La bataille de Cannes est une bataille majeure de la Deuxième Guerre punique qui eut lieu le 2 août 216 av. J.-C.. près de la ville de Cannes située dans la région des Pouilles au sud-est de l'Italie. L'armée de Carthage dirigée par Hannibal Barca a défait une armée de la République romaine bien plus nombreuse sous le commandement des consuls Caius Terentius Varro et Lucius Aemilius Paullus.

PropertyValue
dbpedia-owl:abstract
  • La bataille de Cannes est une bataille majeure de la Deuxième Guerre punique qui eut lieu le 2 août 216 av. J.-C.. près de la ville de Cannes située dans la région des Pouilles au sud-est de l'Italie. L'armée de Carthage dirigée par Hannibal Barca a défait une armée de la République romaine bien plus nombreuse sous le commandement des consuls Caius Terentius Varro et Lucius Aemilius Paullus. Cette bataille est considérée comme l'une des manœuvres tactiques les plus réussies de l'histoire militaire, et en nombre de victimes, la bataille la plus sanglante côté romain (après celle d'Arausio).Le contexte politique:Avec l'expiration du mandat du dictateur Quintus Fabius Maximus (Nommé le "Temporisateur", en raison de sa politique anti-beliqueuse, par laquelle il empêcha toute bataille durant toute la durée de son mandat), deux consuls sont élus, Caius Terentius Varro et Lucius Aemilius Paulus. Le premier, un démagogue élu par la plèbe, est pour l'expulsion violente d'Hannibal d'Italie, tandis que le second, issu de la noblesse est plus prudent. Ainsi, le 2 aout -216, le consul Caius Varro qui avait le commandement de l'armée ce jour-là décida d'attaquer Hannibal à Cannes (Les consuls partageaient le commandement en l'ayant chacun un jour sur deux.), avec 86 000 soldats, romains et alliés. Positionnement des troupes des deux camps avant la batailles:Les Romains massèrent leur infanterie lourde en formations profondes, dos à la mer ( Mais suffisamment loin d'elle pour ne pas être pris en étau.) et leur ailes droite, composée de la cavalerie alliée, appuyée sur l'Aufide. Ce positionnement de la cavalerie était censé empêcher la cavalerie d'Hannibal, qui était de meilleur qualité, de prendre la cavalerie romaine sur le flanc ( Positionnement tactique qui échoua.). L'aile gauche, elle aussi tenue par la cavalerie, était commandée par le consul Varro alors que l'aile droite était sous les ordre de Lucius Aemilius Paulus. Le centre était tenu par l'infanterie des 8 légions romaines (En -216, c'était la plus grande armée que Rome aie jamais levé.)Les troupes d'Hannibal, elles, étaient disposées en arc de cercle. Le centre était tenu par l'infanterie Gauloise et les Ibères, appuyés par les Africains à peine en retrait (Hannibal commandait cette ligne.), tandis que la cavalerie lourde se tenait sur la rive de l'Aufide, en face de l'aile droite romaine. L'aile droite carthaginoise, elle, était tenue par la cavalerie numide commandée par Maharbal. La bataille: Ce sont d'abord les troupes légères d'Hannibal qui engagent le combat, suivies de peu par la cavalerie lourde de l'aile gauche, qui, incapable de contourner la cavalerie romaine, l'enfonça de front purement et simplement. Profitant de leur avantage numérique, les fantassins romains montent à l'assaut. La ligne carthaginoise tient bon peu de temps, et très rapidement, une brèche s'ouvre. Les Gaulois et les Ibères refluent en désordre. Tandis que toute l’infanterie romaine prend les Gaulois et les Ibères en chasse, les Africains tombent sur leurs flancs et les prennent en tenaille. C'est alors que la cavalerie numide, après avoir défait les cavaliers romains sur l'aile droite punique, fait sa jonction avec le groupes de cavalerie de l'aile droite romaine et prend les romains à revers: C'est la victoire pour Hannibal. Considérée comme un chef-d'œuvre tactique, cette bataille est, 23 siècles plus tard, toujours étudiée dans les écoles militaires.
