La civilisation minoenne s'est développée sur l'île de Crète et celle de Santorin au sud de la Grèce de 2700 à 1200 av. J.-C..Tirant sa dénomination moderne du nom du roi légendaire Minos, elle a été révélée par l'archéologue anglais Arthur John Evans au début du XXe siècle. On ignore par quel nom elle se désignait elle-même, mais les Égyptiens de l'Antiquité la dénommaient "Kaphti".↑ Hans-Erich Stier (dir.), « Westermann Grosser Atlas zur Weltgeschichte », 1985, ISBN 3-14-100919-8, p. 9.

PropertyValue
dbpedia-owl:abstract
  • La civilisation minoenne s'est développée sur l'île de Crète et celle de Santorin au sud de la Grèce de 2700 à 1200 av. J.-C..Tirant sa dénomination moderne du nom du roi légendaire Minos, elle a été révélée par l'archéologue anglais Arthur John Evans au début du XXe siècle. On ignore par quel nom elle se désignait elle-même, mais les Égyptiens de l'Antiquité la dénommaient "Kaphti".
  • A minószi civilizáció vagy krétai civilizáció egy bronzkori civilizáció volt, amely Kréta szigetén jött létre, és az i. e. 27. századtól az i. e. 15. századig virágzott.
  • Kultura minojska, kultura kreteńska – jedna z najstarszych cywilizacji epoki brązu w obszarze Morza Śródziemnego. Odkryta i poznana dokładniej dopiero na początku XX wieku dzięki pracom wykopaliskowym prowadzonym przez archeologa Arthura Evansa w Knossos. Zaczęła kształtować się około 3000 r. p.n.e. na wyspie Krecie, szczyt rozwoju osiągnęła w tzw. okresie młodszych pałaców (ok. 1675-1450 p.n.e.). Minojczycy prowadzili handel z wyspami Morza Egejskiego, Grecją kontynentalną oraz z lepiej rozwiniętymi cywilizacjami Bliskiego Wschodu, które stały się także źródłem technologii, inspiracji w sztuce i rzemiośle. Minojskie miasta skupione były wokół wielkich pałaców (największe znaleziono w Knossos, Fajstos, Mallii), które były nie tylko siedzibą władcy, ale też centrum wytwórczym, magazynem, ośrodkiem kultu. Kreteńczycy posługiwali się kilkoma rodzajami pisma m.in. nierozszyfrowanym do dzisiaj pismem linearnym A, które stało się później podstawą dla stworzonego przez Mykeńczyków pisma linearnego B. Kryzys cywilizacji minojskiej zapoczątkowały katastrofy naturalne XVI wieku p.n.e. - trzesięnie ziemi i wybuch wulkanu na wyspie Thira (koniec XVI wieku p.n.e. lub ok. 1645/1628 p.n.e.). Osłabiona wyspa padła ofiarą najazdu Mykeńczyków około 1450 r. p.n.e., którzy zniszczyli większość pałaców.Do najważniejszych zabytków zalicza się pałac w Knossos (zwany też pałacem Minosa), związany z mitem o Minotaurze, pochodzący z okresu 2000-1570 p.n.e. Pałac pozbawiony jest fortyfikacji, co by wskazywało na okres względnego pokoju, a także na hegemonię tej kultury w tym rejonie.
  • Минойската цивилизация (или Критско-минойската цивилизация) е древна култура, зародила се на остров Крит около 3000 г. пр.н.е.Наричана най-значимото огнище на старинната егейска цивилизация. Открита от Артър Евънс в началото на 20 век. Значими нейни центрове били градовете Кносос, Фестос, Малиа и Закро. Според елинската митология тук е бил роден гръмовержецът Зевс и тук е управлявал легендарният цар Минос. Евънс разкопал двореца в Кносос. Той бил най-големият и както се оказало после — най-запазен. По-късно били разкрити и дворците във Фестос, Малия, Закро. От забравата излязла една блестяща цивилизация. Английският археолог я нарекъл "минойска" по името на митичния цар Минос. В действителност ние не знаем как са се наричали минойците, създали този свят на дворци. Съвременниците на Евънс ги нарекли "първите европейци" и още "учители на гърците". Историята на минойското общество Артър Евънс разделил условно на три периода. Макар и коригирана, тази хронология е все още в сила: ранноминойски - 2500-1950 г. пр.н.е. средноминойски - 1950-1550 г. пр.н.е. късноминойски - 1550-1100 г. пр.н.е.Своят най-голям разцвет минойската цивилизация достигнала през средния период. Именно тогава царете в Кносос се издигнали над владетелите на Фестос, Малия, Закро и разпрострели властта си над целия остров. Те били не само царе, но и върховни жреци. Символ на властта и олицитворението на мощта им била двойната брадва (лабрис. От нея идва и името "лабиринт" (къща на двойна брадва), с което критяните наричали двореца на владетеля. Но за гърците лабиринт означавало нещо друго — голяма сграда с многобройни и заплетени коридори, нещо объркано. Според гръцката митология дворецът лабиринт бил построен от изкусния архитект, атинянина Дедал, по нареждане на цар Минос. Лабиринтът бил обитаван от кръвожадното чудовище Минотавър с човешко тяло и глава на бик, на което принасяли човешки жертви.Минойците разполагали със силна флота, която защитавала острова от нападение. Това обяснава защо селищата им не били опасани с дебели стени. Превъзходни моряци и добри търговци, критяните кръстосвали Средиземно море, осъществявайки връзки с Древен Египет и Финикия. Никой не оспорвал морското им превъзходство и могъщество. Притежавали писменост, т.нар. линеар А, която предшествала първата древногръцка писменост засвидетелствана засега - линеар Б. Линеарната им писменост почти е разчетена и ни дава сведения за древногръцки божества и ведомости и описи от дворците.Все още не е установено, към кой етнолингвистичен клон спада минойската писменост, респективно и към коя етническа група приспадат древните минойци. По въпроса са изказани различни хипотези, съществуват най-разнообразни становища, но научно нито едно не се е наложило, а този въпрос е в сферата на вероятностите все още сред историци, археолози и лингвисти.Езикът на древните минойци,обитавали бреговете на Бяло море и предимно Беломорските острови най-общо между 2200-500 г. пр.Хр.,е обявен незаслужено от днешните учени за "неиндоевропейски". Сведения за него черпим епизодично от гръцките автори,но най-вече от текстовете с Линеари "А" и "В",чиито писмени знаци обаче не са разчетени докрай поради което се оказва,че много от днешните прогръцки тълкувания на старите минойски текстове са крайно непълноценни и повърхностни. Най-новите изследвания по въпроса обаче доказаха,че илюзията за "неиндоевропейския" характер на минойския език е създадена именно въз основа на тези непълни и погрешни прочити,съобразени не с родните езици на самите микенци и минойци,а с езика на гръцките завоеватели,които всъщност са унищожили техните цивилизации,но не са пропуснали да заимстват много техни епоси и немалко думи от техните езици след своето настаняване на Балканите (1200-800 г. пр.