Antonin Artaud, né Antoine Marie Joseph Paul Artaud, à Marseille, le 4 septembre 1896 et mort à Ivry-sur-Seine le 4 mars 1948, est un théoricien du théâtre, un acteur, écrivain, essayiste, dessinateur et poète français.Inventeur du concept de « théâtre de la cruauté » dans Le Théâtre et son double, Artaud aura tenté de transformer de fond en comble la littérature, le théâtre et le cinéma.

PropertyValue
dbpedia-owl:abstract
  • Antonin Artaud, né Antoine Marie Joseph Paul Artaud, à Marseille, le 4 septembre 1896 et mort à Ivry-sur-Seine le 4 mars 1948, est un théoricien du théâtre, un acteur, écrivain, essayiste, dessinateur et poète français.Inventeur du concept de « théâtre de la cruauté » dans Le Théâtre et son double, Artaud aura tenté de transformer de fond en comble la littérature, le théâtre et le cinéma. Par la poésie, la mise en scène, la drogue, les pèlerinages, le dessin et la radio, chacune de ces activités a été un outil entre ses mains, « un moyen pour atteindre un peu de la réalité qui le fuit ».Il combattra par de constantes injections de médications les maux de tête chroniques qui le taraudent depuis son adolescence. Cette omniprésence de la douleur influera sur ses relations comme sur sa création. Il sera interné en asile pendant près de neuf ans, subissant de fréquentes séries d'électrochocs.
  • Antoine Marie Joseph Artaud Antonin Artaud (d. 4 Eylül 1896, Marsilya - ö. 1948, Paris) Fransız oyun yazarı, aktör, yönetmen ve şair. Artaud un ailesi İzmir den göç etmiş Yunanlılar dandır.Dört yaşında geçirdiği menenjit hastalığı onu ergenlik dönemine kadar takip eder. Yine bu dönemde girdiği depresyonlardan kaynaklı sanatoryuma yatırılır. Burada Arthur Rimbaud, Charles Baudelaire ve Edgar Allan Poe okumaya başlayan Artaud aynı zamanda şiir de yazmaya başlar.27 yaşında Paris e taşınan Artaud burada tiyatro yazarlığı ve film yönetmenliğine başlar. Nazilerin Fransa yı işgal ettiği dönemde Rodez deki bir psikiyatri kliniğine yatırılır. Burada sanat terapisi yanında elektro şok tedavisi gören Artaud resim çizmeye ve yazmaya başlar. Bugünkü Psikologlar Artaud un hastalığının Şizofreni olduğu kanısındalar. 1948 yılında yakalandığı bağırsak kanserinden kısa bir süre sonra ölür. Yatağında oturmuş, bir elinde ayakkabısı olacak şekilde bulunan Artaud'un ölüm nedeni aşırı derecede uyuşturucudur. Fakat Artaud uzun süreden beri kronik ağrılarından dolayı Laudanum, Afyon, Eroin ve Peyote gibi uyuşturucular kullanmaktadır ve bu dozun öldürücü olduğunu bilip bilmediği tartışılmaktadır. (1930' a kadar Eroin yasak değildir ve Artaud René Crevel ile birlikte yasağa karşı mücadele eder)
  • Антоне́н Арто́ (фр. Antonin Artaud, 1896—1948) — французский писатель, поэт, драматург, актёр театра и кино, художник, киносценарист, режиссёр и теоретик театра, новатор театрального языка, посвятивший жизнь и творчество вопросу о новом обосновании искусства, его места в мире и права на существование. Арто разработал собственную театральную концепцию, называемую «театр жестокости» («крюотический театр»).
  • Antonin Artaud (Marseilla, Frantzia, 1869ko irailaren 4a - Ivry-sur-Seine, Frantzia, 1948ko martxoaren 4a) frantses idazlea izan zen, surrealismoaren jarraitzailea, bere bizitzaren amaieran baztertu bazuen ere, eta ankerkeriaren antzerkiaren sortzailea.
