cos de la llei s'expressa en llenguatge clar, planer, del poble.Comença amb la partícula si (o proposició condicional), descriu la conducta delictiva i després indica el càstig corresponent. Redactat en primera persona, relata com els déus trien Hammurabi perquè il·lumini al país per a assegurar el benestar de la gent. Proclama Marduk com a déu suprem, allunyant el panteó sumeri.
  • Hamurabiren Kodea ezagutzen den lege bilduma zahar eta osoena da, K. a. 1760an Hamurabi Babiloniako seigarren erregeak erresuma gobernatzeko lege kodea idatzia asmatu zuen. Arauez osatutako kodea da, geroko kodeentzako eredu izan zuena, oso garrantzitsua suertatu zen dokumentu hau Mesopotamiako gizartea ikertzeko. Bere heriotzaren ondoren anarkia ezarri zen urte batzuetan, pertsonai ezezagun batzuk tronuarengatik borrokan aritu ziren eta.Lehendik bildutako legeak Ur-Nammu Kodea (Urko erregea, K. a. 2050), Eshnunnako Kodea (K. a. 1930) eta Lipit-Ishtar Kodea (Isin, K. a. 1870) dira.
  • A Hammurapi törvényoszlopa (vagy Hammurapi-sztélé) akkád irodalmi mű, Hammurapi babiloni király törvényeinek gyűjteménye. Hammurapi Kr. e. 1792 – 1750 vagy Kr. e. 1728 – 1686 között uralkodott, a törvényoszlop is ekkor keletkezett. Az oszlop anyaga diorit. Egy francia expedíció találta meg 1910-ben Szúzában, ahová a Kr. e. II. évezred végén zsákmányul hurcolták. A törvényoszlop tetején két személy látható, az ülő Samas, a Nap és az igazság istene, és az előtte álló Hammurapi.
  • Hammurabi kanunları, MÖ 1760 yılı civarında Mezopotamya'da ortaya çıkan, tarihin en eski ve en iyi korunmuş yazılı kanunlarından biridir. Bu dönemden önce toplanan yasa koleksiyonları arasında Ur kralı Ur-Nammu'nun kanun kitabı (MÖ 2050), Eşnunna kanun kitabı (MÖ 1930), ve İsin'li Lipit-İştar'ın kanun kitabı (MÖ 1870) yer alır.Babil kralı Hammurabi'nin (MÖ 1728-MÖ 1686) çeşitli meselelerde verdiği kararlar, Babil'in koruyucu tanrısı Marduk adına yapılan Esagila Tapınağı'na dikilen bir taş üzerine Akatça dilinde yazılmıştı. Hammurabi, kendisine bu kanunları yazdıranın güneş tanrısı Şamaş'ın olduğunu söylemiştir. Dolayısıyla kanunlar da tanrı sözü sayılıyordu.Arkeolog Jean Vincent Scheil'in 1901'de Susa, Elam'da bulduğu (bugünkü Huzistan, İran) ve Fransa'ya taşıdığı Hammurabi Kanunları'nın yazılı olduğu stel, Louvre Müzesi'nde sergilenmektedir. Yaklaşık iki metrelik silindirik bir taşın üstüne çivi yazısı ile yazılmış olan kanunlar tam 282 maddedir, ancak bu maddelerin 33'ü (madde 66-99) şu anda okunamayacak durumdadır. 13 sayısı uğursuz sayıldığı için 13. madde yazılmamıştır.Paris Louvre müzesinde sergilenmektedir.