  • Битва при Каннах — крупнейшее сражение Второй Пунической войны, произошедшее 2 августа 216 до н. э. около города Канны в Апулии на юго-востоке Италии. Карфагенская армия Ганнибала нанесла сокрушительное поражение превосходящей её по численности римской армии под командованием консулов Луция Эмилия Павла и Гая Теренция Варрона. После битвы при Каннах Капуя и несколько других итальянских городов-государств откололись от Римской республики. Аналогично Пирру, а позднее Спартаку, Ганнибал не смог воспользоваться преимуществом победителя, но и сегодня сокрушительное поражение римлян при Каннах является одним из наиболее ярких примеров тактического мастерства в военной истории.Восстановившись от своих предыдущих потерь при Треббии (218 до н. э.) и при Тразименском озере (217 до н. э.), римляне решили противостоять Ганнибалу в Каннах, примерно с 87 000 римских и союзнических войск. С правым крылом, помещённым около реки Ауфид, римляне поместили свою конницу во фланги и сосредоточили свою тяжёлую пехоту в более глубоком формировании, чем обычно в центре. Возможно, римляне надеялись сломать карфагенскую линию обороны, как сделали это ранее в сражении при Требии. Чтобы противостоять этому, Ганнибал использовал тактику двойного охвата. Он поставил свою наименее надёжную пехоту (галлов и иберов) в центре, ливийскую пехоту — по краям, а конницу по флангам: на левом фланге — галльскую и иберскую, на правом — нумидийскую. Перед началом сражения, однако, построение его армии приняло выгнутую форму с выдвижением вперёд центральной части войск — галлов и иберов.После начала сражения, карфагенский центр прогнулся под ударом численно превосходящих войск римлян. За это время галльская конница на левом фланге разбила римскую конницу и, проскакав по тылам римского построения, пришла на помощь нумидийской коннице, связавшей боем конницу римских союзников. В результате конница римских союзников обратилась в бегство. В то время как центральная часть войск Ганнибала отступала, римляне бессознательно втянули себя в большую дугу. Стоящие на флангах ливийцы ударили во фланг втянувшейся вглубь построения карфагенян пехотной массе римлян — после чего, карфагенская пехота и конница окружили главные силы римской пехоты. Окружённая и подвергшаяся нападению со всех сторон без средств спасения римская армия была впоследствии разгромлена по частям.Приблизительно 60 000-70 000 римлян были убиты (включая консула Луция Эмилия Павла и восемьдесят римских сенаторов) или захвачены в плен в двух лагерях римской армии. Считается, что по числу жизней, потерянных в один день, Канны попадают в число тридцати самых кровопролитных сражений во всей человеческой истории, а также одновременно являются одним из наиболее известных примеров окружения численно превосходящих сил противника.
  • 칸나에 전투는 제2차 포에니 전쟁 중인 기원전 216년에 이탈리아 중부 아프리아 지방의 칸나에 평원에서 로마 공화정 군과 카르타고군 사이에 벌어진 전투이다. 이 전투에서 한니발이 지휘하는 카르타고군은 완벽한 포위 작전으로 로마군을 전멸시켜 현대에도 포위섬멸전의 교본으로 남아 각국 사관학교에서 중요하게 다뤄지고 있다. 카르타고측 지휘관 : 한니발(Hannibal) 로마 공화정측 지휘관 : 타렌티우스 바로(Tarentius Varro), 루키우스 아이밀리우스 파울루스
  • La battaglia di Canne del 2 agosto del 216 a.C. è stata una delle principali battaglie della seconda guerra romano-punica, ed ebbe luogo in prossimità della città di Canne nell'attuale Puglia, adesso in territorio di Barletta. L'esercito di Cartagine comandato da Annibale sconfisse e distrusse la gran parte di un esercito numericamente superiore della Repubblica romana guidato dai consoli Lucio Emilio Paolo e Gaio Terenzio Varrone. È considerata come una delle più grandi manovre tattiche della storia militare e, in termini di caduti in combattimento, una delle più pesanti sconfitte di Roma, seconda solo alla battaglia di Arausio.Dopo essersi riorganizzati dopo le precedenti sconfitte della battaglia della Trebbia (218 a.C.) e del Lago Trasimeno (217 a.C.), i Romani decisero di affrontare Annibale a Canne, con circa 86 000 tra Romani e truppe alleate. I Romani ammassarono la loro fanteria pesante in una formazione più serrata del solito, mentre Annibale utilizzò la tattica della manovra a tenaglia. Questa manovra risultò così efficace che l'esercito romano fu annientato come forza di combattimento. A seguito della battaglia di Canne, la città di Capua, un tempo alleata di Roma, e altre città stato, cambiarono alleanza schierandosi con Cartagine.
  • A Batalha de Canas (Cannae), travada a 2 de agosto de 216 a.C., onde os cartagineses venceram os romanos, foi uma batalha decisiva da Segunda Guerra Púnica.Aníbal, general cartaginês, invadira a península Itálica, e após infligir várias derrotas aos exércitos romanos, ficou sem ação diante da contemporização do ditador Quinto Fábio Máximo. Mas, depois desses seis meses de inatividade, Roma também queria ação. A República Romana estava cansada de ver seus campos saqueados. Então, os cônsules Lúcio Emílio Paulo e Caio Terêncio Varrão reuniram o maior exército jamais reunido por Roma, e enfrentaram Aníbal no sul, na Batalha de Canas.Nessa batalha pode-se ver um movimento clássico, onde Aníbal conseguiu, mesmo com inferioridade numérica de tropas, num movimento perfeito, o duplo envolvimento das tropas romanas. Esta batalha e as ações de Aníbal, que o levaram a uma vitória tão grandiosa, têm sido estudadas por militares há anos.
  • Die Schlacht von Cannae fand am 2. August 216 v. Chr. auf der apulischen Hochebene statt und war eine der bedeutendsten Schlachten im Zweiten Punischen Krieg. Das karthagische Heer unter Hannibal vernichtete dabei die mit 16 Legionen zahlenmäßig überlegenen Römer unter Führung der Konsuln Lucius Aemilius Paullus und Gaius Terentius Varro.Aufgrund der geschickten Taktik Hannibals und der Größe des Sieges ging die Schlacht in die Weltgeschichte ein. Bis heute wird sie als Paradebeispiel einer Umfassungsschlacht an Militärakademien gelehrt, und die Redewendung „ein Cannae erleiden“ steht für eine vernichtende Niederlage.