Хр.). За нас днес е важно да знаем,че щом Минойската цивилизация е наречена майката,то Пелазгийската (Пелгарската,Белгарската) цивилизация трябва да се нарече таткото на Елада,за което вече имаме и съответни езикови доказателства,изведени от "Анализа" въз основа на десетките налични до момента думи от "минойския" език. За да илюстрирам по-убедително тази идея,привеждам техните тълкувания по-долу:1. Таласса (Талаза- вълни)= Валаса (Валага,Влага), Пълиса (Пълискане,Плискане), Тласа (Тласък~Трясък,Тласъци), Талаза (Талази),т.е. Полаза (Полази,Полазващи), Пълъза (Плъзваща,Плъзгаща се), Валачи (Влачи,Влага), Валани (Валуни,Вълъни= Вълни) и т.н. което означава,че си имаме работа с "индоевропейска",т.е. с Българска дума.2. Кноссос (главния минойски град)= Кнозос (Кнезос,Княжеския град)!3. Волинто (бизон)= Волито (без носовката),т.е.- Волето,Волете (Воловете), Воленцо (Волецо,Волът). Значи тук имаме неточен превод: става дума не за бизони,а за волове!4. Брабулон (трънка)= Брабульон (Брабульонка), Брабульош (Брабульошка,Бръбошка), Брабурон (Пранарин,Прънарин= Трънарин)- виж и Българското име на субтропическия дъб Прънар,означаващо Трънар (Трънлив).5. Тилисс (минойско име на град)= Силиш (Силищ,Селищ), Селин (Селян,Заселен), Тулуз (катарско име на френски град), Дулос (Градът на Дуло: родоначалник на едноименна династия), Талаз (Град край вълните), Тилищ (Силищ,Селищ= Селище) и т.н.- виж и името Силистра (Силистара,Селищара),което може да се тълкува и като Салас-гара (Талаз-гарад,Град край вълните).6. Мимекулон (вид плод)= Мимешулон (Мишемулон- с рокада на сричка), Мушмулон (Мушмулин,Мушмулян,Мушмула),чието име също е Българско и означава Зашмуля,но също и Меджуря (Меджаря,Медаря- благнеещо като меда), с прех. Р-Л и М-Щ-ШМ.7. Асаминтос,Асамито (баня,къпалня)= Асамивос (без носовката и с възст.оригиналното звучене на това погрешно разчетено "тита",което е заблудило изследователите относно произхода на думата)= Озамиво (Позамива), Замитос (Замиток,Замивок: чрез премахв. на I-та гласна ако приемем че тя е протеза,появила се вторично пред началната съгласна на думата),Позамитос (Позамито,Позамиво,Позамиван), Изомивот (Измивът,Измивачът,Измиващият), Изъмито (Измито,Измиващо), Азаньето (Казаньето), Азанича (Казанича: казан с топла вода).8. Лабиринтос (Лавиринтос)= Лабири"т"ос (без носовката,но с "тита"), Лутарецът (място,в което се залутваш,където се луташ), Лавирецът (в който лавираш), Ровирецът (Провирецът- в който се провираш).9. Хакинтос (наричан още Закинтос- "зюмбюл")= Кокинчос (Кокинче,Кокиче- без носовката), Закичос (Цвете за закичване), Накичос (Накитос,Накитот,Накитът).10. Дидикасе (дума с неясен превод)= Дюдюка се (Свирука се),Дидикане (Дудукане,Дюдюкане),а Дидикати= Дюдюкате.11. Кириси (дума с неясен превод)= Керизи (наблюдава и стои безцелно,в стар диалектен вариант),Кара се,Караше,Кореше.12. Никулеа (Никуреа- "смокиня")= Мукалея (Смукалия,Смукария,т.е.- Смокиня в друг диалектен вариант).13. Кесадара (микенското име на Касандра,"Касандара")= Кезимара (Казимира,Косомира), Босидара (Божидара)- Българско име!14. Коринтос (негръцко име на град,град Коринт)= Гариндос (Гарандос,Гарадос), Градос (Градот- без носовката), Горандот (Гарандот,Грандът,Градът- без носовката), Коритос (Корито,Корабо- без носовката: ако са визирали плавателен съд,кораб).15. Бронхос ("свирка","гърло")= Брохос (без носовката), Бръбос (Бръборене), Тръбос (Тръбене), Гръдос (Гръди,Гърди= Звук излизащ при напрягане на гърдите), Грухос (Грухо,Грухащо- без носовката), Вренвос (Вревос,Вревин= Говорене,Вревене т.е. Бръбене,Бръборене).16. Сиринкс (вид флейта)= Сиринч (Свиринч,Свирич,Свирач,Свирящ,Свирещ)- "индоевропейска" (Българска) дума!17. Форминкс (вид струнен инструмент)= Формищ (без носовката), Торжищ (Сторжищ,Сторжещ,Стържещ), Стурнич (Струнич,Струнен), Фирнич (Сфирнич,Свирнич), т.е. Свиркич (Свиркач).18. Памако (лекарство)= Помага (Понуда)!19. Мармар (мрамор)= Бербер (Белбел,т.е.- два пъти бел), Белкар (Белчар,Беличар).20. Пакана (вид меч)= Бацана (Боцана,Боцкана,Боцкане), Секана (Сечана,Секача), Бучана (Бучеща,Забучваща), Закана (за опасност), Посяна (Посяка,Посека) и пр.- виж и японската заемка Катана (Сечана,Секана,Секача).21. Карава (дума с неясен превод)= Карова (Крава).22. Киритя (дума с неясен превод)= Коратя (Хоратя,говоря), Киризя (стоя и гледам безцелно).23. Ипинама (дума с неясен превод)= Опиняме (опъваме,опъване)- Български език!24. Минос (минойско царско име)= Мануш (Българско лично име!).25. Ахул (жълъд)= Атул (Жатул,Жътул), Ахур (Жатур,Жътар,т.е. Жълтар)- виж и името Жито (Жъто,Жълто).26. Стафиле,Стафире (грозд,стафида)= Щафире (Чофаре= Хапаре: нещо за ядене), Шушиле (Сушиле,Сушаре= Сушено)- виж Стафида (Шушика,Сушика,Сушица) и Грозде (Хрупче,Хранче),макар че то носи и значението Граске (Храске,Храсти,Храстъ).27. Кантос (крайчец на окото)= Кънтос (Кънтот,Кътът: без носовката),ще рече Кът (Кътче) от окото.28. Фаланкс,Фаранкс (тегел)= Фаранч (Варанч,Варач- без носовката,ще рече: В който вариш)!29. Мару,Малу (вълна)= Валу (Вало,Валмо,Вълъ,Вълнъ), Бялу: виж и шумерското Барлу (Балу- хубава вълна),ще рече Бяло.30. Парнас,Палнас (име на планина)= Палнин (Планин), Горнас (Горна), Бялнас (Белнат,Белеещ се от снегове), Парнак (Търнак,Трънак- обрасла с тръни планина), и т.н.31. Халикарнас (име на град)= Доле Карнас (Долни Карнак,Долни Гардак~ Долен град), Бали Гарнас (Бялигардас,Бялиградас)= Белиград.32. Поникийо,Помикийо (багрен,обагрен,оцветен)= Помицино (Помацано,Помазано,Намазано), Пописано (Изписано), Бодисано (Боядисано)- виж и думата Вапцано (Матцано,Мацкано= Мацано,Мазано).33. Куро,Куло (цяло,всичко)= Кело (Цело,Цяло), Цуло (Цяло,Цело)- виж и "немската" дума Але (всичко),буквално означаваща Цяле (Цяло,Цялъ),като в нея е пропусната първата съгласна.33. Кафтор,Каптар (самоназвания на минойците)= Кащар (Хора строящи къщи), Катар (прадеди на Катарите), Кукер (Изпълняващи кукерски ритуали), Качор (Кучар~ Кучи Българ), Гетар (гетско племе,живяло на Крит преди колонизирането му от гърците), Кичар (Хора с кичета,т.е. с кики или чембаси), Киндар (Кидар= Чдар Българ,Кидарити), Кавкар (роднини на Кавказците), Кистар (Чистар: Чистите,Белите), Канзар (Князар- Хора от Царското ни племе) и т.