  • Antoine Marie Joseph Artaud comúnmente llamado Antonin Artaud (Marsella, Francia, 4 de septiembre de 1896 - París, 4 de marzo de 1948), fue un poeta, dramaturgo, ensayista, novelista, director escénico y actor francés.Artaud es autor de una vasta obra que explora la mayoría de los géneros literarios, utilizándolos como caminos hacia un arte absoluto y "total". Sus tempranos libros de poemas (luego abandonaría el preciosismo poético, decepcionado) L'ombilic des limbes (El ombligo de los limbos) de 1925 y Le Pèse-Nerfs (El pesa-nervios) anuncian ya el carácter explosivo de su obra posterior.Es más conocido como el creador del teatro de la crueldad (cf. El teatro y su doble, 1938; Manifiesto del teatro de la crueldad, 1948), noción que ha ejercido una gran influencia en la historia del teatro mundial. Trabajó en 22 películas, durante los años 20 y 30, entre las que destacan Napoléon de Abel Gance y La pasión de Juana de Arco de Carl Theodor Dreyer. Por la influencia de su obra y sus ideas dramáticas ha sido considerado como "el padre del teatro moderno".No ha quedado demostrado, ni mucho menos, que el lenguaje de las palabras sea el mejor posible.
  • Antonin Artaud (Marsiglia, 4 settembre 1896 – Ivry-sur-Seine, 4 marzo 1948) è stato un commediografo, attore teatrale, scrittore e regista teatrale francese.Nel libro Il teatro e il suo doppio, Artaud espresse la sua ammirazione verso le forme orientali di teatro, in particolare quello balinese. L'ammirazione ispiratagli dalla fisicità ritualizzata e codificata della danza balinese, gli ispirò le teorie esposte nei due manifesti del "Teatro della Crudeltà". Per crudeltà non intendeva sadismo, o causare dolore, ma lo stimolo al sacrificio di qualunque elemento non concordante al fine della rappresentazione. Artaud riteneva che il testo avesse finito con l'esercitare una tirannia sullo spettacolo, ed in sua vece spingeva per un teatro integrale, che comprendesse e mettesse sullo stesso piano tutte le forme di linguaggio, fondendo gesto, movimento, luce e parola.
  • Antonin Artaud (* 4. September 1896 in Marseille; † 4. März 1948 in Ivry-sur-Seine) war ein französischer Schauspieler, Dramatiker, Regisseur, Zeichner, Dichter und Theater-Theoretiker.
  • Antoine Marie Joseph Artaud, ismetebb nevén Antonin Artaud (Marseille, 1896. szeptember 4. – Ivry-sur-Seine, 1948. március 4.) francia drámaíró, költő, színész és színházi rendező.
  • Antoine Marie Joseph Artaud, conhecido como Antonin Artaud (Marselha, 4 de setembro de 1896 — Paris em 4 de março de 1948) foi um poeta, ator, escritor, dramaturgo, roteirista e diretor de teatro francês de aspirações anarquistas. Ligado fortemente ao surrealismo, foi expulso do movimento por ser contrário a filiação ao partido comunista. Sua obra O Teatro e seu Duplo é um dos principais escritos sobre a arte do teatro no século XX, referência de grandes diretores como Peter Brook, Jerzy Grotowski e Eugenio Barba. Seus restos mortais se encontram no Cimetiere de Marseille, França.
  • Antoine Marie Joseph Artaud, més conegut com a Antonin Artaud (Marsella 4 de setembre de 1896- Ivry-sur-Seine, 4 de març de 1948), fou un escriptor francès.És autor d'una vasta obra que explora la majoria dels gèneres literaris, utilitzant-los com camins cap a un art absolut. Els seus primerencs llibres de poemes L'ombilic des limbes (El melic dels limbs) de 1925 i Le Pèse-Nerfs (El pesanervis) anuncien ja el caràcter explosiu de la seva obra posterior. És més conegut com el creador del teatre de la crueltat, noció que ha exercit una gran influència en la història del teatre mundial. Va treballar en 22 pel·lícules durant les dècades de 1920 i 1930, entre les quals destaquen Napoléo d' Abel Gance i La Passió de Joana d'Arc de Carl Theodor Dreyer entre altres.