  • A cannaei csata, a második pun háború kiemelkedő eseménye a karthágói hadvezér Hannibál legjelentősebb győzelme volt a Római Köztársaság haderői ellen, i. e. 216. augusztus 2-án. A csatát, amelyben Hannibál a sajátjánál jóval nagyobb hadsereget semmisített meg, a hadtörténelem klasszikus taktikai példái közt tartják számon.A háborút végül mégis Róma nyerte.
  • The Battle of Cannae (/ˈkæni/ or /ˈkæneɪ/), a major battle of the Second Punic War, took place on 2 August 216 BC in Apulia in southeast Italy. The army of Carthage under Hannibal decisively defeated a larger army of the Roman Republic under the consuls Lucius Aemilius Paullus and Gaius Terentius Varro. It is regarded as one of the greatest tactical feats in military history and has been regarded as the worst defeat in Roman history.Having recovered from their losses at Trebia (218 BC) and Lake Trasimene (217 BC), the Romans decided to engage Hannibal at Cannae, with roughly 86,000 Roman and allied troops. The Romans massed their heavy infantry in a deeper formation than usual while Hannibal utilized the double-envelopment tactic. This was so successful that the Roman army was effectively destroyed as a fighting force. Following the defeat, Capua and several other Italian city-states defected from the Roman Republic to Carthage.
  • La batalla de Cannes fou un enfrontament militar entre romans i cartaginesos prop de la ciutat de Cannes (del llatí Cannae que vol dir canyes) a la Pulla i forma part de la Segona Guerra Púnica.
  • Bitwa pod Kannami – największe zwycięstwo wojsk kartagińskich nad rzymskimi podczas II wojny punickiej. Do starcia obu armii doszło 2 sierpnia 216 p.n.e. pod miejscowością Kanny (łac. Cannae) w Apulii. Dzięki zastosowaniu nowatorskiej taktyki, mniej liczne wojska Hannibala odniosły miażdżące zwycięstwo nad armią dowodzoną przez Lucjusza Emiliusza Paulusa i Terencjusza Warrona.
  • カンナエの戦い(カンナエのたたかい)は、紀元前216年8月2日、アプリア地方のカンナエ(カンネー)で起こったローマ軍とカルタゴ軍の戦いである。第二次ポエニ戦争における会戦の一つで、ハンニバル率いるカルタゴ軍が、ローマの大軍を包囲殲滅した戦いとして戦史上名高い。2倍の敵を包囲・殲滅した衝撃的な勝利のためカンネー殲滅戦の異名を取る。「カンナエの戦い」と呼ばれる戦闘は、他にローマ軍と、ノルマン人及びランゴバルド貴族の間で行われたものも存在する。これは上記の戦いの1234年後の1018年10月1日に同じ場所で行われたもので、東ローマ軍が参戦していたノルマン人のほとんどを殲滅し、勝利した。
  • Bitva u Kann byla vybojována 2. srpna roku 216 př. n. l. poblíž říčky Aufidus v Apulii a byla to jedna z nejvýznamnějších bitev druhé punské války. Kartaginské vojsko vedené Hannibalem Barkou zde zničilo početně silnější římské vojsko pod společným velením konzulů Lucia Aemilia Paulla a Gaia Terentia Varra. Díky Hannibalově obratné taktice a rozsahu jeho vítězství se tato bitva zapsala do světových dějin. Dodnes je vyučována na vojenských akademiích jako dokonalý příklad obkličovací bitvy. Okřídlená slova „utrpět Kanny“ vyjadřují ničivou porážku.
  • Cannae Muharebesi, Kartaca ile Roma arasında yapılan II. Pön Savaşı'nın başlıca üç çatışmasından biridir. Bu muharebe, 2 Ağustos MÖ 216 tarihinde, güneydoğu İtalya'nın Cannae kasabası yakınlarında gerçekleşmiştir. Muharebe sonunda konsül Lucius Aemilius Paullus ve Gaius Terentius Varro komutasındaki Roma ordusu, Hannibal komutasındaki Kartaca ordusu tarafından imha edilmiş ve başta Capua olmak üzere birkaç şehir devletinin Roma ile bağları kopmuştur.