н.!34. Кефти (Кефтиу- друго древно название на минойците)= Кисти (Чисти,Бели), Кавки (Кавки-Аси,Кавкази: название на народа,дал името си на планината Кавказ??!!), Канзи (Кнази,Княжи), Касти (Народът,разделил обществото си на части сиреч касти), и т.н.Забелязани особености на минойския език:1. Наставка -ул: всъщност това е добре познатата наставка -ар,видоизменена чрез прехода Р-Л и чрез съответна промяна на съпътстващия гласен звук,която в Българския език е обогатена до следните разновидности (примерите са подбрани между множестволични имена и думи с древен произход):а) -ал: Чукал (фам.Чукалови),Чакал,Превал,Парцал,Кокал,Кавал,Гуцал,Скъсал,Скитал,Смотал и т.н.б) -ар: Мливар,Кожар,Козар,Дървар,Пърнар,Гайдар,Чинар,Чукар,Щапар,Чавдар и пр.в) -ел: Котел,Петел,Пергел,Завел,Превел,Стубел,Весел,Хмел.г) -ер: Далавер (Далаверъ,Далавера),Потер (Потера,Потеря),Девер,Тертер,Теример и пр.д) -ил: Стъпил,Спасил,Ходил,Бодил,Войсил,Момчил,Васил,Вокил,Пестил.е) -ир: Маламир,Владимир,Казимир,Станимир,Хунмир,Пумир,Мир,Пир.ж) -ол: Дол,Нягол,Пижол,Первол,Битол (Бихор= Манастир),Стол,Ствол,Хохол (Гогол),Сокол и т.н.з) -ор: Майстор,Понор,Мотор,Явор,Бор,Коптор,Чвор.и) -ул: Секул,Видул,Янкул,Небул,Станкул,Татул,Мечкул,Мушмул,Чул,Пашкул,Пискюл (=Пискьул).й) -ур: Кутригур,Оногур,Кичур,Чучур,Баламур (Баламурник= Баламурчик),Магур (Магура,Магуръ),Масур,Миджур.к) -ъл: Пъкъл,Ъгъл,Мисъл,Обрасъл,Отрасъл,Донесъл.л) -ър: Сатър,Катър,Петър,Чакър,Хитър,Модър,Бистър и т.н.2. Наставка -сс (~ -з,-ц): в днешния Български се среща в повече разновидности като -с,-з,-ш,-ц и пр.: виж думите Запис,Борис,Мирис,Волос,Канас (Къняз,Княз),Мариз,Филиз,Порез,Пораз (Поразия),Праз,Мраз (Мароз),Калеш,Малеш,Колош,Карпош,Колуш,Паруш,Мануш,Катанец,Зърнастец,Бобец,Пряпорец,Врабец и т.н.3. Наставка -нт: всъщност това си е чиста наставка -т,към която е добавена носовка. В южни диалекти на Българския език (както и в някои северни) се срещат думи като Пънт (Път= Ход),Пент (Пет),Кинт (Кинти= Кинги т.е. Книги,Книжни пари),Ант (Анти),Гант (Ганти- едно от племената на Венетите т.е. Ванадите или Ванандите),Цинт (Цит= Чат,Чаткащ),Бунт (Бут= Бутане,Разбутване),Винт (Вит,Завит) и пр.4. Наставка -ан: в днешния Български език я има в повече разновидности като -ан,-ен,-ин,-он,-ун,-ън и пр.: виж примери като Първан,Божан,Горан,Капан,Стопан,Тъпан,Потуран,Шаран,Сивен,Камен,Пламен,Степен,Силен,Земен,Касапин,Воин,Калин,Пелин,Перин,Трон,Пирон,Слон,Заслон,Перун,Валун,Солун,Гръм,Крън,Пън,Трън и пр.4А. Производни на наставката -ан,напр. наставките -ам,-ак,-ек,-ик,-ок,-ък,-як и пр.: напр. Кардам,Фъскам,Пращам,Одам (Ходим),Сърбам,Стоям (Стоим,Заставам),Дарак,Дурак (=Щурак),Котак,Мустак,Бързак,Божек,Алцек,Олек (Олег= Велик,Велико),Радик,Магик,Каик (вид лодка),Кибик,Камик,Мачок,Мечок,Мишок,Паток,Камък,Пламък,Беляк,Люляк и пр. В по-късните наследници на минойския език тази наставка често звучи като -ач,-оч,-ич (с носовка -анч,-онч,-инч и техни варианти като -ац,-ец,-иц и пр.).5. Повторение на срички в корена: в Българския език се среща в много стари примери като Мама,Баба,Деде,Тата,Кака,Чичи,Мермер,Бебе,Гага и пр.6. В минойския език не са се различавали Р и Л. В Българския език има следи от същото явление: Дар= Дал,Целене (Целебен,Изцеление)= Церене (Изцеряване),Грънци= Глинци,Глигор= Григор,Коло= Хоро,Бургари= Булгари,Върми дъжд= Вални дъжд,Пируване= Поливане и т.н. Запазени са и думи,съдържащи тези два звука един до друг като Гърло,Търла,Зурла,Мърльо,Ярлово,Хвърляне (= Хвъргане),Пърлене,Чорлав,Кирлив,Върло и т.н.7. Звукове,средни между Б,П и Ф: в Българския явно има остатъци от същото явление,като вземем предвид примерите Брашно-Прашно,Барис-Парис,Фъфлене-Бъбрене,Поркане-Фиркане,а в по-стари времена: Пелгари-Белгари,Бугури-Пугури,Перси-Фарси,Болг-Фолк,Бриги-Фриги и т.н.8. Звукове,средни между К и П: у нас това е засвидетелствано с примерите Къркане-Поркане,Капище-Папище (Попище- място с попове,попски дом),Палач-Калач (Коляч),Клечка-Плечка (Пръчка: с прех. Р-Л),Кика (Кича,Киче)-Кипа (Капа) и пр. Имаме и много думи,в които тези два звука са комбинирани и вървят неразделно: Шапка,Топка,Капка,Чупка,Сопка,Копка,Хапка,Шипка и т.н.9. Звукове,средни между К и Г: при нас е същото в примери като Кичка-Гичка,Коце-Гоце,Кина-Гина,Къде-Где (Гъде),Кълчене-Гърчене (с прех. Р-Л),Куна-Гуна,Макар-Мигар,а в по-стари времена Македони-Мигдони(Магедони),Гути-Кути и т.н.10. Звукове,средни между Д и Л (респективно Р): при нас това също е засвидетелствано- дори има съчетания (комбинации) между двата звука в думи и названия,останали явно от непълното разпадане на предшестващия ги по-древен звук,подчиняващ се на същото правило:а) прех. Л-Д (Д-Л): Челяк (Челяд)-Чедяк (Чедо,Чеда),Личо (Личеви)-Дичо (Дичеви),Леко (Лекови)-Деко (Декови),Дъно-Лоно,Лула-Дула (Дуло,Цев),а в Трак.език: Далеме= Дадеме (Йадеме,Храниме се).б) съчетания ДЛ или ЛД: Молдова,Длето,Свредло,Седло,Предлага,Подлога (Подлега,Полега= Легало),Радлово и пр.в) съчетания ДР или РД: Дрипа,Дроб,Другар,Драган,Урда,Арда,Мърдане,Морда,Гърда,Чардак,Вардар и т.н.11. Някои особени глаголни окончания:а) -си,-се: у нас ги има в примери като Кажи си,Ходи си (Оди си),Легни си,Махни се (Мани се),Мръдни се,Постави се,Врати се (Върни се) и др.,а в минойския- в думи като Дидикасе (Дюдюка се),Кириси (Кара се,Караше,Кореше) и пр.б) -ти,-тя: в Българския е застъпено същото- виж думи като Шетати,Везати,Воевати,Хоратя,Клатя,Къртя,Млатя и пр.,а в минойския- в думи като Дидикати (Дюдюкати),Киритя (Коратя,Хоратя) и пр.12. Именни окончания -сара,-мана и -йе,с каквито е добре наситен Българският език- виж следните примери:а) -сара (респективно -саръ,-зара): Косара,Бесара (Бесаръ),Светозара,Светозаръ (Светозар),Лъчезара,Лъчезаръ (Лъчезар),Велизара,Велизаръ (Велизар),Асара (топоним,сиреч древно-Българскоиме на местност,което в Персия звучи като Хисара,но се тълкува като Касара,което означава Кащара [Къщара]: виж и "романското" Каса [Каза] със значение "Каща","Къща","Кътъ"= Кътче,Закътано място,но също и "Кат"= пласт,ниво,етаж: виж израза "Три ката").б) -мана (респективно -мена,-манъ,-монъ,-минъ): Димана,Кумана,Камена,Стамена,Шишманъ,Големанъ,Шуманъ (виж фам. Шуманови),Сермонъ,Селиминъ,Калиманъ и пр.в) -йе: в днешния Български са запазени почти аналогични форми,завършващи на -йо (-ьо) или на -йа (-я) като Найо,Бойо,Койо,Райо,Войо,Пейо,Стойо,Станьо,Ганьо,Ваньо,Доя,Рая,Таня,Ваня и т.