  • ハンムラビ法典(ハンムラビほうてん、Code of Hammurabi)は、紀元前1792年から1750年にバビロニアを統治したハンムラビ(ハムラビ)王が発布した法典。アッカド語が使用され、楔形文字で記されている。
  • Chammurapiho zákoník (nebo kodex krále Chammurapiho) je babylonský zákoník, vydaný králem Chammurapim. Pochází přibližně z roku 1686 př. n. l. (uvádí se též 1800 př. n. l.), patří tak mezi nejstarší dochované zákoníky vůbec, (staršími jsou jen zápisy o zákonech sumerského krále Urnammy z města Uru (zhruba 2050 př. n. l.) a další dva zákoníky z Mezopotámie). Po dlouhou dobu byl však Chammurapiho zákoník považován za naprosto nejstarší.Při archeologických pracích v prostoru starověkého města Súsy (dnes v Íránu) byla roku 1901 (nebo 1909) nalezena dioritová stéla Chammurapiho zákoníku. V horní části monolitu z černého kamene se nachází vyobrazení autora zákoníku babylonského krále Chammurapiho, jak se modlí k bohu Slunce a spravedlnosti Šamašovi, který sedí napravo od Chammurapiho a symbolicky mu diktuje text zákoníku, zapsaný klínopisem v akkadském jazyce níže.Zákoník se z převážné části skládá z výkladu zvykového práva, je však přehledně systematizován. Obsahuje 282 článků, řešících právní otázky ohledně rodiny, soukromého vlastnictví a majetku obecně, obchodu, cen a mezd, půjček a jejich splácení, násilných zločinů, postavení různých společenských vrstev včetně otroků.Zákoník rozděloval tehdejší obyvatelstvo Babylónie do tří skupin: avílové (privilegovaná a nejbohatší vrstva, přestupky vůči nim se řešily formou odvety) muškéni (neprivilegované svobodné obyvatelstvo, přestupky vůči nim se řešily formou pokuty) otroci (nesvobodné obyvatelstvo, přestupky vůči nim se řešily formou pokuty placené jejich pánovi, otroky bylo dále možné kupovat a dědit, sami otroci mohli mít vlastní majetek a mohli se ženit se svobodnými ženami)Monolit býval zasazen do země a vystaven na veřejném místě v Babylóně, zaručoval tak přístup k právnímu řádu komukoliv (gramotnému). Soudní autority v Babylóně se již nadále nemohly v rozsudcích rozhodovat podle své vlastní vůle a musely se řídit kodifikovaným právem, zároveň nikdo jiný nemohl svévolně právo ignorovat a odvolávat se na jeho neznalost.V současnosti je Chammurapiho zákoník uložen v pařížském Louvru.První český překlad Chammurapiho zákoníku vytvořil Josef Klíma.
  • Il Codice di Hammurabi, scoperto dall'archeologo francese Jacques de Morgan nell'inverno 1901-1902 fra le rovine della città di Susa, è una fra le più antiche raccolte di leggi. Si conoscono altre raccolte di leggi promulgate da re sumerici e accadici, ma non sono così ampie ed organiche. Venne stilato durante il regno del re babilonese Hammurabi (o Hammu-Rapi), che regnò dal 1792 al 1750 a.C., secondo la cronologia media. Le disposizioni di legge contenute nel Codice sono precedute da un prologo nel quale il sovrano si presenta come rispettoso della divinità, distruttore degli empi e portatore di pace e di giustizia.
  • The Code of Hammurabi is a well-preserved Babylonian law code of ancient Iraq, formerly Mesopotamia, dating back to about 1772 BC. It is one of the oldest deciphered writings of significant length in the world. The sixth Babylonian king, Hammurabi, enacted the code, and partial copies exist on a human-sized stone stele and various clay tablets. The Code consists of 282 laws, with scaled punishments, adjusting "an eye for an eye, a tooth for a tooth" (lex talionis) as graded depending on social status, of slave versus free man.Nearly one-half of the Code deals with matters of contract, establishing, for example, the wages to be paid to an ox driver or a surgeon. Other provisions set the terms of a transaction, establishing the liability of a builder for a house that collapses, for example, or property that is damaged while left in the care of another. A third of the code addresses issues concerning household and family relationships such as inheritance, divorce, paternity and sexual behavior. Only one provision appears to impose obligations on an official; this provision establishes that a judge who reaches an incorrect decision is to be fined and removed from the bench permanently. A handful of provisions address issues related to military service. One nearly complete example of the Code survives today, on a diorite stele in the shape of a huge index finger, 2.25-metre (7.4 ft) tall (see images at right). The Code is inscribed in the Akkadian language, using cuneiform script carved into the stele. It is currently on display in The Louvre, with exact replicas in the Oriental Institute at the University of Chicago, the library of the Theological University of the Reformed Churches (Dutch: Theologische Universiteit Kampen voor de Gereformeerde Kerken) in The Netherlands, the Pergamon Museum of Berlin and the National Museum of Iran in Tehran.
