Beniamino Gigli est un ténor italien né le 20 mars 1890 à Recanati, dans la province de Macerata dans les Marches et mort le 30 novembre 1957 à Rome.

PropertyValue
dbpedia-owl:abstract
  • Beniamino Gigli est un ténor italien né le 20 mars 1890 à Recanati, dans la province de Macerata dans les Marches et mort le 30 novembre 1957 à Rome.
  • Beniamino Gigli (20 de Março de 1890 - 30 Novembro de 1957) foi um tenor italiano de fama internacional, dotado de uma voz de grande e rara extensão, chamado de Caruso Segundo, em memória ao (considerado por muitos) melhor tenor do mundo, Enrico Caruso, entretanto ele preferia ser chamado de Gigli Primeiro.
  • ベニャミーノ・ジーリ(Beniamino Gigli, 1890年3月20日 - 1957年11月30日)は、イタリアのテノール歌手。20世紀前半の最も偉大なオペラ歌手の一人である。
  • Beniamino Gigli (pronounced [benjaˈmiːno ˈdʒiʎʎi]) (March 20, 1890 – November 30, 1957) was an Italian opera singer. The most famous tenor of his generation, he was renowned internationally for the great beauty of his voice and the soundness of his vocal technique. Music critics sometimes took him to task, however, for what was perceived to be the over-emotionalism of his interpretations. Nevertheless, such was Gigli's talent, he is considered to be one of the very finest tenors in the recorded history of music.
  • Беньями́но Джи́льи (итал. Beniamino Gigli; 20 марта 1890, Реканати, Италия — 30 ноября 1957, Рим) — итальянский оперный певец (тенор) и киноактёр, считается «наследником» Энрико Карузо.
  • Beniamino Gigli (Recanati, 20 marzo 1890 – Roma, 30 novembre 1957) è stato un tenore e attore italiano, uno dei più celebri cantanti d'opera del XX secolo.
  • 베니아미노 질리(Beniamino Gigli, 1890년 3월 20일 ~ 1957년 11월 30일)는 이탈리아의 테너 가수로, 역대 최고의 오페라 테너 가운데 가운데 한 사람으로 여겨진다.1914년 파르마의 콩쿠르에서 우승하고, 토스카니니의 초청을 받아 스칼라 극장에 출연하였다. 1920년 메트로폴리탄 가극장에서 노래를 불렀으며 특히 푸치니·베르디의 곡을 잘 불렀다. 아름다운 음성으로 여러 오페라에 출연하여 명성을 얻었다.
  • Beniamino Gigli (Recanati, 20 de març de 1890 - Roma, 30 de novembre de 1957) va ser un tenor italià, considerat com el successor d'Enrico Caruso.
  • Beniamino Gigli (Recanati, 20 de marzo de 1890 - Roma, 30 de noviembre de 1957) fue un tenor lírico italiano nacido el mismo día que el tenor heroico danés Lauritz Melchior. Es considerado uno de los mejores tenores de la primera mitad del siglo XX, y junto a Enrico Caruso y Jussi Björling era el tenor predilecto para los papeles de tenor lírico en la Metropolitan Opera de Nueva York antes de la Segunda Guerra Mundial.