н. Значи се касае или за неправилен прочит на окончанията -йо (-ьо) и йа (я) като -йе,или за промяна на звука "Е" в "О" (респ. в "А"),настъпила през близо 3500-те години развитие на тези именни форми.13. Наличие на голям брой думи,завършващи на отворени срички,както ина малък брой думи,окончаващи на затворени срички. Същото е било в древния Български език: огромен брой думи са завършвали на отворени срички (сиреч на гласен звук)- напр. Богъ,добъръ,малъкъ,сърдце,полетъ,мракъ,градъ,търговецъ,лодкаръ,козелъ,бухалъ и т.н. Това е било така,понеже на отворени сричкинякога са окончавали не само онези думи,които днесзавършват на гласен звук,но и подавляващ процент от думите,които днес окончават на съгласен звук,в края на които,за отбелязване на тази архаична особеност,е бил изписван звукът Ъ (Ер голям),макар и в течение на хилядолетията той да е изгубил своята звукова стойност,поради което през ХIХ-ХХ век вече не се е произнасял. Завършващите на затворена сричка думи са били нищожно малко на фона на останалите и до 1944-45 г. те неслучайно са били изписвани по-различно от останалите: пъть,лъсть,честь,любовь,мъсть,пасть,плъть,власть,къть,царь,цель,светлость,храбрость,пость,сънь,младежь и пр.От това проучване става ясно,че ако се потрудим по-упорито,вероятно ще намерим точните Български съответствия на почтивсички минойски думи и термини,но на първо време дори това е достатъчно за да разберем, че "Минойците" несъмнено са били част от многото древни Барбарски (Баргарски,Бургарски) племена,населявали Балканите и Мала Азия далеч преди гръцките колонизатори да се заемат с тяхното асимилиране и прогонване от земите им в днешна Елада. А "Линеарите" така и не са разчетени докрай,понеже западните учени продължават да пренебрегват наличието в тях на особени звуци като Ж,Ч,Ш,Щ,Ъ,Ю,Я,ДЖ и ДЗ и предпочитат да си затворят очите за тях,за да не дразнят своите интимни приятели от Гърция,макар тези последните така катастрофално да им се отблагодариха,че повлякоха цяла Европакъм пропастта на тоталния фалит! Но да признаят "официалните" учени,че в Линеар "А" и "В" е имало такива негръцки звуци би значело склерозиралите им и задръстени от двувековните конвенционални догми и табута мозъци изведнъж да се прояснят и да приемат еретичната за тях революционна мисъл,че Българите а не гърците са първосъздатели на Европейската цивилизация,с което ще секне финансирането им от гръцките лобита в САЩ и Западна Европа! А тези лобита са много по-богати от нашите,понеже ненаказания крадец винаги е по-богат от неовъзмездените си жертви. Най-новите проучвания и изследвания обаче все повече налагат становището,че минойците и микенците са употребявали характерни за късната Бронзова епоха диалекти на Архаичния Български Праезик (АБП),като микенците са ползвали и някакъв местен Пелазгийски акцент,заради чиято специфика се е създало впечатлението за частична прилика с по-късния гръцки език. Част от "минойците" пък е ползвала друг,вероятно по-стар диалектен вариант на АБП (например: архаична разновидност на служебния професионален таен език,създаден на Балканите от Царското племе на Българите и пренесен по-късно от него в някои райони на Памир,Тарим и Хиндукуш). И наистина,езиковите и писмените данни говорят,че минойския Крит е бил населяван от две основни племена: Пелазги и Кафтари. Според същите тези данни едните ще да са били предимно руси и синеоки (от Понтийски тип),а другите- предимно тъмнокоси и тъмнооки (от Кавказки тип). В заключение трябва да добавим,че езиците и писменостите на древните микенци и минойци ще бъдат окончателно разгадани и разчетени едва тогава,когато скриптографите започнат да ползват Архаичния Български Праезик (АБП) като първооснова за своите проучвания.Минойците са народ от Бронзовата епоха, който на остров Крит успява да създаде велика култура. Тяхната култура се счита за „първата европейска цивилизация”. Въпреки, че остров Крит е заселен още през 7000 г. пр. Хр., най-голямо величие той достига с минойците в периода 2700-1500 г. пр. Хр. Името „минойци” произлиза от митичния им цар Минос, който според легендата взимал тежък данък от своите поданици- 7 момчета и девойки, които затварял в „лабиринта” (взаимстван от египтяните), където минотавъра (полу-човек, полу-бик) ги изяждал. Минойците не създали обединена държава на острова, а множество градове-държави, които съжителствали мирно. Столица на минойската култура бил великолепния град Кносос, който и до днес изумлява с прекрасните си дворци. Те са толкова прекрасни, че са дали повод на някои фантасти да свържат минойците с изчезналата цивилизация на Атлантида. Кносос притежавал първите в света павирани улици. В религиозно отношение за минойците най-важен бил култът към богинята-майка, т.е. към плодородието.Към 5000 г. пр. Хр. остров Крит става първото място в Европа, където се разпространява земеделието. Минойците били отлични мореплаватели и търговци, като владеели множество острови в Егейския басейн. Търгували най-вече с Египет и Близкия изток. Подобно на много други цивилизации залезът на минойците е свързан с природен катаклизъм. Към 1450 г. пр. Хр. на остров Тера (днес Санторини) избухнал мощен вулкан. Най-напред това произвело опустошително цунами (стигнало дори до египетското крайбрежие), което потопило доста от крайбрежните градове. След това облаците от газ и прах запрашили атмосферата около острова и причили масово загиване на посевите. Настъпил ужасен глад. Започнали кръвопролитни граждански войни, а храмовете на боговете били унищожени. От този катаклизъм най-добре се възползвали микенските гърци, които много бързо установили контрол над острова. С минойската цивилизация било свършено. Минойците били забравени за хилядолетия, докато английския учен сър Артър Еванс не открива през 1900 г. останките на град Кносос.