  • Als Codex Hammurapi (auch in den Schreibweisen Kodex bzw. Hammurabi und Ḫammurapi) bezeichnet man eine Sammlung von Rechtssprüchen aus dem 18. Jahrhundert v. Chr. Sie gilt zugleich als eines der wichtigsten und bekanntesten literarischen Werke des antiken Mesopotamiens und als bedeutende Quelle keilschriftlich überlieferter Rechtsordnungen (Keilschriftrechte). Der Text geht zurück auf Hammurapi, den sechsten König der 1. Dynastie von Babylon. Er ist auf einer nahezu komplett erhaltenen 2,25 m hohen Dioritstele, auf mehreren Basaltstelenbruchstücken anderer Stelen sowie in über 30 Tontafelabschriften aus dem zweiten und ersten Jahrtausend v. Chr. überliefert. Auch diese Stele selbst wird häufig als „Codex Hammurapi“ bezeichnet. Sie ist heute im Louvre in Paris ausgestellt und wurde, wie auch die Bruchstücke der Basaltstelen, von französischen Archäologen in Susa gefunden, wohin sie im 12. Jahrhundert v. Chr. aus Babylonien verschleppt wurde. Aufgrund dieser guten Quellenlage ist der Text heute vollständig bekannt.Der Text besteht aus rund 8000 Wörtern, die auf der erhaltenen Stele in 51 Kolumnen mit je rund 80 Zeilen in altbabylonischer Monumental-Keilschrift niedergeschrieben wurden. Er lässt sich grob in drei Abschnitte gliedern: einen Prolog von rund 300 Zeilen Umfang, der die göttliche Legitimation des Königs darlegt, einen Hauptteil, mit nach moderner Einteilung 282 Rechtssätzen, und einen rund 400 Zeilen umfassenden Epilog, der die Rechtschaffenheit des Königs lobt und nachfolgende Herrscher zur Befolgung der Rechtssätze auffordert. Die enthaltenen Rechtssätze, die rund achtzig Prozent des Gesamttextes einnehmen, betreffen Staatsrecht, Liegenschaftsrecht, Schuldrecht, Eherecht, Erbrecht, Strafrecht, Mietrecht und Viehzucht sowie Sklavenrecht.Seit seiner erstmaligen Publikation 1902 beschäftigen sich vornehmlich Assyriologen und Juristen mit dem Text, dessen Entstehungssituation bzw. Funktion (Sitz im Leben) bis heute nicht geklärt werden konnte. Der ursprünglichen Annahme, es handele sich um eine systematische Zusammenfassung geltenden Rechts (Gesetzeskodifikation), wurde schon früh widersprochen. Seitdem wurde diskutiert, ob es sich um eine private Rechtsaufzeichnung (Rechtsbuch), um Musterentscheidungen, Reformgesetze, einen Lehrtext oder schlicht ein sprachliches Kunstwerk handele. Diese Diskussionen konnten bis heute nicht abgeschlossen werden und hängen in erheblichem Maße mit dem fachlichen und kulturellen Hintergrund der jeweiligen Autoren zusammen. Auch die Theologie zeigte ein starkes Interesse am Codex Hammurapi, wobei vor allem eine mögliche Rezeption desselben in der Bibel kontrovers diskutiert wurde.Immer wieder wird der Codex Hammurapi als ältestes „Gesetz“ der Menschheit bezeichnet, eine Formulierung, die sich seit der Entdeckung der älteren Codizes von Ur-Nammu und Lipit-Ištar – unabhängig von den genannten Kontroversen – heute nicht mehr halten lässt.