  • Beniamino Gigli [[ˈdʒiʎːi]?] (Recanati, 20 maart 1890 - Rome, 30 november 1957) was een Italiaanse operazanger en filmacteur.Beniamino Gigli, (in Nederland ook wel geschreven als Benjamino), wordt alom beschouwd als een van de grootste tenoren van zijn tijd en dé opvolger van de grote Enrico Caruso, die in 1921 overleed.Hij werd geboren als zoon van een schoenmaker in Recanati, een plaatsje in de buurt van Ancona.In 1914 won hij de eerste prijs bij een internationale zangcompetitie te Parma. Kort daarop, op 15 oktober, maakte hij zijn operadebuut in de rol van Enzo uit La Gioconda van Ponchielli in Rovigo. Deze rol maakte hem op slag tot een veelgevraagde operazanger.In 1915 zong hij voor het eerst de rol van Faust uit Mefistofele van Arrigo Boito, een rol waarmee hij vele malen debuteerde; op 31 maart 1915 in het Teatro Massio in Palermo, op 26 december 1915 in het Teatro San Carlo in Napels, op 26 december 1916 in het Teatro Constanzi in Rome, op 19 november 1918 in La Scala te Milaan onder directie van Arturo Toscanini, en op 26 november 1920 in de Metropolian Opera te New York.Andere rollen die hij vertolkte waren onder meer die van Rodolfo in Giacomo Puccini's La Bohème en de titelrol in Umberto Giordano's Andrea Chénier.In 1932 verliet Beniamino Gigli de Metropolitan Opera en keerde terug naar Italië, waar hij in het midden van de jaren dertig ook in speelfilms ging optreden. Zijn plaats bij de Metropolitan Opera werd ingenomen door zijn landgenoot Tito Schipa.Gigli was de lievelingszanger van Benito Mussolini, hetgeen hem door velen niet in dank werd afgenomen. Tijdens de Tweede Wereldoorlog trad hij echter niet op, zodoende ondervond hij daarvan weinig nadeel voor zijn carrière. In 1945 hervatte hij zijn optredens en met succes.In zijn laatste levensjaren gaf hij nog wel concerten, maar zijn operaoptredens werden zeldzamer. Wel ondernam hij nog een uitputtende wereldtournee met afscheidsconcerten voordat hij zich in 1955 terugtrok en zijn memoires ging schrijven. In 1957 overleed hij op 67-jarige leeftijd aan een longontsteking.
  • Beniamino Gigli (ur. 20 marca 1890 w Recanati (Włochy), zm. 30 listopada 1957) w Rzymie) – włoski tenor, "bożyszcze milionów".W 1911 r. wygrał lokalny konkurs śpiewaczy, którego nagrodą było miejsce w rzymskiej Akademii Św. Cecylii. Kształcił się tam u Cotogniego, Perosiego i Rosatiego. W lipcu 1914 r. zdobył pierwszą nagrodę na konkursie w Parmie. Debiutował na scenie operowej w Rovigo k. Wenecji w roli Enza w operze Gioconda Amilcare Ponchiellego. W 1917 r. wszedł na scenę Teatro Costanzi w Rzymie, a w 1920 został zaangażowany przez Toscaniniego do La Scala do partii Fausta w Mefistolesie Boita. Po śmierci Enrica Carusa w 1921 r. został wylansowany w Ameryce na jego następcę, śpiewając przez dwanaście sezonów w Metropolitan Opera w Nowym Jorku. W latach 1932 - 1938 koncertował głównie we Włoszech, później w Covent Garden oraz ponownie USA.II wojnę światową spędził we Włoszech, występując głównie w La Scali. Śpiewał często wspólnie z córką Riną Gigli (ur. 1916 w Neapolu), sopranistką.Wykonywał partie liryczne w operach Giuseppe Verdiego, Giacoma Pucciniego (Cyganeria) i Ponchiellego, a także popularne pieśni włoskie, szczególnie neapolitańskie.Grał role w wielu filmach muzycznych. Jego autobiografia Confidenze (Pamiętniki) z 1943 r. zostały wydane w Polsce w 1973.