Остров Крит е бил населен в по-ранни времена от неолитен народ, от който за съжаление няма останали физически следи. Металната ера е въведена от имигранти от две посоки - от египетската делта, по времето когато Менес разширява властта си на север, и от континенталната част на Азия вероятно от Палестина. Критския начин на металообработване е по-скоро азиатски, отколкото египетски . Въпреки, че неолитни останки отсъстват, минойската епоха е представена от сто и повече черепи, от по-малък брой на дългите кости, както и от значителни скулптури и изображения. Критските черепи, открити на различни места по острова принадлежат към един тип, това е малък средиземноморски тип със среден черепен индекс около 72. Meтрично те биха могли да се впишат перфектно в египетските колекции от прединастическата империя. Като цяло, тези критски черепи са малко по-малки, по-къси и по-малко лепторине в сравнение с по-голямата част от египетската серия. Средният тип е някъде между дунавските, кападокийските и египетските форми. Средният ръст варира от 156 до 162 см. Следователно критяните са по-ниски от египтяните. Структурата на тялото на критяните е добре известна от стенописната живопис и скулптурите; местният идеал за красота е малка талия и жилава, енергична мускулатура, която се появява постоянно в минойското изкуство, и трябва да отговаря до голяма степен на реалността.Цветът на косата и очите на минойците е бил тъмен, но в късната минойска епоха, блондизмът е бил познат, но не и характерен. Цветът на кожата представен от минойските художници е бил тъмен за мъжете и бял за жените. Лицевите характеристики на минойците били чисто средиземноморски: прав или изпъкнал нос, с висок корен, плосък профил на челото, както и тясна долна челюст. Формата на косата е вълниста или леко къдрава, а брадата е била оскъдна. От вариантите на расов тип, който може да показва алпийски елементи, подобен на този в Гърция ,се вижда широка форма на главата и от време на време чип нос. Въпреки че физическия тип на критиняните се е променил до известна степен от падането на властта на минойската цивилизация, характеристиките на щастливи и атлетични хора, показани на фреските в Kносос, все още са ни познати, защото те отразяват общото наследство на Средиземноморската раса и по други места. Повечето от ранно минойски черепи принадлежат към средиземноморския тип, , което показва смесването между обичайните типове от Неолита с елементи от Близкия изток. В някои градове, като в Хагиос Николас и Патема населението е изключително от Средиземноморска раса. В други градове, се появяват няколко брахикефални примера, които очевидно принадлежат към същия тип открит и в Кипър. В по-късно минойския период броя на брахикефалите се увеличава, но никога не съставлява повече от 1/6 от населението. Тъй като 70 на сто от населението на Кипър може да принадлежали към този тип, критиняните трябва да са се опазили от значително смесване с източните култури. По времето на нашествието на дорийците, както и днес, критиняните са все още преобладаващо средиземноморци. Към края на ранния минойски период, малко преди 2100 г. пр. Хр, силно цикладско влияние нахлува в Крит, и това е характерно за някои късно и средно минойски черепи с необичаен размер и мегалитна конформация, която може да е следствие от това движение. В момента населението на Крит принадлежи до голяма степен към високия средиземноморски тип, който може частично да е възникнал преди пристигането на дорийците.
  • Girit Uygarlığı ya da Minos Uygarlığı, Tunç Çağı'nda bugün Yunanistan'a bağlı olan, Ege Denizi içindeki Girit Adası'nda, MÖ yaklaşık 3500'lerde doğmuş bir uygarlıktır. Minos Uygarlığı, MÖ 2700 ile MÖ 1450 yılları arasında en parlak dönemlerini yaşadı ve yavaş yavaş eski gücünü yitirmesinin ardından Girit üzerinde Miken kültürü baskınlaşmaya başladı.Girit Uygarlığı'nın tüm dünyada yaygın olarak kullanılan bir adı olan Minos terimi, ülkenin mitolojik kralı Minos'tan esinlenerek İngiliz arkeologlar tarafından türetilmiş ve daha sonra köklü bir biçimde yerleşmiştir. Ancak Giritlilerin bu dönemde kendilerini ne olarak adlandırdıkları bilinmemektedir. Eski Mısır kaynaklarında Keftiu, Sami dillerindeki Kaftar ve Suriye'deki Mari kentinde bulunan yazıtlarda Kaptara olarak geçen bir yer adının Girit Adası'na ait olduğunu sanılmaktadır. Girit Uygarlığı'nın dağılmasından sonra ortaya çıkan Odysseia destanında Homeros, Girit'in yerlilerini Eteokritiki (Yunanca: Ετεοκρητική, Gerçek Giritliler) olarak adlandırmıştır. Bunların, Girit Uygarlığı'nın yıkılması ile Miken Uygarlığı'nın oluşması arasındaki süreçte, önceden adada yaşayan Giritlilerin torunları olduğu sanılmaktadır.Girit sarayları adadaki arkeolojik kazı çalışmaları sonucu ortaya çıkarılmış en önemli en bilinen yapı türleridir. Bu saraylar, arkeologlar tarafından gün yüzüne çıkarılan pek çok belgenin söylediklerine göre yönetim işlerinin hâlledildiği noktalardı. Bugüne dek adada bulunan ve toprak altından çıkartılan her bir sarayın kendine özel bir özelliği vardır ve hiçbiri birbirine benzememektedir. Ancak kendilerini diğer yapılardan ayıran ortak özelliklere de sahiplerdir. Her bir saray, iç ve dış merdivenler ile ulaşılabilecek çokkatlı yapılardır. Sarayları oluşturan ögeler arasında kuyular, çok büyük kolonlar, depo ve kilerler ile geniş avlular da vardır.
  • Zibilizazio minoikoa Brontze Aroko kultura aurre-helenistiko bat da, Kretan (Grezia) K.a. 3000 eta 1200 urteen artean garatua. Izen hau, bere aurkitzaileak, Sir Arthur Evansek, Knososeko jauregia (kultura honen adierazgarriena) Minos eta Minotauroaren kondairarekin lotu zuelako du.Kretako lehenengo jauregi handiak Knossosen, Feston, Malian eta Zakron eraiki zirenean, iritsi zuen zibilizazio minoikoak goraldia (K.a. 1900). Aginpidezko gune horiek are luxu handiagoz berreraiki zituzten K.a. 1700 urtean, Egeo inguru hartan nagusi zen zibilizazio indartsu eta antolatu haren agerpide gisa.Ezer gutxi dakigu zibilizazio haren gobernuaz eta administrazioaz, oharrak idazteko erabiltzen zuten Lineal B idazkera ez baita oraindik deskodetzerik izan. Baina greziar mitoak antolamendu aurreratu baten oihartzuna jasotzen du, eta haien errege eponimoa, Minos, infernuetako Epailetzat zeukan.
  • Nach dem mythischen König Minos wird die bronzezeitliche Kultur Kretas als minoisch, kretisch-minoisch oder kretominoisch bezeichnet. Die etwa gleichzeitige Kultur des griechischen Festlandes wird als Helladische Kultur bezeichnet. Die minoische Kultur ist die früheste Hochkultur Europas. Ihre älteste Phase, Frühminoisch I verläuft parallel zur ersten bis vierten Dynastie Ägyptens.Der Begriff „minoisch“ wurde 1883 von Arthur Milchhoefer verwendet und durch Sir Arthur Evans, der seit 1899 Grabungen auf Kreta durchführte, bekannt. Ob Minos dabei ein Name oder wie Pharao ein Titel war, ist allerdings offen.