  • 함무라비 법전(Code of Hammurabi)은 기원전 1792년에서 1750년에 바빌론을 통치한 함무라비 왕이 반포한 고대 바빌로니아의 법전이다. 아카드어가 사용되어 설형문자로 기록되어 있다. 우르남무 법전 등 100여년 이상 앞선 수메르 법전이 발견되기 전까지 세계에서 가장 오래된 성문법으로 알려져 있었다.
  • Código de Hamurabi, o qual pode ser escrito Hamurábi ou Hammurabi, representa conjunto de leis escritas, sendo um dos exemplos mais bem preservados desse tipo de texto oriundo da Mesopotâmia. Acredita-se que foi escrito pelo rei Hamurábi, aproximadamente em 1700 a.C.. Foi encontrado por uma expedição francesa em 1901 na região da antiga Mesopotâmia correspondente a cidade de Susa, atual Irã.É um monumento monolítico talhado em rocha de diorito, sobre o qual se dispõem 46 colunas de escrita cuneiforme acádica, com 282 leis em 3600 linhas. A numeração vai até 282, mas a cláusula 13 foi excluída por superstições da época. A peça tem 2,25 m de altura, 1,50 metro de circunferência na parte superior e 1,90 na base.A sociedade era dividida em três classes, que também pesavam na aplicação do código: Awilum: Homens livres, proprietários de terras, que não dependiam do palácio e do templo; Muskênum: Camada intermediária, funcionários públicos, que tinham certas regalias no uso de terras. Wardum: Escravos, que podiam ser comprados e vendidos até que conseguissem comprar sua liberdade.Pontos principais do código de Hamurabi: lei de talião (olho por olho, dente por dente) falso testemunho roubo e receptação estupro família escravosajuda de fugitivosExemplo de uma disposição contida no código:Art. 25 § 227 - "Se um construtor edificou uma casa para um Awilum, mas não reforçou seu trabalho, e a casa que construiu caiu e causou a morte do dono da casa, esse construtor será morto".O objetivo deste código era homogeneizar o reino juridicamente e garantir uma cultura comum. No seu epílogo, Hamurabi afirma que elaborou o conjunto de leis "para que o forte não prejudique o mais fraco, a fim de proteger as viúvas e os órfãos" e "para resolver todas as disputas e sanar quaisquer ofensas".Durante as diferentes invasões da Babilônia, o código foi deslocado para a cidade de Susa (no Irã atual) por volta de 1200 a.C.. Foi nessa cidade que ele foi descoberto, em dezembro de 1901, pela expedição dirigida por Jacques de Morgan. O abade Jean-Vincent Scheil traduziu a totalidade do código após o retorno a Paris, onde hoje ele pode ser admirado no Museu do Louvre, na sala 3 do Departamento de Antiguidades Orientais.Durante o governo de Hamurabi, no primeiro império babilônico, organizou-se um dos mais conhecido sistema de leis escritas da antiguidade: O Código de Hamurábi. Outros códigos, (Código de Ur-Nammu), haviam surgido entre os sumérios que viveram entre 4.000 anos a.C. a 1900 a.C. na Mesopotâmia. No entanto, o Código de Hamurabi foi o que chegou até nós de forma mais completa - os sumérios viviam em pequenas comunidades autônomas, o que dificultou o conhecimento desses registros.Hamurábi, ou “Khammu-rabi” em babilônico, foi o sexto rei da Suméria (região do atual Iraque) por volta de 1750a.C. e também ele quem uniu os semitas e sumérios fundando o império babilônico.O Código de Hamurábi ficava inicialmente no templo de Sippar (uma das cidades mais antigas da Mesopotâmia), sendo que diversas cópias suas foram distribuídas pelo reino de Hamurábi. No topo do monolito (monumento construído a partir de um só bloco de rocha) encontra-se uma representação de Hamurábi em frente ao deus sumeriano do sol Shamash.Seu código trata de temas cotidianos e abrange matérias de ordem, civil, penal e administrativa como, por exemplo, o direito da mulher de escolher outro marido caso o seu seja feito prisioneiro de guerra e não tenha como prover a casa, ou a obrigação do homem de prover o sustento dos filhos mesmo que se separe de sua mulher..