  • Антонѐн Арто̀ (на френски: Antonin Artaud) е френски драматург, актьор и режисьор. Роден е на 4 септември 1896 г. в Марсилия. Почива на 4 март 1948 г. Автор е на книгата „Театърът и неговият двойник“.Антонен Арто е роден на 4 септември 1896 г. в Марсилия. Животът му е бурен, объркан, пълен с пътувания в търсене на духовни истини (Мексико, Ирландия ...) и неразбиране от обществото, престои в психиатрични клиники, опиум, пейот. Умира на 4 март 1948 г.Арто е актьор, режисьор, теоретик и поет. Неговото творчество и работа са променили много от възгледите за театъра, използва сюрреалистични и символични елементи, но е уникален творец със собствени открития извън жанровите определения. Той е мистик, изследващ и търсещ, в театъра трансцедентални пътища за възвръщане на човека към изгубената му същност."Ние не сме свободни. И небето може все още да се провали над главите ни. И театърът е създаден да ни научи преди всичко на това."През 20-те Арто отива в Париж, занимава се с актьорство и поезия (първия сборник стихове "Небесна игра на табла", "Кореспонденция с Жак Ривер"), малко по-късно се включва в групата на сюрреалистите. В края на 1926 г. заедно с Роже Витрак и Робер Арон основават театър "Алфред Жари". Имат четири спектакъла от осемте си постановки. През трисейтте години на ХХ век Арто извежда теории за сюрреалистичния "Театър на жестокостта". Базирайки се на фантазията и ритуала, този вид театър разбива възприятията на зрителите, атакувайки техните дълбоко вкоренени страхове, опасения, страстни желания, които обикновено са потиснати. Фурстрира хората с гледката на техните собствени инстинкти без защитата на цивилизацията. Последователно шокира публиката и предизвиква обратна реакция, екстремните човешки природи (обикновено лудост и перверзии) са живописно представени на сцената. Това донякъде е антилитературен бунт, "Театърът на жестокостта" обикновено минимализира текста, набляга на писъци, нечленоразделни крясъци, плачове и символични жестове. Арто се опитва да докаже, че театърът трябва да подчини литературния текст на мимиката, музиката, жеста. Тези идеи са реализирани в продукцията "Ченчи" (1935 г., автор, режисьор и актьор е Арто), но наистина са изложени в теоретичната му творба "Театърът и неговият двойник". Едва след Втората световна война, обаче те придобиват по-осезаема форма, най-напред с адаптацията на "Процесът" по Франц Кафка (1947 г.). През 60-те движението става популярно и повлиява на успеха на продукцията на Питър Брук и Петер Вайс "Марат – Сад" за Кралския Шекспиров театър".Антонен Арто вярва, че цивилизацията е превърнала човека в отвратителен и потиснат робот, че функцията на театъра е да го пречисти от всички негови отрицателни емоции и инстинкти, като ги пресъздава на сцената, и така зрителят, преживявайки ги заедно с актьорите, да се освободи от тях. Да възвърне своята естествена интиуитивна енергия."Съвременният театър запада, защото е загубил чувството за сериозното... и в крайна сметка връзката с Опасността. Защото е изгубил, от друга страна, чувството за истински хумор... Защото е скъсал с духа на дълбока анархия, който лежи в основата на всяка поезия."Арто размества сценичното пространство и границите между изпълнителя и публиката, представя митични спектакли, включващи словесни заклинания, болка, писъци, вибриращи светлини, огромни марионетки, конструкции на няколко етажа извън сцената, която в обичайния смисъл не съществува. Противно на мнението на много, Арто мисли, че театърът е не само психологически, но и пластически, движенчески. Обръща специално внимание на дишането. За всяко чувство, за всеки скок в човешката емоционалност, има съответен начин на дишане, който е подходящ и го предизвиква. "Актьорът е атлет на сърцето... И аз мога с йероглифа, на един дъх, да преоткрия идеята за свещен театър." Според Гротовски, анализирани като практическа система, принципите на Арто водят до "стереотипен жест за всяка една емоция".Арто оставя значително и интересно творчество: "Теглилка за нерви", "Изкуството и смъртта", "Хелиогабал, или коронованият анархист", "За едно пътуване в земята на тарахумарите", "Нови откровения за битието", "Индианска култура", "Съучастници и изтезания" и още публикувани педи и след смъртта му."В този театър всяко творчество идва от сцената, намира своя превод и даже извора си в таен психически импулс, който е Словото отпреди думите... Те като че ли идват от примитивните сливания с Природата, облагодетелствани от двойствен Дух. Той раздвижва Проявеното. Става дума за своеобразна Първофизика, от която Духът никога не се е откъсвал... Всичко това прилича на заклинание за Нахлуване на нашите демони... Това око от блян, което сякаш ни поглъща и пред което ние се явяваме фантом..." (Антонен Арто "Театърът и неговият двойник").