  • A Civilização Minoica surgiu durante a Idade do Bronze Grega em Creta, a maior ilha do Mar Egeu, e floresceu aproximadamente entre os séculos XXX e XV a.C. Foi redescoberta no começo do século XX durante as expedições arqueológicas do britânico Arthur Evans. O historiador Will Durant refere-se à civilização como "o primeiro elo da cadeia europeia". Os primeiros habitantes de Creta remontam a pelo menos 128 000 a.C., durante o Paleolítico Médio. No entanto, os primeiros sinais de práticas agrícolas não surgiram antes de 5 000 a.C., caracterizando então o começo da civilização. Com a introdução do cobre em torno de 2 700 a.C. foi possível o início da manufatura de bronze. A partir deste marco a civilização desenvolveu-se gradativamente pelos séculos seguintes, irradiando sua cultura para boa parte dos povos do Mediterrâneo Oriental. Sua história apresentou períodos de conturbação interna, possivelmente causados por desastres naturais, que culminaram na destruição da maior parte de seus centros urbanos. Por volta de 1 400 a.C., enfraquecidos internamente, os minoicos foram totalmente assimilados pelos habitantes do continente grego, os micênicos, que repovoaram alguns dos principais assentamentos na ilha e fizeram com que esta prosperasse por mais alguns séculos.Com uma economia baseada principalmente no comércio externo, a Civilização Minoica moldou todos os aspectos que a caracterizam de modo a atender a demanda do mercado externo. Por Creta ser pobre em jazidas principalmente de metais, os minoicos produziram excedentes agrícolas e de produtos manufaturados que venderam para obter metais do Chipre, Egito e Cíclades. Para facilitar tais trocas comerciais os minoicos desenvolveram um completo sistema de pesos e medidas que utilizava lingotes de cobre e discos de ouro e prata com pesos pré-determinados. A arte minoica foi extremamente fértil e engloba elementos adquiridos com os contatos com povos estrangeiros, assim como elementos autóctones. Havia produções utilizando barro (cerâmica), pedras semi-preciosas (arte lítica) e metais. Em todos os casos os artefatos produzidos apresentam gradativa evolução a medida que a civilização ia especializando-se. Os motivos artísticos incorporados nestas produções, assim como nos afrescos, em suma valorizam cenas que representem a natureza e/ou elementos da mesma (animais, plantas), procissões e/ou rituais religiosos, seres mitológicos, etc. A religião minoica era matriarcal. Diferente dos micênicos, os minoicos tinham santuários em locais naturais (fontes, cavernas, elevações) ou nos palácios onde havia diversos espaços dedicados a práticas cultuais. Os minoicos desenvolveram inicialmente um sistema de escrita hieroglífico, possivelmente originado dos hieróglifos egípcios, que evoluiu para a escrita Linear A, que por sua vez evoluiu para a Linear B, que foi incorporada pelos micênicos para escrever sua forma arcaica de grego.
  • Civiltà minoica è il nome dato alla cultura cretese dell'età del bronzo, fiorita approssimativamente dal 2700 al 1450 a.C. (successivamente, la cultura micenea greca divenne dominante nei siti minoici dell'isola di Creta). Essa fu riscoperta tra il 1900 e il 1905, principalmente attraverso il lavoro dell'archeologo britannico Arthur Evans. La Creta minoica prese il suo posto storico, come disse Will Durant nel 1939, come "il primo collegamento nella catena europea". La vantaggiosa posizione geografica dell'isola favorì il sorgere della prima civiltà mediterranea e di un fiorente impero marittimo che dal Mare Egeo controllava una rete commerciale che raggiungeva l'Egitto, la Siria, le regioni a nord del Mar Nero e l'Occidente tanto da esercitare una vera e propria talassocrazia.
  • La cultura minoica es aquella de la edad del cobre y del bronce, aparecida en la isla de Creta entre los años 3000 y 1400 a. C. Se acostumbra usar como sinónimos de cultura minoica: cultura prehelénica, cultura egea, cretense o minoana (por Minos). Su nombre es producto de que su descubridor, el británico Sir Arthur Evans relacionara el palacio de Cnosos, el más representativo de la cultura, con el palacio del rey Minos y la leyenda del Minotauro. Will Durant se refirió a este periodo como «el primer eslabón en la cadena europea»No se tiene noticia del gentilicio con el cual se denominaban los minoicos a sí mismos. Se ha afirmado que el nombre de lugar egipcio 'Keftiu' (*Káftiu kftiw) y el semítico 'Kaftor' o 'Caphtor' y 'Kaptara' que se encuentran en los archivos de Mari se refieren a la isla de Creta; «sin embargo, algunos hechos conocidos sobre Caphtor/Keftiu pueden ser identificados con Creta sólo con mucha dificultad», observa John Strange.En la Odisea, compuesta varios cientos de años después de la destrucción de la civilización minoica, Homero menciona entre los habitantes de Creta a los eteocretenses (verdaderos cretenses), quienes tal vez podrían ser los descendientes de los minoicos.
  • The Minoan civilization was an Aegean Bronze Age civilization that arose on the island of Crete and flourished from approximately the 27th century BC to the 15th century BC. It was rediscovered at the beginning of the 20th century through the work of British archaeologist Arthur Evans. Will Durant referred to it as "the first link in the European chain."The early inhabitants of Crete settled as early as 128,000 BC, during the Middle Paleolithic age. It was not until 5000 BC that the first signs of advanced agriculture appeared, marking the beginning of civilization. The Minoan culture was established by the 27th century BC.
  • De Minoïsche beschaving is een neolithische en bronstijdbeschaving van voor het Oude Griekenland, die zich tussen ongeveer 3500 en 1375 v.Chr. vanuit Kreta over het hele oostelijke Middellandse Zeebekken uitbreidde en daar floreerde. De Minoïsche beschaving was vrijwel gelijktijdig en gelijkwaardig aan andere grote beschavingen van die omvang: die van de megalithische cultuur op Malta, die van Anatolië, Kanaän, het Oude Egypte, Mesopotamië, en helemaal in het oosten die van de Indusvallei.
  • La civilització minoica va ser una cultura prehel·lenística de l'edat de bronze, desenvolupada a l'illa de Creta entre els anys 3000 i 1200 aC. El seu nom és producte del seu descobridor Sir Arthur Evans, que va relacionar el Palau de Cnossos, el més representatiu de la cultura, amb el palau del rei Minos i la llegenda del minotaure.
  • Минойская цивилизация — относящаяся к эгейской цивилизации бронзового века острова Крит (2700—1400 гг. до н. э.). Основными очагами культуры и цивилизации были так называемые дворцы — сложные экономико-политические комплексы, крупнейшие из которых существовали в Кноссе, Фесте, Закросе и Тилиссе.Культура названа в честь мифического царя Крита Миноса — владельца лабиринта, построенного, по легенде, Дедалом.Минойцы вели активную морскую торговлю (остров располагался на пересечении главных морских торговых путей), занимались пиратством, поддерживали дружественные отношения с Древним Египтом. Ни один из дворцов не имел укреплений: очевидно, жители острова чувствовали себя в полной безопасности.В среднеминойский период влияние культуры распространилось на материковую Грецию, и в этот же период кикладская культура была ассимилирована минойцами. Вторжение на Крит греков-ахейцев привело не к упадку культуры, а к новому этапу в её развитии — возникновению смешанной микенской культуры, влияние которой распространялось на материковую Грецию, Крит, острова Эгейского моря и ряд территорий восточного Средиземноморья. Коренные критяне продолжали играть, по крайней мере, важную культурную роль в микенской Греции. После дорийского вторжения минойская культура полностью исчезла, а коренное население Крита было ассимилировано греками не позднее IV-III вв. до н. э.