dbpedia-owl:thumbnail
dbpedia-owl:wikiPageExternalLink
dbpedia-owl:wikiPageID
  • 389843 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageLength
  • 97954 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageOutDegree
  • 236 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageRevisionID
  • 109623321 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageWikiLink
prop-fr:année
  • 1986 (xsd:integer)
  • 1997 (xsd:integer)
  • 1999 (xsd:integer)
  • 2000 (xsd:integer)
  • 2002 (xsd:integer)
  • 2003 (xsd:integer)
  • 2008 (xsd:integer)
  • 2010 (xsd:integer)
prop-fr:annéePremièreÉdition
  • 1987 (xsd:integer)
prop-fr:auteur
  • Jean-Guy Degos
prop-fr:auteursOuvrage
  • Raymond Westbrook
  • Francis Joannès
prop-fr:auteursOuvrages
  • Id.
prop-fr:collection
  • Folio Histoire
  • Handbuch der Orientalistik
  • Solo
  • Littératures anciennes du Proche-Orient
  • SBL Writings from the Ancient World
  • Cahiers Évangile
prop-fr:commons
  • Category:Code of Hammurabi
prop-fr:culture
prop-fr:date
  • 1901 (xsd:integer)
  • 2013-03-11 (xsd:date)
prop-fr:fiche
prop-fr:id
  • BOT
  • CHA
  • LAWS
  • FIN
  • WES
  • SEUX
  • BAS
  • CHA2
  • CHA3
prop-fr:inventaire
  • Sb 8
prop-fr:langue
  • en
  • fr
prop-fr:lieu
prop-fr:légende
  • Face avant de la stèle du Code de Hammurabi
prop-fr:matériau
prop-fr:musée
prop-fr:méthode
prop-fr:nom
  • Bottéro
  • Charpin
  • Roth
  • Westbrook
  • Finet
  • André-Salvini
  • Seux
  • Stèle du Code de Hammurabi
prop-fr:oldid
  • 89716545 (xsd:integer)
prop-fr:passage
  • 68 (xsd:integer)
  • 71 (xsd:integer)
  • 191 (xsd:integer)
  • 361 (xsd:integer)
prop-fr:prénom
  • Dominique
  • André
  • Béatrice
  • Jean
  • Marie-Joseph
  • Martha
  • Raymond
prop-fr:période
  • environ 1750
prop-fr:site
prop-fr:taille
  • H: 225 cm
prop-fr:titre
  • La Mésopotamie, berceau de la finance et de la comptabilité.
  • Hammu-rabi de Babylone
  • Law Collections from Mesopotamia and Asia Minor
  • Le "Code" d'Hammurabi
  • Le Code de Hammurabi
  • Lettres et procès paléo-babyloniens
  • Lois de l'Ancien Orient
  • Old Babylonian Period
  • Présentation sur le site du musée du Louvre.
  • The Status of the Code of Hammurabi
prop-fr:titreOuvrage
  • Rendre la Justice en Mésopotamie : Archives judiciaires du Proche-Orient ancien
  • A History of Ancient Near Eastern Law vol. 1
  • Mésopotamie, L'écriture, la raison et les dieux
  • Writing, Law, and Kingship in Old Babylonian Mesopotamia
prop-fr:traducteur
  • Jane Marie Todd
prop-fr:type
prop-fr:url
prop-fr:wikiPageUsesTemplate
prop-fr:wikisource
  • La Loi de Hammourabi
prop-fr:éditeur
  • Brill
  • Gallimard
  • Le Cerf
  • Presses Universitaires de France
  • Réunion des musées nationaux
  • University of Chicago Press
  • Presses universitaires de Vincennes
  • Scholars Press
dcterms:subject
rdfs:comment
  • Le Code de Hammurabi est un texte juridique babylonien daté d'environ 1750 av. J.-C., à ce jour le plus complet des codes de lois connus de la Mésopotamie antique. Il a été redécouvert en 1901-1902 à Suse en Iran, gravé sur une stèle de 2,25 mètres de haut comportant la quasi-totalité du texte en écriture cunéiforme et en langue babylonienne, exposée de nos jours au musée du Louvre à Paris.