  • Битката при Кана е една от най-мрачните битки на Римската република. Състои се в хода на Втората пуническа война, на 2 август 216 пр.н.е. в района на Апулия.Там картагенският предводител Ханибал разбива римската войска с близо 25 000 души по-малко. За първи път е постигнато пълно обкръжение на римската армия от три страни с пехота, и от една с конница. Загиват 60 000 римляни, докато загубите на Ханибал са само 6 000 картагенци и келти. Ханибал предпочел да използва тактика със слаб център и силни флангове, като разположил гали и ибери(испанци) в центъра, под формата на дъга, а по крилата — силни африкански части. Тит Ливий, XXII, 46—49"46. На разсъмване, като изпратил напред балеарците и другите лековъоръжени войски, Ханибал преминал реката [Ауфид] и на същото място, където прехвърлил войските си през реката, построил в боен ред отделните поделения. На лявото крило близо до брега на реката той разположил срещу римската конница галските и испанските конници, а на дясното крило поставил нумидийските конници, при което центърът бил подкрепен с пехота, тъй че двете крила се състояли от африканци, а между тях били разположени галите и испанците. Човек би могъл да сметне голяма част от африканците за римска войска, защото те били въоръжени с оръжието, отнето от римляните в битката при Требия, но главно с оръжието, пленено при Тразименското езеро.Галите и испанците имали щитове с почти една и съща форма, а мечовете им били различни. Мечовете на галите били дълги и накрая затъпени, а испанците, които имали обичай при нападение върху неприятеля по-скоро да колят, отколкото да секат, имали къси и пригодни за целта мечове. Тези племена обаче за разлика от другите [пуни и африканци] всявали страх както с грамадния си ръст, тъй и с цялата си външност. Галите се строявали голи до кръста, а испанците носели платнени туники, украсени с пурпурни краища, които блестели с чудната си белота. Броят на всички пехотинци, които тогава се намирали в строя, бил 40 000, а на конниците— 10 000 души. Хаздрубал командвал лявото крило, а Махарбал — дясното, докато начело на центъра стоял Ханибал заедно с брата си Магон. Независимо от това, дали войските били разположени нарочно или случайно, тъй, но слънчевите лъчи падали и върху едната, и върху другата страна косо, тъй като картагенците били обърнати с лице към север, а римляните към юг. Вятърът, наречен от жителите на тази област волтурн, духал право срещу римляните и като носел със себе си маса прах точно в лицата им, ги заслепявал. Като надали боен вик, спомагателните войски се втурнали в атака и отначало се завързало сражение между леко въоръжените сили. След това лявото крило, на което били разположени галските и испанските конници, се ударило с дясното крило на римляните, при което боят съвсем не приличал на конно сражение, понеже конниците трябвало да се сражават лице с лице, а не им оставало никакво свободно пространство да извършват необходимите обходни движения, тъй като от едната страна им преграждала пътя реката, а от другата страна — пехотата. По такъв начин движението на конницата и от двете страни се извършвало направо и конете в края на, краищата се изблъскали един до друг и не могли да се мръднат напред, а бойците започнали да се счепкват и един друг да се смъкват от конете. Така сражението в по-голямата си част се превърнало на пехотно. То било обаче по-ожесточено, отколкото продължително, като сразената римска конница обърнала гръб. Към края на конното сражение се дигнали на бой пехотните части, като и двете страни отначало били равни по сила и по храброст, особено докато испанците и галите се държали здраво на местата си. Към края обаче след продължителни и многократни напори римляните успели със своя извит навътре боен строй да сломят издаващия се напред и отделящ се от останалите части във форма на клин неприятелски строй, който имал твърде малка дълбочина и затова бил особено неустойчив. След като битият противник се оттеглил ужасен назад, римляните започнали да напират срещу него и като си проправяли път през тълпата на ония, които бягали през глава, те проникнали наведнъж най-напред в средата на неприятелския фронт, а след това, като не срещнали никаква съпротива, стигнали и до спомагателните отряди и на африканците, които след оттеглянето на двете крила останали в центъра, значително издаден напред и зает по-рано от галите и испанците. Когато бойците, които образували тази клинообразна издаденост на фронта, били обърнати в бягство, фронтовата линия отначало се изправила, след това поради предишното отстъпление образувала една издаденост в средата. По тоя начин африканците, които се придвижили отстрана напред, могли да обкръжат със своите редици римляните, които непредпазливо нахлули в центъра на противника. Като разтеглили още повече крилата си във всички посоки, картагенците могли скоро да обкръжат своите неприятели и откъм тила. Сега римляните, след като завършили безуспешно една битка, трябвало да изоставят боя с галите и с испанците и да започнат нова битка, и то с африканците, която била неравна не само поради това, че в случая се сражавали уморени войски срещу един противник, чиито сили били свежи и бодри. Вече и на левия фланг на римляните, където стояли съюзническите конници срещу нумидийците, се завързало сражение, което отначало се развивало в ляво и в което картагенците започнали да действат коварно. Около петстотин нумидийци, които освен обикновеното оръжие и стрели имали скрити под броните си мечове, преструвайки се на бегълци, с щитове на гърба си избягали от своите при римляните. Те наскачали изведнъж от конете си и като захвърлили в нозете на своите неприятели щитовете и стрелите си, били приети в центъра на техния боен ред. След това те били отведени в най-задните редици и получили заповед да се разположат в тила. Докато сражението се разпалило по целия фронт, те стояли спокойно; след като вниманието и погледите на всички обаче били съсредоточени