  • Peradaban Minoa adalah sebuah peradaban di Kreta, sebuah pulau dekat daratan Yunani. Peradaban ini dimulai pada Zaman Perunggu antara tahun 3000 dan 2700 SM, dan berlangsung sampai 1450 SM. Peradaban ini ditemukan kembali pada awal abad ke-20 oleh seorang arkeolog Inggris Sir Arthur Evans. Peradaban ini disebut sebagai awal mata rantai peradaban Eropa." Pulau Kreta relah dihuni manusia sejak 7000 SM, pada zaman neolitikum. Akan tetapi baru menjelang 5000 SM bukti awal pertanian mulai muncul, hal ini menandai bermulanya peradaban ini.Peradaban Minoa terkenal dengan perdagangan lautnya dan kota-kotanya yang teratur. Orang-orang Minoa memiliki sistem pertanian yang mengutamakan zaitun dan anggur. Agama mereka lebih banyak memuja dewi. Peradaban Minoa digantikan oleh Peradaban Mikenai.
  • ミノア文明(ミノアぶんめい)は、エーゲ文明のうち、クレタ島で栄えた青銅器文明のことである。伝説上のミノス王にちなみ、ミノア文明ともよばれるが、クレタ文明と呼ばれる事もある。
  • Mínojská civilizace byla civilizace doby bronzové, která existovala na Krétě přibližně v období 2700 až 1450 př. n. l.. V době mezi lety 2000 - 1600 př. n. l. dosáhla největšího hospodářského a kulturního rozkvětu. Po roce 1450 př. n. l. došlo ke vpádu Achájů z řecké pevniny, kteří s sebou přinesli kulturu Mykénské civilizace a Mínojská civilizace tak zanikla.Původ krétského obyvatelstva a kultury, pojmenované archeologem Arthurem Evansem po bájném králi Mínoovi, je neznámý. Společnost byla centrálně řízena vládci sídlícími v nákladných palácích obklopených městy (např. Knóssos, Mallia, Faistos, Hagia Triada). Zde se shromažďovala a inventarizovala celá produkce z celého okolí a přerozdělovala se zpět obyvatelstvu. K tomu bylo z administrativních důvodů vyvinuto lineární písmo A, jehož jazyk je neznámý a nebylo nikdy rozluštěno. Jelikož Mínojci v době svého největšího rozkvětu ovládali hospodářsky i vojensky celé Středomoří, jejich paláce a města nebyla opevněna.V náboženství stál v popředí kult uctívání bohyně Matky Země. Z tohoto důvodu měly ženy vysokou společenskou vážnost. Obřady tvořily převážně kultovní tance pod širým nebem. Častým rituálem mladých mužů a dívek bylo přeskakování přes hřbet býka.Zánik způsobil vpád Achájů z pevninského Řecka. Roku 1425 př. n. l. byl zničen palác v Knóssu, pravděpodobně přírodní katastrofou. Později byly zničeny i ostatní velké paláce v Mallii a Faistu. Jako poslední zpustl palác Kató Zakros.
  • 미노스 문명(Minoan civilization, 기원전 3650~기원전 1170), 미노아 문명 또는 크레타 문명은 그리스의 크레타 섬에 있었던 그리스 청동기 시대의 고대 문명이다. 미노스 문명은 기원전 2700~1500년경 동안 번성했다. 그 후로는 미케네 문명이 크레타 섬의 미노스 문명의 영역을 지배하였다. 미노스 문명은 20세기 초에 영국 고고학자 아서 에반스의 발굴에 의해 재발견되었으며, 1939년 윌 듀런트는 미노스 문명을 "연속된 유럽의 첫 고리"라고 하였다.미노스인들이 자신들을 어떻게 칭했는지는 알려져 있지 않다. "미노스의"를 뜻하는 "미노안(Minoan)"이라는 낱말은 아서 에반스가 크레타 섬의 전설적인 왕의 이름인 미노스(Minos)에서 만들어낸 말이다. 미노스는 그리스 신화의 미로 이야기에 나오는 인물인데, 아서 에반스는 그 곳이 크노소스라고 비정했다. 혹자는 시리아 마리(Mari) 문서고에 나오는 고대 이집트의 지명 "케프티우"(Keftiu, *kaftāw)와 셈어 "카프토르"("Kaftor" 혹은 "Caphtor") 그리고 "카프타라"(Kaptara)가 크레테 섬을 이르는 말이라고 주장하기도 한다. 미노스 문명이 멸망한 지 수 백년 뒤에 나온 오디세이아에는 크레테 원주민을 "에테오크레테 사람"(Eteocretans, "진짜 크레테 사람")이라고 불렀는데, 이들이 아마도 미노스 인의 후손일 것이다.미노스 문명의 궁전들은 이 섬에서 발굴된 유적 중 가장 유명한 건물이다. 고고학자들이 발굴한 거대한 장서고를 통해 이 곳이 행정 기능을 담당하는 건물임을 알 수 있다. 발굴된 각 궁전은 제각각 차이가 있지만, 공통적으로 다른 건물들과 분리되어 있다. 궁전은 내외부 계단, 작은 우물, 육중한 기둥, 창고와 정원을 갖춘 다층 건물도 있다. 미노스 사람들은 미케네 그리스인들에게 큰 영향을 주었는데, 가령 초기 그리스의 문자인 선형 B 문자는 미노스 문명의 선형 A 문자를 받아들인 것이다.
dbpedia-owl:thumbnail
dbpedia-owl:wikiPageExternalLink
dbpedia-owl:wikiPageID
  • 37703 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageLength
  • 83733 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageOutDegree
  • 232 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageRevisionID
  • 110382065 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageWikiLink
prop-fr:commons
  • Category:Minoan civilization
prop-fr:commonsTitre
  • la civilisation minoenne
prop-fr:fr
  • Origan crétois
prop-fr:lang
  • en
prop-fr:texte
  • origan crétois
prop-fr:trad
  • Origanum dictamnus
prop-fr:wikiPageUsesTemplate
dcterms:subject
rdfs:comment
  • La civilisation minoenne s'est développée sur l'île de Crète et celle de Santorin au sud de la Grèce de 2700 à 1200 av. J.-C..Tirant sa dénomination moderne du nom du roi légendaire Minos, elle a été révélée par l'archéologue anglais Arthur John Evans au début du XXe siècle. On ignore par quel nom elle se désignait elle-même, mais les Égyptiens de l'Antiquité la dénommaient "Kaphti".↑ Hans-Erich Stier (dir.), « Westermann Grosser Atlas zur Weltgeschichte », 1985, ISBN 3-14-100919-8, p. 9.
  • A minószi civilizáció vagy krétai civilizáció egy bronzkori civilizáció volt, amely Kréta szigetén jött létre, és az i. e. 27. századtól az i. e. 15. századig virágzott.
  • De Minoïsche beschaving is een neolithische en bronstijdbeschaving van voor het Oude Griekenland, die zich tussen ongeveer 3500 en 1375 v.Chr. vanuit Kreta over het hele oostelijke Middellandse Zeebekken uitbreidde en daar floreerde. De Minoïsche beschaving was vrijwel gelijktijdig en gelijkwaardig aan andere grote beschavingen van die omvang: die van de megalithische cultuur op Malta, die van Anatolië, Kanaän, het Oude Egypte, Mesopotamië, en helemaal in het oosten die van de Indusvallei.
  • La civilització minoica va ser una cultura prehel·lenística de l'edat de bronze, desenvolupada a l'illa de Creta entre els anys 3000 i 1200 aC. El seu nom és producte del seu descobridor Sir Arthur Evans, que va relacionar el Palau de Cnossos, el més representatiu de la cultura, amb el palau del rei Minos i la llegenda del minotaure.