  • De Codex Hammurabi, samengesteld in ca. 1780 v.Chr., ook bekend als de code van Hammurabi is een van de oudste tot dusver gevonden wetboeken, en een van de best bewaarde voorbeelden van dit type document uit het antieke Mesopotamië. Andere verzamelingen van wetten zijn de (nog oudere) codex van Ur-Nammu van Ur (ca. 2050 v.Chr.), de Codex van Esnunna (ca. 1930 v.Chr.) en de codex van Lipit-Isjtar van Isin (ca. 1870 v.Chr.).
  • Kodeks Hammurabiego − babiloński zbiór praw zredagowany i spisany w XVIII w. p.n.e. za panowania króla Hammurabiego, szóstego przedstawiciela I dynastii z Babilonu.
  • A Hammurapi törvényoszlopa (vagy Hammurapi-sztélé) akkád irodalmi mű, Hammurapi babiloni király törvényeinek gyűjteménye. Hammurapi Kr. e. 1792 – 1750 vagy Kr. e. 1728 – 1686 között uralkodott, a törvényoszlop is ekkor keletkezett. Az oszlop anyaga diorit. Egy francia expedíció találta meg 1910-ben Szúzában, ahová a Kr. e. II. évezred végén zsákmányul hurcolták. A törvényoszlop tetején két személy látható, az ülő Samas, a Nap és az igazság istene, és az előtte álló Hammurapi.
  • ハンムラビ法典(ハンムラビほうてん、Code of Hammurabi)は、紀元前1792年から1750年にバビロニアを統治したハンムラビ(ハムラビ)王が発布した法典。アッカド語が使用され、楔形文字で記されている。
  • 함무라비 법전(Code of Hammurabi)은 기원전 1792년에서 1750년에 바빌론을 통치한 함무라비 왕이 반포한 고대 바빌로니아의 법전이다. 아카드어가 사용되어 설형문자로 기록되어 있다. 우르남무 법전 등 100여년 이상 앞선 수메르 법전이 발견되기 전까지 세계에서 가장 오래된 성문법으로 알려져 있었다.
  • Código de Hamurabi, o qual pode ser escrito Hamurábi ou Hammurabi, representa conjunto de leis escritas, sendo um dos exemplos mais bem preservados desse tipo de texto oriundo da Mesopotâmia. Acredita-se que foi escrito pelo rei Hamurábi, aproximadamente em 1700 a.C..
  • The Code of Hammurabi is a well-preserved Babylonian law code of ancient Iraq, formerly Mesopotamia, dating back to about 1772 BC. It is one of the oldest deciphered writings of significant length in the world. The sixth Babylonian king, Hammurabi, enacted the code, and partial copies exist on a human-sized stone stele and various clay tablets.
  • Als Codex Hammurapi (auch in den Schreibweisen Kodex bzw. Hammurabi und Ḫammurapi) bezeichnet man eine Sammlung von Rechtssprüchen aus dem 18. Jahrhundert v. Chr. Sie gilt zugleich als eines der wichtigsten und bekanntesten literarischen Werke des antiken Mesopotamiens und als bedeutende Quelle keilschriftlich überlieferter Rechtsordnungen (Keilschriftrechte). Der Text geht zurück auf Hammurapi, den sechsten König der 1. Dynastie von Babylon.
  • Законникът на Хамурапи (наричан също Кодекс на Хамурапи или Кодекс Хамурапи) е сборник със закони на вавилонския цар Хамурапи (1750 - 1686 г. пр.н.е.), открит в Суза (Иран) през 1901 г. Представлява надпис върху стела от черен базалт, който съдържа един от най-древните текстове на антична Месопотамия. Написан на акадски, това е по-скоро сборник от правни текстове, отколкото законодателство в съвременния смисъл на тази дума.