  • Бениамино Джили (на италиански: Beniamino Gigli) е италиански оперен певец, считан за един от най-великите тенори в историята на оперното изкуство.Роден е в малкото адриатическо градче Реканати, шестото и последно дете в семейството на обущар. Единственото наследство, което получава от баща си, е страстта към операта. Преди още да навърши седем години е приет в местния църковен хор, където от органиста и свещеника получава своите първи музикални уроци. Поради изключителната бедност на семейството си, на 12 години Джили е принуден да напусне училище и започва работа като шивач и дърводелец. На 17 години заминава за Рим, за да получи музикално образование като частен ученик при различни вокални педагози. За да се издържа, работи като домашен прислужник и продавач в дрогерия. През 1911 успява да получи месечна стипендия в размер на 60 лири, за да продължи обучението си в Музикалния лицей (днес Академия „Санта Чечилия“).Големият успех идва през 1914 г., когато Бениамино Джили е 24-годишен. На международния певчески конкурс в Парма той печели първото място в конкуренция с още 105 участника. Председателят на журито, прочутият в онези години певец Алесандро Бончи (Alessandro Bonci), записва в дневника си: „Abbiamo finalmente trovato il tenore!“ ( „Най-сетне намерихме тенорът!“). Така може би е мислела и публиката в Ровиго, където на 15 октомври 1914 г. Джили прави своя професионален дебют в ролята на Енцо от операта на Понкиели „Джоконда“. Това е тенорът, когото цяла Италия очаква вече десет години, след като обиденият от италианската публика Енрико Карузо заминава на доброволно изгнание в нюйоркската Метрополитън опера. (Карузо неколкократно е бил освиркван от публиката в Италия, заради демонстративния му отказ да се съобрази с тогавашната традиция и да наема платени клакьори).През следващите четири години Бениамино Джили триумфира на сцените на всички по-важни местни оперни театри в Италия. Неговия репертоар по това време се състои почти изцяло от роли от произведения на композитори-веристи. Фауст от „Мефистофел“ на Ариго Бойто се превръща в негова емблематична роля. През 1918 г. Джили дебютира на сцената на оперното светилището — миланската „Ла Скала“. Поканен е от маестро Артуро Тосканини да изпълни ролята на Фауст — постановка в памет на наскоро починалия Бойто.През 1920 г. Бениамино Джили е поканен в Ню-Йорк от художествения директор на Метрополитън опера, който търси заместник на тежко болния Карузо. Джили дебютира на сцената на Метрополитън, отново в ролята на Фауст, на 26 ноември 1920 г., един месец преди последния спектакъл на Карузо. Джили е солист на Метрополитън през следващите 12 години, като участва в 369 представления на нюйоркска сцена, както и в няколко гастрола на трупата в европейски столици. Съвременниците му го наричали „новия Карузо“, на което той скромно отговарял, че предпочита титлата „първия Джили“. През 1923 г. към трупата на Метрополитън се присъединява легендарният Джакомо Лаури-Волпи, чиято техника във високия регистър и днес се счита за ненадмината. Конкуренцията принуждава Джили да разшири репертоара си — към любимите му веристи са добавени роли от опери на Верди и Моцарт. Репертоарът му по това време включва 28 роли. Краят на блестящата му кариера в Метрополитън е поставен през 1932 г. В разгара на Голямата депресия ръководството на оперния театър решава да ореже драстично хонорарите на изпълнителите. Джили не се съгласява с новата си заплата и се завръща в Италия.Едва завърнал се в родината, Бениамино Джили е запленен от личността на Мусолини. Чувствата са взаимни и Джили бързо се превръща в любимец на режима. Открито декларира съпричастността си към идеите на фашизма. Участва в серия организирани от властите концерти в малки провинциални селища с цел популяризиране на оперното изкуство. Удостоен е от правителството със званието „народен певец“. Продължава сътрудничеството си с режима и след окупацията на Италия от Нацистка Германия през есента на 1943 г. Участва в серия от концерти, дадени за германските войници.След края на войната Бениамино Джили, подобно на други италиански колаборационисти, е изправен пред трибунал. Всички обвинения срещу него са отхвърлени от трибунала, но властите му забраняват да пее на италианска сцена, оправдавайки се с опасност от инциденти. Поради сътрудничеството му с фашистите големите оперни сцени в САЩ и Европа също се оказват затворени за Джили. През следващите няколко години той пее в Лисабон, Буенос Айрес, Йоханесбург. През 1954 г. се завръща в Италия, за да участва в последния си оперен спектакъл. На 22 август 1954 г. в Месина изпълнява в една вечер главните роли в „Палячо“ и „Селска чест“. Предприема заедно с дъщеря си, сопраното Рина Джили, прощално международно турне. Последният концерт от това турне е на 25 май 1955 г. във Вашингтон. Това е и последното появяване на Джили пред публика.През своята кариера, продължила рекордните 41 години без прекъсване, Бениамино Джили е пял в 2249 оперни спектакъла, изпълнявайки 62 различни роли, оставил е около 400 известни днес звукозаписа, участвал е в около 20 игрални и документални филма. Съвременниците му го помнят като силно набожен човек. Дал е около 1000 благотворителни концерта, повечето организирани от различни католически дружества, към края на живота си участва в много концерти на църковна музика, а най-близкият му човек е бил неговият изповедник. Същевременно личният му живот не е бил твърде благочестив. Имал е три деца от първата си съпруга, три деца от втората си съпруга и според жълтата преса от онова време, поне още три деца от други жени.Бениамино Джили без съмнение е лиричен тенор, но неговата изключителна техника му дава възможност без проблеми да се справи и с репертоар, който обикновено е запазен за по „тежки“, драматични гласове. Гласът му има копринен тембър, оприличаван с аромат на мед, блестяща техника в средния регистър и съвършено пианисимо. Понякога е критикуван за прекомерно маниерничене — обичал е да включва в изпълненията си въздишки и стенания.В България през 1984 г. е издадена автобиографичната книга на Джили „Спомени“.