в битката, нумидийците, като награбили щитовете, които се търкаляли навред между купищата от мъртви тела, нападнали римския отряд изотзад и поразявайки римляните в тил и прерязвайки техните коленни стави, им нанесли страшни загуби и произвели много голяма паника и смут в редовете им. По това време, когато на едно място изплашените римляни бягали, а на друго място кипяла отчаяна борба, макар и вече със слаба надежда за успех, Хаздрубал, който командвал оная част, изтеглил от центъра на строя нумидийците, тъй като те се сражавали вяло с разположените срещу тях римляни, и ги изпратил да преследват навред бягащите римляни, а испанските и галските конници прибавил към африканците, които вече почти изнемогвали не толкова от битката, колкото от избиването на неприятеля. На другата страна на бойното поле консулът Павел бил ранен тежко с прашка още в началото на сражението, но въпреки това начело със значителен отряд предприемал неведнъж контраатаки срещу Ханибал и на няколко места възстановил сражението. Римските конници го прикривали, а накрая слезли от конете си, тъй като консулът нямал сили да управлява даже коня си. Тогава разказват, че Ханибал, като получил известие, че консулът заповядал на конниците да се спешат, казал: „На мене би ми било по-приятно, ако той би ми ги предал вързани." Спешните конници се сражавали тъй, както хората се сражават, когато победата на неприятеля не подлежи на съмнение: победените предпочитали да умрат на мястото си, отколкото да бягат, а победителите, раздразнени от забавянето на победата, посичали ония, които те не могли да принудят да отстъпят. Когато обаче римляните останали съвсем малко и изнемогвали от изтощение и рани, тогава те били обърнати в бягство. След това всички се разпръснали и които могли, се стараели да намерят своите коне, за да бягат. Когато военният трибун Гней Лентул, минавайки яздещ на кон, видял окървавения консул да седи на един камък, казал: „Боговете би трябвало да се погрижат за тебе, Луций Емилий, тъй като ти единствен си невинен само за днешното поражение. Вземи моя кон, докато имаш още сили, а аз, като те съпровождам, мога да те подигам и защитавам. Не допускай това сражение да бъде помрачено и от смъртта на консула: и без това има достатъчно много причини за сълзи и скръб." На това консулът отговорил тъй: „Благодаря ти Гней Корнелий, за твоята доблест, но не губи в напразно състрадание малкото време, което ти остава, за да можеш да се измъкнеш от ръцете на противника! Върви и извести на всички сенатори да укрепят Рим и да го осигурят със силни гарнизони, преди там да е стигнал победоносният противник. На Квинт Фабий предай специално, че Емилий живя и умря, помнейки неговите наставления, а на мене позволи да умра сред труповете на загиналите мои войници, за да не ми се наложи да бъда обвинен от консулите или пък да стана обвинител на колегата си и по такъв начин, като обвиня другия, да прикрия своята виновност."Докато те водели този разговор, нахлула отначало тълпа от бягащи римляни, а след това неприятелите. Те обсипали консула със стрели, без да знаят кой е той, а сред бъркотията конят отнесъл Лентул. Тогава римляните се втурнали да бягат във всички посоки в пълен безпорядък. Седем хиляди души избягали в по-малкия лагер, десет хиляди — в големия, а почти две хиляди души — в самото село Кана. Тези последните били незабавно обкръжени от Карталон и неговите-конници, тъй като с. Кана не било защитено от никакви укрепления. Другият консул случайно или пък умишлено не се присъединил към никой от отрядите на бягащите, но с приблизително петдесет конници избягал във Венузия.(гр. в Апулия) Казват, че били избити 45 000 пехотинци, 2700 конници и при това толкова римски граждани, колкото и съюзници." В този ден Ханибал постига своя военно-стратегически шедьовър- най-великата победа над римската армия някога. Трябва обаче да се отчете факта, че всичките 50 000 картагенски воини са изпитани и опитни ветерани, повечето от които наемници, докато голяма част от 86 000 римляни са новобранци. Също така конницата на Ханибал е двойно по-голяма от римската, което се оказва от голямо значение в равнинната местност на битката.След поредната и най-голяма съкрушителна победа, Ханибал очаквал римски пратеници, които да молят за мир, но това не се случило. Армията му минала в покрайнините на града, в който царял ужас и хаос, но картагенците нямали нужната подготовка за обсада и атака, поради натрупаната умора, липса на обсадни съоръжения и недостатъчна численост.В тези времена за успешно превземане на добре укрепен град какъвто бил Рим, макар и останал почти без защитници, било необходимо съотношение 3:1 в полза на нападателите. Този момент римляните нарекли Hannibal ad portas – „Ханибал пред портите“, а историците го определят като възлов, който можел да реши изхода на войната. В крайна сметка Капуа, самнити, лукани и брутии се отцепват. Римляните възобновяват отбранителната си политика (стратегия на изтощаването);След победата при Кана, Ханибал изпраща до Картаген малка,но особено ценна плячка-торба с пръстени взети от убитите аристократи край Кана, които брат му Магон изсипва пред суфета, като доказателство за триумфа на армията му и отправя искане да бъдат изпратени подкрепления, но безрезултатно. През зимата Ханибал разквартирува войските си в Кампания, но е принуден да се откаже от настъпателни действия поради недостатъчната подкрепа от Картаген.Отказът за подкрепа от своите и невъзможността да нанесе решителен удар на противника до голяма степен определят по-нататъшния ход на кампанията. В следващите 14 години кампанията продължава с променлив успех, като римската република се възстановява постепенно от шока и помощта на добрата си дипломация връща отцепилите свои съюзници. Оттук нататък театъра на военните действия се пренася на африканска земя, където римската армия дебаркира близо до Картаген. Ханибал е отзован да се върне и да брани града в битката при Зама 202 г.пр.Хр.