  • Hamurabiren Kodea ezagutzen den lege bilduma zahar eta osoena da, K. a. 1760an Hamurabi Babiloniako seigarren erregeak erresuma gobernatzeko lege kodea idatzia asmatu zuen. Arauez osatutako kodea da, geroko kodeentzako eredu izan zuena, oso garrantzitsua suertatu zen dokumentu hau Mesopotamiako gizartea ikertzeko.
  • L'Estela d'Hammurabi és una pedra basàltica de dos metres d'alçada on hi ha escrit el codi d'Hammurabi, que és un dels compendis legals més antics i coneguts. En la part superior s'hi representa el déu Xamaix entregant les lleis a Hammurabi, que regnà Babilònia del 1792 al 1750 aC. L'estela, que en duu el nom, és un important document que descriu la vida i la societat de l'època antiga.
  • Hammurabi kanunları, MÖ 1760 yılı civarında Mezopotamya'da ortaya çıkan, tarihin en eski ve en iyi korunmuş yazılı kanunlarından biridir.
  • Il Codice di Hammurabi, scoperto dall'archeologo francese Jacques de Morgan nell'inverno 1901-1902 fra le rovine della città di Susa, è una fra le più antiche raccolte di leggi. Si conoscono altre raccolte di leggi promulgate da re sumerici e accadici, ma non sono così ampie ed organiche. Venne stilato durante il regno del re babilonese Hammurabi (o Hammu-Rapi), che regnò dal 1792 al 1750 a.C., secondo la cronologia media.
  • El Código de Hammurabi, creado en el año 1760 a. C. (según la cronología media) por el rey de Babilonia Hammurabi, es uno de los conjuntos de leyes más antiguos que se han encontrado y uno de los ejemplares mejor conservados de este tipo de documentos creados en la antigua Mesopotamia y, en breves términos, se basa en la aplicación de la ley del Talión.El código de leyes unifica los diferentes códigos existentes en las ciudades del imperio babilónico.
  • Chammurapiho zákoník (nebo kodex krále Chammurapiho) je babylonský zákoník, vydaný králem Chammurapim. Pochází přibližně z roku 1686 př. n. l. (uvádí se též 1800 př. n. l.), patří tak mezi nejstarší dochované zákoníky vůbec, (staršími jsou jen zápisy o zákonech sumerského krále Urnammy z města Uru (zhruba 2050 př. n. l.) a další dva zákoníky z Mezopotámie).
  • Свод законов Хаммурапи (или Кодекс Хаммурапи), созданный Хаммурапи в конце его правления (приблизительно в 1750-х годах до н. э.) является одним из древнейших законодательных памятников. Сохранился в виде клинописной надписи на чёрной диоритовой стеле, найденной французской археологической экспедицией Жака де Моргана в ходе раскопок в 1901—1902 годах в Сузах (территория древней Месопотамии) территория современной провинции Хузестан в Иране.
rdfs:label
  • Code de Hammurabi
  • Chammurapiho zákoník
  • Code of Hammurabi
  • Codex Hammurabi
  • Codex Hammurapi
  • Codice di Hammurabi
  • Código de Hammurabi
  • Código de Hamurabi
  • Estela de Hammurabi
  • Hammurabi Kanunları
  • Hammurapi törvényoszlopa
  • Hamurabiren Kodea
  • Kodeks Hammurabiego
  • Законник на Хамурапи
  • Свод законов Хаммурапи
  • ハンムラビ法典
  • 함무라비 법전
owl:sameAs
http://www.w3.org/ns/prov#wasDerivedFrom
foaf:depiction
foaf:homepage
foaf:isPrimaryTopicOf
is dbpedia-owl:wikiPageRedirects of
is dbpedia-owl:wikiPageWikiLink of
is foaf:primaryTopic of