  • Beniamino Gigli [ˈdʒiʎːi] (* 20. März 1890 in Recanati; † 30. November 1957 in Rom) war ein italienischer Opernsänger und Filmschauspieler. In Deutschland war die Schreibweise seines Vornamens „Benjamino“. Gigli war einer der größten Tenöre seiner Zeit und galt als legitimer Nachfolger von Enrico Caruso.
dbpedia-owl:birthDate
  • 1890-03-20 (xsd:date)
dbpedia-owl:birthPlace
dbpedia-owl:bnfId
  • 138944586
dbpedia-owl:deathDate
  • 1957-11-30 (xsd:date)
dbpedia-owl:deathPlace
dbpedia-owl:occupation
dbpedia-owl:style
dbpedia-owl:sudocId
  • 092625924
dbpedia-owl:tessitura
  • Ténor
dbpedia-owl:thumbnail
dbpedia-owl:viafId
  • 76500176
dbpedia-owl:wikiPageID
  • 225924 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageLength
  • 6138 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageOutDegree
  • 79 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageRevisionID
  • 109360503 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageWikiLink
prop-fr:activitéPrincipale
prop-fr:bnf
  • 138944586 (xsd:integer)
prop-fr:charte
  • classique
prop-fr:dateDeDécès
  • 1957-11-30 (xsd:date)
prop-fr:dateDeNaissance
  • 1890-03-20 (xsd:date)
prop-fr:lieuDeDécès
  • Rome,
prop-fr:lieuDeNaissance
  • Recanati,
prop-fr:nom
  • Beniamino Gigli
prop-fr:style
prop-fr:sudoc
  • 92625924 (xsd:integer)
prop-fr:tessiture
prop-fr:type
  • personne
prop-fr:viaf
  • 76500176 (xsd:integer)
prop-fr:wikiPageUsesTemplate
prop-fr:worldcatid
  • lccn-n-82-32718
dcterms:subject
rdf:type
rdfs:comment
  • Beniamino Gigli est un ténor italien né le 20 mars 1890 à Recanati, dans la province de Macerata dans les Marches et mort le 30 novembre 1957 à Rome.
  • Beniamino Gigli (20 de Março de 1890 - 30 Novembro de 1957) foi um tenor italiano de fama internacional, dotado de uma voz de grande e rara extensão, chamado de Caruso Segundo, em memória ao (considerado por muitos) melhor tenor do mundo, Enrico Caruso, entretanto ele preferia ser chamado de Gigli Primeiro.
  • ベニャミーノ・ジーリ(Beniamino Gigli, 1890年3月20日 - 1957年11月30日)は、イタリアのテノール歌手。20世紀前半の最も偉大なオペラ歌手の一人である。
  • Беньями́но Джи́льи (итал. Beniamino Gigli; 20 марта 1890, Реканати, Италия — 30 ноября 1957, Рим) — итальянский оперный певец (тенор) и киноактёр, считается «наследником» Энрико Карузо.
  • Beniamino Gigli (Recanati, 20 marzo 1890 – Roma, 30 novembre 1957) è stato un tenore e attore italiano, uno dei più celebri cantanti d'opera del XX secolo.
  • 베니아미노 질리(Beniamino Gigli, 1890년 3월 20일 ~ 1957년 11월 30일)는 이탈리아의 테너 가수로, 역대 최고의 오페라 테너 가운데 가운데 한 사람으로 여겨진다.1914년 파르마의 콩쿠르에서 우승하고, 토스카니니의 초청을 받아 스칼라 극장에 출연하였다. 1920년 메트로폴리탄 가극장에서 노래를 불렀으며 특히 푸치니·베르디의 곡을 잘 불렀다. 아름다운 음성으로 여러 오페라에 출연하여 명성을 얻었다.