  • La batalla de Cannas (o Cannæ) tuvo lugar el 2 de agosto del año 216 a. C., entre el ejército púnico, comandado por Aníbal Barca, y las tropas romanas, dirigidas por los cónsules Cayo Terencio Varrón y Lucio Emilio Paulo, en el marco de la Segunda Guerra Púnica. Desarrollada en la ciudad de Cannas, en Apulia, al sudeste de Italia, la batalla terminó con la victoria del ejército cartaginés, a pesar de la acusada inferioridad numérica de éstos. Tras la misma, Capua y varias otras ciudades estado italianas abandonaron el bando de la República romana.Aunque la batalla no supuso la victoria final cartaginesa en la Segunda Guerra Púnica, se la recuerda como uno de los más grandes eventos de táctica militar en la historia, y la más grande derrota de la historia de Roma hasta ese momento, ya que en el futuro otros desastres la superarian (como la Batalla de Arausio).Tras recuperarse de las pérdidas de las anteriores batallas y, en concreto, de la batalla del Trebia (218 a. C.) y la batalla del Lago Trasimeno (217 a. C.), los romanos decidieron enfrentarse a Aníbal en Cannas con aproximadamente 87 000 soldados romanos y aliados. Con su ala derecha desplegada cerca del río Aufidus (hoy llamado río Ofanto), los romanos colocaron a su caballería en los flancos y agruparon su infantería pesada en el centro, en una formación con mayor profundidad de lo normal.Para contrarrestar ese plan, Aníbal utilizó una táctica de tenaza: tras colocar a la infantería, en la que confiaba menos, en el centro, con los flancos compuestos de caballería cartaginesa, sus líneas fueron adoptando una forma de luna creciente, haciendo avanzar a sus tropas veteranas de los laterales. En el momento álgido de la batalla, las tropas cartaginesas del centro de la formación se retiraron ante el avance de los romanos y, al avanzar éstos, se encontraron sin darse cuenta dentro de un largo arco de enemigos que les rodeaban. Atacados desde todos los flancos y sin vía de escape, el ejército romano fue destruido. Se estima que entre 60 000 y 70 000 romanos murieron o fueron capturados en Cannas, incluyendo al cónsul Lucio Emilio Paulo y a ochenta senadores romanos.
  • De Slag bij Cannae was een belangrijke veldslag tijdens de Tweede Punische Oorlog.Nabij het Apulische dorp Cannae, aan de rivier Aufidus gelegen, bracht de Carthaagse veldheer Hannibal op 2 augustus 216 v.Chr. de Romeinse legioenen een verpletterende nederlaag toe. De oorzaak van de nederlaag was de strategische blunder van de Romeinse consul en bevelhebber Gaius Terentius Varro om een open veldslag tegen Hannibal te wagen.Volgens Livius sneuvelden er 48.000 Romeinen bij Cannae, een slag die zo'n acht uur duurde, dat komt neer op honderd doden per minuut.Van de enkele duizenden die het bloedbad overleefden werd het merendeel door Hannibal gevangengenomen.De door Hannibal in praktijk gebrachte tangbeweging is klassiek geworden in de militaire strategie. Nog in 1906 publiceerde de Duitse strateeg Von Schlieffen onder de titel Cannae zijn visie op de manier waarop aartsvijand Frankrijk met een machtige tangbeweging door België en Noord-Frankrijk verslagen moest worden.
  • Cannaeko gudua K. a. 216ko abuztuaren 2an Apuliako Cannaetik gertu Bigarren Gerra Punikoko gudua izan zen. Bertan Hanibalek zuzendutako kartagotar armadak bera baino handiagoa zen Gaio Terentzio Mario Varron eta Luzio Emilio Paulok zuzendutako erromatar armada menderatu zuen. Adituek historia militarraren garaipen taktikorik handienetariko batez gain, Antzinako Erromaren bigarren porrotarik handienentzat, hildakoen kopurua kontuan hartuta, hartzen dute.Trebia eta Trasimene aintzirako guduetan menderatuak izan ondoren, erromatarrek Cannaen Hanibal aurre egitea erabaki zuten. Horretarako, aliatuak barne, 87.000 soldadu eraman zituzten. Erromatarrek bere infanteria astuna formazio sakon batean kokatu zuten, Hanibalek matxarda mugimendua erabili zuen bitartean. Hain zen latza porrota ezen erromatar armada desegin eta Capua eta beste italiar hiri-estatuek Erromatar Errepublikatik atera baitziren.Will Durant historialariak honela deskribatu zuen gudua:
dbpedia-owl:endDate
  • -216-08-02 (xsd:date)
dbpedia-owl:isPartOfMilitaryConflict
dbpedia-owl:place
dbpedia-owl:result
  • Victoire carthaginoise
dbpedia-owl:startDate
  • -216-08-02 (xsd:date)
dbpedia-owl:thumbnail