  • Antonin Artaud (Marseille, 4 september 1896 - Ivry-sur-Seine, 4 maart 1948) was een Frans avant-gardistisch toneelschrijver- en criticus, dichter, acteur en regisseur. Hij behoorde enige tijd tot de surrealisten.Antonin Artaud (eig. Antoine Marie Joseph Artaud), wiens vooruitstrevende ideeën tijdens zijn leven met onbegrip werden ontvangen, is vooral belangrijk als theoreticus van het vernieuwend theater. Artaud wilde terug naar het mysteriespel om zodoende de oerangsten en oerdriften van de mens zichtbaar te maken. Hij pleitte voor een zogenaamd "wreed theater", een schokkende en onthullende vorm van toneel. Een term om deze vorm van theater te duiden is le théâtre de la cruauté. Zijn manifest uit 1938, 'Le théâtre et son double', heeft grote invloed gehad op het avant-gardetheater na de Tweede Wereldoorlog. Artaud had invloed op theatermakers zoals Jean Genet, Eugène Ionesco en Samuel Beckett.
  • Antonin Artaud (lahir di Marseille (Bouches-du-Rhône), 4 September 1896 – meninggal di Ivry-sur-Seine, 4 Maret 1948 pada umur 51 tahun) adalah seorang pembaca puisi, pembuat cerita roman dan aktor, desainer, dan praktisi teater Perancis.
  • For the Pescado Rabioso 1973 album, see Artaud (album)Antoine Marie Joseph Artaud, better known as Antonin Artaud (French: [aʁto]; 4 September 1896 – 4 March 1948), was a French playwright, poet, actor and theatre director. Antonin is a diminutive form of Antoine "little Anthony", and was among a list of names which Artaud used throughout his writing career.
  • Antonin Artaud, wym. [ɑ̃tonɛ̃ aʀto:], właśc. Antoine Marie Joseph Artaud (ur. 4 września 1896 w Marsylii, zm. 4 marca 1948 w Paryżu) – francuski aktor, dramaturg, reżyser, pisarz, teoretyk teatru. Występował w 22 filmach, napisał 26 książek.
  • Antonin Artaud (výslovnost: arto, plným jménem Antoine Marie Joseph Artaud, 4. září 1896, Marseille, Francie - 4. března 1948, Ivry-sur-Seine) byl francouzský básník a divadelník; významný představitel francouzské meziválečné avantgardy, volně řazený do okruhu tzv. "prokletých básníků".
  • アントナン・アルトー(Antonin Artaud, 1896年9月4日 - 1948年3月4日)は、フランスの俳優・詩人・小説家・演劇家。
dbpedia-owl:award
dbpedia-owl:birthDate
  • 1896-09-04 (xsd:date)
dbpedia-owl:birthName
  • Antoine Marie Joseph Paul Artaud
dbpedia-owl:birthPlace
dbpedia-owl:bnfId
  • 118892409
dbpedia-owl:deathDate
  • 1948-03-04 (xsd:date)
dbpedia-owl:deathPlace
dbpedia-owl:genre
dbpedia-owl:language
dbpedia-owl:movement
dbpedia-owl:notableWork
dbpedia-owl:sudocId
  • 026692465
dbpedia-owl:thumbnail
dbpedia-owl:viafId
  • 71386527
dbpedia-owl:wikiPageExternalLink
dbpedia-owl:wikiPageID
  • 311 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageLength
  • 59932 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageOutDegree
  • 443 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageRevisionID
  • 110837692 (xsd:integer)
dbpedia-owl:wikiPageWikiLink
prop-fr:activités
  • Théoricien du théâtre, essayiste, écrivain, poète
prop-fr:bnf
  • 118892409 (xsd:integer)
prop-fr:commons
  • Category:Antonin Artaud
prop-fr:dateDeDécès
  • 1948-03-04 (xsd:date)
prop-fr:dateDeNaissance
  • 1896-09-04 (xsd:date)
prop-fr:distinctions
prop-fr:genre
prop-fr:langue
prop-fr:lieuDeDécès
prop-fr:lieuDeNaissance
prop-fr:mouvement
  • a fréquenté les surréalistes, fonde le théâtre de la cruauté
prop-fr:nom
  • Antonin Artaud
prop-fr:nomDeNaissance
  • Antoine Marie Joseph Paul Artaud
prop-fr:sudoc
  • 26692465 (xsd:integer)
prop-fr:type
  • personne
prop-fr:viaf
  • 71386527 (xsd:integer)
prop-fr:wikiPageUsesTemplate
prop-fr:wikiquote
  • Antonin Artaud
prop-fr:wikisource
  • Antonin Artaud
  • Antonin Artaud
prop-fr:worldcatid
  • lccn-n-79-39731
prop-fr:œuvresPrincipales
  • * L'Ombilic des limbes * Correspondance avec Jacques Rivière * Le Pèse-Nerfs * Le Théâtre et son double
dcterms:subject
rdf:type
rdfs:comment
  • Antonin Artaud, né Antoine Marie Joseph Paul Artaud, à Marseille, le 4 septembre 1896 et mort à Ivry-sur-Seine le 4 mars 1948, est un théoricien du théâtre, un acteur, écrivain, essayiste, dessinateur et poète français.Inventeur du concept de « théâtre de la cruauté » dans Le Théâtre et son double, Artaud aura tenté de transformer de fond en comble la littérature, le théâtre et le cinéma.