  • Beniamino Gigli (Recanati, 20 de març de 1890 - Roma, 30 de novembre de 1957) va ser un tenor italià, considerat com el successor d'Enrico Caruso.
  • Beniamino Gigli (Recanati, 20 de marzo de 1890 - Roma, 30 de noviembre de 1957) fue un tenor lírico italiano nacido el mismo día que el tenor heroico danés Lauritz Melchior. Es considerado uno de los mejores tenores de la primera mitad del siglo XX, y junto a Enrico Caruso y Jussi Björling era el tenor predilecto para los papeles de tenor lírico en la Metropolitan Opera de Nueva York antes de la Segunda Guerra Mundial.
  • Beniamino Gigli [ˈdʒiʎːi] (* 20. März 1890 in Recanati; † 30. November 1957 in Rom) war ein italienischer Opernsänger und Filmschauspieler. In Deutschland war die Schreibweise seines Vornamens „Benjamino“. Gigli war einer der größten Tenöre seiner Zeit und galt als legitimer Nachfolger von Enrico Caruso.
  • Beniamino Gigli (ur. 20 marca 1890 w Recanati (Włochy), zm. 30 listopada 1957) w Rzymie) – włoski tenor, "bożyszcze milionów".W 1911 r. wygrał lokalny konkurs śpiewaczy, którego nagrodą było miejsce w rzymskiej Akademii Św. Cecylii. Kształcił się tam u Cotogniego, Perosiego i Rosatiego. W lipcu 1914 r. zdobył pierwszą nagrodę na konkursie w Parmie. Debiutował na scenie operowej w Rovigo k. Wenecji w roli Enza w operze Gioconda Amilcare Ponchiellego. W 1917 r.
  • Beniamino Gigli [[ˈdʒiʎːi]?] (Recanati, 20 maart 1890 - Rome, 30 november 1957) was een Italiaanse operazanger en filmacteur.Beniamino Gigli, (in Nederland ook wel geschreven als Benjamino), wordt alom beschouwd als een van de grootste tenoren van zijn tijd en dé opvolger van de grote Enrico Caruso, die in 1921 overleed.Hij werd geboren als zoon van een schoenmaker in Recanati, een plaatsje in de buurt van Ancona.In 1914 won hij de eerste prijs bij een internationale zangcompetitie te Parma.
  • Бениамино Джили (на италиански: Beniamino Gigli) е италиански оперен певец, считан за един от най-великите тенори в историята на оперното изкуство.Роден е в малкото адриатическо градче Реканати, шестото и последно дете в семейството на обущар. Единственото наследство, което получава от баща си, е страстта към операта. Преди още да навърши седем години е приет в местния църковен хор, където от органиста и свещеника получава своите първи музикални уроци.
  • Beniamino Gigli (pronounced [benjaˈmiːno ˈdʒiʎʎi]) (March 20, 1890 – November 30, 1957) was an Italian opera singer. The most famous tenor of his generation, he was renowned internationally for the great beauty of his voice and the soundness of his vocal technique. Music critics sometimes took him to task, however, for what was perceived to be the over-emotionalism of his interpretations.
rdfs:label
  • Beniamino Gigli
  • Beniamino Gigli
  • Beniamino Gigli
  • Beniamino Gigli
  • Beniamino Gigli
  • Beniamino Gigli
  • Beniamino Gigli
  • Beniamino Gigli
  • Beniamino Gigli
  • Бениамино Джили
  • Джильи, Беньямино
  • ベニャミーノ・ジーリ
  • 베니아미노 질리
owl:sameAs
http://www.w3.org/ns/prov#wasDerivedFrom
foaf:depiction
foaf:isPrimaryTopicOf
foaf:name
  • Beniamino Gigli
is dbpedia-owl:collaboration of
is dbpedia-owl:wikiPageRedirects of
is dbpedia-owl:wikiPageWikiLink of
is prop-fr:collaborations of
is foaf:primaryTopic of