dbpedia-owl:wikiPageExternalLink
dbpedia-owl:wikiPageID
  • 54782 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageLength
  • 21095 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageOutDegree
  • 98 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageRevisionID
  • 111078721 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageWikiLink
prop-fr:année
  • 1965 (xsd:integer)
  • 1996 (xsd:integer)
  • 2000 (xsd:integer)
prop-fr:combattants
prop-fr:commandant
  • Caius Terentius Varro
  • Cavalerie lourde : Hasdrubal
  • Cavalerie légère : Maharbal
  • Général: Hannibal Barca
  • Les consuls
  • et Lucius Aemilius Paullus
prop-fr:conflit
  • Bataille de Cannes
prop-fr:date
  • -216-08-02 (xsd:date)
prop-fr:directeur
  • oui
prop-fr:forces
  • 8 (xsd:integer)
  • 50000 (xsd:integer)
  • 80000 (xsd:integer)
  • Cavalerie : 10 000
  • Infanterie lourde : 32 000
  • Infanterie légère : 8 000
  • dont 5 000 cavaliers
prop-fr:guerre
prop-fr:id
  • FH2000
  • MT
prop-fr:isbn
  • 978 (xsd:integer)
prop-fr:issue
  • Victoire carthaginoise
prop-fr:langue
  • fr
prop-fr:lienAuteur
  • François Hinard
  • Yann Le Bohec
  • Dominique Briquel
prop-fr:lienÉditeur
  • Fayard
prop-fr:lieu
  • Paris
  • Cannae en Apulie, dans le Sud-Est de l'Italie
prop-fr:nom
  • Cicéron
  • Hinard
  • Le Bohec
  • Roddaz
  • Briquel
  • Brizzi
prop-fr:numéroChapitre
  • XI
prop-fr:pagesTotales
  • 1075 (xsd:integer)
prop-fr:pertes
  • 29 (xsd:integer)
  • 6000 (xsd:integer)
  • 15000 (xsd:integer)
  • 45000 (xsd:integer)
prop-fr:préface
  • François Hinard
prop-fr:prénom
  • Dominique
  • François
  • Jean-Michel
  • Yann
  • Giovanni
prop-fr:titre
  • Histoire romaine
  • Histoire militaire des guerres puniques
  • Les Devoirs
prop-fr:titreChapitre
  • La deuxième guerre punique
prop-fr:titreVolume
  • Des origines à Auguste
prop-fr:tome
  • I
prop-fr:traducteur
prop-fr:wikiPageUsesTemplate
prop-fr:éditeur
dcterms:subject
rdf:type
rdfs:comment
  • La bataille de Cannes est une bataille majeure de la Deuxième Guerre punique qui eut lieu le 2 août 216 av. J.-C.. près de la ville de Cannes située dans la région des Pouilles au sud-est de l'Italie. L'armée de Carthage dirigée par Hannibal Barca a défait une armée de la République romaine bien plus nombreuse sous le commandement des consuls Caius Terentius Varro et Lucius Aemilius Paullus.
  • 칸나에 전투는 제2차 포에니 전쟁 중인 기원전 216년에 이탈리아 중부 아프리아 지방의 칸나에 평원에서 로마 공화정 군과 카르타고군 사이에 벌어진 전투이다. 이 전투에서 한니발이 지휘하는 카르타고군은 완벽한 포위 작전으로 로마군을 전멸시켜 현대에도 포위섬멸전의 교본으로 남아 각국 사관학교에서 중요하게 다뤄지고 있다. 카르타고측 지휘관 : 한니발(Hannibal) 로마 공화정측 지휘관 : 타렌티우스 바로(Tarentius Varro), 루키우스 아이밀리우스 파울루스
  • A cannaei csata, a második pun háború kiemelkedő eseménye a karthágói hadvezér Hannibál legjelentősebb győzelme volt a Római Köztársaság haderői ellen, i. e. 216. augusztus 2-án. A csatát, amelyben Hannibál a sajátjánál jóval nagyobb hadsereget semmisített meg, a hadtörténelem klasszikus taktikai példái közt tartják számon.A háborút végül mégis Róma nyerte.
  • La batalla de Cannes fou un enfrontament militar entre romans i cartaginesos prop de la ciutat de Cannes (del llatí Cannae que vol dir canyes) a la Pulla i forma part de la Segona Guerra Púnica.
  • Bitwa pod Kannami – największe zwycięstwo wojsk kartagińskich nad rzymskimi podczas II wojny punickiej. Do starcia obu armii doszło 2 sierpnia 216 p.n.e. pod miejscowością Kanny (łac. Cannae) w Apulii. Dzięki zastosowaniu nowatorskiej taktyki, mniej liczne wojska Hannibala odniosły miażdżące zwycięstwo nad armią dowodzoną przez Lucjusza Emiliusza Paulusa i Terencjusza Warrona.
  • カンナエの戦い(カンナエのたたかい)は、紀元前216年8月2日、アプリア地方のカンナエ(カンネー)で起こったローマ軍とカルタゴ軍の戦いである。第二次ポエニ戦争における会戦の一つで、ハンニバル率いるカルタゴ軍が、ローマの大軍を包囲殲滅した戦いとして戦史上名高い。2倍の敵を包囲・殲滅した衝撃的な勝利のためカンネー殲滅戦の異名を取る。「カンナエの戦い」と呼ばれる戦闘は、他にローマ軍と、ノルマン人及びランゴバルド貴族の間で行われたものも存在する。これは上記の戦いの1234年後の1018年10月1日に同じ場所で行われたもので、東ローマ軍が参戦していたノルマン人のほとんどを殲滅し、勝利した。
  • Cannae Muharebesi, Kartaca ile Roma arasında yapılan II. Pön Savaşı'nın başlıca üç çatışmasından biridir. Bu muharebe, 2 Ağustos MÖ 216 tarihinde, güneydoğu İtalya'nın Cannae kasabası yakınlarında gerçekleşmiştir. Muharebe sonunda konsül Lucius Aemilius Paullus ve Gaius Terentius Varro komutasındaki Roma ordusu, Hannibal komutasındaki Kartaca ordusu tarafından imha edilmiş ve başta Capua olmak üzere birkaç şehir devletinin Roma ile bağları kopmuştur.