  • Антоне́н Арто́ (фр. Antonin Artaud, 1896—1948) — французский писатель, поэт, драматург, актёр театра и кино, художник, киносценарист, режиссёр и теоретик театра, новатор театрального языка, посвятивший жизнь и творчество вопросу о новом обосновании искусства, его места в мире и права на существование. Арто разработал собственную театральную концепцию, называемую «театр жестокости» («крюотический театр»).
  • Antonin Artaud (Marseilla, Frantzia, 1869ko irailaren 4a - Ivry-sur-Seine, Frantzia, 1948ko martxoaren 4a) frantses idazlea izan zen, surrealismoaren jarraitzailea, bere bizitzaren amaieran baztertu bazuen ere, eta ankerkeriaren antzerkiaren sortzailea.
  • Antonin Artaud (* 4. September 1896 in Marseille; † 4. März 1948 in Ivry-sur-Seine) war ein französischer Schauspieler, Dramatiker, Regisseur, Zeichner, Dichter und Theater-Theoretiker.
  • Antoine Marie Joseph Artaud, ismetebb nevén Antonin Artaud (Marseille, 1896. szeptember 4. – Ivry-sur-Seine, 1948. március 4.) francia drámaíró, költő, színész és színházi rendező.
  • Antonin Artaud (lahir di Marseille (Bouches-du-Rhône), 4 September 1896 – meninggal di Ivry-sur-Seine, 4 Maret 1948 pada umur 51 tahun) adalah seorang pembaca puisi, pembuat cerita roman dan aktor, desainer, dan praktisi teater Perancis.
  • For the Pescado Rabioso 1973 album, see Artaud (album)Antoine Marie Joseph Artaud, better known as Antonin Artaud (French: [aʁto]; 4 September 1896 – 4 March 1948), was a French playwright, poet, actor and theatre director. Antonin is a diminutive form of Antoine "little Anthony", and was among a list of names which Artaud used throughout his writing career.
  • Antonin Artaud, wym. [ɑ̃tonɛ̃ aʀto:], właśc. Antoine Marie Joseph Artaud (ur. 4 września 1896 w Marsylii, zm. 4 marca 1948 w Paryżu) – francuski aktor, dramaturg, reżyser, pisarz, teoretyk teatru. Występował w 22 filmach, napisał 26 książek.
  • Antonin Artaud (výslovnost: arto, plným jménem Antoine Marie Joseph Artaud, 4. září 1896, Marseille, Francie - 4. března 1948, Ivry-sur-Seine) byl francouzský básník a divadelník; významný představitel francouzské meziválečné avantgardy, volně řazený do okruhu tzv. "prokletých básníků".
  • アントナン・アルトー(Antonin Artaud, 1896年9月4日 - 1948年3月4日)は、フランスの俳優・詩人・小説家・演劇家。
  • Antoine Marie Joseph Artaud, conhecido como Antonin Artaud (Marselha, 4 de setembro de 1896 — Paris em 4 de março de 1948) foi um poeta, ator, escritor, dramaturgo, roteirista e diretor de teatro francês de aspirações anarquistas. Ligado fortemente ao surrealismo, foi expulso do movimento por ser contrário a filiação ao partido comunista.