  • ミノア文明(ミノアぶんめい)は、エーゲ文明のうち、クレタ島で栄えた青銅器文明のことである。伝説上のミノス王にちなみ、ミノア文明ともよばれるが、クレタ文明と呼ばれる事もある。
  • Girit Uygarlığı ya da Minos Uygarlığı, Tunç Çağı'nda bugün Yunanistan'a bağlı olan, Ege Denizi içindeki Girit Adası'nda, MÖ yaklaşık 3500'lerde doğmuş bir uygarlıktır.
  • Nach dem mythischen König Minos wird die bronzezeitliche Kultur Kretas als minoisch, kretisch-minoisch oder kretominoisch bezeichnet. Die etwa gleichzeitige Kultur des griechischen Festlandes wird als Helladische Kultur bezeichnet. Die minoische Kultur ist die früheste Hochkultur Europas.
  • The Minoan civilization was an Aegean Bronze Age civilization that arose on the island of Crete and flourished from approximately the 27th century BC to the 15th century BC. It was rediscovered at the beginning of the 20th century through the work of British archaeologist Arthur Evans. Will Durant referred to it as "the first link in the European chain."The early inhabitants of Crete settled as early as 128,000 BC, during the Middle Paleolithic age.
  • Минойская цивилизация — относящаяся к эгейской цивилизации бронзового века острова Крит (2700—1400 гг. до н. э.).
  • Civiltà minoica è il nome dato alla cultura cretese dell'età del bronzo, fiorita approssimativamente dal 2700 al 1450 a.C. (successivamente, la cultura micenea greca divenne dominante nei siti minoici dell'isola di Creta). Essa fu riscoperta tra il 1900 e il 1905, principalmente attraverso il lavoro dell'archeologo britannico Arthur Evans. La Creta minoica prese il suo posto storico, come disse Will Durant nel 1939, come "il primo collegamento nella catena europea".
  • La cultura minoica es aquella de la edad del cobre y del bronce, aparecida en la isla de Creta entre los años 3000 y 1400 a. C. Se acostumbra usar como sinónimos de cultura minoica: cultura prehelénica, cultura egea, cretense o minoana (por Minos). Su nombre es producto de que su descubridor, el británico Sir Arthur Evans relacionara el palacio de Cnosos, el más representativo de la cultura, con el palacio del rey Minos y la leyenda del Minotauro.
  • Kultura minojska, kultura kreteńska – jedna z najstarszych cywilizacji epoki brązu w obszarze Morza Śródziemnego. Odkryta i poznana dokładniej dopiero na początku XX wieku dzięki pracom wykopaliskowym prowadzonym przez archeologa Arthura Evansa w Knossos. Zaczęła kształtować się około 3000 r. p.n.e. na wyspie Krecie, szczyt rozwoju osiągnęła w tzw. okresie młodszych pałaców (ok. 1675-1450 p.n.e.).
  • Peradaban Minoa adalah sebuah peradaban di Kreta, sebuah pulau dekat daratan Yunani. Peradaban ini dimulai pada Zaman Perunggu antara tahun 3000 dan 2700 SM, dan berlangsung sampai 1450 SM. Peradaban ini ditemukan kembali pada awal abad ke-20 oleh seorang arkeolog Inggris Sir Arthur Evans. Peradaban ini disebut sebagai awal mata rantai peradaban Eropa." Pulau Kreta relah dihuni manusia sejak 7000 SM, pada zaman neolitikum.
  • 미노스 문명(Minoan civilization, 기원전 3650~기원전 1170), 미노아 문명 또는 크레타 문명은 그리스의 크레타 섬에 있었던 그리스 청동기 시대의 고대 문명이다. 미노스 문명은 기원전 2700~1500년경 동안 번성했다. 그 후로는 미케네 문명이 크레타 섬의 미노스 문명의 영역을 지배하였다. 미노스 문명은 20세기 초에 영국 고고학자 아서 에반스의 발굴에 의해 재발견되었으며, 1939년 윌 듀런트는 미노스 문명을 "연속된 유럽의 첫 고리"라고 하였다.미노스인들이 자신들을 어떻게 칭했는지는 알려져 있지 않다. "미노스의"를 뜻하는 "미노안(Minoan)"이라는 낱말은 아서 에반스가 크레타 섬의 전설적인 왕의 이름인 미노스(Minos)에서 만들어낸 말이다. 미노스는 그리스 신화의 미로 이야기에 나오는 인물인데, 아서 에반스는 그 곳이 크노소스라고 비정했다.
  • Zibilizazio minoikoa Brontze Aroko kultura aurre-helenistiko bat da, Kretan (Grezia) K.a. 3000 eta 1200 urteen artean garatua. Izen hau, bere aurkitzaileak, Sir Arthur Evansek, Knososeko jauregia (kultura honen adierazgarriena) Minos eta Minotauroaren kondairarekin lotu zuelako du.Kretako lehenengo jauregi handiak Knossosen, Feston, Malian eta Zakron eraiki zirenean, iritsi zuen zibilizazio minoikoak goraldia (K.a. 1900). Aginpidezko gune horiek are luxu handiagoz berreraiki zituzten K.a.
  • Mínojská civilizace byla civilizace doby bronzové, která existovala na Krétě přibližně v období 2700 až 1450 př. n. l.. V době mezi lety 2000 - 1600 př. n. l. dosáhla největšího hospodářského a kulturního rozkvětu. Po roce 1450 př. n. l. došlo ke vpádu Achájů z řecké pevniny, kteří s sebou přinesli kulturu Mykénské civilizace a Mínojská civilizace tak zanikla.Původ krétského obyvatelstva a kultury, pojmenované archeologem Arthurem Evansem po bájném králi Mínoovi, je neznámý.
  • A Civilização Minoica surgiu durante a Idade do Bronze Grega em Creta, a maior ilha do Mar Egeu, e floresceu aproximadamente entre os séculos XXX e XV a.C. Foi redescoberta no começo do século XX durante as expedições arqueológicas do britânico Arthur Evans. O historiador Will Durant refere-se à civilização como "o primeiro elo da cadeia europeia". Os primeiros habitantes de Creta remontam a pelo menos 128 000 a.C., durante o Paleolítico Médio.
  • Минойската цивилизация (или Критско-минойската цивилизация) е древна култура, зародила се на остров Крит около 3000 г. пр.н.е.Наричана най-значимото огнище на старинната егейска цивилизация. Открита от Артър Евънс в началото на 20 век. Значими нейни центрове били градовете Кносос, Фестос, Малиа и Закро. Според елинската митология тук е бил роден гръмовержецът Зевс и тук е управлявал легендарният цар Минос. Евънс разкопал двореца в Кносос.
rdfs:label
  • Civilisation minoenne
  • Civilització minoica
  • Civilización minoica
  • Civilização Minoica
  • Civiltà minoica
  • Girit Uygarlığı
  • Kultura minojska
  • Minoan civilization
  • Minoische Kultur
  • Minoïsche beschaving
  • Minószi civilizáció
  • Mínojská civilizace
  • Peradaban Minoa
  • Zibilizazio minoiko
  • Минойска цивилизация
  • Минойская цивилизация
  • ミノア文明
  • 미노스 문명
owl:sameAs
http://www.w3.org/ns/prov#wasDerivedFrom
foaf:depiction
foaf:isPrimaryTopicOf
is dbpedia-owl:region of
is dbpedia-owl:wikiPageRedirects of
is dbpedia-owl:wikiPageWikiLink of
is prop-fr:culture of
is prop-fr:pays of
is prop-fr:pays1NomSubdivision of
is foaf:primaryTopic of