  • A Batalha de Canas (Cannae), travada a 2 de agosto de 216 a.C., onde os cartagineses venceram os romanos, foi uma batalha decisiva da Segunda Guerra Púnica.Aníbal, general cartaginês, invadira a península Itálica, e após infligir várias derrotas aos exércitos romanos, ficou sem ação diante da contemporização do ditador Quinto Fábio Máximo. Mas, depois desses seis meses de inatividade, Roma também queria ação. A República Romana estava cansada de ver seus campos saqueados.
  • Битката при Кана е една от най-мрачните битки на Римската република. Състои се в хода на Втората пуническа война, на 2 август 216 пр.н.е. в района на Апулия.Там картагенският предводител Ханибал разбива римската войска с близо 25 000 души по-малко. За първи път е постигнато пълно обкръжение на римската армия от три страни с пехота, и от една с конница. Загиват 60 000 римляни, докато загубите на Ханибал са само 6 000 картагенци и келти.
  • La battaglia di Canne del 2 agosto del 216 a.C. è stata una delle principali battaglie della seconda guerra romano-punica, ed ebbe luogo in prossimità della città di Canne nell'attuale Puglia, adesso in territorio di Barletta. L'esercito di Cartagine comandato da Annibale sconfisse e distrusse la gran parte di un esercito numericamente superiore della Repubblica romana guidato dai consoli Lucio Emilio Paolo e Gaio Terenzio Varrone.
  • Die Schlacht von Cannae fand am 2. August 216 v. Chr. auf der apulischen Hochebene statt und war eine der bedeutendsten Schlachten im Zweiten Punischen Krieg. Das karthagische Heer unter Hannibal vernichtete dabei die mit 16 Legionen zahlenmäßig überlegenen Römer unter Führung der Konsuln Lucius Aemilius Paullus und Gaius Terentius Varro.Aufgrund der geschickten Taktik Hannibals und der Größe des Sieges ging die Schlacht in die Weltgeschichte ein.
  • La batalla de Cannas (o Cannæ) tuvo lugar el 2 de agosto del año 216 a. C., entre el ejército púnico, comandado por Aníbal Barca, y las tropas romanas, dirigidas por los cónsules Cayo Terencio Varrón y Lucio Emilio Paulo, en el marco de la Segunda Guerra Púnica. Desarrollada en la ciudad de Cannas, en Apulia, al sudeste de Italia, la batalla terminó con la victoria del ejército cartaginés, a pesar de la acusada inferioridad numérica de éstos.
  • Битва при Каннах — крупнейшее сражение Второй Пунической войны, произошедшее 2 августа 216 до н. э. около города Канны в Апулии на юго-востоке Италии. Карфагенская армия Ганнибала нанесла сокрушительное поражение превосходящей её по численности римской армии под командованием консулов Луция Эмилия Павла и Гая Теренция Варрона. После битвы при Каннах Капуя и несколько других итальянских городов-государств откололись от Римской республики.
  • The Battle of Cannae (/ˈkæni/ or /ˈkæneɪ/), a major battle of the Second Punic War, took place on 2 August 216 BC in Apulia in southeast Italy. The army of Carthage under Hannibal decisively defeated a larger army of the Roman Republic under the consuls Lucius Aemilius Paullus and Gaius Terentius Varro.
  • Bitva u Kann byla vybojována 2. srpna roku 216 př. n. l. poblíž říčky Aufidus v Apulii a byla to jedna z nejvýznamnějších bitev druhé punské války. Kartaginské vojsko vedené Hannibalem Barkou zde zničilo početně silnější římské vojsko pod společným velením konzulů Lucia Aemilia Paulla a Gaia Terentia Varra. Díky Hannibalově obratné taktice a rozsahu jeho vítězství se tato bitva zapsala do světových dějin. Dodnes je vyučována na vojenských akademiích jako dokonalý příklad obkličovací bitvy.
  • Cannaeko gudua K. a. 216ko abuztuaren 2an Apuliako Cannaetik gertu Bigarren Gerra Punikoko gudua izan zen. Bertan Hanibalek zuzendutako kartagotar armadak bera baino handiagoa zen Gaio Terentzio Mario Varron eta Luzio Emilio Paulok zuzendutako erromatar armada menderatu zuen.
  • De Slag bij Cannae was een belangrijke veldslag tijdens de Tweede Punische Oorlog.Nabij het Apulische dorp Cannae, aan de rivier Aufidus gelegen, bracht de Carthaagse veldheer Hannibal op 2 augustus 216 v.Chr. de Romeinse legioenen een verpletterende nederlaag toe.
rdfs:label
  • Bataille de Cannes
  • Batalha de Canas
  • Batalla de Cannas
  • Batalla de Cannes
  • Battaglia di Canne
  • Battle of Cannae
  • Bitva u Kann
  • Bitwa pod Kannami
  • Cannae Muharebesi
  • Cannaei csata
  • Cannaeko gudua
  • Schlacht von Cannae
  • Slag bij Cannae
  • Битва при Каннах
  • Битка при Кана
  • カンナエの戦い
  • 칸나에 전투
owl:sameAs
http://www.w3.org/ns/prov#wasDerivedFrom
foaf:depiction
foaf:isPrimaryTopicOf
foaf:name
  • Bataille de Cannes
is dbpedia-owl:deathPlace of
is dbpedia-owl:wikiPageDisambiguates of
is dbpedia-owl:wikiPageRedirects of
is dbpedia-owl:wikiPageWikiLink of
is prop-fr:faitsD'armes of
is prop-fr:lieuDeDécès of
is foaf:primaryTopic of