  • Antonin Artaud (Marseille, 4 september 1896 - Ivry-sur-Seine, 4 maart 1948) was een Frans avant-gardistisch toneelschrijver- en criticus, dichter, acteur en regisseur. Hij behoorde enige tijd tot de surrealisten.Antonin Artaud (eig. Antoine Marie Joseph Artaud), wiens vooruitstrevende ideeën tijdens zijn leven met onbegrip werden ontvangen, is vooral belangrijk als theoreticus van het vernieuwend theater.
  • Антонѐн Арто̀ (на френски: Antonin Artaud) е френски драматург, актьор и режисьор. Роден е на 4 септември 1896 г. в Марсилия. Почива на 4 март 1948 г. Автор е на книгата „Театърът и неговият двойник“.Антонен Арто е роден на 4 септември 1896 г. в Марсилия. Животът му е бурен, объркан, пълен с пътувания в търсене на духовни истини (Мексико, Ирландия ...) и неразбиране от обществото, престои в психиатрични клиники, опиум, пейот. Умира на 4 март 1948 г.Арто е актьор, режисьор, теоретик и поет.
  • Antoine Marie Joseph Artaud Antonin Artaud (d. 4 Eylül 1896, Marsilya - ö. 1948, Paris) Fransız oyun yazarı, aktör, yönetmen ve şair. Artaud un ailesi İzmir den göç etmiş Yunanlılar dandır.Dört yaşında geçirdiği menenjit hastalığı onu ergenlik dönemine kadar takip eder. Yine bu dönemde girdiği depresyonlardan kaynaklı sanatoryuma yatırılır.
  • Antoine Marie Joseph Artaud, més conegut com a Antonin Artaud (Marsella 4 de setembre de 1896- Ivry-sur-Seine, 4 de març de 1948), fou un escriptor francès.És autor d'una vasta obra que explora la majoria dels gèneres literaris, utilitzant-los com camins cap a un art absolut. Els seus primerencs llibres de poemes L'ombilic des limbes (El melic dels limbs) de 1925 i Le Pèse-Nerfs (El pesanervis) anuncien ja el caràcter explosiu de la seva obra posterior.
  • Antoine Marie Joseph Artaud comúnmente llamado Antonin Artaud (Marsella, Francia, 4 de septiembre de 1896 - París, 4 de marzo de 1948), fue un poeta, dramaturgo, ensayista, novelista, director escénico y actor francés.Artaud es autor de una vasta obra que explora la mayoría de los géneros literarios, utilizándolos como caminos hacia un arte absoluto y "total".
  • Antonin Artaud (Marsiglia, 4 settembre 1896 – Ivry-sur-Seine, 4 marzo 1948) è stato un commediografo, attore teatrale, scrittore e regista teatrale francese.Nel libro Il teatro e il suo doppio, Artaud espresse la sua ammirazione verso le forme orientali di teatro, in particolare quello balinese. L'ammirazione ispiratagli dalla fisicità ritualizzata e codificata della danza balinese, gli ispirò le teorie esposte nei due manifesti del "Teatro della Crudeltà".
rdfs:label
  • Antonin Artaud
  • Antonin Artaud
  • Antonin Artaud
  • Antonin Artaud
  • Antonin Artaud
  • Antonin Artaud
  • Antonin Artaud
  • Antonin Artaud
  • Antonin Artaud
  • Antonin Artaud
  • Antonin Artaud
  • Antonin Artaud
  • Antonin Artaud
  • Antonin Artaud
  • Антонен Арто
  • Арто, Антонен
  • アントナン・アルトー
  • 앙토냉 아르토
owl:sameAs
http://www.w3.org/ns/prov#wasDerivedFrom
foaf:depiction
foaf:isPrimaryTopicOf
foaf:name
  • Antonin Artaud
is dbpedia-owl:author of
is dbpedia-owl:influenced of
is dbpedia-owl:influencedBy of
is dbpedia-owl:starring of
is dbpedia-owl:wikiPageDisambiguates of
is dbpedia-owl:wikiPageRedirects of
is dbpedia-owl:wikiPageWikiLink of
is prop-fr:acteur of
is prop-fr:auteur of
is prop-fr:auteurs of
is prop-fr:influences of
is prop-fr:influencéPar of
is prop-fr:sousTitre of
is foaf:primaryTopic of